№ 580
гр. София, 07.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20251110155489 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА“
ЕАД против А. В. А. за установяване дължимостта на вземания, за които е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ЧГД № 579/2025 г. на Районен съд Х.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на
дължимата ДТ по електронен път заповедното производство е свързано с
производството по настоящото дело.
След като разгледа материалите по електронното заповедно дело, съдът
счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за
предявяване на иска не са налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при
което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1
ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на
процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова
предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
Видно от документите по ЧГД № 579/2025 г. на Районен съд Х,
съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на
уведомление. Преди залепване на уведомлението са направени посещения на
08.10.2025 г., 22.10.2025 г., 26.10.2025 г. (неделя) и 06.11.2025 г., като е
посочено, че лицето не е открито на адреса. Следва да се посочи, че
връчителят не е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник
дали длъжникът живее или не на адреса. В случай, че длъжникът не е открит
при посещенията, осъществени в рамките на повече от един месец (както е в
процесния случай) и това бъде удостоверено надлежно в съобщението, то в
тази хипотеза съдът не следва да дава указания на заявителя да предяви иск
за установяване на вземанията си, а да издаде изпълнителен лист за тях, след
изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на
двуседмичния срок за получаване на книжата съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице
1
предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (в редакция
след изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.). Съгласно посочената разпоредба
съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си при
наличие на две кумулативни условия: 1. заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК; и 2. връчителят е събрал данни,
че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В
настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена и изискуема
предпоставка, тъй като няма събрани сведения от посочен източник за това, че
длъжникът – ответник не живее на адреса (удостоверено е, че длъжникът не е
открит, но не са налице сведения, че не живее на адреса).
С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1,
т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват
преждевременно заведени и като такива – недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на
постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява
допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е
обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от
предявяване на иск за претендираното вземане.
Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения,
дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е
отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство.
Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а
производството по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след
стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне
(формално, доколкото същото е електронно) на състава на Районен съд Х за
преценка за издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 414321/18.12.2025 г., подадена от
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******* против А. В. А., ЕГН **********, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 55489/2025 г. по описа на
Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
2
градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи на ищеца.
След стабилизиране на определението, заверен препис от същото ДА
СЕ ИЗПРАТИ на Районен съд Х, IV състав, за преценка за издаване на
изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3