№ 50391
гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110173886 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпили са молби от ищеца А. Г. А. чрез адв.М. и от "АТЕГ" АД с
искане за изменение на решението по делото в частта за разноските.
В депозираната молба от ищеца А. чрез адв.М. са изложени
съображения,че следва да бъде увеличено адвокатското възнаграждение от
360 лева на 480 лева,тъй като в противен случай се достига до обезценяване на
адвокатския труд,а и съдът не е съобразил,че са предявени два иска и по всеки
от исковете е дължимо възнаграждение.
В молбата,подадена от "АТЕГ" АД са изложени съображения,че ищецът
А. е подал множество искови молби,по които са образувани отделни дела,сочи
се,че е налице злоупотреба с право,поради което адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено от 360 лева на 200 лева.
Постъпили са отговори по всяка от молбите,в които са изложени
съображения за неоснователност на депозираните молби.
Софийският районен съд приема,че молбите са допустими като
подадени в срока за въззивно обжалване на решението,а и страната
ищец,която претендира изменение на разноските,присъдени в нейна полза е
представила списък на разноските.
Разгледани по същество,молбите се явяват неоснователни.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по дължимостта на
разноските с крайния акт по съществото на спора като отговорността за
разноските се разпределя при съобразяване изхода от делото с оглед уредените
съгласно чл.78 от ГПК правила. В конкретния случай със съдебното решение
са уважени искове за прогласяване недействителност на договор за паричен
заем,както и иск за връщане на недължимо заплатена парична сума,поради
което и при спазване правилото на чл.78,ал.1 от ГПК съдът е приел,че право
на присъждане на разноски има страната ищец. По същество и с двете молби,с
които съдът е сезиран,се претендира преразглеждане размера на присъденото
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Софийският районен съд намира за неоснователни доводите на ответника,че
1
неправилно е присъдено адвокатско възнаграждение с включен ДДС,в която
насока следва да бъде отчетено,че се възприема в съдебната практика,че се
начислява ДДС,ако адвокатът е регистриран по този закон като съдът счита,че
липсва законово основание да бъде прилаган различен режим при
съобразяване дали адвокатското възнаграждение е заплатено от клиента или
адвокатското възнаграждение е дължимо за предоставена безплатно правна
помощ. Съдът счита,че чрез определеното адвокатско възнаграждение в
размер от 360 лева е отчетено,че са предявени два иска,отчетена е цената на
всеки от исковете,както и общият материален интерес по делото,взето е
предвид,че по тези дела има формирана съдебна практика,както и е
отчетено,че делото е разгледано в рамките на едно съдебно заседание,в което
ищецът е направил искане делото да бъде разгледано в негово
отсъствие,предвид което е неоснователно искането на ищеца за увеличение на
размера на определеното адвокатско възнаграждение. Съдът приема,че
липсват предпоставки да бъде преразгледан размерът на присъденото
адвокатско възнаграждение,в която насока съдът в съдебното решение се е
позовал на решение на СЕС по дело С-438/2022 г. За да счете,че липсват
предпоставки за намаляване размера на адвокатското възнаграждение от 360
лева на 200 лева,съдът взе предвид,че Наредба № 1/09.07.2004 г. все пак служи
като ориентир при определяне размера на адвокатските възнаграждения и при
отчитане,че минималният размер на адвокатско възнаграждение по
гражданско дело с материален интерес до 1000 лева е 400 лева,съдът
приема,че е неоснователно искането на ответника присъденото адвокатско
възнаграждение да бъде намалено до сумата от 200 лева,доколкото с
постановеното решение съдът е присъдил възнаграждение в размер,по-нисък
от минималния. Развитите съображения мотивираха съда да приеме молбите
за неоснователни.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите,подадени от А. Г. А. и от "АТЕГ"
АД с искане за изменение на решението,постановено по гражд.дело №
73886/2024 г. по описа на СРС,42 състав,в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2