Решение по гр. дело №976/2025 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 541
Дата: 2 декември 2025 г.
Съдия: Владислав Емирски
Дело: 20255140100976
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Кърджали, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100976 по описа за 2025 година
Предявен е иск от „КРЕДИ ИЕС” ООД, ЕИК200688545, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, бул.”България” № 196, представлявано от
В.И. чрез адв. Н. Г. Ш. от АК-Хасково с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на
установено по отношение на ответника В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес
**********, че същият дължи на ищеца сумата от 816,98 лв. /осемстотин и
шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ главница, представляваща
неизпълнено парично задължение по запис на заповед от ***** ведно със
законната лихва от ***** датата на постъпване в съда на заявление по чл. 417
от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса и
400 лв. /четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение, за които суми е
издадена Заповед ***** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ***** по описа на РС-Кърджали, II състав.
Ищецът твърди, че въз основа на така издадените ЗНИ и ИЛ на
21.03.2025 г. на основание чл. 426 и сл. от ГПК са подали молба за образуване
на изпълнително производство до ЧСИ Р.С., ***** на КЧСИ, след което са
уведомени, че срещу издадената ЗНИ по ч.гр.д. ***. по описа па съда е
подадено в срок възражение от длъжника В. Г., поради което им е указано, че
могат да предявят иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като представят доказателство за това и да довнесат държавна
такса. Сочи, че в тази връзка и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК за него
възниква правен интерес от предявяването на настоящия иск. Заявява, че
Запис на заповед *** издаден от В. Р. Г. е валиден и представлява обезпечение
по Договор за паричен заем *** към искане *** от 11.9.2023 г., сключен между
„Креди Йес“ ООД, в качеството му на заемодател и В. Г., в качеството му на
заемател, като по така сключения договор за заем, съответно по издадената за
1
обезпечаване на вземанията по него ценна книга, са постъпвали погасителни
плащания от страна на заемателя, но същите са преустановени. Сочи, че
срокът за връщане на дължимите по договора за кредит суми, е изтекъл на
дата 11.08.2024 г. и тъй като заемателят В. Г. не е изпълнил задължението си за
плащане на дължимите погасителни вноски по Договора за заем заемодателят
„Креди Йес” ООД е упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите
суми по съдебен ред по запис на заповед *** Излага твърдения, че Договор за
паричен заем *** е в съответствие със законовите разпоредби и поради това
действителен, а записа на заповед отговаря на посочените в разпоредбата на
чл. 535 от ТЗ изисквания за форма и съдържание. Ищецът заявява, че с влязло
в сила на *** Решение по гр.д. № *****. по описа на РС-Кърджали, III състав е
признава за установено по предявения на 06.03.2024 г. иск на В.Р.Г. против
„КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, че сключеният между страните Договор
потребителски кредит *** *** е недействителен на основание чл.22 ЗПК във
вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради което всички плащания, получени по този
договор за заем са разпределени от заемодателя за погасяване само на
получената по договора за заем главница, като плащането от 31.10.2023г. в
размер на 203 лв. е отнесено за частично погасяване на главницата от 1000 лв.
Ищецът заявява, предвид гореизложеното, както и обстоятелството, че
неплащането на остатъка от дължимата главница по Договор за заем *****
дори след влизане в сила на съдебното решение по гр.д. ***** на PC
Кърджали предпоставя правния интереса на заемодателя от търсене по
съдебен ред на изпълнение на остатъка от дължимата главница, предоставена
в заем на ответника по договора за заем.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК е постъпила
молба вх. **********т ответника В. Р. Г., към която е представено платежно
нареждане за превод на сума в размер на 816,98 лева по сметка на ищеца и
моли делото да бъде прекратено.
С Разпореждане ***** съдът е изпратил посочената молба от ответника
на ищеца за становище.
С молба вх. ***** ищецът не оспорва извършеното от ответника
плащане в размер на 816,98 лева, но оспорва искането за прекратяване на
делото, тъй като ответникът не е изпълнил в цялост задълженията, като сочи,
че той е платил само сумата съставляваща главница, без да заплати законната
лихва върху нея от датата, посочена в издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 1127/2024 г. по описа на РС Кърджали, чието продължение се явява
настоящото установително производство, както и извършени разходи за
съдебни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство от страна на ищеца,
доказателства за извършването на които се намират по кориците на делото и
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. в производството по ч.гр.д. 1127/2024 г. по описа на РС
Кърджали, които също следва да бъдат заплатени от ответника.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител
на ищеца е депозирал молба, с която моли моли да се даде ход на делото,
заявява, че поддържа исковата молба и допълнителното становище изразено в
хода на делото по отношение на извършеното плащане. Заявява, че същото е
частично и по своята същност и означава признание на иска. Претендира
разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът В. Р. Г. редовно
призоваван, не се явява, не изпраща представител.
2
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
При предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред е обективираното в заповедта за изпълнение право и
ако то съществува ще бъде удостоверено от съдебното решение. Вземането си
молителят по ***** по описа на РС-Кърджали, II състав и ищец по
настоящото дело основава на издаден на 11.09.2023 г. запис на заповед, който
е редовен от външна страна, тъй като има задължителното законово
съдържание, т.е съдържа всички императивно установени в чл.535 от ТЗ
реквизити. Записът е издаден за сумата от 2233 лв. на предявяване и е
предявен на издателя на *** В записа на заповед е посочено, че се издава, за да
обезпечаване на изпълнението на договор за паричен заем. Предмет на иска
по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането по записа на
заповед, поради което съдът е длъжен да направи проверка освен на
формалните реквизити на записа на заповед и да изследва въпроса дали
вземането по каузалната сделка, която той обезпечава, съществува, защото
каузалната сделка не е предпоставка за действителността на записа на
заповед, но е предпоставка за основателността на задълженията по него. При
преценка на основателността на поетите със записа на заповед задължения,
следва да се обсъждат основанията на конкретната каузална сделка. Налице е
формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която настоящият
съдебен състав изцяло споделя, изразена в решения по т.д. № 546/2011 г. на ІІ
т.о.,т.д.№ 1870/2017г. на ІІ т.о., т.д.№ 654/2018 г. на ІІ т.о. и др., според която,
погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение, чрез
някой от предвидените в закона правни способи / плащане, опрощаване,
погасяване по давност и др./ има за последица погасяване и на поетото с
гаранционно - обезпечителна функция абстрактно задължение по записа на
заповед. В косвено потвърждение на така приетото е и т. 17 на ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, според коeто надлежно въведените в производството по чл.
422 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 417 т. 9 ГПК ( ред. до изм. ДВ бр.102/2017 г.)
възражения за недължимост по каузалната сделка, обезпечена със запис на
заповед – предмет на иска, подлежат на разглеждане от решаващия съд.
С влязло в сила на *** Решение по гр.д. № *****. по описа на РС-
Кърджали, III състав е признато за установено по предявения на 06.03.2024 г.
иск на В.Р.Г. против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, че сключеният
между страните Договор потребителски кредит *** *** е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На основание чл. 23 от
ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В случая дължимата главница по договора е в
размер на 1000 лева, като платената от ответника по делото сума в общ размер
на 203 лева е отнесена именно към размера на главницата. Разликата между
чистата стойност по договора за кредит и платената сума е в размер на 797
лева. Издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по *****
по описа на РС-Кърджали, II състав е именно въз основа на запис на заповед,
който обезпечава нищожния договор за кредит. Безспорно се установява
обезпечителната функция на записа на заповед относно вземанията на ищеца
по сключен с издателя й договор за заем *** Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС (Решение № 108/22.07.2014г. по т.д. № 2418/2013г.
