Решение по НАХД №883/2025 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 359
Дата: 27 ноември 2025 г.
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20251420200883
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Враца, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря ИРИНА Н. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200883 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на “Агропламинвест”ЕООД –Враца против НП №06-2500074/18.07.2025 г. на
Директора на Дирекция “ИТ”-Враца, с което на дружеството жалбоподател, в
качеството му работодател, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр.чл.1,
ал.2 КТ и на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00 лв.
В жалбата поддържана и в с.з., се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати
нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на
това основание. Алтернативно се отправя искане за изменение на НП и
намаляване на наложената санкция в предвидения законов минимум.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
наказателното постановление, с молба за потвърждаването му.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
от ЗАНН.Разгледана по същество е неоснователна, при следните
съображения:
На 13.03.2025 г. около 09.40 ч., служителите на Дирекция ”Инспекция по
Труда”-Враца- св.Т.И. и Г.П. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект – стопански двор находящ се в с.Краводер и
стопанисван от дружеството-настоящ жалбоподател. След проведено
наблюдение на извършваната дейност в обекта се установило, че там работи
лицето Н.И.М., извършващ охрана на обекта. Същият писмено декларирал, че
е нает от фирмата да работи в обекта от 05.05.2024г. на длъжност „пазач”, има
установено работно място, работно време от 08.00 ч. до 20.00 ч., с почивни
дни по график, както и уговорено трудово месечно възнаграждение в размер
на 650.00 лв. Лицето е декларирало и че няма сключен писмен трудов договор
с работодателя. За извършената проверка бил съставен подробен констативен
протокол от проверяващите.
На 27.03.2025 г. в сградата на Д”ИТ”-Враца, срещу дружеството
жалбоподател е съставен АУАН№06-2500074 за нарушение по чл.62 ал.1,
вр.чл.1, ал.2 КТ. Последвало издаването на обжалваното НП, с което за
извършеното нарушение и на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се извлича безпротиворечиво и
еднопосочно от приобщените от съда гласни и писмени доказателства-
показанията на служителите извършили проверката –Т.Г. и Г.П., констативен
протокол за проверка, справки и кореспонденция между страните по повод
проверката и издаването на АУАН и НП и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
При извършената служебно проверка, съдът не констатира допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставянето и оформянето на
процесния АУАН и издаването на обжалваното НП, представляващи
основания за отмяната му като всички изложени в противен смисъл
възражения от жалбоподателя са напълно неоснователни, декларативни и
голословни: НП се явява издадено от компетентен орган -Директора на
Д”ИТ”-Враца, доколкото в чл.15, ал.3 УП на ИА”ГИТ”, приет с МПС№83/08 г.
2
на МС изрично е предвидена такава компетентност по смисъла на чл.47, ал.2
ЗАНН. АУАН и НП съдържат и всички задължителни реквизити по чл.42 и
чл.57 ЗАНН, в т.ч. ясно и недвусмислено описание на нарушението със
съответните съставомерни елементи и нарушените законови норми. Налице е
и съответствие между фактическото описание на нарушението и приложената
санкционна норма.
От материално-правна страна: от събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че към момента на проверката на 13.03.25 г., лицето
Н.М. е престирало работна сила като пазач-охранител, но дружеството-
жалбоподател, в качеството си на работодател не е изпълнило задължението
си да уреди трудовото правоотношение по изискуемия се в чл.62, ал.1 КТ
императивен начин- чрез писмен трудов договор.За това си поведение
жалбоподателя следва да понесе административно-наказателна отговорност
на основание чл.414, ал.3 КТ.
Субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като
отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.
В конкретния случай не е налице и маловажен случай на нарушение по
смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото в КТ има предвиден изричен законов текст,
уреждащ възможните хипотези на маловажни случаи на трудови нарушения -
чл.415в, който обаче е неприложим за нарушения от вида на процесното- по
чл.62, ал.1 КТ. Затова и възраженията на жалбоподателя в тази насока, също се
явяват неоснователни.
При предвидени в чл.414, ал.3 КТ възможни размери на
административната санкция от 1500.00 лв. до 15 000.00 лв., в случая АНО е
наложил такава в размер близък до законовия минимум и под средния размер,
а именно от 3000.00 лв. В конкретния казус този размер се явява правилно
определен и след отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл.27
ЗАНН: касае се до проявено упорито, неправомерно бездействие на
работодателя, доколкото същият е бил и предходно санкциониран за същото
нарушение спрямо същия работник с друго НП №06-2500028/19.02.25 г.,
влязло в сила на 13.10.25 г. От друга страна нарушението е било отстранено с
последващо сключен трудов договор с лицето на 21.03.25 г. При тези
съображения и наложеното от наказващия орган наказание –имуществена
санкция в размер от 3000.00 лв. се явява справедливо и адекватно на целите на
3
чл.12 ЗАНН.
Предвид изхода на делото и надлежно направеното в тази насока искане
на ответната по жалбата страна, то и жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 06-2500074/18.07.25 г.
на Директора на Д”ИТ”-Враца, с което на “Агропламинвест”ЕООД-Враца,
ЕИК:********* в качеството му на работодател, е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 лв. на основание чл.414, ал.3 КТ, за извършено
нарушение по чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА“Агропламинвест”ЕООД-Враца, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на Д”ИТ”-Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в
14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4