Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260069
гр. Дулово, 10.12.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд - Дулово, гражданска колегия в публично заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
секретаря Нина Станчева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№ 275 по описа за 2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 127, ал.2 от СК във вр. с чл. 143 от СК.
Ищецът Л.Н.Д. с ЕГН: **********,*** е предявил искова молба, с
която моли съда да постанови
решение с което:
- да му предостави упражняването на родителските права
по отношение на роденото от съвместното му съжителство с ответницата Р.Р.Ю. с
ЕГН **********, деца С.Л.Н.с ЕГН ********** и Е.Л.Н. с ЕГН **********, като техен
баща и законен представител;
- да определи
местоживеене на децата С.Л.Н.с ЕГН ********** и Е.Л.Н. с ЕГН **********,***;
-
да определи
следния режим на лични отношения между майката Р.Р.Ю. с ЕГН ********** и децата
С.Л.Н.с ЕГН ********** и Е.Л.Н. с ЕГН ********** – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00часа сутринта в събота с преспиване по местоживеене на майката
на територията на Република България до 18.00 часа вечерта в неделя, като
майката взема децата от домът на бащата и ги връща отново там, както и един
месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, по
местоживеенето на майката на територията на Република България;
- да осъди майката
Р.Р.Ю. с ЕГН **********, да заплаща на децата С.Л.Н.с ЕГН ********** и Е.Л.Н. с
ЕГН **********, чрез техният
баща и законен представител Л.Н.Д. с ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на по 162.50лв./сто шестдесет и два лева и петдесет
стотинки/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата
на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване.
Претендира
разноски. Представя писмени доказателства.
Ищеца твърди в
исковата си молба, че от съвместното съжителство с ответницата имат родени две
деца С.Л.Н.с ЕГН ********** и Е.Л.Н. с ЕГН **********,които понастоящем не са
навършили пълнолетие.
През
последните няколко години страните не били в добри семейни взаимоотношения.
През месец май 2020г. ответницата напуснала домът им, изоставили децата и се
установила да живее при своите родители, като през месец юни 2020г. напуснала
страната и се установила трайно да живее в Република Турция.
Твърди още, че
от момента на фактическата раздяла той е родителят който единствен полага грижи
за двете деца. Ответницата не се интересувала от децата, не е изпращала
средства за тяхната издръжка и не търси контакти и общуване с тях.
В
предоставеният й от закона срок ответницата Р.Р.Ю. чрез назначеният й от съда
особен представител – адв. Ф.И. ***, депозира писмен отговор на предявените искове
за родителски права и издръжка. Счита същите за основателни и моли да бъдат
уважени. Не оспорва изложените от ищеца твърдения в исковата молба.
Ищецът Л.Д. –
редовно призован, явява се лично и заявява, че поддържа предявените искове и
моли същите да бъдат уважени.
Ответницата Р.Ю. – редовно призована, не се явява,
представлява се в съдебно заседание от назначеният й особен представител който
изразява становище за допустимост и основателност на исковите претенции.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и изслуша становищата на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Молбата
е допустима. Разгледана по същество
същата е основателна.
Предявени са искове с правно основание чл. 127 от СК и чл.143, ал.2 от СК.
Страните по делото са живели на съпружески начала без граждански
брак до месец май 2020г. когато ответницата напуснала семейното жилище
оставяйки ищеца с двете им общи деца.
Не се спори между тях, че към настоящият момент Л.Д. и Р.Ю. са фактически разделени, че не поддържат никакви отношения
дори и по отношение на двете им деца, чиито родители са съгласно представените
по делото и приети като доказателства 2 бр. удостоверения за раждане.
Спора между страните е за
това кой да упражнява родителските права по отношение на децата и какъв размер
на издръжка ще дължи родителят на който родителските права няма да бъдат
предоставени и който ще има определен режим на лични контакти и отношения с тях.
Не е оспорено от страните, че майката Р.Ю. не поддържа контакти с ищеца и не му помага в отглеждането,
възпитанието и издръжка на децата. По делото липсват данни тя да е търсила
контакт с децата си както от момента в който е във фактическа раздяла с ищеца,
така и понастоящем.
От изложените
от ищеца в исковата му молба обстоятелства, които изцяло се потвърждават от събраните
по делото гласни доказателства, се
установява, че до лятото на 2020г. страните са живели
заедно и че след фактическата раздяла помежду им децата живеят с техния баща,
който полага ежедневни грижи за тях..
От депозирания по делото социален доклад,
изготвен от ДСП-**** става ясно, че в жилището в което живее ищеца заедно с
децата са осигурени всички санитарно – битови условия за един нормален живот,
че той единствен полага грижи за децата С.и Е., и че притежава необходимият
родителски капацитет. Становището на ДСП-**** е, че е в интерес на двете деца да
растат в спокойна семейна среда, да общуват пълноценно и с двамата си родители
и с техните близки, без това да се отразява негативно на тяхното психо-емоционално
развитие.
Изложените
обстоятелства налагат да се определи местоживеене на децата С.Л.Н.и Е.Л.Н. при
родителят, който ще упражнява родителските права по отношение на тях пълноценно,
като във връзка с преценката на родителските качества и на двете страни по
делото съдът преценява поведението на двамата родители по отношение на децата,
както и възприетата от съда фактическа обстановка, и изготвеният по делото
социален доклад.
По отношение на упражняването на родителските права:
Такова искане е
направено само от ищеца с исковата молба, който го поддържа и в съдебно
заседание.
При
решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се
изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление №
1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на Върховния съд/, преценени с
оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения
за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици
и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови
условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и помощ на
трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота,
да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като
полага лични усилия във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските
похвати по изграждането личността на всяко едно от децата. Допълнителната
разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за
понятието „най-добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата
на детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която
е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на
родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
В случая съдът счита, че
по делото е безспорно установено трайното грижовно отношение на бащата към децата С.Л.Н.и
Е.Л.Н., които се отглеждат и възпитават в дома в
който живеят в с. Черковна, ул. Осма № 33, общ.****, обл.Силистра, където са налице всички предпоставки за тяхното правилно
отглеждане и възпитание – заобиколени са с внимание, обич и грижа. Създадена е
силна емоционална връзка между родител – деца. За децата е създадена една
сигурност, че няма да бъдат изоставени от баща им, така както е направила
тяхната майка.
По
делото е безспорно установено, че отношенията между страните са обтегнати,
между тях е имало чести скандали, същите не могат да намерят общ език както по
отношение на елементарни житейски въпроси, така и по отношение на отглеждането
и възпитанието на техните деца.
Съдът
счита, че следва да се произнесе служебно по въпроса за упражняването на
родителските права и местоживеенето на децата, с оглед необходимостта от трайно
установяване на стабилност в отношенията на родителите с тях, като вземе
предвид и исканията на страните в тази насока.
С
оглед възрастта на двете деца и емоционалната връзка която имат с родителите си,
съдебната практика устойчиво приема бащата за способен да отглежда децата и да
полага грижи за тях, което е налице и в настоящият случай.
Съдът
счита, че в дома на бащата е създадена една благоприятна атмосфера за
отглеждане и възпитание на двете деца, която те са приели като естествена и
нейното нарушаване би се отразило неблагоприятно върху тяхното психическо и
емоционално състояние и по-нататъшно развитие. Децата имат изградена
емоционална връзка с бащата и прекъсната такава с майка си, която ги е
изоставила и не се интересува от тях. Трайното състояние на отглеждане на децата
в дома на бащата, обуславя необходимостта от предоставяне упражняването на
родителските права на него, като и децата С.Л.Н.и Е.Л.Н. следва да останата да живеят при него и занапред.
Поради
изложеното съдът намира, че интересите на децата налагат запазване на
съществуващото в момента трайно състояние – пребиваването на децата С.Л.Н.и
Е.Л.Н. в дома на бащата, където да се определи постоянното
им местоживеене, упражняването на родителските права да се предостави на бащата,
като е необходимо определяне на един удачен режим на лични отношения с майката,
който да дава възможност на същата да контактува с децата си без те да се
травмират излишно, като това да доведе до възстановяване на нормално присъщите
отношения между родител и дете – разбира се много постепенно/поради трайната липса
на отношения между тях/, с избягване на емоционални и психически натоварвания
/с оглед ранната възраст и крехката детска психика/.
Съдът счита, че в настоящият случай
най-подходящия следният режим на лични отношения:
-
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00часа сутринта в събота с
преспиване по местоживеене на майката на територията на Република България до
18.00 часа вечерта в неделя, като майката взема децата от домът на бащата и ги
връща отново там, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск, по местоживеенето на майката на територията на Република
България.
Това
е необходимо с цел е постепенно изграждане на доверие и възстановяване на
нормално присъщите близки отношения на децата с родителите си, като по този
начин ще се даде една стабилна основа на отношенията деца - родител, ще се
възроди усещането за сигурност в негово присъствие, като с възрастта същото ще
укрепне и естествено ще доведе и до нови отношения на привързаност и доверие.
По
предявеният иск за присъждане на ежемесечна издръжка на децата:
Разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Съгласно
чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на детето
и възможностите на задълженото лице. Съобразявайки се с икономическата обстановка
в страната, възрастта на децата и липсата на доказателства относно
възможностите на ответницата да заплаща издръжка в по-висок размер, съдът
счита, че същата следва да заплащат месечна издръжка на всяко едно от децата в размер на 162.50лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.07.2020г. до настъпване на обстоятелства, за
нейното изменение или прекратяване.
На
основание чл. 146, ал. 1 от СК ответницата дължи и обезщетение за забава, в
случай, че просрочи заплащането на отделните вноски в размер на законната
лихва.
Относно
разноските по производството по чл. 81 от ГПК:
Ищецът е заявил, че претендира направените от него разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса по иска с правно основание
чл.127, ал.2 от СК и за възнаграждение за особен представител,
поради което съдат следва да му присъди такива в общ размер от 180 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение в частта му относно присъдената
издръжка.
Относно дължимата държавна такса:
Върху
определения размер на ежемесечната издръжка за двете деца и ответницата Р.Ю.
следва да заплати държавна такса в размер по 468.00 лева, по сметката на РС-Дулово.
Водим
от горното и по изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху децата Е.Л.Н. с ЕГН **********
и С.Л.Н.с ЕГН **********, на бащата Л.Н.Д. с ЕГН: **********, и определя местоживеене ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични
отношения между майката Р.Р.Ю. с ЕГН ********** и децата
Е.Л.Н. с ЕГН ********** и С.Л.Н.с ЕГН ********** -
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00часа сутринта в събота с
преспиване по местоживеене на майката на територията на Република България до
18.00 часа вечерта в неделя, като майката взема децата от домът на бащата и ги
връща отново там, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск, по местоживеенето на майката на територията на Република
България.
ОСЪЖДА Р.Р.Ю. с ЕГН **********, да
заплаща на децата Е.Л.Н. с ЕГН
********** и С.Л.Н.с ЕГН **********, чрез техният баща и законен представител Л.Н.Д. с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на по 162.50 лв. /сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/
за всяко едно от тях, считано от датата на
подаване на исковата молба – ******г. до настъпване на законови обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска
ДОПУСКА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението
в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Р.Р.Ю.
с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати по сметка на РС-**** сумата от 468.00лв./четиристотин
шестдесет и осем лева/ – дължима
държавна такса по производството.
ОСЪЖДА Р.Р.Ю.
с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на
Л.Н.Д. с ЕГН: **********,***, сумата от 180.00
лв./ сто и осемдесет лева/ – направени
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: