Мотиви
към Присъда № 436 от 05.12.2013 година,
постановена по НОХД № 622/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против Л.Б.А. /L. B. A./, роден на *** година в гр.ххх, Алжир, гражданин на
Алжир, неосъждан, Н.М. /N. M./, роден
на *** година в гр.ххх, Алжир, гражданин на Алжир, неженен, безработен,
неосъждан и Н.Х. /N. К./, роден на *** година в гр.ххх, Алжир, гражданин на
Алжир, заварчик, с основно образование, осъждан, са повдигнати обвинения както
следва: против подсъдимите Н.М. /N. M./ и
Н.Х. /N. К./ - по чл.279, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, а против подсъдимият Л.Б.А. /L. B. A./ - по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1,
т.4 и т.5 от НК, за това, че на 25.12.2012 година в района на 273 гранични пирамиди в землището на
с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като
извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта, като подсъдимият Л.Б.А. /L.
B. A./, макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимите
обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимите да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимите, дадените от тях
обяснения в хода на ДП, с които са спомогнали за разкриване на обективната
истина по делото, мотивите, с които са извършили деянието. По горните
съображения прокурорът пледира налагане на наказание лишаване от свобода около предвидения в закона минимум,
изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в предвидения в закона минимален
размер.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите и с участието на служебен защитник – адв.
П.М. ***. За да допусне разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимите,
съдът е взел предвид обстоятелството, че подсъдимите не са намерени на
установените по делото адреси въз основа на изисканите от Дирекция „Миграция”
при МВР и ДАБ при МС справки, като от същите се установява, че подсъдимите не
са открити на посочените от тях адреси за призоваване. Съдът е намерил освен
това, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимите не би попречило
за разкриване на обективната истина по делото.
Участващият в хода на съдебното производство служебен
защитник на подсъдимите не оспорва, че същите с деянието си са осъществили от
обективна и субективна страна съставът на престъпление, наказуемо по чл.279,
ал.1 от НК, като пледира налагане на предвиденото в закона наказание в
минимален размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
В хода на ДП подсъдимите не са представили документи
за самоличност и самоличността им е снета въз основа на техни данни.
Подсъдимите Л.Б.А.
и Н.Х. напуснали заедно
държавата си по произход – Алжир, като се установили за известно време в
Република Турция, гр. Истанбул, където се запознали с другия подсъдим - Н.М.,
също гражданин на Алжир. Тримата решили да влязат нелегално от Република Турция
в Република България. За целта тримата подсъдими се придвижили от гр. Истанбул
до гориста местност, намираща се в близост до турско българската граница, след
което продължили да вървят пеш в посока територията на България. На 25.12.2012
година около полунощ тримата подсъдими влезли през границата на страната от
Република Турция в Република България в района на 273 гранична пирамида в
землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, като са били
забелязани от граничните власти при самото преминаване на линията на държавната
граница. Изпратените в района гранични служители задържали подсъдимите на около
един километър във вътрешността на страната ни от мястото, през което държавната
граница била премината от подсъдимите. При задържането им последните не
представили документ за самоличност, като на граничните власти заявили, че са
от Палестина.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени
от МП на РБ, се установява, че подсъдимите Л.Б.А. /L. B. A./ и Н.М. /N. M./
не са осъждани.
Подсъдимият Н.Х. /N. К./ е
осъждан по нохд № 3832/2013 година по описа на РС –
София за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, извършено на 16.02.2013 година.
От изисканите и приложени по делото справки от ДАБ при
МС се установява следното:
Подсъдимият Л.Б.А. /L. B. A./, роден на *** година в
гр.ххх, Алжир, гражданин на Алжир, неосъждан, е регистриран в Държавна агенция
за бежанците при Министерски съвет на 07.02.2013г. като Л. Б. А., ЛНЧ **********.
С Решение №1692 от 24.09.2013 година на Председателя на ДАБ при МС
производството на кандидата е било прекратено на основание чл. 77, ал.3, вр. чл.15, ал.1, т.7 от ЗУБ.
Подсъдимият Н.М. /N. M./, роден на *** година в гр.ххх,
Алжир, гражданин на Алжир, неженен, безработен, неосъждан, е регистриран в
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на 07.02.2013г. като Н. Б.
