РЕШЕНИЕ
№ 15629
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110139056 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу К. М. Г. установтелни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, с искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че К. М. Г. дължи на Фирма
сумата от 246.67 лв., представляваща незаплатени суми за ползвани услуги по
договор № *********** за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане с партиден номер № ********* от дата 09.02.2016 г., сключен
между К. М. Г. и „Фирма за периода от 21.04.2017 г. до 21.11.2017 г., ведно
със законна лихва от 04.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от
161.03 лв., представляваща незаплатени суми за ползвани услуги по договор
№ *********** за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане с партиден номер № ************* от дата 31.07.2015 г., сключен
между К. М. Г. и „Фирма за периода от 21.05.2017 г. до 21.11.2017 г., ведно
със законна лихва от 04.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 62 лв.,
представляваща непогасена сума за закупено устройство на изплащане по
договор № *********** за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане с партиден номер № ************* от дата 31.07.2015 г., сключен
между К. М. Г. и „Фирма за периода от 21.05.2017 г. до 22.06.2017 г., ведно
със законна лихва от 04.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 73.01
лв., представляваща незаплатени суми за ползвани услуги по договор №
*********** за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с
партиден номер № **************** от дата 07.02.2015 г., сключен между К.
М. Г. и „Фирма за периода от 21.12.2016 г. до 21.05.2017 г., ведно със законна
лихва от 04.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от общ
размер на 1827.60 лв. представляваща сбор от сумата от 368 лв.,
представляваща непогасена сума за закупено устройство на изплащане
............ по договор № *********** за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане с партиден номер № ********* от дата 09.02.2016
г., сключен между К. М. Г. и „Фирма за периода от 21.04.2017 г. до 21.10.2017
г., ведно със законна лихва от 04.12.2019 г. до изплащане на вземането, и от
сумата от 1459.60 лв., представляваща непогасена сума за закупено
1
устройство на изплащане .......... по договор № *********** за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане с партиден номер №
********* от дата 25.01.2017 г., сключен между К. М. Г. и „Фирма за периода
от 21.04.2017 г. до 21.10.2017 г., ведно със законна лихва от 04.12.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 70271/2019г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор №
*********** за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с
партиден номер № ********* при избран тарифен план ФИрма за срок от 24
месеца с мобилен номер *********** с абонаментна месечна такса от 15.99
лв., тарифен план ......... за срок от 24 месеца с мобилен номер
*************** с абонаментна месечна такса от 19.99 лв. Към договора е
сключен и договор за продажба на изплащане № *********** от 09.02.2016 г.
със системен партиден номер *********, като е закупено устройство ........
чрез първоначална вноска в размер на 46 лв. и 23 последващи вноски, както и
договор за продажба на изплащане № *********** от 25.01.2017 г. със
системен партиден номер *********, като е закупено устройство ............. чрез
първоначална вноска в размер на 72.98 лв. и 23 последващи вноски. Между
страните е сключен и договор № *********** със системен партиден номер
************* от 31.07.2015г. при избран тарифен план „............ за срок от
24 месеца с мобилен номер ************** с абонаментна месечна такса от
30 лв., тарифен план ......... за срок от 24 месеца с мобилен номер
************** с абонаментна месечна такса от 30 лв., тарифен план
........................ за срок от 24 месеца с мобилен номер ********** с
абонаментна месечна такса от 3.90 лв. Към договора е сключен и договор за
продажба на изплащане № *********** от 31.07.2015г. със системен
партиден номер *************, като е закупено устройство ............ чрез
първоначална вноска в размер на 62 лв. и 23 последващи вноски. Между
страните е сключен и договор № *********** със системен партиден номер
**************** от 07.02.2015г. при избран тарифен план ......... за срок от
24 месеца с мобилен номер ********** с абонаментна месечна такса от 12.90
лв. и промоционална цена от 7.74 лв. Ищецът поддържа, че е изпълнил
задълженията си по договора, но от страна на ответника не са изпълнели
задълженият по заплащане на дължимите суми. Моли съда да уважи исковете.
Претендира разноски. Пред съда страната моли за уважаване на исковете,
прави уточнение на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с
който исковете са оспорени като недопустими и неоснователни. Поддържа, че
са погасени всички дължими суми. Сочи, че телефонните номера по партидни
номера ************* и **************** са прехвърлени към Фирма, като
телефонните номера са били в мрежата на Фирма в периода, през който се
твърди от ищеца, че ответницата не е изпълнила своите задължения.
Поддържа и при прехвърлянето на номерата абонатът следва да погаси всички
свои задължения. По отношение на номерата към партиден номер *********
сочи, че ответницата е подала молба за спиране в началото на 2016 г., т.е.
твърдението за неплатени задължения в периода м.04.2017 г.-м.11.2017 г. е
неоснователно. Оспорва наличието на действащо правоотношение по
договора със системен номер ************* и ****************, както и
количеството доставени съобщителни услуги. Ответницата поддържа, че е
заплащала дължимите вноски за закупените устройства, както и че срокът на
действие на договора, по който се претендира сумата от 62 лв., е изтекъл на
31.07.2017г., а се претендира сума след тази дата. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ответника „БТК“ ЕАД не изразява
2
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на „Фирма. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По делото не е спорно и обстоятелството, че „Фирма е с предишно
наименование Фирма.
Не се спори, а и от представения договор № **************от
09.02.2016 г. със системен партиден номер ********* се установява, че
между „Фирма с предишно наименование Фирма и К. М. Г. е сключен
договор за предоставяне на електронна съобщителна услуга чрез една или
няколко електронни съобщителни мрежи, като в договора е предвидено, че за
всяка една от ползваните услуги, ползвани от абоната, в това число срок на
ползване, ценови и други условия за ползване, се описвали в приложение,
представляващи неразделна част от договора. Представено е и приложение №
1 към договор № *************от 09.02.2016 г., за телефонен номер
***********, съгласно което месечната абонаментна такса за услугата ФИрма
възлиза на 15.99 лв. с ДДС. Съгласно чл. 6.1.1 от приложението страните се
съгласявали, че по отношение на услугите в приложението договорът влизал
в сила 7 дни от датата на подписване на приложението, освен ако абонатът не
заявил, че желае договорът да влезе в сила незабавно. В чл. 6.1.2 е посочено,
че при отложено действие услугите се активират след изтичането на
посочения 7-дневен срок и в рамките на този срок абонатът има право да се
откаже от услугите по приложението. Съгласно чл. 6.2 срокът за ползване на
услугите по това приложение е 24 месеца. В чл. 6.2.3 от приложението е
предвидено, че в случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период
от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено оператора, че желае
договорът да бъде прекратен по отношение на услугата с изтичане на този
срок, или че желае да продължи ползване на услугите за нов срок при
определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за
неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко
време с едномесечно писмено предизвестие от всяка от страните без
неустойки.
От представеното приложение № 1 към договор № ********* от
25.01.2017 г., за телефонен номер ***************, се установява, че
месечната абонаментна такса за услугата ............ възлиза на 19.99 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 6.1.1 от приложението страните се съгласявали, че по
отношение на услугите в приложението договорът влизал в сила 7 дни от
датата на подписване на приложението, освен ако абонатът не заявил, че
желае договорът да влезе в сила незабавно. В чл. 6.1.2 е посочено, че при
отложено действие услугите се активират след изтичането на посочения 7-
дневен срок и в рамките на този срок абонатът има право да се откаже от
услугите по приложението. Съгласно чл. 6.2 срокът за ползване на услугите
по това приложение е 24 месеца.
Представен е договор за продажба на изплащане № *********** от
09.06.2016 г., сключен между „Фирма с предишно наименование Фирма, в
качеството на продавач и К. М. Г., като купувач, по силата на който
продавачът се задължавал да прехвърли на купувача правото на собственост
върху вещи, а именно „Самсунг Галакси С рещу цена, която купувачът се
задължавал да плати в размера и при условията на разсрочено плащане. В чл.
4 от договора е предвидено, че общата стойност на вещта е 1104.01 лв., като
първоначалната вноска била 46 лв. Съгласно чл. 11 от договора е посочено, че
3
същият се сключвал за срок от 23 месеца от датата на подписването му. В чл.
12.3 е посочено, че при неплащане в срок на най-малко две последователно
месечни вноски от страна на купувача, в този случай всички суми, дължими
до края на срока на договора ставали предсрочно изискуеми от датата на
издаване на фактурата за тези суми и следвало да бъдат заплатени от
купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Представено е
приложение № 2 към договора за продажба на изплащане № *********** от
09.06.2016 г., представляваща погасителен план, представляваща погасителен
план с двадесет и 23 месечни погасителни вноски.
Представен е договор за продажба на изплащане № *********** от
25.01.2017 г., сключен между „Фирма с предишно наименование Фирма, в
качеството на продавач и К. М. Г., като купувач, по силата на който
продавачът се задължавал да прехвърли на купувача правото на собственост
върху вещи, a именно .......... срещу цена, която купувачът се задължавал да
плати в размера и при условията на разсрочено плащане. В чл. 4 от договора е
предвидено, че общата стойност на вещта е 1751.52 лв., като първоначалната
вноска била 72.98 лв. Съгласно чл. 11 от договора е посочено, че същият се
сключвал за срок от 23 месеца от датата на подписването му. В чл. 12.3 е
посочено, че при неплащане в срок на най-малко две последователно месечни
вноски от страна на купувача, в този случай всички суми, дължими до края на
срока на договора ставали предсрочно изискуеми от датата на издаване на
фактурата за тези суми и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките
на посочения във фактурата срок. Представено е приложение № 2 към
договора за продажба на изплащане № *********** от 09.06.2016 г.,
представляваща погасителен план с двадесет и 23 месечни погасителни
вноски.
Представен е договор № ********* от 31.07.2015 г., сключен между
„Фирма с предишно наименование Фирма и К. М. Г. за предоставяне на
електронна съобщителна услуга чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи, като в договора е предвидено, че за всяка една от
ползваните услуги, ползвани от абоната, в това число срок на ползване,
ценови и други условия за ползване, се описвали в приложение,
представляващи неразделна част от договора. Видно от приложение № 1 към
договор № **********от 31.07.2015 г., същото е за телефонен номер
**************, с месечната абонаментна такса за услугата „............ в размер
на 30 лв. с ДДС. Съгласно чл. 5.2 срокът за ползване на услугите по това
приложение е 24 месеца.
От представеното приложение № 1 към договор № ********* от
31.07.2015 г., същото е сключено за телефонен номер **************, с
месечната абонаментна такса за услугата „............ в размер на 30 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 5.2 срокът за ползване на услугите по това приложение е 24
месеца.
Представеното е приложение № 1 към договор № ********* от
31.07.2015 г., същото е сключено за услугата ............ с промоционална
месечната абонаментна такса в размер на 3.90 лв. с ДДС, със срок за ползване
на услугата по това приложение от 24 месеца.
Представен е договор за продажба на изплащане № *********** от
31.07.2015 г., сключен между Фирма, в качеството на продавач и К. М. Г.,
като купувач, по силата на който продавачът се задължавал да прехвърли на
купувача правото на собственост върху вещи, a именно .......... срещу цена,
която купувачът се задължавал да плати в размера и при условията на
разсрочено плащане. В чл. 4 от договора е предвидено, че общата стойност на
вещта е 1487.99 лв., като първоначалната вноска била 66 лв. Съгласно чл. 11
от договора е посочено, че същият се сключвал за срок от 23 месеца от датата
на подписването му. В чл. 12.3 е посочено, че при неплащане в срок на най-
малко две последователно месечни вноски от страна на купувача, в този
4
случай всички суми, дължими до края на срока на договора ставали
предсрочно изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и
следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във
фактурата срок. Представено е приложение № 2 към договора за продажба на
изплащане № *********** от 31.07.2015 г., представляваща погасителен план
с двадесет и 23 месечни погасителни вноски.
Представен е договор № *********от 07.02.2015 г., сключен между
„Фирма с приложение № 1 към договора за телефонен номер **********, с
месечната абонаментна такса за услугата ......... в размер на 12.90 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 7.2 срокът за ползване на услугите по това приложение е 24
месеца.
По делото са представени и Общи условия за взаимоотношенията между
Фирма и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Фиема по стандарти GSM, UMTS и LTE.
От представения договор № ***************-*******от 07.08.2017 г. се
установява, че същият е сключен между Фирма и К. М. Г. с предмет
предоставяне на мобилна услуга по отношение на телефонен номер
************** и телефонен номер **************. В договора е посочено,
че същият влизал в сила на 07.08.2017 г.
Представено е заявление от 07.08.2017 г., К. М. Г. до „Фирма , с което е
поискано да стартира процедурата по пренос на номера ************** и
************** от момента на подаване на заявлението.
Представения договор № *************** от 23.04.2017 г., от който се
установява, че същият е сключен между Фирма и К. М. Г. с предмет
предоставяне на мобилна услуга по отношение на телефонен номер
**********. В договора е посочено, че същият влизал в сила на 23.04.2017 г.
От представеното удостоверение за наследници с № ******** от
02.08.2016 г. издадено от Столична община се установява, че М.С.А. е
починал на 29.07.2016 г., като е оставил за наследници по закон: И.Г. А. –
съпруга, К. М. Г. – дъщеря и В.М.А.- син.
По делото са представени и Общи условия за уреждане на
взаимоотношенията между Фирма и абонатите и потребителите на
електронни съобщителни услуги, предоставени чрез обществените и мобилни
наземни мрежи на Фирма .
От представените извадки от електронната система на третото лице
помагач е видно, че номера ************** и ************** са били
активирани на името на ответницата на 09.08.2017 г. с договор №
1*************, а номер ********** бил били активиран на името на
ответницата на 26.04.2017 г. с договор № *************.
Представени са седемнадесет броя фактури издадени за периода от
25.01.2017 г. до 24.11.2017 г., от които се установява, че същите са издадени
от ищеца с получател ответника, като всяка фактура е за предоставена
мобилна услуга.
Разпитван е свидетелят М.Г., чийто показания настоящият състав цени по
реда на чл. 172 от ГПК, доколкото се явява дъщеря на ответника. Посочва, че
ответницата била клиент на „Фирма, някъде до към 2016 - 2017 г., като докато
била клиент ползвала услугите за няколко номера, включително телефона на
свидетелката на нейната сестра, на нейния дядо, като се плащало и за две
устройства. Посочва, че ответницата била клиент на ищеца до 2017 г., след
което телефонните номера на свидетеля и на сестра й били прехвърлени във
Фирма . Телефонът на свидетелката бил с **************, този на нейната
сестра завършвал на 48, като не си спомняла другите цифри. Имало проблем с
телефонът на дядо й, който телефон бил на името на майка й, а дядото бил
починал през 2016г., и след това ответницата пускала жалба, защото се
5
начислявала сметка различна от тази, която преди била на фактура. От
ответницата знаела, че пуснатите жалбите били за спиране на този трети
номер, който не се е ползвал от нея, а картата е била в портмонето на
ответницата и били начислявани по-големи такси.
