РЕШЕНИЕ
№ 704
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120103426 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕЛЕКТРО-СТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, представлявано от С.Н. К.а, действащо чрез пълномощника си адвокат В.К.,
срещу ИВ. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: ******, и КР. Т. Т. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, *****, с която се претендира да бъдат обявена за относително
недействителна спрямо дружеството, извършената покупко-продажба на недвижим
имот, обективирана в нотариален акт ***** г. на нотариус *****, с който И.Т. е продал
на съсобственика си К.Т. собствената си 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор *****.1494 по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас, ****. Моли
се и за присъждане на направените по делото разноски.
Като основания за недействителност на сделката спрямо ищеца, се сочи нейното
сключване е с цел увреждане на интересите му, в качеството му на кредитор,
притежаващ вземания спрямо първия ответник по седем броя изпълнителни листи,
издадени през 2020 г. и 2021 г., на обща стойност от 102 000 лева. Излага се подробни
доводите за това, че вземанията, произтичат от сключени между страните договори за
заем в периода от 28.09.2015 г. до 16.10.2015 г., поради което и с цел
неудовлетворяването на кредитора, първият ответник извършил разпореждане със
своето имущество, като се твърди и че лицето, с което е договаряло следва да се
приеме, че е знаело за това, съгласно презумцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като
1
било брат на длъжника.
Правното основание на предявения иск е чл. 135 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника И. Т., с
който иска се оспорва като неоснователен и недоказан, като се твърди, че не се оказва
наличието на предпоставките по чл. 135 от ЗЗД, тъй като липсвало действително
вземане на ищеца спрямо него, както и знание за увреждане с предприетите действия
по продажба от **** г., като излага подробно доводите си в тази връзка. Най-общо
заявява, че всъщност не е получавал никакви пари от ищеца, било като заем, било на
друго основание, при което не било и налице соченото от него вземане и съответно
знанието за увреждане. При това се оспорва подписите му в договори за заем и
разписки към него /каквито не са представени по делото/, като се твърди, че се на
изпълнени от него, като се твърди и че са антидатирани. Депозира се и възражение за
изтекла погасителна давност. Също се търси присъждане на разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответника
К.Т., чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адвокат
Т.Ц., с който също се излага становище за неоснователност на иска, тъй като не били
налице всички кумулативни предпоставки на чл. 135 от ЗЗД. Подкрепя се изложеното в
писмения отговор от другия ответник, като се заявява, че издадените изпълнителни
листи по частно граждански дела, не могат да бъдат надлежно доказателство за
наличието на задълженията в такъв голям размер. Също депозира възражение за
давност.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становищата на ответните страни по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява, че с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № **, том II, рег. № ***, н.д. № **** г. на нотариус с рег.
№ *** в регистъра на Нотариалната камара – *****, вписан в Службата по вписванията
с вх. рег. № от **** г., акт № **, том 19, дело № *** г., И.Т. е продал на К.Т.
собствената си 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *****.1494 по
КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-875/31.12.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение в КККР, засягащо
поземления имот, адрес на имота: гр. Бургас, ****, площ: 719 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м/, съседи: *****.1495, *****.3689, *****.3690 и *****.1493, номер
по предходен план: 1494, квартал 103, парцел: **, като уговорената продажна цена е в
размер на 9 500 лева.
Не спорно също така, че страните по извършената покупко-продажба са братя.
2
Съгласно изпълнителен лист от 02.12.2020 г., издаден на основание чл. 416 от
ГПК и на основание на заповед № 260181/13.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2753/2020 г. по
описа на Районен съд –Добрич е осъден длъжникът И.Т. да заплати на кредитора –
ищец, сумата от 15 000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от
13.10.2015 г., ведно със законна лихва върху нея от 13.10.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Съгласно изпълнителен лист от 07.12.2020 г., издаден на основание чл. 416 от
ГПК и на основание на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 260145/08.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2549/2020 г. по описа на Районен съд –
Добрич е осъден длъжникът И.Т. да заплати на кредитора – ищец, сумата от 15 000
лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 28.09.2015 г., ведно със
законна лихва върху нея от 28.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно изпълнителен лист от 14.12.2020 г., издаден на основание чл. 416 от
ГПК и на основание на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2666/2020 г. по описа на Районен съд –Добрич е осъден длъжникът
И.Т. да заплати на кредитора – ищец, сумата от 15 000 лева, представляваща дължима
главница по договор за заем от 06.10.2015 г., ведно със законна лихва върху нея от
06.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно изпълнителен лист от 31.12.2020 г., издаден на основание чл. 416 от
ГПК и на основание на заповед за изпълнение на парично задължение №
260183/13.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2668/2020 г. по описа на Районен съд –Добрич е
осъден длъжникът И.Т. да заплати на кредитора – ищец, сумата от 15 000 лева,
представляваща дължима главница по договор за заем от 02.10.2015 г., ведно със
законна лихва върху нея от 02.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно изпълнителен лист от 04.01.2021 г., издаден на основание чл. 416 от
ГПК и на основание на заповед за изпълнение на парично задължение №
260136/07.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2648/2020 г. по описа на Районен съд –Добрич е
осъден длъжникът И.Т. да заплати на кредитора – ищец, сумата от 15 000 лева,
представляваща дължима главница по договор за заем от 30.09.2015 г., ведно със
законна лихва върху нея от 01.10.2015 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно изпълнителен лист от 04.01.2021 г., издаден на основание чл. 416 от
ГПК и на основание на заповед № 2601200/15.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2716/2020 г. по
описа на Районен съд –Добрич е осъден длъжникът И.Т. да заплати на кредитора –
ищец, сумата от 15 000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от
09.10.2015 г., ведно със законна лихва върху нея от 09.10.2015 г. до окончателното й
изплащане.
Съгласно изпълнителен лист от 08.01.2021 г., издаден на основание чл. 416 от
3
ГПК и на основание на заповед № 260185/14.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2754/2020 г. по
описа на Районен съд –Добрич е осъден длъжникът И.Т. да заплати на кредитора –
ищец, сумата от 12 000 лева, представляваща дължима главница по договор за заем от
16.10.2015 г., ведно със законна лихва върху нея от 16.10.2015 г. до окончателното й
изплащане.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД предвижда възможност за кредитора да
поиска да бъдат обявени спрямо него за относително недействителни действията, с
който длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял,
трябва също да е знаело за увреждането.
С оглед правното естество на предявения иск в тежест на ищеца да докаже
качеството си на кредитор спрямо първия ответник, както и че вземането му е
възникнало преди увреждащото действие; обстоятелството, че е изправна страна по
договора с това лице; действие на увреждане от страна на първия ответник; знание за
увреждането от страна на ответниците.
В тази връзка съдът намира, че по делото по категоричен начин се установи
наличието на договорни отношения между страните по сключени седем броя договори
за заем - договор за заем от 28.09.2015 г., договор за заем от 30.09.2015 г., договор за
заем от 02.10.2015 г., договор за заем от 06.10.2015 г., договор за заем от 09.10.2015 г .,
договор за заем от 13.10.2015 г. и договор за заем от 16.10.2015 г., като относно
вземанията на кредитора- ищец са издадени и горните седем броя изпълнителните
листи за дължимите главници по договорите в размер на по 15 000 лева по шест от тях
и 12 000 лева по единия. Няма данни, а и твърдения и доказателства, така издадените
изпълнителните листи да са били отменени или евентуално обезсилените. При това
същите безспорно придават на ищцовото дружество качеството на кредитор.
Досежно оспорванията в тази връзка следва да се отбележи, че законът не
изисква качеството на кредитор да бъде установено задължително със сила на
присъдено нещо, въз основа на разрешен правен спор. Друг е въпросът, че от данните
от изпълнителни листи е видно, че са същите са издадени по реда на чл. 410 от ГПК, на
основание чл. 416 от ГПК, след като издадените заповедите за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК са влезли в сила. Няма твърдения и доказателства
разпорежданията за тяхното издаване да са обжалвани, поради липсата на
предпоставките за издаването им, и съответно изпълнителните листи да са отменени.
При това положение е преклудирана възможността на длъжника да депозира
оспорване на вземанията по заповедите, като такива могат да бъдат навеждане само
относно факти, настъпили след издаването на изпълнителните листи /аргумент чл. 439,
4
ал. 2 от ГПК/. Т.е. е преклудирана възможност да се оспорват съществуването и
валидността на договорите заем и т.н. съобразно наведените в писмения отговор
оплаквания в тази връзка. Без значение е дали има или не проведено производство по
чл. 422 от ГПК досежно процесните вземания. Щом са издадените изпълнителни
листи, които не са отменени, тъй като заповедите за изпълнение са влезли в сила и
подлежат на изпълнение съгласно чл. 404, т.1, предл. 3- то от ГПК, те обосновава и
качеството на кредитор на ищеца в случая. Ако длъжникът е пропуснал срока за
възражение или не възразил срещу заповедите, дори и без проведено производство по
чл. 422 от ГПК, същите влизат в сила и подлежат на изпълнение. В същото време това
обстоятелство преклудира възможността на длъжника да оспорва вземанията по
същите на заявените от него основания в писмения отговор. Няма и твърдения и
доказателства за провеждането на производството по чл. 423 от ГПК и всъщност
наличието на някакъв резултат в тази връзка, които да променя вече установеното
качеството на кредитор в полза на ищеца. Всички гореизложени изводи не са в
противоречие с цитираното тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
което между другото е поставеното относно други въпроси, свързани с иска по чл. 135
от ЗЗД. По принцип съдът не само може да проверява съществува ли вземането, което
легитимира ищеца, като кредитор, но и следва задължително да стори това, като това е
първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъде уважен същия. В случая
обаче горепосочени обстоятелства обуславят именно този извод.
Няма също така твърдения и доказателства длъжникът да е заплатил доброволно
сумите въз основа на годните изпълнителни титули, или пък същите да са били
събрани по принудителен ред. При това се налага извода, че ищецът още има
качеството на неудовлетворен кредитор спрямо първия ответник, като дългът възлиза
на 102 000 лева, плюс изтеклите законни лихви. В същото време с договора за
покупко-продажба на 1/2 идеална част от процесния поземлен имот длъжникът се е
разпоредил възмездно в полза на брат си К.Т., като към момента на разпореждането е
съществувал дълга на продавача към ищеца, предвид обстоятелството, че заемните
отношения датират от 2015 г. По този начин длъжникът е намалил имуществото си,
което служи като общо обезпечение на неговите задължения. В настоящия случай
увреждането произтича от обстоятелството, че длъжникът е прехвърлил свои
имуществени права и така е намалил притежаваното от него имущество, като е знаел за
съществуващото и неудовлетворено вземане на ищеца, предвид сключването на
заемните договори преди датата на разпореждането. С други думи с осъществената
сделка от патримониума на длъжника се прехвърлят имуществени права, с което се
намалява имуществото му, което съгласно чл. 133 ЗЗД служи за обезпечение на всички
задължения на лицето. Следователно сделката е увреждаща по отношение на ищцовото
дружество. За иска по чл. 135 ЗЗД е без значение обстоятелството с какво друго
имущество разполага длъжникът и дали то е достатъчно за удовлетворяване на
5
кредитора. Това е така, защото законодателят дава приоритет на изпълнението на
съществуващите задължения и право на кредитора да избере срещу кое имущество на
длъжника да насочи своето изпълнение. Разпоредителното действие води несъмнено да
намаляване на имуществото, тъй като се намалява възможността на кредитора да се
удовлетвори от вещите, предмет на продажбата. Освен това е налице и знание за
увреждането от страна на купувача К.Т., като в случая важи презумцията по чл. 135,
ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД, тъй като купувачът е брат на продавача – длъжник. Липсва
оборване на така установената законна презумпция.
По изложените съображения съдът намира, че са налице всички предпоставки за
уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД и договорът за покупко-продажба относно 1/2
идеална част от процесния поземлен имот следва да бъде обявен за относително
недействителен по отношение на ищеца
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъдят
ответниците да му заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 408. 86 лева,
съобразно представения списък на разноските, с изключение на пътните разходи, тъй
като няма доказателства, че представените касови бонове за заредено гориво са във
връзка с настоящото производство, че именно това е сумата, която е следвало да бъде
заплатена за да се придвижи ищецът респективно процесуалния му представител от до
определена дестинация и че това е действителният разход за това съобразно
превозното средство.
Съответно неоснователна е претенцията на ответника И.Т. за присъждане на
разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 135 от Закона за задълженията и
договорите, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на „ЕЛЕКТРО-
СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, представлявано от С.Н. К.а, сключения договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **, том II, рег. № ***, н.д. № **** г. на нотариус с рег. № *** в регистъра на
Нотариалната камара – *****, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № от ****
г., акт № **, том 19, дело № *** г., с който ИВ. Т. Т. с ЕГН ********** е продал на КР.
Т. Т. с ЕГН ********** собствената си 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор *****.1494 по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-
875/31.12.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение в
КККР, засягащо поземления имот, адрес на имота: гр. Бургас, ****, площ: 719 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, съседи: *****.1495, *****.3689, *****.3690 и *****.1493,
номер по предходен план: 1494, квартал 103, парцел: **
Осъжда ИВ. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: ******, и КР. Т. Т. с ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, *****, да заплатят на „ЕЛЕКТРО-СТРОЙ
6
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, представлявано от С.Н. К.а, сумата от 1 408. 86 лв. /хиляда четиристотин и
осем лева и 86 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7