№ 1477
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110202885 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от М. А. Р. от с.Горен чифлик, обл.Варна срещу
Наказателно постановление № 22-8703-000208/17.08.2022г. на началник СПС
в ОД на МВР-Варна, с което на лицето били наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила.
Оспорва изцяло възприетата от наказващия орган фактическа обстановка и
моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.А. К., който поддържа жалбата на изложените
в нея основания. Допълнително привежда доводи за неосъществяване на
нарушението от субективна страна. Позовава се на Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на
ВКС и I и II колегии на ВАС. Моли за отмяна на наказателното
постановление и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят притежавал лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ В 6758 ТХ. По отношение автомобила към 20.03.2022г. не
била налична активна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, поради което на 18.04-2022г. от Гаранционен фонд била
подадена информация до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и
на 19.04.2022г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно, на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Собственикът обаче не бил уведомен за това
обстоятелство по съответния ред. Поради това на 14.06.2022г. около 07,50 ч.
той управлявал процесния автомобил по ул.“Камчия“ в с.Горен чифлик,
обл.Варна. В близост до сграда №23 Р. бил спрян за проверка от служители на
сектор СПС при ОД на МВР-Варна, които направили служебна справка в
информационната система на МВР и установили, че автомобилът е
дерегистриран. Във връзка с тези констатации на същата дата на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че управлява лек автомобил, който е със служебно
прекратена регистрация от 19.04.2022г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
По случая била образувана и прокурорска преписка, по сигнал за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление на ВРП от 09.08.2022г.
било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било
счетено, че съставът на престъплението не е осъществен от субективна
страна. Делото било изпратено на наказващия орган за сведение, като на
17.08.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на М. Р. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля С. И.
З., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетеля З. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият се явява непредубеден и
незаинтересуван от изхода на делото, тъй като не се е намирал в някакви
2
особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си,
при което показанията му следва да бъдат счетени за обективни и правдиви.
Твърденията на свидетеля кореспондират и на приложените по делото
писмени доказателства. Сред последните с най-съществено значение са
изисканите от Гаранционен фонд документи (справки и копие от
Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ), от които се установяват липсата на
застрахователен договор към процесната дата, предприетите от Гаранционен
фонд действия за изпълнение на задълженията по уведомяване на
собственика, както и за уведомяване на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Варна за несключване на такъв в съответния срок. Промените в
регистрацията на процесния автомобил се установяват от приложената
справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна.
За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното
копие на Постановление за отказ от образуване на наказателното
производство от 09.08.2022г. на ВРП, ценено в качеството му на писмено
доказателство, в което са отразени фактическите констатации на прокурора
по случая, формирани след извършени съответни действия по разследването.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи
(видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи), в предвидените за това срокове, като при
връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние
му е вменено и да организира адекватно защитата си.
3
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи
регистрацията представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието
„Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на
процесната дата същият е управлявал процесния лек автомобил, при което е
имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Не е спорно и
обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за обществено
ползване. В качеството си на водач на МПС, управляван по път, отворен за за
обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява само
моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е
управлявал автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй
като не е имал сключен валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, Р. несъмнено е осъществил от обективна страна състава на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени от
процесуалния представител на санкционираното лице, че деянието не е
осъществено виновно. По делото няма данни, а и не се твърди от наказващия
орган, собственикът Р. да е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила. Липсват данни и санкционираното лице да е
узнало по какъвто и да е друг начин за служебното прекратяване на
регистрацията на превозното средство. След като не е доказано знанието от
страна на водача на факта на служебно прекратената регистрация, не е
доказано и че деянието е извършено виновно. В тази насока са
4
задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на
ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП
наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен
собственикът на МПС. В Тълкувателното постановление се посочва, че
уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици. Изтъква се в Тълкувателното постановление, че се касае
за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което
принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3,
предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено
административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на
собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
5
регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
непредпазливост. Изрично се приема в Тълкувателното постановление, че в
случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е
било съобщено на собственика на моторно превозно средство или не се
докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
В разглеждания случай не се установява, а и не се твърди от
наказващия орган, служебното прекратяване на регистрацията на автомобила
да е доведено до знанието на неговия собственик. Няма данни и същият да е
узнал по някакъв друг начин за това обстоятелство. Следователно деянието,
за което е наказан, се явява несъставомерно, което обуславя отмяната на
обжалваното наказателно постановление поради липса на виновно поведение.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, по силата на чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
следва да бъде присъдено на адвоката. За да упражни последният това свое
право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да е отразено, че договореното възнаграждение
е безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. От представения в
съдебното заседание договор за правна защита и съдействие е видно, че
адвокатската помощ и съдействие са оказани безплатно на Р. по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Поради това на адв. А. К. следва да бъде определено
възнаграждение съобразно императивната разпоредба на чл. 38, ал.2 от ЗА,
вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000лв е в размер на 400лв., поради което
следва ОДМВР Варна да бъде осъдена да заплати посочената сума на адв. К..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-8703-
000208/17.08.2022г. на началник СПС в ОД на МВР-Варна, с което на М. А. Р.
от с.Горен чифлик, обл.Варна, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест
6
месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на адв. А. К., вписан в АК
Варна, с личен номер на адвокат **********, адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв. за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатска защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7