№ 10666
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р
при участието на секретаря Л.П
като разгледа докладваното от Д.Р Гражданско дело № 20211110172836 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната Г. С. С., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на своята майка и законен представител М. Л. Б., ЕГН **********, иск по
чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу С. Д. С., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 100,00 лв. на 180,00 лв.
месечно, считано от подаване на исковата молба /21.12.2021г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е осъден с
решение №III-83-178 от 27.06.2013 г. по гр. дело № 3322/2013 г. на СРС да заплаща месечна
издръжка на ищеца в размер на сумата от 100,00 лева. Сочат се увеличени нужди на детето с
оглед изминалия период от време и увеличените в тази връзка негови нужди. Претендира се
увеличаване на присъдената в полза на ищеца месечна издръжка на сумата от 180,00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му по делото особен
представител, е подал отговор на исковата молба, в който намира исковата претенция за
неоснователна и претендира оставянето й без уважение, като излага съображения в тази
насока.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане /л. 5 от делото/, родители на Г. С. С., ЕГН
**********, са М. Л. Б., ЕГН **********, и С. Д. С., ЕГН **********. С решение №III-83-
1
178/27.06.2013 г., постановено по гр.д. № 3322/2013 г. по описа на СРС, 83-ти състав, влязло
в сила на 18.02.2014 г., ответникът е осъден да заплаща на ищцата издръжка в размер на
100,00 лв. месечно, считано от 20.02.2012 г. /л. 6-7 от делото/.
Установява се, че ищцата е записана като ученик в 150. ОУ „Цар Симеон Първи“, гр.
София /л. 10 от делото/.
Видно от представените по делото писмени доказателства /л. 8-9, 47-53 и 56-57 от
делото/, от 17.05.2021 г. майката на ищцата е страна по трудово правоотношение с
Поделение „Дружба“, по силата на което получава основна заплата в размер на 745,36 лв.,
като за периода 01.01.2021 г. - 31.07.2022 г. е реализирала средномесечен осигурителен
доход в размер на около 1475,77 лв. По отношение на ответника не се установява да
реализира доходи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответникът е баща на ищцата
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съгласно решение №III-83-
178/27.06.2013 г., постановено по гр.д. № 3322/2013 г. по описа на СРС, 83-ти състав, влязло
в сила на 18.02.2014 г., ответникът е задължен да заплаща издръжка на ищцата в размер на
100,00 лв. месечно, считано от 02.12.2012 г. От определяне размера на издръжката на
ищцата са изминали повече от девет години, като към датата на устните състезания същата е
на дванадесет години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне
предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната
възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
2
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата” или 177,50 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо. По делото не се установи ответникът да реализира доходи, въпреки че е в
трудоспособна възраст, но липсват данни да е нетрудоспособен по здравословни причини,
както и да има други алиментни задължения, поради което не може да се приеме, че той е в
невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. По изложените мотиви и като
съобрази установените възможности на ответника, нуждите на ищцата и възможностите на
другия родител, съдът намира, че предявеният иск е основателен за пълния предявен размер,
ориентиран към минималния размер на издръжката. Издръжката се дължи от датата на
подаване на исковата молба – 21.12.2021 г., до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване. Следва да бъде уважено искането за присъждане на законна
лихва за забава на основание чл. 146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
С оглед изхода на спора-основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ищецът има право на разноски. Видно от представения по делото договор за правна защита
и съдействие /л. 4 от делото/, ищецът е заплатил 500,00 лв., представляващи адвокатски
хонорар за защита в настоящото производство. В тази връзка съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно предвид обстоятелството, че
делото не съставлява особена правна и фактическа сложност, поради което
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца се явява прекомерно и следва да
бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – а именно до размер от 300,00 лв.,
която сума следва да се присъди в полза на ищцата. Ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на съда държавна такса върху увеличения размер на издръжката от същия в размер на
115,20 лв.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от С. Д. С., ЕГН **********, определена решение №III-83-178/27.06.2013 г.,
постановено по гр.д. № 3322/2013 г. по описа на СРС, 83-ти състав, влязло в сила на
18.02.2014 г., в полза на Г. С. С., ЕГН ********** , действащa лично и със съгласието на
своята майка и законен представител М. Л. Б., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. Д. С., ЕГН **********, да
заплаща на Г. С. С., ЕГН ********** , действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител М. Л. Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180,00 лв.,
считано от 21.12.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. С., ЕГН **********, да заплати на Г. С.
С., ЕГН **********, действащa лично и със съгласието на своята майка и законен
представител М. Л. Б., ЕГН **********, сумата от 300,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. Д. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 115,20 лв., представляваща държавна
такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4