на ВКС, ТК, I отд.; Решение № 249/02.02.2015г. по т.д.4224/2013г.на ВКС, ТК,
3
I отд. и др.) в производството по чл. 422 от ГПК вземането ще се признае за
съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно падежа
на ценната книга. В случая падежът е на предявяване и записът на заповед е
предявен на издателя и длъжник по каузалното правоотношение на *** При
въведени твърдения, респ. възражения основани на каузалното
правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото
каузално правоотношение. В случая датата на последното плащане по
каузалното правоотношение е 11.08.2024 г. В случая ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 797 лева по признатия за нищожен договор за
кредит обезпечен със запис на заповед.
В Определение ***** съдът е приел за безспорни, предвид липсата на
възражения от ответника и представените писмени доказателства, факта че
върху платената сумата от 816,98 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и
деветдесет и осем стотинки/ главница, представляваща неизпълнено парично
задължение по запис на заповед *** е присъдена и законната лихва считано от
***** датата на постъпване в съда на заявление по чл. 417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата съгласно издадената Заповед ***** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ***** по описа на РС-Кърджали, II състав, както и направените по *****
по описа на РС-Кърджали, II състав, както и в настоящото производство
разноските в претендирания размер.
С оглед изложеното следва да бъде признато за установено, че
ответникът В. Р. Г. дължи на ищеца законната лихва върху сумата от 797 лева
главница, представляваща изпълнено парично задължение по запис на заповед
от ***** за периода от ***** датата на постъпване в съда на заявление по чл.
417 от ГПК до *** когато ответникът е заплатил сума в размер на 816,98 лева,
за което вземане е издадена Заповед ***** за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ***** по описа на
РС-Кърджали, II състав, като отхвърли иска за законна лихва за разликата над
797 лева до претендирания рамер от 816,98 лева, като неоснователен, както
иска признаване на установено, че ответникът дължи сумата 816,98 лева
ведно със законната лихва считано от ***** датата на постъпване в съда на
заявление по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, поради
извършено от ответника в хода на производството плащане, както и да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 24,38 лв. за държавна такса и 390,22 лв. за адвокатско
възнаграждение съобразно на уважената част от иска. Следва да бъдат
присъдени и направените по установителния иска разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 24,38 лв. за държавна такса и 390,22 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА УСТАНОВЕНО основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответника В. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес **********, че същият дължи на ищеца „КРЕДИ ЙЕС”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул.
„България” № 196, представлявано от В.И. чрез адв. Н. Г. Ш. от АК-Хасково
4
законната лихва върху сумата от 797 лева главница представляваща
изпълнено парично задължение по запис на заповед *** обезпечаващ
изпълнението на договор за паричен заем *** признат за нищожен с влязло в
сила на *** Решение по гр.д. № *****. по описа на РС-Кърджали, III състав, за
периода от ***** датата на постъпване в съда на заявление по чл. 417 от
ГПК до *** когато ответникът е заплатил сума в размер на 816,98 лева, за
което вземане е издадена Заповед ***** за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ***** по описа на РС-Кърджали,
II състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения установителен иск на
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника В. Р. Г.,
ЕГН **********, с адрес **********, че същият дължи на ищеца „КРЕДИ
ЙЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково,
бул. „България” № 196, представлявано от В.И. чрез адв. Н. Г. Ш. от АК-
Хасково, сумата от 816,98 лв. главница представляваща неизпълнено парично
задължение по запис на заповед от ***** ведно със законната лихва от *****
датата на постъпване в съда на заявление по чл. 417 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед ***** за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ***** по
описа на РС-Кърджали, II състав поради извършено в хода на производството
плащане от ответника на *** както и за законна лихва за разликата над 797
лева до претендирания рамер от 816,98 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Р. Г., ЕГН **********, с
адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България” № 196,
представлявано от В.И. направените по делото разноски в размер на в размер
на 24,38 лв. за държавна такса и 390,22 лв. за адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Р. Г., ЕГН **********, с
адрес **********ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България” № 196,
представлявано от В.И. направените по ***** по описа на РС-Кърджали, II
състав разноски в размер на в размер на 24,38 лв. за държавна такса и 390,22
лв. за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5