Б., ЛНЧ **********. С решение № 3892 от 15.05.2013 година производството по
делото за определяне на държава – членка, компетентна да разгледа молбата за
предоставяне на статут на този подсъдим е прекратено.
Подсъдимият Н.Х. /N. К./, роден на *** година в гр.ххх,
Алжир, гражданин на Алжир, заварчик, с основно образование, осъждан, е
регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на 07.02.2013г.
като Н. Х., ЛНЧ **********. С молба рег. № УП -5782 от 07.03.2013 година този
подсъдим е оттеглил молбата си предоставяне на статут в Република България и е
изразил желание за доброволно завръщане в държавата си по произход, поради
което и по отношение на него производството за определяне на държава – членка,
компетентна да разгледа молбата му за предоставяне на статут, е прекратено с
Решение № 3730 от 08.03.2013 година на решаващия орган.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетеля Р.Р., дадени в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283
от НПК. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради
което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият Л.Б.А. /L. B. A./, роден на *** година в
гр.ххх, Алжир, гражданин на Алжир, неосъждан, с регистрация в Държавна агенция
за бежанците при Министерски съвет от 07.02.2013г. като Л. Б. А., ЛНЧ **********,
с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав
на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл. 63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, а подсъдимите Н.М. /N. M./, роден на *** година
в гр.ххх, Алжир, гражданин на Алжир, неженен, безработен, неосъждан, с
регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от
07.02.2013г. като Н. Б. Б., ЛНЧ ********** и Н.Х. /N. К./, роден на *** година
в гр.ххх, Алжир, гражданин на Алжир, заварчик, с основно образование, осъждан,
с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от
07.02.2013г. като Н. Х., ЛНЧ **********, са осъществили с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 25.12.2012 година в
района на 273 гранична пирамида в землището на с. Лесово, община Елхово, обл.
Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на
страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта, като подсъдимият Л.Б.А. /L. B. A./, с регистрация в Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет от 07.02.2013г. като Л. Б. А., ЛНЧ **********,
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимите са извършили фактически действия по преминаване през
държавната ни граница, без да са получили разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гринично - пропусквателен
контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им
за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата
от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля Р., участвал при задържането
на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на
посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото,
времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да
преминат държавната граница.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото разрешение
за влизане в Р България и в др. държава от ЕС, както и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Всеки
от подсъдимите е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република
България.
Подсъдимият Л.Б.А.
/L. B. A./, с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от
07.02.2013г. като Л. Б. А., ЛНЧ **********,
макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Л.Б.А.
/L.
B. A./, за виновен в извършване на
престъпление по чл. 279, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, а подсъдимите Н.М. /N. M./, роден на *** година в гр.ххх, Алжир, гражданин на
Алжир, неженен, безработен, неосъждан, с регистрация в Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет от 07.02.2013г. като Н. Б. Б., ЛНЧ ********** и Н.Х. /N. К./, роден на ***
година в гр.ххх, Алжир, гражданин на Алжир, заварчик, с основно образование,
осъждан, с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от
07.02.2013г. като Н. Х., ЛНЧ **********,
за виновни в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този
вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена
опасност на подсъдимите, която не е висока, предвид на това, че същите не са
осъждани към момента на извършване на деянието. Взеха се предвид причините и
подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването
му. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства- необременено съдебно минало, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, съдът наложи на тримата подсъдими наказания при
условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца
лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото по текста на чл.279, ал.1
от НК наказание глоба в размер на 100.00 лв. на пълнолетните подсъдими. Тъй
като към момента на извършване на престъплението подсъдимият Л.Б.А. /L.
B. A./, с регистрация в Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет от 07.02.2013г. като Л. Б. А., ЛНЧ **********, е бил непълнолетен, на основание чл.63, ал.1, т.5 от НК съдът замени предвиденото по текста
на чл.279, ал.1 от НК наказание глоба с обществено порицание, което постанови
да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в интернет сайта на Община
Елхово.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите.
Последните не са осъждани за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието, наложеното им наказание е до три години лишаване от
свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдените лица не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, по отношение на всеки един от подсъдимите Н.М. /N.
