Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград 07. 12. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
А. Йорданова
Членове: Ирина Ганева
Атанас Христов
разгледа
докладваното от съдията А. Йорданова в. гр.
дело № 168 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
Постъпила
е молба от Р.Г., З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г., Ф.А. чрез
пълномощник адв. С., в която молят съда да
допусне поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото Решение №
260026/ 12. 10. 2020 г., с което е обявен за
недействителен по отношение на З.Г., роден на *** г.,
М.Т., родена на *** г., Ф.Г., родена на *** г., З.Ш., родена на *** г., И.Г.,
родена на *** г. , Ф.А., родена на *** г. , всички родени в Р България,
граждани на Р Турция договор за дарение В ЧАСТТА
на втори абзац, ред пети на диспозитива
на решението, като вместо „всеки от тях е прехвърлил своите 8/36 идеални
части“ се чете: „ до размера общо на 28/ 36 идеални части, от които З.Ш. с
права 1/9 ид. ч.; Ф.Г. с права 1/ 36 ид. ч; М.Т. с права 1/ 36 ид. ч.; З.Г. с
права 1/ 36 ид. ч.; И.Г. с права 1/36
ид. ч. и Ф.А. с права 1/ 3 ид. ч.“ .
Молят да бъде допълнено решението в частта на разноските.
Ответникът
по молбата А.О.Е. не е заявила
становище.
Третото
лице – помагач Л.А.Н. заявява становище по молбата. Оспорва я като
неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка, констатира
следното:
С Решение № 260026/ 12. 10. 2020 г. Разградският окръжен
съд е отменил
Решение № 55 от 06. 04. 2020 г. по гр.
д. № 791/ 2018 г. по описа на РС Исперих В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете, предявени от З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г., Ф.А. срещу А.О.Е. да се
обяви сключения договор, обективиран в НА за дарение на недвижим имот № 150, т.
V, рег. №4608, дело № 625 от 30. 05.
2013 г. на Нотариус Р. Александров за нищожен, поради противоречието му със закон, липсата на съгласие, липсата на
надлежна представителна власт у упълномощеното лице на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД в частта, с която Р.Г.
и Ф.А. даряват на А.Е. своите 16/ 36 ид.
ч. от имоти с идентификатори 72578.4.35
и 72578.6.6 в землището на с. Тодорово, като неоснователен и недоказан и В ЧАСТТА, в която е прогласен за нищожен на
осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД договора за дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот № 150, т. V,
рег. №4608, дело № 625 от 30. 05. 2013
г. на Нотариус Р. Александров, поради липса на съгласие по отношение на 8/36
ид. ч. на всеки от ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. от процесните имоти с
идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6 и вместо него е постановил друго, с което е обявил за
недействителен по отношение на З.Г., роден на *** г.,
М.Т., родена на *** г., Ф.Г., родена на *** г., З.Ш., родена на *** г., И.Г.,
родена на *** г. , Ф.А., родена на *** г. , всички родени в Р България,
граждани на Р Турция договор за дарение, с който всеки от тях е прехвърлил
своите 8/36 идеални части от имоти с
идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6 в
землището на с. Тодорово на А.О.Е., ,
удостоверен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, т. V,
рег. №4608, дело № 625 от 30. 05. 2013
г. на Нотариус Р. Александров, сключен от З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф.А.,
представлявани от А.О.Е.,***, преупълномощена от Р.Г., роден на *** г. в Р
България, гражданин на Р Турция и А.О.Е.,
на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Със същото решение е
отхвърлен предявения иск от Р.Г., роден на *** г. в Р
България, гражданин на Р Турция за обявяване за недействителен на договор за
дарение, удостоверен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, т. V,
рег. №4608, дело № 625 от 30. 05. 2013
г. на Нотариус Р. Александров в частта, в която Р.Г., представляван от А.Е. е
прехвърлил своите 8/ 36 идеални части от
имоти с идентификатори 72578.4.35
и 72578.6.6 в землището на с. Тодорово на А.О.Е. на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. В останалата част е потвърдено обжалваното Решение
№ 55 от 06. 04. 2020 г. по гр. д. № 791/ 2018 г. по описа на РС Исперих.
В мотивите към решението, съдът е приел, че в обжалваната част на постановеното от районния съд решение
са разгледани предявените искове при неправилна правна квалификация, което е наложило да бъде отменено и да бъде постановено друго с точната
квалификация на спорното право по отношение на предявените искове от ищците Р.Г., З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш.,
И.Г.. Сделката по отношение на Ф.А.
на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД е прогласена за недействителна, поради констатирания
порок на упълномощаването. По отношение на
наследствените права на страните – ищци в производството пред районния съд, с
решението си районният съд се е произнесъл, съобразно заявените претенции до
размера, на който същите са претендирали прогласяване недействителността на
сделката и в тази част решението не е обжалвано от ищците. Този въпрос не е повдиган
и с подадените въззивни жалби от ответника и третото лице – помагач, поради
което съдът се е произнесъл според правомощията си по чл. 269, пр. 2 от ГПК.
Явна фактическа грешка е
налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението, т.е., когато съдът е
възпроизвел в диспозитива на решението погрешно волята си.
В случая такова несъответствие не е налице. Формираната в мотивите воля е
отразена по съответстващ й начин в диспозитива на решението. Искането на молителя не се отнася за
несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в
постановения съдебен акт, каквото е изискването, за да бъде допусната поправка
на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.
247, ал. 1 ГПК. Въз основа на така изложеното, съдът намира, че молбата е допустима,
но е неоснователна.
Молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на
решението в частта му за разноските е основателна и следва да бъде уважена до
размера на 41, 46 лв. Решението на районният съд е обжалвано от ищците само в
частта, досежно отхвърлените искове, предявени от Р.Г.
и Ф.А. и с въззивното решение като краен резултат е уважена
претенцията само на Ф.А..
Жалбоподателите са направили разноски в размер на 82, 93 лв. за държавна такса,
според представения списък по чл. 80 от ГПК, поради което ответникът дължи
разноски в размер на 41, 46 лв. Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 247 от ГПК от Р.Г.,
З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г., Ф.А. чрез пълномощник адв. С., в която молят съда да допусне поправка на явна
фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 260026/ 12. 10. 2020 г.,
с което е обявен
за недействителен по отношение на З.Г., роден на *** г.,
М.Т., родена на *** г., Ф.Г., родена на *** г., З.Ш., родена на *** г., И.Г.,
родена на *** г. , Ф.А., родена на *** г. , всички родени в Р България,
граждани на Р Турция договор за дарение В ЧАСТТА
на втори абзац, ред пети на диспозитива
на решението, като вместо „всеки от тях е прехвърлил своите 8/36 идеални
части“ се чете: „ до размера общо на 28/ 36 идеални части, от които З.Ш. с
права 1/9 ид. ч.; Ф.Г. с права 1/ 36 ид. ч; М.Т. с права 1/ 36 ид. ч.; З.Г. с
права 1/ 36 ид. ч.; И.Г. с права 1/36
ид. ч. и Ф.А. с права 1/ 3 ид. ч.“.
ДОПЪЛВА Решение № 260026/ 12. 10. 2020 г. по в. гр. д. № 168/ 2020 г. по описа на ОС
Разград на осн. чл. 248 от ГПК като постановява:
ОСЪЖДА А.О.Е. да заплати на Ф.А. разноски по делото пред въззивната инстания в размер на
41, 46 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните по реда
на чл.
280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.