№ 3
гр. Провадия, 11.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело
№ 20223130101632 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИЩЕЦЪТ М. В. Н., редовно призована от предходно съдебно
заседание чрез адв. Г. Н. А., АК *****, не се явява лично, представлява се от
адв. Г. А. и адв. А. А., редовно упълномощени с пълномощно на л. 3 по
делото и приети от съда отпреди.
ИЩЕЦЪТ В. В. И., редовно призована от предходно съдебно заседание
чрез адв. Г. Н. А., АК *****, не се явява лично, представлява се от адв. Г. А. и
адв. А. А., редовно упълномощени с пълномощно на л. 3 по делото и приети
от съда отпреди.
ОТВЕТНИКЪТ Р. Р. Р., редовно призован от предходно съдебно
заседание чрез адв. П. И. И., АК Врана, се явява лично, представлява се от
адв. П. И., редовно упълномощена с пълномощно на л. 39 по делото и приета
от съда отпреди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Г. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
1
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поР. което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че делото е отложено в предходно съдебно заседание
за едновременен разпит на свидетелите на страните.
АДВ. И.: С отговора на исковата молба, направих опит за насрещен иск
касателно квотите. Нашето становище към момента е същото. Водим
допуснатите ни трима свидетели за разпит.
АДВ. Г. А.: Водим допуснатите ни двама свидетели и моля да бъдат
разпитани. С оглед равнопоставеност на страните, моля да бъдат разпитани
двама свидетели на ответната страна.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите на ищцовата страна.
В залата влиза свидетелят Р.С.Н..
СВИДЕТЕЛЯТ Р.С.Н., ЕГН: **********, български гражданин, син на
ищцата М. В. Н., без дела със страните по делото. Предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината. Желае да дава
показания.
На въпроси на адв. Г. А. : Познавам процесния имот, който се намира в
с. *****. Представлява къща със селскостопански постройки и голям двор от
около 2-3 дка. Дворът стига до самата река. Имотът е на майка ми М., на леля
ми В. и на вуйчо ми Р. – ответника по делото. В този имот, в момента живеят
вуйчо ми Р. с жената - циганка, с която живее. Не знам дали имат брак. Към
момента моята майка и сестра й нямат свободен достъп до имота, още откакто
прабаба ми К. беше жива. Колкото пъти сме пробвали да посетим имота, са ги
гонили. После циганката говори в цяло село, че сме искали…
На въпроси на съда: До имота не ни допускат откакто е починала
прабаба ми К.. Тя почина преди около 20 и повече години. В момента в имота
живее Р. и не ни допуска там. Винаги когато сме отишли там е имало
скандали и то главно от жената, с която живее вуйчо. Тя ходи из селото и
говори, че ние сме искали да ги нападаме. За имота държим връзка с
2
комшиите, които ни казват какво се случва с него. Майка ми и сестра й не са
губили интерес към имота. Те са се опитвали да посетят имота. И пак казвам,
че от комшиите се информираме за състоянието на имота – кое е паднало и
какво става. Майка ми плаща редовно данък за имота. Не съм чувал между
съсобствениците да са правени неоформени по нотариален ред сделки. Знам,
че прабаба ми К. прехвърли на баба ми Б. идеални части от имота. За
последващи, неоформени по нотариален ред сделки, не съм чувал. Тя много
добре знаеше как се правят сделки. За друго не знам да има разместване на
собствеността вътре. Конфликтите между баба К. и Р., и съжителката му, бяха
редовни. Имаше период, в който са живеели заедно, но тормозеха бабата,
биеха и я гонеха от къщата. Комшиите се обаждаха. Баба К. даже имаше
период, в който живееше при баба ми, защото я бяха изгонили. Комшията се
обади, че баба К. седи на пейката с торбичка и плаче. Това се е случило през
90-те години. Всичко стана след като дойде циганката. Преди се събирахме,
той ни идваше на гости, ние ходехме и нямаше никакви проблеми.
На въпроси на съда: Не знам на колко години е съжителката на вуйчо
Р.. Сега трябва да е на 60-70 години.
На въпроси на адв. А. А.: В селото хората считат, че имотът е наш и
няколко пъти са ни питали дали не го продаваме.
На въпроси на съда: Никой не е правил ремонти в имота, доколкото
знам. Ние нямам достъп до него. Всичко се разпада. Вуйчо Р. не знам с какво
се е занимавал, когато е бил трудоспособен. Знам, че свиреше на акордеон.
На въпроси на адв. И.: Ние нямаме достъп до имота. Например, майка
ми едно време като ходеше, докато баба ми беше жива, вуйчо ми Р. излизаше
със сопа и искаше да я бие. Те ходеха да носят храна на прабаба ми и той им
казваше да не стъпват там. Разрази се скандал - жена му беше отзад и след
това разправяха в селото, че ние искаме да вземем имота. Не мога да кажа Р.
от колко време е в такова физическо състояние. Аз не съм виждал Р. скоро.
Аз не живея в с. *****, живея в гр. *****. Леля ми В. живее в с. *****. Аз
почти всеки месец ходя в с. ***** в другия ни имот при леля. Оставам само
събота и неделя там. Прабаба ми К. живееше в процесния имот, но след като я
изгониха Р. и жената, която живее с него, тя живя 2-3 години в имота на баба
и дядо. Комшиите се обаждат на баба ми и на дядо ми, че прабаба ми К. седи
навън, на тяхната пейка с една торбичка. Прабаба ми К. живя при баба ми Б.
3
през 90-те години. Не мога да кажа точно кои години, защото са минали 30-40
години.
Въпрос на адв. И.: Казахте, че сте се интересували от съседите какво е
паднало и т.н. Какви действия сте извършвали като сте видели, че има
някаква нужда по имота?
АДВ. Г. А.: Възразявам на този въпрос.
Съдът не допуска въпроса.
Въпрос на адв. И.: Отвън оглеждате ли имота и колко често?
АДВ. Г. А.: Възразявам на този въпрос.
Съдът преформулира въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ: Когато посещавам имота на леля В., виждам и
процесния имот, когато завъртаме и минаваме по пътя.
Въпрос на адв. И.: Правили ли сте предложения на Р. за ремонт на
процесния имот?
АДВ. Г. А.: Възразявам на този въпрос.
Съдът допуска въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ: Не сме правили предложения на Р. за ремонт на
процесния имот.
На въпроси на адв. И.: Данък за имота плаща майка ми, според
съобщението от Общината за дължим данък. Винаги майка ми е плащала за
имота това, което трябва.
Въпрос на адв. И.: Вие казахте, че прабаба Ви К. прехвърля на баба Ви
Б. една част от имота. Знаете ли каква част?
СЪДЪТ не допуска въпроса на адв. И. и указва на същата да се
обоснове.
АДВ. И.: Въпросът е важен, защото имотът се състои от две части –
едната в регулация с къща и едната - извън регулация.
АДВ. Г. А.: Въпросът е неотносим, т.к. тази част извън регулация,
попада извън регулация в много по-късен момент. Не е необходимо и не е
възможно свидетелят, който е допуснат за съвсем други факти да прави
разлика между имот в и извън регулация.
4
На въпроси на съда: Не знам точно каква част от имота е прехвърлена
на майка ми. Прехвърлено е това, което е по документи.
Въпрос на адв. И.: Знаете ли каква част от имота има Вашата леля?
АДВ. Г. А.: Възразявам.
Съдът допуска въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ: Не, за това си има документи.
На въпроси на адв. И.: Конфликтите бяха през 90-те години и бяха
постоянни. Даже накрая като почина беше със синини бабата.
На въпроси на съда: Тя почина в дома на Р. и беше със синини когато я
погребаха.
Въпрос на адв. И.: Търсеше ли ви, искаше ли да се връща при Вашата
баба Б. или при вашата майка, или при Вашата леля?
Съдът не допуска въпроса.
Въпрос на адв. И.: Казахте, че са Ви търсили дали не продавате имота.
Как го обявихте за продажба?
АДВ. Г. А.: Възразявам.
Съдът не допуска въпроса като неоносим.
На въпроси на адв. И.: Аз съм влизал последно в имота, когато беше
жива прабаба ми. Това беше през началото и средата на 90-те години. И като
дете съм играл там. Аз съм бил тогава на 15-16 години. Докато почина
прабаба ми, аз и моите майка и леля, сме посещавали имота.
Страните заявяват, че нямат въпроси към свидетеля.
Съдът освобождава свидетеля.
Свидетелят напуска залата.
В залата влиза свидетелят С.Г.Б..
СВИДЕТЕЛЯТ С.Г.Б., ЕГН: **********, български гражданин, съпруг
на дъщерята на ищцата М. Н., без дела и родство със страните по делото.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
На въпроси на адв. Г. А. : Познавам семейството от първите ми срещи
5
със съпругата ми, още преди да станем съпруг и съпруга. Съпругата ми се
казва Б.С.Б.. Познавам процесния имот и съм го посещавал. Намира се почти
на главната улица в с. *****. Представлява къща с дворно място и
селскостопански постройки, една част от които вече са съборени. Знам, че
имотът е наследствен на баба Б. и брат й, а след като тя почина – на дъщерите
й. В момента в имота живее вуйчото на съпругата ми. Той живее с някаква
жена.
На въпроси на съда: Не съм влизал в имота. Кореспондирам основно
със съседа на имота, защото имаше проблеми като падна постройката. Не съм
влизал вътре в имота, защото създават проблеми с достъпа до него и
съответно баба ми е казала, като ще се занимавам, да става чрез комшията да
следя нещата. с имота Б. и сега М. и В. ми казват, че има проблеми. Като
казвам „баба ми“, имам предвид баба Б. докато беше жива и сега М. и В.,
защото скандали постоянно има с жената на вуйчо си. Аз почти всяка седмица
в момента посещавам с. *****, или през месец, по празници. Ние ходим в
другата къща на семейни сбирки. Къщата, в която ходим е в едно село с
процесната и е на около 500 м., през 2-3 пресечки.
На въпроси на адв. Г. А. : Имам преки впечатления от процесния имот,
защото преди години работех в съседното село и всеки ден минавах покрай
къщата, която е на главна улица. Не знам да е имало някакви неформални
сделки между съсобствениците по отношение на процесния имот. М. и В. в
никакъв случай не са се дезинтересирали от процесния имот. При условие, че
ме ангажират да се интересувам какво се случва в имота, не са се
дезинтересирали от него.
На въпроси на съда: Тази другата къща, в която се събираме е от
страната на съпруга на баба Б. - дядо В..
На въпроси на адв. Г. А. : От техни притеснения – и на баба Б.,
изказвани в разговори, тя винаги се е интересувала какво става с имота,
защото тя не можеше да ходи често в къщата или в другата къща да
осъществява някакви наблюдения и са разказвали, че са ги изгонили и не са
ги пускали да наблюдава, дори да вижда брат си. Проблемите ги е създавала
основно жената на Р..
На въпроси на адв. А. А.: За съборената постройка ме потърси съседа.
Съседът ме потърси за съдействие, защото част от стопанската постройка е
6
паднала и е запушила достъпа до собствения му имот. Наложило се е той
лично да почиства и се допита чрез мен до семейството, защото както се
казва, ние почти всеки ден се виждахме. Попита дали да го почисти, дали
може да го почисти. Съседа възприема семейството на съпругата ми като
собственици на имота. Звънели са ми да ме питата дали не продавам къщата.
На въпроси на съда: В момента, в процесния имот живея Р. и съпругата
му. Това е така, откакто познавам семейството. Не знам дали между Р. и
съпругата ми и К. е имало конфликти, но ограничават достъпа на М. до имота.
Това е от 1997-1998 г., когато бях студент.
На въпроси на адв. И.: Съседът на процесния имот се казва Р.. Той ме
е занимавал с имота. Когато Р. ми се е обаждал във връзка с процесния имот
за някакво почистване, падаща ограда или част от сграда, аз не съм се
обаждал на Р., но съм информирал другите съсобственици. Мисля, че моите
роднини са се опитвали да разговарят с Р., но той ги е гонил от имота.
На въпроси на съда: Р. и моето семейство по сватовство не
кореспондират по между си. Не можем да кажем, че са скарани и не си
говорят, а по-скоро по техни думи те нямат нищо против вуйчо си, а по-скоро
с жената, с която живее създава тези конфликти. Не знам дали по празници
има комуникация между Р. и моите роднини.
На въпроси на адв. И.: Познавам имота от 90-те години. Майката на Б.
и Р. е живяла в последните си години в другата къща. К. е живяла и в къщата
на В. преди. Казвам „живяла“, защото я нямаше вече в къщата на В.. К.
почина в къщата на Р..
На въпроси на съда: Когато аз се запознах с моята съпруга, К. беше
жива. Бяхме заедно със съпругата ми и когато К. почина.
На въпроси на адв. И.: Непосредствено К. не съм я познавал, когато
бяхме гаджета. Познавам баба Б.. Не съм се срещал с К. и не съм разговарял с
нея.
На въпроси на съда: За тези неща знам от баба Б., защото жена ми
известно време живееше в с. *****.
На въпроси на адв. И.: В имота на Р. и на моите роднини ходих след
като почина К.. Вътре в къщата не съм влизал, защото имаха постоянно
конфликти.
7
Въпрос на адв. И.: Знаете ли, т.к. се оказва че е по-гъвкава и по-
общителна е страната, която Вие представлявате - М. и В., те да са канили Р.
на среща?
АДВ. Г. А.: Възразявам.
Съдът не допуска въпроса.
На въпроси на адв. И.: Аз минавам близо до процесния имот.
На въпроси на съда: Имотът представлява селска къща. Със сигурност
има какво да се направи по имота. Оградата е зидана донякъде и отгоре
мрежа.
Страните заявяват, че нямат въпроси към свидетеля.
Съдът освобождава свидетеля.
Свидетелят напуска залата.
АДВ. И.: Водим допуснатите ни трима свидетели и моля да бъдат
разпитани.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелите на ответната страна.
В залата влиза свидетелят Г.Д.А..
СВИДЕТЕЛЯТ Г.Д.А., ЕГН: **********, 75 години, български
гражданин, без дела и родство със страните по делото. Предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.
На въпроси на адв. И.: Познавам М., В., Р. и техните роднини от деца.
Имота го знам. Р. беше бръснар, работеше вкъщи и ме подстригваше, когато
бях юноша. Р. живее в тази къща от дете. Аз помня, когато майка му и баща
му правиха къщата през 1955-1956 г.
На въпроси на съда: Аз съм роден и израснал в с. *****. В момента
също живея в с. *****. Моята къща е на центъра на селото срещи кметството.
Р. живее в къщата с жена си от много години – от преди 1989 г. В къщата
живеят само Р. и жена му. На горния етаж живееха учители – даваха го под
наем. Оградата на имота е блокчета, а надолу плет – кирпичени дувари и
съборетина. Няма кой да поддържа вече, защото Р. е болен. Те имат голямо
дворно място. Аз познавам К. от дете, познавам и Б.. До смъртта си К. живя в
8
къщата в с. *****, която са построили с мъжа си. К. цял живот е живяла в
един дом с Р. и там почина. Р. като се ожени, лично аз съм го чувал от устата
на К., че щом той се е оженил за циганка...Аз знам, че К. раздели къщата 50
на 50 – 50 за нея и Р. и 50 за Б.. Това го знам, защото постоянно у тях се
подстригвахме, бяхме авери от ергени. К. е разделила къщата 50 на 50 може
би, защото се е оженил за циганка и е преписала половината на нея и другата
половина на Б.. Не знам дали има сключен някакъв договор. Знам, че устно са
се разбрали нещо. К. замина най-демонстративно да живее при Б., обаче аз
съм елтехник и съм ходил за дребни ремонти, когато бабата беше още в
къщата при Б. и веднъж я попитах как е и как се чувства там, а тя ми отговори
че не е добре и май ще се отива. К. като се върна после в къщата си, аз ходих
да се подстригвам и я попитах какво е станало и защо се е върнала и тя ми
каза, че повече няма да ходи. Не съм чувал да се карат К. и Р., и съпругата му.
К. отиде да живее при дъщеря си, защото Р. се е оженил за циганка.
На въпроси на адв. И.: Горния етаж от къщата са го давали на учители
под наем бабата и дядото, а след тяхната смърт - бабата и Р.. Не мога да си
спомня годината, в която къщата е прехвърлена от К. на Б.. Знаем го като
факт, но не мога да си спомня годината. Празното място няма кой да го
обработва вече. К. като прехвърли части от имота, може би е прехвърлила
половин къща и половин дворно място, така предполагаме ние. К. не е
прехвърляла нейната част на никого по думите на Р..
Въпрос на адв. И.: Тя оставила ли е някаква част на Р. от собствения си
имот?
АДВ. Г. А.: Възразявам. Това са насочващи въпроси.
На въпроси на съда: Аз знам на думи само, че К. е прехвърлила
половината двор и половината къща на Б. и останалата част остава на Р..
На въпроси на адв. И.: К. живя при Б. по-малко от година. За имота,
докато Р. беше здрав се грижеше той, но от няколко години е инвалид и долу
е станало...
На въпроси на съда: Къщата я поддържа Р.. Тя е с дървена дограма, но
тя е голяма къща, стабилна, направена с мерак. Р. живееше с майка си и жена
си долу, а горе беше винаги под наем.
На въпроси на адв. И.: Аз съм ходил да правя дребни ел. услуги в
9
имота на Р.. Слагах му бойлера.
На въпроси на съда: Последно съм ходил в имота през това лято. Всяка
година се налага нещо да правя. Ние си услугваме – разменяме разсад. Може
би от Р. съм чувал, че К. е прехвърлила на Р. половината от имота или от
хорски приказки.
На въпроси на адв. И.: Не се сещам кога почина К., но я помня много
добре. Аз съм говорил с нея преди да почине. К. беше си счупила крака и
съжителката на Р. я гледаше като малко дете. Като се върна от Б., аз я попитах
защо се е върнала и тя ми каза да оставя и не е за разправяне. Р. и жена му
гледаха К. докато почине. Не знам дали К. е искала да отиде отново при Б..
На въпроси на съда: К. почина в нейната си къща, не при Б..
Напоследък не можеше сама да се обслужва и да живее сама. Снахата я
гледаше.
На въпроси на адв. А.: К. преди да отиде при Б. си счупи крака, но
после май пак нещо стана, за да е на легло. Аз като отидох да се подстригвам
при Р., я сварих на легло и не беше добре.
На въпроси на съда: К. не беше разочарована от Р., а от това, че
снахата е циганка. Р. си го обичаше много.
Страните заявяват, че нямат въпроси към свидетеля.
Съдът освобождава свидетеля.
Свидетелят напусна залата.
Съдът приканва страните към спогодба, но такава не беше постигната.
В залата влиза свидетелят Т.В.П..
СВИДЕТЕЛЯТ Т.В.П., ЕГН: **********, български гражданин, без
дела и родство със страните по делото. Предупреден за отговорността по чл.
290 от НК. Обещава да говори истината.
На въпроси на съда: Аз съм от с. *****. Познавам К. и сме съседи.
Къщите ни са на 100-150 м. Аз съм роден в с. *****. Познавам Р. от дете. В
къщата живеят само Р. и неговата съпруга.
На въпроси на адв. И.: Р. беше бръснар-любител и съм ходил у тях да
10
ме подстригва или нещо да му помогна.
На въпроси на съда: Не знам какво са си говорили Р. и К. в тяхната
къща. Отношенията между К. и Р. не знам какви са били. Къщата в момента е
в добро състояние. Вътре не знам как е. Вътре в къщата последно съм влизал
през това лято или есента, но не си спомням вече за какво. Може би той ме е
извикал нещо да ме пита.
На въпроси на адв. И.: Жената на Р. се казва Е..
На въпроси на съда: Знам, че баба К. прехвърли и раздели имота на
две. Това го знам от хората. К. прехвърли къщата на Р.. Не знам за друг.
На въпроси на адв. И.: Тази подялба на къщата стана след смъртта на
съпруга на К. – дядо Р.. Това стана доста години след неговата смърт – може
би след като се върна от къщата на дъщеря си. К. стоя там около година, но
когато съм минавал от там – беше през есента, тя седеше на пейката и като
съм я питал как е, тя ми е отговаряла, че е нещо средно. После се върна при
сина си Р.. Снахата – жената на Р., я гледаше идеално до смъртта й. Това съм
го чувал от хората. Отношението на К. към Е. беше според мен добро, не съм
чувал да се карат или да си кажат нещо. Племенниците на Р. не са искали да
живеят при Р., идвали са само в къщата минавайки оттам.
На въпроси на съда: Мисля, че Р., В. и М. не си говорят, защото…Аз не
съм ги виждал кога идват, кога заминават, само по физиономия. Не знам дали
си говорят, вкъщи не са оставали с дни, а само за часове.
На въпроси на адв. И.: Като съсед не съм виждал или чувал да има
конфликти около имота. Не съм чувал караници, псувни, закани. Б. се
съобразяваше с положението на майка им, че е поделила имота 50 на 50. Аз
мисля, че поравно е разделен имота.
На въпроси на съда: Чувал съм може би от Р., че имотът е разделен. Р.
трябва да знае за това разделяне. Мисля, че и Б. е знаела за тази подялба,
защото не съм видял да има конфликт между тях за имота. Не знам преди
колко години съм разбрал за разделянето на имота.
Страните заявяват, че нямат въпроси към свидетеля.
Съдът освобождава свидетеля.
Свидетелят напуска залата.
11
В залата влиза свидетелят Е. М. Р.а.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. М. Р.А, български гражданин, съпруга на ответника
Р. Р., без дела със страните по делото. Предупредена за отговорността по чл.
290 от НК. Обещава да говори истината. Желае да дава показания.
На въпроси на съда: През 1986 г. се събрахме да живеем с Р..
Гражданският ни брак ни беше сключен по-късно. Преди това работех в гр.
****. Сега живеем в къщата на съпруга ми в с. *****. К. ми е свекърва, а Б. –
зълва. Ние имахме добри отношения с К., но идваха онези и какво направиха!
Искаха да я вземат, за да могат да вземат имота. Понеже К. не желаеше мен,
не ме прие. После замина при дъщеря си, докато ние бяхме на работа. През
1996 г. докато ние бяхме 25 дни в болницата с Р., бабата и Б. продали нашите
животни и с парите са си изкарали нотариален акт за имота на баба К., а ние
не знаехме за това. Нотариалният акт е на името на баба К., като според него
тя е дала ½ на дъщеря си Б.. Друго не е прехвърляно. После ние като се
върнахме, тя замина след нас. Като се върнахме от работа, комшията ми каза
„Вашето момиче пристана“. Аз имам дъщеря, която тогава беше 11-ти клас.
Другата част от имота не е прехвърлена и когато К. се върна ми каза да я
закараме и че е станала пишман. Каза, че другата ½ от имота го оставя за нас,
за сина си Р.. К. това го каза на мен, не сподели с Р.. К. беше „счупена“, аз я
гледах и като оздравя, тогава отиде при дъщеря си. Там остана по-малко от
една година. Като се върнах един ден от работа, свекърва ми седеше на
пейката. Попитах я какво е станало, а тя каза „Остави, остави“. Казах й да
влиза вътре в къщата и че стаята й е подредена. Когато се върна от къщата на
дъщеря си Б. през 1997 г., тя каза че е прехвърлила имота. След това се
разболя и беше на легло. К. почина през 2000-та година. Това, което го каза на
мен за прехвърлянето на имота, не го е казвала на никой друг. Не го каза на
другите наследници. К. каза на мен и на Р., че нейната част е за Р. и каза да я
заведем да прехвърли имота. Дори искаше да я заведем в съда, за да развали
това, което е прехвърлила. К. не каза на Б., че ни дарява половината от имота,
защото не дойдоха въобще. Не знам какво са говорили К. и роднините, и дали
те са разбрали, че тя е дарила половината имот на Р.. Аз лично съм казала на
магазинерките и колежките, че К. прехвърля на Р. ½ част от имота. На
роднините на Р. не сме казвали, защото те не дойдоха дори и след като К. се
12
„счупи“. Не помогнаха за нищо. Ние много не сме обяснявали, че К. ни каза,
че ни оставя половината от имота. Б. въобще не идваха. Б. не дойде да види Р.
докато бяхме в болница или на майка си подлога да сложи. На смъртта на К.,
преди това бяха свалили и прибрали всичкия багаж от горния етаж. Бяха
взели и чеиза на Р..
На въпроси на адв. И.: Докато К. беше жива и след като почина и
докато Б. беше жива, Б. не е идвала в имота да говорим за него.
На въпроси на съда: Б. си говореше с Р..
На въпроси на адв. И.: Б. по отношение на имота нищо не е казвала.
Казвала е „Щом така е казала, така ще бъде“.
На въпроси на съда: Аз казах на магазинерката за прехвърлянето на
имота, а тя е казала на Б., защото са приятелки и роднини.
На въпроси на адв. И.: Б. не е идвала да сее и поддържа нейната част
от имота. Откакто е починал през 1974 г. бащата на съпруга ми, ние
поддържаме къщата. Те не са подменили нито една керемида или да
помогнат. Ние не сме искали пари от Б., В. или М. за извършените ремонти
по имота. Отвън се вижда, че имотът се руши, но никой не е идвал да
предлага пари за ремонт.
На въпроси на съда: Никой не е идвал да предложи да разделим имота
доброволно. Не са дошли една цигла да изместим.
На въпроси на адв. И.: Р. приема себе си за собственик на ½ част от
имота, от 1997 г. Аз казах на съпруга си, че майка му е казала да отидем да
прехвърлим частта от имота, но тя се разболя. Не знам дали К. е знаела как се
прехвърля имот.
На въпроси на съда: Преди да отиде при дъщеря си Б., К. си счупи
крака. Аз се грижих за нея шест месеца. Не знаем защо е отишла в Б., бяхме
на работа. Тя се върна и каза, че там не е за живеене и зет й постоянно я
псува.
Страните заявяват, че нямат въпроси към свидетеля.
Съдът освобождава свидетеля.
Свидетелят остава в залата.
13
АДВ. А. А.: Нямаме други доказателствени искания.
АДВ. И.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 1 от ГПК, приканва страните към
спогодба, но такава не беше постигната.
СЪДЪТ намира, че поР. липса на други искания по доказателствата,
други такива не следва да се събират, поР. което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Уважаеми господин Председател, моля да постановите
решение при исканите квоти между посочените лица по отношение на
посочения в исковата молба имот и да отхвърлите възражението за
придобиване на ½ ид.ч. от имота. Моля за срок за писмени бележки.
АДВ. И.: Уважаеми господин Председател, още с отговора на исковата
молба, моя доверител с оглед предявяване правният му интерес за
предявяване на иск за установяване на квотите в съсобствеността, направи
това писмено, както и в днешно съдебно заседание. Моля да бъде допуснат до
делба процесния имот при квоти така, както сме уточнили в отговора на
исковата молба, а именно ½ ид.ч. за моят доверител, както и по ¼ ид.ч.
съответно за ищците. Считам, че проведохме пълно и главно доказване така,
както беше разпределена доказателствената тежест на иска с правно
основание чл. 124. Моля да го уважите изцяло. Моля за срок за писмени
бележки.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви
решението си в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на страните в
десетдневен срок, считано от датата на изготвяне на протокола, да изложат
правните си доводи по съществото на спора в писмена защита.
14
Съдебното заседание приключи в 10:39 часа.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
15