РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501370 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Н. И. Ч.,
ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №260584/12.04.21г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№6339 по описа на съда за 2020, с което е
допуснат развод и е прекратен брака, сключен на ***г. с акт №28/16.03.1986г. на
Община Карнобат между Ц. Х. Ч. и Н. И. Ч., като е прието, че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът Н.Ч.; постановено е
ищцата да запази брачното си фамилно име Ч.; ползването на семейното жилище е
предоставено на жената.
Въззивникът излага оплаквания досежно достоверността на свидетелските
показания на свидетеля И., разпитана в първоинстанционното производство и заявява,
че „Ако трябва ще докарам истински, а не фалшиви очевидци“. Това изявление на
въззивника въззивната инстанция квалифицира като искане по доказателствата – за
допускане на свидетел на въззивника, но остави същото без уважение, поради
настъпила преклузия.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищцата Ц. Х. Ч.. По
жалбата е представен писмен отговор по реда на чл.263 ГПК, според който жалбата е
нередовна, т.к. не съдържа необходимите реквизити. По същество се оспорва като
неоснователна, т.к. вина за брачното разстройство носи въззивника.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото и видно от представеното удостоверение за граждански
брак, страните са съпрузи, сключили брак с акт №***г. на Община Карнобат. Не се
1
спори, че към датата на предявяване на иска за развод, същите нямат малолетни или
непълнолетни деца.
Съобразно изложените от ответника в отговора на исковата молба и във
въззивната жалба твърдения, спорът по делото касае въпроса дали е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения и кой носи вината за това.
С предявяване на иска, ищцата твърди, че е твърдяла, че от три години, преди
предявяване на иска, отношенията между съпрузите охладнели, поради това, че
съпругът пилее средства – продава движими вещи, в т.ч. златни предмети, свои
земеделски земи, а парите влага в съмнителни начинания, препоръчани му от трети
недобросъвестни лица.
Ответникът оспорва иска за развод. Излага, че не е настъпило разстройство на
брачните отношения, но ако такова е налице, вина за това носи ищцата, която
злоупотребява с алкохол, проявява физическа аргесия спрямо него, не внася пари в
семейството и се стреми да го принуди да прехвърли цялото си имущество на децата,
за да остане той без имоти и средства.
За установяване на спорните обстоятелства относно настъпилото брачното
разстройство, в първоинстанционното производство е допуснат до разпит свидетеля В.
З. И., която установява, че познава семейството на страните и техните деца. От сина им
Х. и от ищцата знае и е извършила и служебна справка, за извършени от ответника
разпореждания с недвижими имоти – земеделски земи, сумите от продажбата на които
не били внесени в семейната каса. Присъствала на разговор на ищцата и представител
на колекторска фирма, по повод задължения на ответника. Установява, че ищцата се
чувства затормозена от това, че от семейството изчезват вещи и пари, а съпругът й не
иска да говорят за това.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства становищата на
страните и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съображенията на
първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже:
С Определение №261046/08.02.21г., Бургаският районен съд е указал на
ответника да докаже всички свои твърдения, сочещи на противоправно поведение на
ищцата. Указал е на страните, че всяка от страните следва да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
С подадена по делото молба, наречена „искова молба“ от 17.03.21г., ответникът е
поискал отлагане на делото, т.к. „в момента събирам достатъчно достоверни
доказателства срещу съпругата ми“, без да посочи какви са тези доказателства и защо
му е необходимо повече време. Поради това съдът е дал ход на делото и е събрал
доказателствата, които е представила ищцата.
На 28.10.21г., пред въззивната инстанция въззивникът депозира искане за
отлагане на делото „поради неотложни ангажименти“, без да посочи същите, с оглед
преценка основателността на молбата, поради което въззивният съд даде ход на делото
и приключи съдебното дирене и устните състезания.
Необходимо е да се посочи, че страните трябва да проявяват активно
процесуално поведение за защита на своите права и интереси и да представят
доказателствата си в посочените от съда срокове, освен ако не са налице уважителни
причини, които следва да бъдат изтъкнати пред съда. В първоинстанционното и във
въззивното производства ответникът не е посочил такива причини, заради които не е
представил доказателствата си, поради което оплакванията му, че съдът е изградил
изводите си само на показанията на свидетел, посочен от ищцата, са неоснователни.
Ето защо, от събраните в хода на делото доказателства и от процесуалното
поведение на страните следва да се направи извод, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, брачната връзка е изчерпана от законовото и морално съдържание. Поради
това първоинстанционното решение, в частта, с което е допуснат развод по вина на
мъжа, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне
изводите на съда на осн. чл.272 ГПК.
2
В отговора на исковата молба ответникът не е изразил становище по
претенцията за ползване на семейното жилище и относно фамилното име на ищцата.
По тази въпроси оплаквания не са изложени и във въззивната жалба. Поради това и
макар с молба – заявление от 19.07.21г. въззивникът да е уточнил, че обжалва
решението изцяло, доколкото не излага съображения по тези въпроси, на осн. чл.269
ГПК, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е обосновано,
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на мотивите
на съда на осн. чл.272 ГПК.
В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 600 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260584/12.04.21г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№6339 по описа на съда за 2020.
ОСЪЖДА Н. И. Ч. ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Х. Ч.,
ЕГН********** от ***, СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, в размер на 600 лева.
Настоящото решение, в частта относно прекратяване на брака е окончателно и
не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2, т.2, вр. чл.322, ал.2 ГПК.
В останалите части подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от получаване на препис от него от всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3