M./, роден на *** година в гр.ххх, Алжир,
гражданин на Алжир, неженен, безработен, неосъждан, с регистрация в Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет от 07.02.2013г. като Н. Б. Б., ЛНЧ **********
и Н.Х. /N.
К./, роден на *** година в гр.ххх, Алжир, гражданин на
Алжир, заварчик, с основно образование, осъждан, с регистрация в Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет от 07.02.2013г. като Н. Х., ЛНЧ **********,
а по отношение на непълнолетния подсъдим Л.Б.А. /L. B. A./, с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от
07.02.2013г. като Л. Б. А., ЛНЧ **********, съдът намери, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК, поради което отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от една година, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимите.
По смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в
тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта
на приложимото по силата на препращащата норма на ал.3 от Конституцията,
национално законодателство /ЗУБ/, оносимо към
бежанците и убежището, и международноправните актове като на международно ниво
статутът на бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от
28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана
с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г.,
в сила за Р България от 10.08.1993г. Посочените два международноправни акта
/Конвенция и Протокол/ са одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави
са страни по Конвенцията, Протокола или и по двамата документа. В цитираната
Конвенция, в чл.31, параграф 1, е залегнало относимото
отпадане на наказуемостта за извършено според националното ни законодателство
престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената
разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат
наказания заради незаконно влизане
и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение
при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното
им влизане и пребиваване на
територията на страната. В приложимото национално законодателство – в чл.3 от
Закона за бежанците от 1999г. /отм. с
ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл
понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута на бежанец,
хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във връзка с чл.27,
ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон
за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определя условията и реда
за предоставяне на особена закрила
на чужденци на територията на Република България,
както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от с .закон, особената закрила,
която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на
бежанец в Република България, съгласно
чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който
основателно се страхува от преследване
поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея. Хуманитарен
статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, се
предоставя на чужденец, принуден да напусне или
да остане извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание
или екзекуция; изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие
в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт.
Процедурата за предоставяне на закрила започва по
молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна,
писмена или друга форма. В настоящия случай, видно от предоставените справки
от ДАБ при МС, тримата подсъдими са подали молби за закрила, като в
последствие, при образувани производства по реда на ЗУБ за предоставяне на
статут на подсъдимият Л.Б.А. /L. B. A./, с регистрация в
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от 07.02.2013г. като Л. Б.
А., ЛНЧ **********, производството по делото е било прекратено поради
неизпълнение на задълженията от страна на кандидата във връзка с процедурата по
предоставяне на статут. По отношение на другите двама подсъдими образуваните
производства за определяне на държавата – членка, компетентна да разгледа
молбите им за предоставяне на статут по Регламент /ЕО/ № 343/2003 година на
Съвета на Европа също са прекратени, по отношение на подсъдимият Н.М. /N.
M./, с регистрация в Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет от 07.02.2013г. като Н. Б. Б., ЛНЧ ********** –
поради неявяване на определените дати за извършване на действия във връзка с
молбата му за предоставяне на статут, а по отношение на подсъдимия Н.Х. /N.
К./, с регистрация в Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет от 07.02.2013г. като Н. Х., ЛНЧ ********** – поради оттегляне
на молбата и желание за завръщане в държавата си по произход. Горните
обстоятелства, съдът преценя като самоотказ и дезинтерисиране от образуваните вече производства за
предоставяне на статут. Наред с това, видно от обясненията на подсъдимите,
дадени в хода на ДП, които макар и да не са приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им в хода на съдебното следствие, поради липсата на
процесуална възможност за това, но взети от съда в предвид при формиране на
вътрешното му убеждение относно приложението на чл.279, ал.5 от НК, подсъдимите
са напуснали държавите си по произход по икономически съображения, в търсене на
работа и по – добър живот, без липса на данни и информация от тяхна страна
за това да са влезли в страната ни с цел
да търсят убежище, поради това, че в
собствената им родина са били преследвани
заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Тези обстоятелствата
подлежат на доказване, а такива доказателства по делото липсват. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от служебния защитник на подсъдимите
в хода на съдебното следствие.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: