РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора а Таня Миткова Митева (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600006 по описа за 2022 година
С Присъда № 6 от 21.10.2021 г., постановена по НОХД № 187/2021 г.,
Районен съд – гр. Карнобат е признал подсъдимата М. Д. К., ЕГН **********
за виновна в това, че на неустановена дата през месец декември 2019 г. от
къща в с. Л., обл. Бургас, ул. „Д. с.“ № **, отнела чужди движими вещи – три
броя метални легла с конструкция от рамки, таблети и пружини и един брой
метална печка на твърдо гориво, всички вещи на стойност 211,75 лева от
владението на собствениците Д. Ж. В. и П. Ж. В. и двамата от С. и Т. Д. Т. от
В., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК я е осъдил на
„лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимата да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 91,50 лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил така наложеното на
подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Присъдата е обжалвана от частния обвинител Д. Ж. В., чрез неговия
процесуален представител – адв. Гергана Желязкова Господинова от АК –
София. С въззивната жалба се прави искане за изменение на присъдата на
Районен съд, гр. Карнобат, като деянието бъде преквалифицирано като такова
1
по чл. 195, т. 3 и т. 7 от НК и бъде отменено приложението на чл. 66 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният обвинител Д.
Ж. В., редовно призован, не се явява. Упълномощеният повереник – адв.
Господинова също редовно призована не се явява, като е депозирала молба в
която заявява желанието си делото да се разгледа в нейно отсъствие и
отсъствие на повереника и В..
Подсъдимата, редовно призована, се явява в съдебно заседание, лично и
чрез защитника си – адв. Късева от АК-Бургас.
Служебният защитник изразява становище, че първоинстанционният акт
е правилен и обоснован, като моли същият да бъде потвърден.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира въззивната
жалба за неоснователна. Излага съображения за правилност,
законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, като счита, че
е съобразен със събраните по делото доказателства. Моли присъдата на
Районен съд – Карнобат да бъде изцяло потвърдена.
В дадената от съда последна дума, подсъдимата К. моли присъдата на
КРС да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет
и седма от НПК, след направено от подсъдимата самопризнание по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК – признала изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразила съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. След направен обстоен и всестранен анализ на
доказателствения материал, съобразен с дефиринцираната процедура, по
която се е провело съдебното производство, съдът правилно преценил, че
самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства и съблюдавайки правилата на чл. 372, ал. 1 от НПК се
произнесъл с определение по ал. 4 на същия член. Настоящия състав
възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд
въз основа на признатите от подсъдимата факти, съгласно изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимата М. Д. К. с ЕГН ********** е родена на ****** г. в гр. К.,
****, **** гражданка, **** образование, ****, ****, с постоянен адрес
*******,
Свидетелите Д.Ж. В., Т. Д. Т. и П. Ж. В. били собственици на
наследствен имот в с. Л., общ. Сунгурларе. Имотът представлявал масивна
жилищна постройка с двор на ул. „Д. с.“ № ****. Собствениците наследили
имота от Д. Т. Т., починал през ****г. След смъртта на Т. имота не се
обитавал и се посещавал периодично от наследниците.
Подсъдимата К. знаела, че имота не се обитава и решила да се нанесе в
него с децата си. Преди това тя разговаряла със съседката на имота св. В. Ж. и
2
с кмета на селото св. Д. Ч. които и обяснили, че немогат да й разрешат да се
нанесе в имота тъй като не са собственици на имота. Въпреки това К. се
нанесла без знанието и разрешението на собствениците на имота. В
следващите дни почистила къщата и двора като изнесла от къщата на двора 3
бр. метални легла с пружини и 1 бр. метална печка за твърдо гориво и ги
продала на свидетелите С. К. и Х. К. за сумата от 20 лева.
На 17.12.2019 г. св. Д.В. пристигнал в имота заедно с полицейски
служители, които издали полицейско разпореждане и още същият ден К.
напуснала имота.
От изготвената на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза се установява, че процесните вещи са на обща стойност 211.75 лв.
В мотивите към обжалваната присъда, възприети и от настоящия
съдебен състав, БРС е приел за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от
подсъдимата и на доказателствата, събрани на досъдебното производство –
показанията на свидетелите Д.В., Т.Т., П.В., В. Ж., Д. Ч., Д. Г., Х. К., Р. Д. и И.
И., справка за съдимост, нотариален акт, удостоверение за наследници,
оценителна експертиза. Съдържащите се в доказателствената съвкупност
фактически данни убедително потвърждават самопризнанията на
подсъдимата по обстоятелствата, описани в обвинителния акт и водят до
категоричния извод, че тя е извършила престъплението, за което е предадена
на съд и призната за виновна.
На основание приетата за установена фактическа обстановка, обосновано
и законосъобразно районния съд е извел правната квалификация на
извършеното от подсъдимата М. К. престъпление, а именно - на неустановена
дата през месец декември 2019 г. от къща на частен имот находящ се в с. Л.,
ул. „Д. с.“ № ***, обл. Бургас, отнела чужди движими вещи – три броя
метални легла с конструкция от рамки, таблети и пружини и един брой
метална печка на твърдо гориво, на обща стойност 211.75 лева от владението
на собствениците Д. Ж. В. от гр. С., П. Ж. В. от гр. С. и Т. Д. Т. от гр. В., без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото,
установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира
основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
За престъплението по чл. 194, ал. 1 НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до осем години. По реда на чл. 54, ал. 1 от НК
първоинстанционният съд е определил наказание от девет месеца „Лишаване
от свобода“, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил наказанието с
3
1/3 и е определил наказание от шест месеца „Лишаване от свобода“.
Правилно и законосъобразно като смекчаващи вината обстоятелства,
районният съд е отчел изразеното от подсъдимата съжаление за извършеното.
Взел е предвид, че К. до момента на извършване на престъплението не е била
осъждана с влязла в сила присъда и правилно е приложил института на
условното осъждане, като е отложил наказанието за изпитателен срок от три
години..
Преквалифицирането на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 от НК и
отмяната на чл. 66, ал. 1 от НК, каквото искане е направено във въззивната
жалба на частните обвинители е несъстоятелно, правната квалификация е
съобразена с наличните доказателства по делото – изоставен и полуразрушен
имот със стойност на откраднатото под една втора от размера на минималната
работна заплата. Настоящата инстанция счита, че с оглед личността на дееца
– сама жена с две малки деца едно ефективно наказание няма да отговоря на
целите на наказателната репресия.
С оглед осъдителната присъда, правилно КРС на основание чл. 189, ал. 3
от НПК е възложил в тежест на подсъдимата разноските по делото.
По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 от 21.10.2021 г., постановена от Районен
съд, гр. Карнобат по НОХД № 187/2021 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4