По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че за
процесния период са предоставени услуги описани във фактурите и
съществуващи в електронния масив на „Фирма, като до момента установени
и описани манипулации на нейната работа. В открито съдебно заседание
вещото лице посочва, че услугите са предоставени, като в регистъра били
отбелязано, че телефонните номера били действали.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че за
договора от 09.02.2016 г. за номера *********** и *************** за
отчетния период 21.04.2017 г. до 20.10.2017 г. ищецът бил издал 6 бр. фактури
за обща стойност 960.54 лв., която сума не била заплатена от ответника.
Съгласно заключението по тези 6 бр. фактури били включени абонаментни
такси и потребени услуги в общ размер на 246.66 лв., като количеството
потребени услуги, посочени в процесните фактури и приложенията към тях,
съответстват на начислените суми за ползваните от ответника услуги по
сключения с ищеца договор. Като единичната цена, по която били
фактурирани услугите също съответствала на посоченото в приложенията
към договорите. Съгласно заключението по договора за продажба на
изплащане от 09.02.2016 г. било закупено устройство .........., като били
изплатени 16 броя вноски в общ размер на 736 лв., като не били заплатени 8
броя вноски в общ размер на 368 лв. По договор за продажба на изплащане от
25.01.2017 г. било закупено устройство .........., като били изплатени 4 броя
вноски в общ размер на 291.92 лв., като не били заплатени 20 броя вноски в
общ размер на 1459.60 лв. Вещото лице посочва, че за договора от 31.07.2015
г. за номера **************, ************** и ********** за отчетния
период 21.05.2017 г. до 20.11.2017 г. ищецът бил издал 6 бр. фактури за обща
стойност 223.03 лв., която сума не била заплатена от ответника. Съгласно
заключението по тези 6 бр. фактури били включени абонаментни такси и
потребени услуги в общ размер на 161.03 лв., като количеството потребени
услуги, посочени в процесните фактури и приложенията към тях,
съответстват на начислените суми за ползваните от ответника услуги по
сключения с ищеца договор. Като единичната цена, по която били
фактурирани услугите също съответствала на посоченото в приложенията
към договорите. По договора за продажба на изплащане от 31.05.2015 г. било
закупено устройство .........., като били изплатени 23 броя вноски в общ размер
на 1426 лв., като не била заплатена 1 брой вноска в общ размер на 62 лв. За
договор от 07.02.2015 г. за номер ********** за отчетния период 21.12.2016 г.
до 20.05.2017 г. ищецът бил издал 5 бр. фактури за обща стойност 73 лв.,
която сума не била заплатена от ответника. Съгласно заключението по тези 5
бр. фактури били включени абонаментни такси и потребени услуги в общ
размер на 73 лв., като количеството потребени услуги, посочени в процесните
фактури и приложенията към тях, съответстват на начислените суми за
ползваните от ответника услуги по сключения с ищеца договор. Като
единичната цена, по която били фактурирани услугите също съответствала на
посоченото в приложенията към договорите.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79,
ал. 1ЗЗД в тежест на ищеца е да установи сключването на договор №
*********** с партиден номер № *********, договор № *********** с
партиден номер № ************* и договор № *********** с партиден
номер № **************** и сключването на договорите за продажба на
изплащане към тях с посоченото в исковата молба съдържание, включително
6
относно размера на месечните абонаменти такси и вноските за устройствата;
изпълнение на задължението породено от договорите, т.е., че ищецът е
доставил на ответника услугите на претендираната стойност, че е предоставил
устройствата, както и настъпване падежа на вземанията.
