Решение по дело №77/2021 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

85

Година

23.04.2021

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

20.04.

Година

2021………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

77

по описа за

2021

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

  Ищеца се позовава на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№2/2021 год. по описа на МРС, по която в срок е постъпило възражение, в следствие на което е предявил в срок иск за установяване на вземането си. Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Н.М.Ю., ЕГН: **********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”****“ ООД, ЕИК****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Като „***“ ЕООД ЕИК **** е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16459645001. Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:*******и Н.М.Ю., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16459645001 от дата 31.10.2016. г., с който потребителят е добавил за ползване мобилен номер 0****, по избран тарифен план VIVACOM i-Traffic XL за 27,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16459645001 от дата 31.10.2016. г. между ответника Н.М.Ю.. ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. ЕИК:*******са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга, а именно: **********/08.09.2017 г., **********/08.10.2017г., **********/08.11.2017г., **********/09.12.2017г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 08.08.2017г. до дата 08.12.2017 г. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 09/2017г., 10/2017 г., 11/2017 г. и за месец 12/2017г.  Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на *** да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер 16459645001 крайна фактура №********** от дата 08.02.2018 г. с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура е била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищецът има правен интерес да претендира неустойка в редуциран размер от 69.96 лв., фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периоди. Датата на деактивация на процесния абонамент е била 28.01.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е бил в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента VIVACOM i-Traffic XL за мобилен номер 0**** до 31.10.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 31.10.2016г. Претендираната сума в размер на 69.96 лв. е била формирана от трикратния размер на месечните абонаментни такси по избрания тарифен план от потребителя.И Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н.М.Ю., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „***“ ЕООД, ЕИК ****, в размер на 69.96 лв. - представляваща неустойка по договор, сключени между ответника и „***” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, както и да се осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, като присъди в полза на „***“ ЕООД, ЕИК ****, 180 лева - адвокатско възнаграждение. Моли съдът да се произнесе за разноските в заповедното производство и да присъди в полза на ищцовото дружеството - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 2/2021, по описа на PC Момчилград, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

    В срока по чл.131 от ГПК ответника Н.М.Ю., е депозирал писмен отговор. Счита предявения иск за недопустим и неоснователен, поради факта, че по сметка на „***“ ЕООД с платежно нареждане от 11.01.2021г. исканата сума в размер на 69.96 лв. е била платена  и преведена. Твърди, че е изпълнил изцяло задължението по заповедта за изпълнение и не е дал повод за завеждане на настоящия иск, поради което не дължал разноски по делото.

      В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. От адв.В.Г. – пълномощник на същите е постъпила молба становище, в която заявява, че ответника е заплатил по банкова сметка ***.96 лв. на дата 11.01.2021г. Така, общо платената от ответника сума покривала само главницата, но е била недостатъчна да покрие сторените от ищеца съдебни разноски за образуване на заповедното производство и по водене на установително производство. Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК е депозирано в Районен съд-Момчилград, преди датата на извършеното плащане, като е безспорно, че с поведението си длъжникът е дал основание за завеждане на заповедното производство, поради което са дължимали и направените от ищеца по ч.гр.д. № 2/2021г. разноски, от които 25 лева - държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар и 25 лева - държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар за исковото производство по г.д. 77/2021г. Твърди, че предвид направеното от длъжника плащане, ищеца няма правен интерес от воденето на производство по иск с правно основание чл. 415, ал.2 ГПК за разноските по издадената Заповед за изпълнение, съобразно Тълкувателно решение 4/2013г. от 18.06.2014г„ ОСГК на ВКС. Твърди, че с направеното плащане, ответника своеобразно признава, че дължи сумата по издадената Заповед за изпълнение, по която са дължими и присъдените разноски. Ответникът  е имал възможност, в случай че оспорва разноските, да обжалва издадената Заповед за изпълнение в частта за разноските. Вместо това, същият по своя преценка заплаща част от дължимата сума. Заявяват, че към момента на входиране на исковата молба по ч.г.д. 2/2021г. в системата на ищцовото дружество не е било отразено постъпило плащане от страна на ответника. При изпращане на съобщението от РС-Момчилград с указание за предявяване на установителен иск към ищцовото дружество срещу ответника не е било приложено направеното от него възражението и вносната бележка за конкретното плащане, следователно към момента на пускане на исковата молба по ч.г.д. 2/2021г. ищецът е имал правен интерес от водене на установително производство. На този етап за ищеца не съществувало начин да защити интереса си, освен да поиска от съда да бъде издаден изпълнителен лист само за разноските, тъй като същият няма правен интерес от продължаване на установителното производство.

      За ответника се явява упълномощен защитник адв.Н.С., който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск, алтернативно да бъат осъдени да заплатят разноските, които да бъдат съобразени с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

  Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:    

  Не се спори между страните по делото, а и видно от приложените писмени доказателства се установява, че между „***“ ЕАД /цедент на ищеца/ и ответника е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор *** ЕАД, да прекрати предсрочно договора на дата 28.01.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 69.96 лв. уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените договори, за което е издадена крайна фактура **********/08.02.2018 г.

Установи се по делото, че с договор за цесия от 16.10.2018г. вземанията на „***“ ЕАД срещу клиенти, длъжници, на телекомуникационната компания са били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД.  Впоследствие – на 01.10.2019г. е бил сключен нов договор за цесия, по силата на който вземанията срещу длъжниците на  „***“АД са били прехвърлени от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца „***“ ЕООД.

 Не е спорно също, че дължимата и претендирана в настоящото производство сума в размер на 69.96 лв., представляваща неустойка по договор сключен между ответника и „***“ ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била заплатена, но след депозирането на исковата молба. Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника обосновава извод, че установителния иск за сумата от 69.96 лв., представляваща неустойка по договор сключен между ответника и „***“ ЕАД, за която сума в хода на заповедното производство по ч.гр.дело № 2/2021 год. на МРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен чрез заплащане.

По разноските:

Доколкото съдът в исковото производство е длъжен да се произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство (ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), то спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноските в исковото производство. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. Процесуалният представител на ответника оспорва дължимостта на разноски в исковото производство, извличайки довод от погасяването на вземанията, чрез плащане, в хода на процеса, считайки на това основание предявените искове за неоснователни - ответникът твърди, че не следва да понася разноските, които ищецът е сторил в исковото производство, доколкото е извършил изцяло плащане на дълга в хода на производството и преди завеждане на исковата молба. Съдът съобразявайки доводите на страните намира възраженията на представителя на ответника за неоснователност искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството, че претендираната сума от 69.96 лв. е погасена, чрез плащане, в хода на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл.422 ГПК).

 Съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да се възложат разноските върху ищеца е необходимо, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска така, както е предявен. Не е достатъчно да е налице само едно от тези две условия, а е необходимо да са налице и двете условия едновременно, за да бъдат възложени разноските върху ищеца. В този смисъл е определение № 10 от 06.01.210г. на ПАС по ч.гр.д.№ 1214/2009г. В настоящия случай, обаче би следвало, не само ответникът да признае иска, но и да не е оспорвал същият. В конкретния казус обаче ответникът е оспорил така предявените срещу него искове, поради което и по аргумент от противното, в случай, когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, именно той следва да понесе отговорността за сторените разноски в процеса.Такава е ситуацията в конкретното дело, тъй като срещу така издадената заповед за изпълнение срещу ответника, същият е депозирал възражение в срока по чл.414 от ГПК, което е обусловило и интереса на ищеца за предявяване на установителния иск. С установителния иск кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство.

  Следва да се приеме, че в случая не е налице първата предпоставка на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно, че ответникът да не е дал повод да се заведе делото. Предмет на делото по установителния иск е вземането по смисъла на чл.410, ал.1 ГПК и според изричната норма на чл.415, ал.1 ГПК. С исковата молба по чл.415, ал.1 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на оспорената заповед за изпълнение, към момента на подаване на заявлението, което вземане включва главниците и акцесорните вземания за обезщетения и лихви. С установителния иск кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Следователно възражението на ответника по така издадената заповед за изпълнение е обусловило завеждането на настоящото исково производство.

     С оглед гореизложеното ответника следва да заплати на ищеца  разноските, направени в заповедното производство в размер на 205 лв., от които: 25.00 лв. представляващи заплатена д.т. и 180 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство     ССсв размер на 205.00 лв. от които: 25.00 лв. д.т. за завеждане на иск; 180 лв. адвокатско възнаграждение.

  Водим от гореизложеното,съдът

 

                                 Р     Е     Ш    И     :

    

  

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от *** ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Ю.Б.Ц.чрез адв.В.Г., САК  против Н.М.Ю., с ЕГН:********** ***, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 69.96 лв./шестдесет и девет лева и 96 ст./, представляваща неустойка по договор сключен между „***“ ЕАД, за която сума е издадена Заповед № 1/ 04.01.2021 год.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, изд. по ч.гр.д. № 2/2021г. по описа на Районен съд- Момчилград, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след датата на завеждане на иска.

    ОСЪЖДА Н.М.Ю., с ЕГН:********** ***, да заплати на *** ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Ю.Б.Ц.чрез адв.В.Г., САК  сумата в размер на 410.00 лв., представляващи деловодни разноски по заповедното и исковото производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

     Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                        Районен съдия:

                                                                  /Й.Геров/