№ 1833
гр. В., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана К.
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №
20223110104234 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. С. П., ЕГН **********, с адрес гр.
В., ул.“Ю. С.“ №2, ет.2 срещу М. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., с.о. „Д. Т. 566“ №46
иск с правно основание чл. 232, ал.2, пр.2 ЗЗД за осъждане ответникът да му заплати сумата
от 1162,07лева, представляваща стойност на неплатени разходи за доставена в периода от
03.06.2019г. до 25.10.2021г. вода, дължими по сключен между страните на 01.01.2016г.
договор за наем на недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда на два
етажа с идентификатор **** по КККР находящ се в гр. В., р-он П., с.о. „Д. Т. 566“ №46,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че на 02.03.2022г. е
платил претендираната сума. Сочи, че заедно с майка си Л. Ц. П., са наследили при равни
квоти от С. С. П., ЕГН**********, починал на 01.07.2016г., собствените му идеални части
от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. В.,
ведно с ½ идеална част от построената в същото място еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ****. Излага, че на 07.10.2015г. с Нотариален акт № 19, том II, per. № 3682,
дело № 3171/2015г. на нотариус с рег. № 149 С. С. П., ЕГН **********, е продал на
ответника 228кв.м. идеални части от описаното по-горе дворно място и ½ идеална част от
построената в същото място еднофамилна жилищна сграда. Твърди се още, че от
10.04.2008г. ответникът бил наемател на целия имот и находящата се в него сграда, като на
01.01.2016г. договорът за наем бил актуализиран с оглед факта, че на 07.10.2015г.
ответникът придобил част от поземления имот и построената в него сграда. На 11.05.2016г.
договорът за наем бил вписан в Служба по вписванията – В.. Твърди, че съгласно сключения
между страните договор за наем разходите, свързани с ползването на имота, са за наемателя.
Сочи, че след смъртта на С. С. П. било установено, че наемателят е натрупал задължения за
доставена в периода 04.03.2014г.-21.06.2016г. Поради неплащане ищецът завел иск, като с
решения по гр.д №№ 15980/16г. и 10911/19г. по описа на ВРС ответникът бил осъден да
заплати стойността на неплатените разходи за доставена вода. Сочи, че единствено
1
ответникът обитава имота. Поради задълженията му същият бил изнесен на публична
продан, приключила с постановление за възлагане на НИ от 31.08.2021г., влязло в сила на
15.02.2022г. Твърди, че на 02.03.2022г. е изплатил задължението към „ВиК – В.“ ООД за
консумирана и неплатена питейна за наетия имот за периода от 03.06.2019г. до 25.10.2021г.
в размер на 1162,07лева. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Твърди, че
наемодателят е следвало да изплати всички дължими към 01.01.2016г. режийни разноски
преди да предаде имота на наемателя. Оспорва в имота да са доставени фактурираните
количества вода, както и да е извършвано надлежно отчитане на консумираната вода.
Оспорва размера на търсената сума, като твърди, че същата е завишена. Моли за отхвърляне
на иска.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, между страните е обявено за безспорно
обстоятелството, че са сключили договор за наем от 01.01.2016г. с предмет идеални части
от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. В., ведно с ½ идеална част от
построената в същия еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****; че за процесния
период единствено ответникът е обитавал имота.
Като писмени доказателства по делото са приети както следва: договор за наем от
01.01.2016г., сключен между С. С. П., ЕГН ********** като наемодател и М. В. П., ЕГН
**********; удостоверение за наследници № 160685/05.07.2016г., издадено от община В.,
видно от което след смъртта си С. С. П., починал на 01.07.2016г., е оставил за свои
наследници Л. Ц. П., съпруга и С. С. П., син; покана за доброволно изпълнение до ответника
от 28.07.2016г., телепоща и разписка; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 19, том 2, рег. № 3682, дело № 171 от 07.10.2015г., от който е видно, че С. С. П.,
ЕГН ********** продава на М. В. П., ЕГН **********, следния свой собствен недвижим
имот, а именно: само 228кв.м. в идеални части от дворно място, цялото с площ 3150кв.м.
според документа за собственост, а съгласно скицата с площ 3136 кв.м., находяшо се на
територията на гр.В.. в местност „Т.", съставляващо поземлен имот с идентификатор ****
заедно с ½ идеална част от построената в същото място еднофамилна жилищна сграда на
два етажа с идентификатор ****.; изпълнителен лист от 22.07.2017г., издаден по гр.д. №
686/2021г., от който е видно, че М. В. П. е осъден да заплати на С. С. П., ЕГН **********
сумата от 844,94лева, представляваща стойност на неплатени разходи за доставена в
периода от 21.06.2016г. до 03.06.2019г. питейна вода, свързана с ползването на нает имот,
представляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор ****.;
изпълнителен лист от 29.12.2017г., издаден по гр.д. № 15980/2016г., от който е видно, че М.
В. П. е осъден да заплати на С. С. П., ЕГН ********** сумата от 453,02лева,
представляваща стойност на неплатени разходи за доставена в периода от 04.03.2014 г. до
21.06.2016 г. питейна вода, свързана с ползването на нает имот, представляващ
еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор ****.; постановление за
възлагане на НИ с идентификатор ****, ведно с изградената в него еднофамилна жилищна
сграда на два етажа с идентификатор ****, влязло в законна сила на 15.02.2022г.; фактури,
издадени издадени от „ВиК“ ООД относно обект на потребление, находящ се в местност
„Т.“ за периода от 03.06.2019г. до 25.10.2021г.; опис на платени фактури към 02.03.2022г.
за общо заплатената сума в размер на 1162,07лева.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, достигна до следните правни изводи:
За уважаване на иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало наемно
правоотношение между страните и неизпълнение на задължението за заплащане на
2
разходите свързани с ползването на наетата вещ. От представения договор за наем от 2016г.
се установява, че между наследодателя на ищеца и ответника е възникнало валидно наемно
правоотношение, а ищецът като наследник на наемодателят е обвързан от сключения от
наследодателя му договор за наем. С оглед гореизложеното следва изводът, че ищецът е
наемодател на ответника, тъй като същият е наследник на баща си, сключил договора за
наем от 01.01.2016г., респективно е приобретател на правата на наемодателя. Разпоредбата
на чл. 232, ал.2 ЗЗД посочва, че наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите,
свързани с ползването на вещта. Идентична уговорка, съществува и в сключения договор за
наем от 01.01.2016г., аргумент от чл. 9 от същия. Следователно в тежест на наемателя е
заплащането на консумативните разходите за ползването на вещта, които включват и
заплащането на ВиК услугите. По делото не са ангажирани от страна на ответника
доказателства, че за процесния период е извършил плащането на предоставените ВиК
услуги.
От представените и приети по делото фактури, издадени от „ВиК – В.“ ООД,
заплатени към 02.03.2022г. се установява, че общо заплатената сума за ползвани ВиК услуги
за периода от 03.06.2019г. до 25.10.2021г. е в размер на 1162,07лева, като не е спорно, че
същата е заплатена от ищеца. Издадените фактури са начислени за консумативни разходи –
ВиК услуги, като са представени надлежни документи за заплащането им от ищеца. Не са
представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил претендираната сума.
Неоснователно е възражението на ответника, че имотът е предаден със съществуващи
задължения за режийни разходи, доколкото претенцията на ищеца за незаплатени ВиК
услуги е за период на ползваните услуги след сключването на договора за наем, когато
задължение за заплащането на консумативните разходи има наемателят, аргумент от чл. 9 от
договора и чл. 232, ал.2 ЗЗД. Ирелевантно е и възражението, че в имота не са доставени
фактурираните количества вода, както и че не е извършено надлежно отчитане на
консумираната вода.
На основание гореизложените мотиви следва изводът, че предявената искова
претенция се явява основателна, поради което подлежи на уважаване.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски. Представен е списък
съобразно който се претендират такива за платена ДТ от 50лева, депозит за особен
представител в размер на 300лева и за заплатено адв. възнаграждение в размер 400лева по
договор за правна защита и съдействие от 21.03.2022г. Така, с оглед уважената част на
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 750лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., с.о. „Д. Т. 566“ №46 ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Ю. С.“ №2, ет.2 сумата от
1162,07лева, представляваща стойност на неплатени разходи за доставена в периода от
03.06.2019г. до 25.10.2021г. вода, дължими по сключен между страните на 01.01.2016г.
договор за наем на недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда на два
етажа с идентификатор **** по КККР находящ се в гр. В., р-он П., с.о. „Д. Т. 566“ №46,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, на чл. 232, ал.2, пр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. С. П., ЕГН **********,
750лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно - деловодни
3
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4