По делото не се спори, че страните са били обвързани от валидно
възникнало правоотношение за предоставяне на електронна съобщителна
услуга между ищцовото дружество и ответника по договор № **********от
09.02.2016 г. със системен партиден номер *********, което е видно и от
самия договор. По силата, на който договора за електронна съобщителна
услуга ищецът е предоставял на ответника електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи на ищеца срещу
насрещното задължение на ответника да заплаща ежемесечно цената на
ползваните услуги за телефонен номер ***********, съгласно което
месечната абонаментна такса за услугата ФИрма възлизаща на 15.99 лв. с
ДДС, като договорът влизал в сила 7 дни от датата на подписване на
приложението. Между страните също така бил сключен и договор №
*********** от 25.01.2017 г., по силата на който на ответника са
предоставяни електронни съобщителни услуги за телефонен
***************, съгласно месечната абонаментна такса за услугата ......... на
стойност 19.99 лв. с ДДС. Също така страните са били обвързани и от договор
№ *********** от 31.07.2015 г. за предоставяне на мобилни услуги за
телефонен номер **************, с месечната абонаментна такса за услугата
„............ в размер на 30 лв. с ДДС, за телефонен номер **************, с
месечната абонаментна такса за услугата „............ в размер на 30 лв. с ДДС,
както и за услугата ........... с номер **********, с промоционална месечната
абонаментна такса в размер на 3.90 лв. с ДДС. Между ищеца и ответника е
бил сключен и договор № *********** от 07.02.2015 г. с предмет
предоставяне на мобилни услуги за телефонен номер **********, с месечната
абонаментна такса за услугата ....... в размер на 12.90 лв. с ДДС.
Настоящият състав намира, че възраженията на ответника във връзка с
недължимостта на процесните услуги, поради непредоставянето им за
неоснователно. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че за процесния период услугите описани в процесните
фактурите са били предоставени и съществуват в електронния масив на
„Фирма, като до момента не били установени и описани манипулации на
нейната работа. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че
услугите са предоставени, като в регистъра било отбелязано, че телефонните
номера били действали. В този смисъл са и показанията на свидетелката Г.,
която посочва, че ответницата била клиент на „Фирма, някъде до 2017 г., като
били ползвани услугите за няколко номера, включително телефона на
свидетелката на нейната сестра, на нейния дядо, като се плащало и за две
устройства. За пълното следва да се посочи, че в случая е ирелевантно
обстоятелството, че единият от телефонните номера бил ползван от лице,
което впоследствие починало, доколкото всички договори са сключени с
ответницата и за нея е възникнало задължението да заплаща месечна
абонаментна такса, което е поето със сключването на договора за мобилни
услуги, като без значение е на обема на предоставените услуги, т.е. на
потребителя е предоставена възможност да ползва предоставени услуги –
съответно далекосъобщителни услуги, но единствено от него зависи дали ще
използва предоставените му услуги или не. Предвид това съдът намира, че
доколкото няма доказателства, а и не са въведени твърдения от ответника
сключените между страните договор да е бил прекратен, съответно да е било
преустановено предоставянето на някоя от услугите, същият следва да
заплати дължимите абонаментни такса по договорите, като дори по делото не
беше установено и кои номер е ползвало това лице. Още повече, че
свидетелката Г. посочва, че картата била в ответницата. Действително
свидетелката посочва, че били пускани жалби във връзка с този номер, но те
7
касаели размера на начислените суми, които били в по-големи размер от
предходните периоди. Също така съгласно заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза количеството потребени услуги, посочени в
процесните фактури и приложенията към тях, съответствали на начислените
суми за ползваните от ответника услуги по сключения с ищеца договор, като
също така единичните цени, по които били фактурирани услугите
съответствали на посоченото в приложенията към договорите.
С оглед на гореизложеното съгласно заключението по съдебно-
счетоводната експертиза по договора от 09.02.2016 г. за номера ***********
и *************** за отчетния период 21.04.2017 г. до 20.10.2017 г.
абонаментни такси и потребени услуги били в общ размер на 246.66 лв., която
сума не била заплатена от ответника, в който размер и период следва да бъде
уважен предявения иск, а за разликата до пълния размер от 246.67 лв., както и
за периода от 21.10.2017 г. до 21.11.2017 г.
Вещото лице посочва, че по договор от 31.07.2015 г. за номера
**************, ************** и ********** за периода 21.05.2017 г. до
20.11.2017 г. размерът на потребени услуги възлиза на сумата от 161.03 лв.
Действително по делото са представени заявление от 07.08.2017 г. от К. М. Г.
до Фирма , с което е поискано да стартира процедурата по пренос на номера
************** и ************** от момента на подаване на заявлението,
както и договор с третото лице помагач по отношение на двата посочени
номера, но видно, както и от заключението така и от представените по делото
фактури, след датата на прехвърлянето за телефонни номера **************,
************** не са начислявани суми /срещу посочените номера е
посочена сума 0 лв./. С оглед на което претенцията следва да бъде уважена в
пълен размер.
По отношение на договор от 07.02.2015 г. за номер ********** за
отчетния период 21.12.2016 г. до 20.05.2017 г., съгласно заключението
размерът на потребените и незаплатени от ответника услуги по този договор
възлизали на 73 лв. В същото време по делото е представен договор №
************** от 23.04.2017 г. сключен между Фирма и К. М. Г. с предмет
предоставяне на мобилна услуга по отношение на телефонен номер
**********, който влизал в сила от датата на подписването, както и извадка
от електронната система на третото лице помагач, от която е видно, че номер
********** бил били активиран на името на ответницата на 26.04.2017 г. с
договор № *************. Настоящият състав намира, че в случая ищецът
неоснователно е начислил такса по отношение на телефонен номер
********** след дата 23.04.2017 г., от който момент мобилнита услуги за
този телефон са предоставени от третото лице помагач. С оглед на което
искът се явява основателен за сумата от 62.25 лв., изчислена по реда на чл.
162 от ГПК за за периода от 21.12.2016 г. до 23.04.2017 г., като следва да се
отхвърли до пълния претендиран размер от 73.01 лв., както и за периода от
24.04.2017 г. до 21.05.2017 г.
По делото не се спори, че страните са били обвързани от валидно
възникнало правоотношение по договор за продажба на изплащане №
*********** от 31.07.2015 г., сключен между Фирма , по силата на който
продавачът се задължавал да прехвърли на купувача правото на собственост
върху вещи, a именно ......... срещу цена, сумата от 1487.99 лв., която следвало
да се заплати на 23 месечни вноски. Били са обвързани и от договор за
продажба на изплащане № *********** от 09.06.2016 г. за прехвърляне на
правото на собственост върху ............ срещу сумата от 1104.01 лв., която
следвало да се заплати на 23 месечни вноски, както и от договор за продажба
на изплащане № *********** от 25.01.2017 г. за прехвърляне на правото на
собственост върху .......... срещу сумата от 1751.52 лв., която следвало да се
заплати на 23 месечни вноски. Също се установява и от разпита на
свидетелката Г., която посочва, че ответницата в качеството си на клиент на
8
ищцата е закупила от него мобилни устройства. Освен това следва да бъде
посочено, че съгласно съдебно- счетоводната експертиза и по трети договора
са извършвани частични плащания, като по договора от 31.07.2015 г. са били
изплатени 23 броя вноски, по договора от 09.06.2016 г. са били изплатени 16
броя вноски, а по договора от 25.01.2017 г. са били изплатени 4 броя вноски.
