№ 11277
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110150329 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. против Върховния касационен съд
на Република България с искане за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в страх, унижение, отчаяние и безпокойствие, вследствие от
незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпращане по
компетентност на галвния прокурор на Република България на искане за възобновяване на
КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, обективирано в жалба № 6463/2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът е направил искане да бъде освободен от внасянето на
държавна такса по делото, обосновано с довод, че от 24.11.2013 г. същият е безработно лице
и се намира в затвора, не получава доходи и живее под линията на бедността в страната.
За доказване на тези твърдения към допълнително депозирана по делото молба с вх. №
213385/11.10.2022 г. ищецът е представил декларация за материално и гражданско
състояние от 11.10.2022 г., в която, под страх от ангажиране на наказателната си
отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства, ищецът Е. Д. М. е
удостоверил с подписа си, че не реализира месечен доход, не упражнява дейност като
едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, има
сключен граждански брак, но и съпругата му не получава доходи, безработен е и от
24.11.2013 г. е в затвора, няма никакви парични средства. Посочва още, че страда от
заболяване, което налага допълнителни периодични разходи, без посочен размер. Притежава
един автомобил – „Форд Скорпио“, произведен през 1992 г.
Въз основа на служебно изискана информация по делото е постъпило писмо от СДВР,
отдел „Пътна полиция“ от 29.11.2022 г., с приложена към същото справка от централна база
данни на АИС КАТ, от която се установява, че Е. Д. М. е регистриран като собственик на
МПС - лек автомобил „Форд Скорпио“ с рег. № СА 9814 МН, който е със служебно
прекратена регистрация. Съгласно постъпило писмо от 29.11.2022 г. от ГД "Изпълнение на
наказанията" към МП, ищецът се намира в затвора гр. София от 07.11.2018 г., полага
доброволен труд и не получава възнаграждение. Съгласно справка от Агенция по
вписванията - Служба по вписванията - гр. Козлодуй, за вписвания, отбелязвания и
1
заличавания за лицето Е. М., за притежавани от него права върху имоти са образувани
съдебни дела.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ, от внасянето на
държавна такса в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от
съда, че не разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на
законоворегламентирания институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита
на тези лица. Критериите, които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са
доходите на молителя и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му
положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
В настоящия случай, от декларираните от ищеца обстоятелства, както и от данните,
следващи от служебно изисканите справки, съдът намира, че заплащането на дължимата
държавна такса за разглеждане на исковата молба, макар в размер от 10 лева (съгласно
наведените в исковата молба твърдения, определящи характера на исковата претенция и
установения размер на държавна такса по чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК), с оглед факта, че молителят е безработно лице, лишен от
свобода, притежава единствено МПС без актуална регистрация, права върху имоти, предмет
на образувани дела, както и предвид липсата на данни за каквито и да е източници на
средства за издръжка, би създало за него финансово затруднение.
Ето защо, са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя
и ищец от внасяне на държавна такса по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът Е. Д. М., с ЕГН: **********
от задължението за внасяне на държавна такса в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2