№ 396
гр. Разград , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100565 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. срещу В. Д. Й., с която
са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 17 505,88 лв.
главница по договор за потребителски кредит, сумата 4 115,69 лв. мораторна лихва за
периода 20.09.2017 г. – 15.01.2021 г. както и законна лихва върху главницата, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника
да заплати направените в това и в заповедното производство разноски. Твърди, че
ответникът е сключил договор за потребителски паричен кредит с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД на 19.02.2016 г. за сумата 20 000 лв. за срок от 84 месеца, при месечна
погасителна вноска от 404,96 лв. Също така сочи, че ответникът се съгласил да заплати и
такса ангажимент, срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент, условията и
сроковете на договора, че тази сума се плащала при сключването на кредита, а кредиторът я
удържал като такса ангажимент. Също така сочи, че ответникът е изпаднал в забава при
погасяване на кредита от 20.08.2017 г., че кредитът е станал предсрочно изискуем, за което е
изпратено съобщение до длъжника и е начислена мораторна лихва в размер на 4 115,69 лв.
Претендира и за заплащане на разноските по делото и по заповедното производство.
Допустимостта на установителните искове аргументира с издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№154/2021 г. по описа на РС Разград.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от
ГПК. Назначеният при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител счита исковете
за редовни и допустими, но неоснователни, а в условията на евентуалност прави възражение
1
за погасяване на същите по давност. Сочи, че ищецът не е уведомил ответника за
предсрочната изискуемост, тъй като приложената последна покана не е достигнала до
ответника
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: Между „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника В. Д. Й.
е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS –12809438 на 19.02.2016 г. Размерът
на отпуснатия кредит е 20 000 лв. Общата дължима сума е 34016,64 лв. при годишен
процент на разходите от 11,51% и 9,79 % лихвен процент. Уговорено е изплащане на
кредита на 82 месечни вноски всяка по 404,96 лв. Последната погасителна вноска е с падеж
20.05.2018 г. В договора изрично е записано, че с подписа си кредитополучателят
удостоверява, че е получил сумата, посочена в параметри и условия по банкова сметка.
В този договор е посочен адрес на ответника –гР. *****. В раздел удостоверявания на този
договор е посочено задължението на кредитополучателя да уведоми кредитора при промяна
на адреса, месторабота, телефон и др.
По делото не са представени доказателства за платени суми по договора.
Видно от представената справка за получени и разнесени плащания във вноската от 404,96
лв. е включена и 75 лв. застраховка на кредит. Съответно платени са 6564,48 лв. След
изпадането на длъжника в забава ищецът е спрял събирането на сумата 75 лв. застраховка.
Като дължима по кредита сума е останала 22 399,20 лв. След обявяването на кредита за
предсрочно изискуем ответницата е погасила още 4029,96 лв.
По делото е представена покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но няма
доказателства тази покана да е връчена на ответника преди депозирането на исковата молба.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сума, която последният трябва да върне със съответното
оскъпяване с характер на възнаградителна лихва. Размерът на годишния процент на
разходите, уговорен по договора е под границата, поставена от разпоредбата на чл.19, ал.4
от Закона за потребителския кредит като условие за действителност на договора.
Задължението на ответника за заплащане на уговорените вноски е изпълнено частично.
Крайният срок за изпълнение на договора е 20.02.2023 г. Към настоящия момент същият не
е настъпил. Но заявлението за предсрочна изискуемост е връчено на ответника при
условията на чл.47 от ГПК ведно с исковата молба Ето защо искът за установяване на
задължението за заплащане на остатъка от главницата в размер на 17 505,88 лв. е
основателен.
2
Искът за заплащане на сумата 4 115,69 лв. е неоснователен, тъй като кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем по съответния ред преди връчването на исковата молба по реда на
чл.47 от ГПК, а видно от размера на претендираната лихва, същата се отнася за целия размер
на задължението. Съответно обезщетение за забава по чл.86 от Закона за задълженията и
договорите се дължи само върху сумите по отношение на които ответникът е изпаднал в
забава, но не и върху тези, по отношение на които не е настъпил срока за изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
съразмерно на уважената част от иска, а именно в заповедното производство разноски в
размер на 350,12 лв. и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл.78, ал.8 от ГПК и в размерите, регламентирани в чл.26 от Наредба за заплащане на
правната помощ., както и разноските по настоящото дело в размер на 867,24 лв. /от общо
направени 1071,14 лв./, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено в
размерите на чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. Й., ЕГН ********** с постоянен
адрес Р. *** че същата дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.
№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********,
адрес гр. София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, законен представител
Димитър Димитров сумата 17 505,88 лв. / седемнадесет хиляди петстотин и пет лева и
осемдесет и осем стотинки /, главница в качеството си на кредитополучател по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS –12809438 от 19.02.2016 г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.01.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение №102/27.01.2021 г. по ч.гр.д.№154/2021 г. по описа на РС
Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължението за заплащане на обезщетение
за забава в размер на 4 115,69 лв.
ОСЪЖДА В. Д. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес Р. ***** ДА ЗАПЛАТИ на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, адрес гр. София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес
парк София, сгр.14, законен представител Димитър Димитров сумата 350,12 лв. / триста и
петдесет лева и дванадесет стотинки/ разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 154/2021 г. по описа на РС Разград и сумата 867,24 лв.
/осемстотин шестдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ разноски и 100 лв. /сто
лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
3
Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.
№154/2021 г. на РзРС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4