№ 11880
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря М.А П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110113611 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.403 от ГПК,вр.чл.45 от ЗЗД от Г.
А. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Х“АД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.В,представлявано от Р Ц,с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1080 лева обезщетение за имуществени
вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди,че ответникът в настоящото производство е предявил
иск за осъждането й да заплати сумата от 2160 евро възнаграждение за
посреднически услуги,а преди предявяване на иска по реда на чл.390 от ГПК е
допусната обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот. Ищцата
сочи,че за да бъде заменена обезпечителната мярка е внесла парична сума в
залог в размер на 4500 лева. В исковата молба се твърди,че исковата
претенция,предявена от „Х“АД е отхвърлена с влязло в сила решение,а едва
след влизане в сила на решението внесената в залог парична сума е
възстановена. Ищцата сочи,че при отхвърляне на иска ответникът има право
на обезщетение в размер на претърпените вреди като твърди,че търпените от
нея вреди са в размер на 1080 лева и са съизмерими със законната лихва.
Ответникът „Х“АД в подадения писмен отговор изразява становище за
основателност на иска за главница като сочи,че е извършил плащане,с което е
погасена главницата,както и законната лихва до датата на плащането.
Ответникът счита,че не отговаря за разноски и претендира разноските да
останат за сметка на ищцата.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
1
С определение от 06.10.2022 г.,постановено по ч.гражд.дело №
54813/2021 г. по описа на СРС,69 състав,обезпечителната мярка възбрана
върху недвижим имот е заменена с обезпечителна мярка залог на парична
сума в размер от 4500 лева.
Установява се,че с преводно нареждане от 26.09.2022 г. сума в размер от
4500 лева е внесена по сметка на СРС.
С решение от 19.07.2022 г.,постановено по гражд.дело № 57989/2021 г.
по описа на СРС,48 състав е отхвърлен искът,предявен от „Х“АД против Г. А.
В. за сумата от 2160 евро възнаграждение по сключен между страните договор
за посредничество. Решението е потвърдено с решение на СГС от 26.07.2024
г.,постановено по въззивно гражд.дело № 12107/2022 г. по описа на СГС.
С определение от 10.09.2024 г.,постановено по ч.гражд.дело №
54813/2021 г. по описа на СРС,69 състав,паричната сума е освободена.
С преводно нареждане от 17.04.2025 г. „Х“АД превежда в полза на Г. В.
сума от 1100 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.405 от ГПК,вр.чл.45 от ЗЗД е
обусловено от доказването,че е предявен иск,който е отхвърлен или
производството,по който е прекратено,като предявената искова претенция е
била обезпечена,а вследствие допуснатото обезпечение страната ответник по
иска е търпяла вреди. С този иск страната,срещу която е била предявена
исковата претенция,реализира правото си на обезвреда вследствие
обезпечението като правото на обезщетение включва както претърпените
вреди,така и пропуснатите ползи,т.е. всички имуществени вреди,които
страната докаже,че е търпяла вследствие наложената обезпечителна мярка.
Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че „Х“АД е
предявил иск срещу Г. В.,а с влязло в сила съдебно решение исковата
претенция е отхвърлена. Това означава,че са реализирани предпоставките за
ангажиране отговорността на дружеството,защото преди предявяване на иска
е била наложена обезпечителна мярка възбрана,а впоследствие ищцата по
настоящото производство е внесла парична сума в залог,за да бъде заменена
обезпечителната мярка. Ищцата В. претендира обезщетение за имуществени
вреди,които съизмерява с размера на законната лихва върху внесената в залог
парична сума. Софийският районен съд счита,че предявеният иск е доказан по
основание и по размер.В подкрепа на разбирането,че при наличие на наложена
обезпечителна мярка и при отхвърляне на иска,вредата се съизмерява със
законната лихва е и съдебната практика на Върховния касационен
съд,обективирана в решение № 156/18.12.2017 г.,постановено по търг.дело №
449/2017 г. по описа на ВКС. Изложените съображения мотивираха съда да
счете,че исковата претенция е доказана по основание и размер. Същевременно
съдът е длъжен да зачете настъпилите в хода на производството
обстоятелства,които са от значение за спорното право съгласно чл.235,ал.3 от
ГПК. Фактът на плащане на паричната сума представлява такова
обстоятелство,което съдът е длъжен да отчете. В настоящия случай
ответникът в хода на производството е заплатил претендираната от ищцата В.
главница,както и законната лихва до датата на плащането. С оглед това,че с
2
полученото плащане претенцията на ищцата е удовлетворена,съдът приема,че
искът следва да бъде отхвърлен предвид направеното в хода на
производството плащане.
Софийският районен съд намира,че при този изход на делото и като бъде
отчетено,че единствената причина за отхвърляне на иска е плащането в хода
на производството,право на присъждане на разноски има ищцата и следва да
бъдат присъдени такива в размер от 450 лева – 50 лева внесена държавна такса
и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира,че при
съобразяване реализираните процесуални действия,цената на иска и
фактическата и правна сложност на делото,уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение от 400 лева не се явява прекомерно,а и към
подаване на исковата молба страната ищец не би могла да прогнозира какво
ще бъде процесуалното поведение на ответната страна. Неоснователен е
доводът на ответника,че следва да намери приложение разпоредбата на
чл.78,ал.2 от ГПК като разноските останат за сметка на ищцата. За да бъде
приложена разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК,законът поставя изискване за
кумулативното наличие на две предпоставки – ответната страна да е признала
иска и да не е дала повод за образуване на делото. В конкретния случай е
реализирана само една от изискуемите предпоставки – ответникът е признал
вземането,но същевременно не може да бъде счетено,че не е дал повод за
образуване на делото – предвид това,че ответното дружество по предявена
искова претенция е наложило обезпечителна мярка,а впоследствие искът е
отхвърлен,ответникът по настоящото производство е станал причина ищцата
В. да предяви иск за вреди.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.403 от ГПК,вр.чл.45 от
ЗЗД,предявен от Г. А. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Х“АД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.В,представлявано от Р Ц, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1080 лева ( хиляда и осемдесет
лева ) обезщетение за имуществени вреди,поради направено плащане в хода
на производството.
ОСЪЖДА „Х“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.В,представлявано от Р Ц да заплати на основание чл.81 от ГПК на Г. А.
В.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 450 ( четиристотин и петдесет )
лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3