№ 455
гр. Русе, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520106084 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „АПС Бета България” ЕООД срещу И. С.
И., в която се твърди, че на 20.05.2022г. между ответника и „Стик Кредит“ АД
бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на
ответника е предоставена сума от 400лв., която се е съгласил да върне в срок
до 19.06.2022г. когато бил падежът на погасителната му вноска. Годишният
процент на разходите по процесния договор бил 42,58%. Договорът бил
сключен по електронен път при спазване изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща
погасителни вноски по договора, като вземането по него е цедирано с договор
от 22.03.2024г. от първоначалния кредитор „Стик Кредит“ АД на ищцовото
дружество „АПС Бета България“ ЕООД и индивидуализирано в Приложение
№ 1 към договора за цесия.
За дължимите суми по процесния договор, на ищцовото дружество
била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** от 2024 г. по описа на
РС Русе.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
1
на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника И. С. И., че дължи на ищцовото дружество „АПС
Бета България“ ЕООД главница в размер на 400лв.,
договорна/възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12лв. за
периода 20.05.2022г. до 19.06.2022г.; законна лихва за забава върху главницата
в размер на 104,94лв. за периода от 20.05.2022г. до 28.06.2024г., както и лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане. Претендират се и направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, назначен
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК изразява становище за частична основателност на
исковата претенция. Счита, че ответникът не е уведомен за извършената цесия
преди образуване на исковото производство. Поради това не били налице и
предпоставки за възлагане на разноските, които се претендират за заповедното
производство доколкото уведомлението за цесия е извършено едва в исковото
производство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 20.05.2022г. между „Стик-Кредит“ АД в качеството на кредитор и
ответника в качеството на длъжник е сключен договор за предоставяне на
кредит с №833621 при условията на ЗПФУР – чрез използване на електронни
устройства за комуникация от разстояние. Съгласно представения по делото
договор, предоставената в заем сума на ответника е 400лв., срок за погасяване
на задължението 30 дни, ГПР – 0%; ГЛП – 0% и общо задължение по кредита
в размер на 400лв.
Няма спор по делото, че посочената в договора сума е предоставена на
ответника чрез „Изи пей“ на 20.05.2022г., както и че той не е изпълнил
задължението си за нейното връщане както до 19.06.2022г., когато е падежът
на задължението, така и до приключване на настоящото производство.
С договор от 22.03.2024г., първоначалният кредитор „Стик Кредит“
АД е прехвърлило (цедирало) вземането си по процесния договор на
ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД. Вземането е
индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.
2
По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№***/2024г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение №***/29.07.2024г. за главница в размер на 400лв.,
договорна/възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12лв. за
периода 20.05.2022г. до 19.06.2022г.; законна лихва за забава върху главницата
в размер на 104,94лв. за периода от 20.05.2022г. до 28.06.2024г., лихва за
забава върху главницата от 26.07.2024г. до окончателното и изплащане, както
̀
и за направените разноски в размер на 25лв. държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В горепосоченото ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе, съдът е
отхвърлил претенция на ищцовото дружество за включване в заповедта на
сумата от 738,44лв., претендирана като договорна неустойка на основание чл.
17 от процесния договор, за която клауза съдът е приел, че е вероятно
неравноправна.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5
ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до кредитора за предявяване на
установителен иск за претендираното вземане по издадената заповед.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Няма спор по делото, че на 20.05.2022г. между „Стик-Кредит“ АД в
качеството на кредитор и ответника в качеството на длъжник е сключен
договор за предоставяне на потребителски паричен кредит при условията на
ЗПФУР – чрез използване на електронни устройства за комуникация от
разстояние с предоставена в заем сума в размер на 400лв.
Според представените и неоспорени писмени доказателства, вземането
по процесния договор е надлежно цедирано на ищеца по настоящото дело.
Представеният договор и приложение към него съдържат всички съществени
елементи на договора за цесия. Дори и да се приеме, че изпратеното до
ответника уведомление от новия кредитор, надлежно упълномощен да
съобщи цесията от първоначалния кредитор (за което няма законова забрана)
не е породило целения ефект (т.е. не е връчено редовно), то с връчването на
3
исковата молба и доказателствата към нея след образуване на настоящото
производство, ответникът е надлежно уведомен за цесията. Също така
съгласно установената съдебна практика (прим. Решение № 114 от 7.09.2016
г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по
т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС), длъжникът може да възрази успешно за
липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на
уведомяването, каквото твърдение в случая не е налице относно
претендираните в настоящото производство суми.
Между ответника и първоначалния кредитор са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК,
поради което и независимо от липсата на възражения в тази насока, съдът
следва служебно да извърши проверка за действителността на договора и
евентуално за неравноправността на отделни негови клаузи, каквото е
изискването и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент.
Съобразявайки, че предмет на настоящото производство не е претенция за
неустойка, а само за главница, договорна лихва и обезщетение за забава,
настоящият съдебен състав намира, че тези претенции не произтичат от
неравноправни клаузи на процесния договор. Изключването като
неравноправни на клаузите на раздел ІХ от процесния договор (неустойки)
води като последица до приложението на останалите части от договора, който
предвид параметрите на уговорените ГЛП и ГПР не би могъл да се приеме, че
е недействителен и да намери приложение чл. 22 ЗПК. Никъде обаче в
процесния договор не е уговорена договорна лихва, че да бъде дължима
такава, каквато претенция има кредиторът. Изрично в чл.1 т.5 от представения
по делото от ищеца договор е посочено, че лихвения процент по кредита е 0%.
Поради това претенцията за сумата от 12лв. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Ответникът дължи връщане само на получената в заем
главница от 400лв. и мораторната лихва върху нея от падежа на договора.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се присъдят
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в
размер на 50лв. (без тези за отхвърления иск), юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв. и 300лв. депозит за особен представител на
ответника или общо 500лв. Дължимите на ищеца по ч.гр.д.№***/2024г.
разноски са в размер на 75лв.
4
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. С. И. ЕГН**********, с
постоянен адрес гр. Русе, *** дължи на „АПС Бета България“ ЕООД
ЕИК203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №81В, ап.3, представлявано от управителите Христо Маринов и
Петр Валента сумата от 400лв. главница по договор за потребителски кредит
от 20.05.2022г., ведно със законната лихва върху нея считано от 26.07.2024г.
до изплащането и, както и сумата от 104,94лв. обезщетение за забава за
̀
периода 19.06.2022г. до 28.06.2024г., за които суми е издадена Заповед
№***/29.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд - Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от „АПС Бета България“
ЕООД ЕИК203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №81В, ап.3, представлявано от управителите Христо Маринов и
Петр Валента срещу И. С. И. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе, ***
за дължими суми по договор за потребителски кредит от 20.05.2019г. в размер
на 12лв. договорна лихва за периода 20.05.2022г. до 19.06.2024г., за която сума
има издадена Заповед №***/29.07.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд -
Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. С. И. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе, *** да
заплати на „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК203374133, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ №81В, ап.3, представлявано
от управителите Христо Маринов и Петр Валента сумата от 500лв. разноски
за настоящото производство и сумата от 75лв. разноски по ч.гр.д.№***/2024г.
по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5