При съобразяване на представените доказателства, както и с оглед на
поведението на ответника, който е извършил частично погасяване /съдът
намира, че извършените плащания представляват по своя характер признание
на неизгоден за страната факт, а именно за наличието на процесните
задължения/. Настоящият състав като съобрази, че всички вноски към края на
устните състезания по настоящото дело и по трите договора са с настъпил
падеж, както и че съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
по договора за продажба на изплащане от 09.02.2016 г. за устройство
„Самсунг Галакси 6“ не били заплатени 8 броя вноски в общ размер на 368
лв., по договор за продажба на изплащане от 25.01.2017 г. за устройство
.........., не били заплатени 20 броя вноски в общ размер на 1459.60 лв., както и
по договора от 31.07.2015 г. за устройство Фирма , не била заплатена 1 брой
вноска в общ размер на 62 лв., намира, че в така посочените размери следва
да се уважат предявените искове.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 66.82 лв. държавна такса в
исковото производство, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
определя в размер на 100 лв., 500 лв. депозит за вещи лица, 26.20 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 42.66 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 732.33 лв. На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК
ответника има право на разноски, като се претендира 480 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора на страната следва
да се присъди сумата от 2.18 лв. По отношение на претенцията на ответника
за разноски в заповедното производство настоящият състав намира, че
заповедното производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7,
ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
/в приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на исков
процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по
9
смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд
отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК
по своя характер все пак представлява действие по подаване на молба,
намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в относимата
редакция/ възнаграждение в размер на 50 лв. за длъжника, като с оглед изхода
на спора на длъжника следва да се присъди сумата от 0.22 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/,
срещу К. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/,
чрез адв. А. А., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 отЗЗД, че К. М. Г. дължи на Фирма сумата от 246.66 лв., представляваща
незаплатени суми за ползвани услуги по договор № *********** за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с партиден номер
№ ********* от дата 09.02.2016 г., сключен между К. М. Г. и „Фирма за
периода от 21.04.2017 г. до 20.10.2017 г., ведно със законна лихва от
04.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 62 лв., представляваща
непогасена сума за закупено устройство на изплащане по договор №
*********** за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с
партиден номер № ************* от дата 31.07.2015 г., сключен между К. М.
Г. и „Фирма за периода от 21.05.2017 г. до 22.06.2017 г., ведно със законна
лихва от 04.12.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 62.25 лв.,
представляваща незаплатени суми за ползвани услуги по договор №
*********** за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с
партиден номер № **************** от дата 07.02.2015 г., сключен между К.
М. Г. и „Фирма за периода от 21.12.2016 г. до 23.04.2017 г., ведно със законна
лихва от 04.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от общ
размер на 1827.60 лв. представляваща сбор от сумата от 368 лв.,
представляваща непогасена сума за закупено устройство на изплащане
............ по договор № *********** за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане с партиден номер № ********* от дата 09.02.2016
г., сключен между К. М. Г. и „Фирма за периода от 21.04.2017 г. до 21.10.2017
г., ведно със законна лихва от 04.12.2019 г. до изплащане на вземането, и от
сумата от 1459.60 лв., представляваща непогасена сума за закупено
устройство на изплащане .......... по договор № *********** за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане с партиден номер №
********* от дата 25.01.2017 г., сключен между К. М. Г. и „Фирма за периода
от 21.04.2017 г. до 21.10.2017 г., ведно със законна лихва от 04.12.2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 70271/2019г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над уважения размер от 246.66 лв., представляваща незаплатени суми
за ползвани услуги по договор № *********** за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане с партиден номер № *********, сключен
между К. М. Г. и „Фирма от дата 09.02.2016 г., до пълния претендиран размер
от 246.67 лв., както и за периода от периода от 21.10.2017 г. до 21.11.2017 г.,
както и иска за сумата над уважения размер от 62.25 лв., представляваща
незаплатени суми за ползвани услуги по договор № *********** за
10
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с партиден номер
№ **************** от дата 07.02.2015 г., сключен между К. М. Г. и „Фирма
до пълния претендиран размер от 73.01 лв., както и за периода от 24.04.2017
г. до 21.05.2017 г.
ОСЪЖДА К. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. А. А., да заплати на Фирма, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление/административен адрес/, на основание
чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 732.33 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на К. М. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. А. А., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 2.40 лв. разноски в исковото производство и заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице-помагач - Фирма, ЕИК */*******, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/ като трето лице – помагач на страната на
ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11