гр.София,
04.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря И. Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов
в.гр.дело №2202 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №303212 от 17.12.2019год.,
постановено по гр.дело №52550/2014г. по описа на СРС, ГО, 177 с-в „Ю.Б.“АД с
ЕИК****** е осъдено да заплати солидарно на Г.Т.Т. с
ЕГН**********, И.Г.Т. с ЕГН********** и И.И.Т. с ЕГН**********
сумата от 1250лв.- част от общо вземане в размер на 4415,22лв., представляващи
неоснователно заплатено обезщетение при предсрочно прекратяване на договор за
жилищен кредит, сключен между страните на 05.09.2007г. Ответникът е осъден да
заплати на ищците солидарно и сумата от 550лв. разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“АД.
Жалбоподателят поддържа, че нормата на чл.41, ал.4 от ЗКНИП е в сила от 01.01.2017г., а таксата за предсрочно погасяване е събрана на
12.09.2014г. и макар съгласно ПЗР на ЗКНИП чл.41 от същия да се прилага и към договори
за кредит, сключени преди влизането на закона в сила, е неприложим относно вече
извършени предсрочни погасявания. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне
на иска, както и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемите ищци чрез процесуалния си представител, в
подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорват
същата и молят решението на СРС да бъде потвърдено като краен резултат, въпреки
несъвършенствата в мотивите му. Твърдят, че към процесния
договор за кредит е приложима забраната за начисляване на такса по чл.4, ал.2 и
3 вр.чл.32, ал.8 от ЗПК, възпроизведена впоследствие
в чл.41, ал.4 от ЗКНИП. Претендират разноски за въззивната
инстанция.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното
съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е неправилно
и следва да бъде отменено по следните съображения:
Действително, съгласно разпоредбата
на параграф 4 от ПЗР на ЗКНИП, чл.41 от този закон се прилага и за договори за
кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му
в сила, какъвто е и процесният договор. Не може обаче
да бъде възприето становището, че се преуреждат вече
извършени към момента на влизане в сила на закона предсрочни погасявания по
договори за кредит и съответно- отпадат със задна дата основанията за заплатени
вече за това такси, уговорени между страните по договора за кредит. Разпоредбата
на чл.41 от ЗКНИП е приложима и относно сключени преди влизането в сила на
закона договори за кредит, но само за извършени след тази дата предсрочни
погасявания, отговарящи на условията чл.41 ЗКИНП. Обратното би означавало да се
изисква от една от страните по договора за кредит да се съобразява с бъдещи
законови разпоредби.
Не може да бъде възприета и
тезата на ищците, релевирана в отговора на въззивната жалба, че към процесния
договор за кредит към момента на извършването на предсрочното погасяване и
начисляване на таксата (12.09.2014г.) е приложима забраната за начисляване на
такса по чл.4, ал.2 и 3 вр.чл.32, ал.8 от ЗПК,
възпроизведена впоследствие в чл.41, ал.4 от ЗКНИП. Принципно, предвид вида на
договора, забраната на чл.32, ал.8 от ЗПК е приложима, предвид посоченото в
чл.4, ал.2 ЗПК изключение. Процесният договор за
кредит обаче безусловно е извън обхвата на ЗПК, включително разпоредбата на
чл.32, ал.8 от ЗПК, предвид размера на кредита- 156400 лева, тъй като съгласно
чл.4, ал.1, т.1 от ЗПК разпоредбите му (без изключение) не се прилагат за договори
за кредит с общ размер по-голям от 147000 лв., или равностойността им в друга
валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на
договора.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде уважена като основателна, първоинстанционното
решение- отменено като неправилно, а вместо това постановено друго решение, с
което искът се отхвърля изцяло.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят- ответник има право на направените разноски
за държавна такса за въззивната инстанция в размер на
25 лева, както и на възнаграждение за защита от юрисконсулт, което предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото настоящият състав определя на
100 лева за първата инстанция и 50 лева за въззивната
инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОТМЕНЯ изцяло решение №303212 от
17.12.2019год., постановено по гр.дело №52550/2014г. по описа на СРС, ГО, 177
с-в, включително и в частта за разноските, вместо
което постановява:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователен предявения
от Г.Т.Т.
с ЕГН**********, И.Г.Т. с ЕГН********** и И.И.Т. с
ЕГН********** срещу „Ю.Б.“АД с ЕИК****** иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за сумата от 1250лв.- част от общо вземане в размер на 4415,22лв.,
представляващи неоснователно заплатено обезщетение при предсрочно прекратяване
на договор за жилищен кредит, сключен между страните на 05.09.2007г.
ОСЪЖДА Г.Т.Т. с ЕГН**********,
И.Г.Т. с ЕГН********** и И.И.Т. с ЕГН********** да
заплатят на „Ю.Б.“АД с ЕИК******, на основание чл.78, ал.3 ГПК общо сумата от 175лв.
(сто седемдесет и пет лева)- разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/