РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. гр. Лом, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. А.
като разгледа докладваното от Боряна Ал. А. Гражданско дело №
20231620100540 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от
Н. М. С. с ЕГН **********, от гр. Л., ул. „С.“ №**, чрез проц. представител Р.
Б.- МАК, със съдебен адрес: гр. Лом, ул. „Г. М.“ №* срещу В. И. А. от гр. Г., В.
Н. А. от гр. Л., Д. С. И. от гр. Л., А. М. А. от с. К., Ц. С. И. от с. З. и М. Г. Б. от
гр. Л., с правно основание чл. 76 ЗН.
Иска се обявяване на относителната недействителност на две
разпоредителни сделки – продажба и дарение, на три поземлени имота в
землището на гр. Лом, наследствени от А. Б. Т., б.ж. на гр. Л., починал на
****** г., както и делба на наследствените имоти.
По делото е постановен съдебен акт. Пълномощникът на ответника, е
депозирал молба, с която иска съдът да измени решението, в частта за
разноските, като и на осн. чл.248, ал.1 ГПК да допълни решението в тази част.
Съдът е изпратил препис от молбата на ищцовата страна, която е
изразила своето становище.
От делото се установява, че съдът е уважил така предявените искове по
чл.76 ЗН и е постановил решение с което е обявил за недействителни
разпоредителните сделки по отношение на ищцата.
1
С оглед на изхода на делото и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, предвид
уважената част на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски, което е в цялост спрямо претендираното с исковата молба, а то от
своя страна, представлява правата на ответниците, по сделките - 1/20 ид. ч.
По делото е представен списък с разноски по смисъла на чл.80 ГПК, който
включва 100 лева държавна такса и 1000 лева адв. хонорар, както и договор за
правна защита и съдействие на л. 5 от гр. д. № 1773/2023г. присъединено към
настоящото дело 540 по описа на ЛРС за 2023г. с оформена дата 26.09.2023г.,
видно от който е договорен адвокатски хонорар в размер на 1000 лева (хиляда
лв.), като в графа „начин и срок на плащане“ няма отбелязване, но в
следващите графи „платена сума“ и „от които в брой“ е записано „1000 лв.“
Предвид въведеното възражение със становището от В. И. А., чрез адв. А.
К., че липсва отбелязване на начин на плащане на договореното
възнаграждение- в брой или по банков път, следва да се направят следените
уточнения.
Спазвайки дадените задължителни указания за тълкуване на закона,
съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият състав намира, че така поставения въпрос в изложението
се отнасят до, това налице ли е основание за реализиране отговорността за
разноски по чл. 78 ГПК, когато в договорът за правна помощ не е посочен
изрично начинът на плащане, но е отразено заплащането на уговорената сума.
Представлява ли той в този случай разписка за плащане на уговореното
адвокатско възнаграждение. Настоящия състав приема за доказани
направените разход от страна на ищцата за заплатен адвокатски хонорар в
размер 1000 лв., при липса на отбелязване в приложения по делото договор за
правна защита и съдействие (л. 5 от гр. д. № 1773/2023 г. ЛРС) начин на
плащане, а въз основа на отбелязването, че сумата е платена. По поставения
въпрос, съдът намира, че отбелязването на начина на плащане на адвокатското
възнаграждение в приложения по делото договор за правна помощ не
представлява задължителен реквизит на договор. Той не е относим към
доказване на извършеното плащане. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
повелява, че се заплащат от ответника реално направените от ищеца такси и
разноски. Когато в договора за правна помощ е уговорен само размерът на
адвокатското възнаграждение, но не и начина на плащане, и е записано, че
2
хонорара е платен в брой, то изразената от страните по договора воля е за
плащане в брой, което е доказано с договора за правна помощ, тъй като в тази
част той има характер и на разписка за извършеното плащане.
Това следва и от възприетото в т. 1 от решението по т. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Формалното позоваване на употребен израз в него е извън
контекста на мотивите на тълкувателния акт и не е в съответствие с
разпореденото в закона – чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответната страна В. И. А. чрез проц. си представител на 10.06.2024г. е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано с направените от ищеца разноски.
По повод на своевременно напарваното възражение за размера на
адвокатския хонорар претендиран от ищцовота страна съдът следва да вземе
отношение.
Искът с правно основание чл.76 ЗН е с предмет разпоредителни сделки,
които се иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на ищцата, в
които са включени три поземлени имота. Това са имотите с идентификатори
№ 44238.7.1; 44238.16.10; 44238.26.10.
Предвид факта, че цена на иска с исковата молба не е сочена, тъй като се
касае не за оценими, а за оценяеми искове, то съдът е разпоредил да се
представят данъчни оценки на всички имоти, за да се определи цената на иска,
досежно материалния интерес.
Съгласно представените данъчни оценки по делото ПИ с идентификатор №
44238.7.1 е с данъчна оценка 3945,66 лева, ПИ с идентификатор №
44238.16.10 е с данъчна оценка 3116.25 лева и ПИ с идентификатор №
44238.26.10 е с данъчна оценка 1573.53 лева, или общо данъчната оценка е
8635,44 лева.
От така изчислената данъчна оценка следва да се направи следното
уточнение, предвид факта, че в петитума се сочи, че претенцията касае 1/20
ид. ч. от цялото то цената на иска, определена съобразно трайната практика
на ВКС, въз основа на данъчна оценка трябва да е 1/20 ид. ч. от 8635,44 лева,
което прави цена на иска 431,77 лева.
При определяното на адвокатския хонорар, предвид въведеното
възражение, съдът се съобразява с правилата на Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г.
3
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Критерии тук е поставен материалния интерес, което е цената на иска или
размерът ще следва да се формира съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, който
гласи „ при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“
Следователно предвид изхода на делото съгласно чл.78,ал.1 ГПК, и
въведеното възражение от насрещната страна, то адв. хонорар, следва да се
определи на минимума, което е 400 лева, съгласно наредбата, и предвид
факта, че процесуалното представителство на ищеца не се свързва с
затруднения, който да са обосновали правна и фактическа сложност, което от
своя страна да води до определяне при правилото на чл.2, ал. последна отново
от наредбата.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК и чл.250
ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решението си от 12.07.2024 г. по настоящето дело,
като:
ОСЪЖДА Д. С. И. ЕГН **********, А. М. А. ЕГН ********** и Ц. С. И.
ЕГН **********, В. И. А. ЕГН ********** и В. Н. А. ЕГН ********** да
заплати на Н. М. С., ЕГН **********, сума в размер на 500 лв./петстотин
лева/, за разноски направени по делото, от които 400,00 лева адвокатско
възнаграждение и 100 лева /сто лева/ за платена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО, Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ Решение № 204 от
12.07.2024 година по описа на ЛРС, като подлежи на обжалване
пред МОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4