№ 101
гр. К., 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20235510102350 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с
чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Е.М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ******, с
ЕИК *****, чрез пълномощника адв. Д. П., АК-Ст.З. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че З. М. К. с ЕГН **********, с
адрес: общ. ****** дължи на „Е.М.” ЕООД ЕИК ***** - гр. С., сумата
4165,00 лв. (четири хиляди сто шестдесет и пет лева), от които: главница -
3786,17лв., договорна лихва - 280,01 лв. за периода 07.10.2022 г. до 03.07.2023
г. и лихва за забава - 98,82 лв. за периода от 07.10.2022 г. до 31.07.2023 г. до
дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 4537155 от
06.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Моли да му бъдат присъдени разноските направени по заповедното
производство и в настоящото гражданско дело.
Посочва банкова сметка, по която ответникът може да заплати
присъдените суми: банка: О.б.б. АД, *****, ***** с титуляр „Е.М.“ ЕООД.
Твърди, че на 06.04.2021 г. е сключен договор за потребителски паричен
1
кредит № 4537155 между „У.К.Ф.” ЕАД и З. М. К. с ЕГН **********, по
силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит
в размер на 5454,06 лв. (пет хиляди четиристотин петдесет и четири лева и
шест стотинки).
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 48
месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 07.04.2025 г.
Договорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10,99%. След
усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си
вноски, след което е преустановил плащанията си. Поради неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът
е станал предсрочно изискуем като длъжникът е уведомен с нарочно
уведомление за настъпилата и обявена предсрочна изискуемост на
задължението на 03.07.2023 г.
С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 11.04.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.12.2022 г. между „У.К.Ф.” ЕАД и „А.Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК
*****, задължението на З. М. К., произтичащо от договор за потребителски
паричен кредит № 4537155 от 06.04.2021 г., е прехвърлено на „А.Б.Б.“ ЕООД.
На 19.05.2023г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „А.Б.Б.“ ЕООД и „Е.М.” ЕООД, по силата на който
задължението на З. М. К., произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит № 4537155 от 06.04.2021 г., е изкупено от „Е.М.” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че считано от датата на
получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е „Е.М.” ЕООД. Уведомлението за
извършените цесии е връчено на длъжника на 03.07.2023. Съгласно
приложени пълномощни „И. и Д.“ е упълномощено от предишните
кредитори, да извършва уведомяване на длъжниците от името и за тяхна
сметка.
Моли на основание чл.235 ал.3 ГПК съдът да приеме, че длъжникът е
надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението,
2
изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите
вземания, като става надлежно уведомен за извършените цесии, доколкото
има възражения в тази насока.
„Е.М.” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си
по договора, чрез подаване на Заявление до Районен Съд - К. за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 31.07.2023г. Образувано е частно
гражданско дело №1759/2023, по което е издадена Заповед за парично
изпълнение. Срещу издадената заповед ответницата е подала възражение, в
което твърди, че не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение,
тъй като възнамерява да плати задължението си до 07.10.2023 г. Към
настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не е
осъществено. Не му е известно и основание, на което задължението за
погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало. По повод на
направеното в хода на съдебното производство признание от ответницата
моли съда да постанови решение по признание на иска.
Ответницата З. М. К. не подава отговор на исковата молба. С писмено
становище чрез упълномощения от нея адвокат заявява, че признава
предявените искове изцяло. Противопоставя се да бъде уважено искането за
назначаване на експертиза. Забавянето на погасителните вноски е резултат от
изпадането й във финансови затруднения. Моли съда да постанови решение
по признание на иска.
Исковата молба е подадена на 13.10.2023 г.
Съдът като взе предвид, че ответникът признава предявения иск, както и
че ищецът изрично е направил искане съдът да постанови решение при
признание на иска на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, намира че следва да се
произнесе с решение съобразно признанието.
Ищецът претендира разноски в размер на 491,45 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в
размер на 168,15 лв. държавна такса по настоящото производство и 323,30 лв.
разноски по ч.гр.д. № 1759/2023 г., от които 240 лв. за адвокатски хонорар и
83,30 лв. държавна такса.
3
На основание наличието на предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. М. К. с ЕГН **********, с адрес:
общ. ****** дължи на „Е.М.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
******, с ЕИК ***** по издадената заповед № 1000/02.08.2023 г. по ч.гр.д. №
1759/2023 г. по описа на РС-К., сумата 4165,00 лв. (четири хиляди сто
шестдесет и пет лева), от които: главница - 3786,17 лв., договорна лихва -
280,01 лв. за периода 07.10.2022 г. до 03.07.2023 г. и лихва за забава - 98,82
лв. за периода от 07.10.2022 г. до 31.07.2023 г. до дължими по Договор за
потребителски паричен кредит № 4537155 от 06.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. М. К. с ЕГН **********, с адрес: общ. ****** да заплати
на „Е.М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ******, с ЕИК
*****, сумите:
- 168,15 лв., представляващи разноски за държавна такса по гр. дело №
2350/2023 г. по описа на РС-К. и
- 323,30 лв., представляващи разноски по ч.гр. дело № 1759/2023 г. по
описа на РС-К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред Окръжен съд - Ст.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4