№ 403
гр. Пловдив, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000493 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 4 от 13.03.2025 година, в което с решение № 29 от
01.08.2025 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка,
постановени по т. дело № 35/2022 година по описа на Окръжен съд –
Кърджали, са осъдени Х. А. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул.
Р********* и М. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул. Р. *********, да
заплатят в условията на солидарност на „Термал Интернейшънъл ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул.
„Язовирска“ 2, сума в размер на 224 306,00 лева на основание споразумение
от 16.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Осъден е М. Х. Ю., ЕГН **********, да заплати на „Термал
Интернейшънъл“ ООД, ЕИК *********, сума в размер на 39 317 лева,
представляваща сумата по декларация от 09.04.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
1
окончателното й плащане, като е отхвърлен искът, предявен в условията на
солидарност и срещу Х. А. Ю., ЕГН **********.
Отхвърлен е предявеният в условията на евентуалност от „Термал
Интернейшънъл” ООД, ЕИК *********, против Х. А. Ю., ЕГН **********,
осъдителен иск за неоснователно обогатяване, с цена 39 317 лева.
Отхвърлен е предявеният от М. Х. Ю., ЕГН **********, против
„Термал Интернейшънъл” ООД, ЕИК *********, насрещен иск за сумата в
размер на 72 050,00 лв., представляваща неизплатени дивиденти, както
следва: за 2016г. в размер на 16 000,00 лв.; за 2017г. в размер на 23 750,00 лв. и
за 2018г. в размер на 32 300 лв., ведно със законната лихва върху главницата в
общ размер на 72 050 лв. от предявяване на насрещната искова молба до
окончателното погасяване на задължението.
Отхвърлен е предявеният от Х. А. Ю., ЕГН **********, против
„Термал Интернейшънъл” ООД, ЕИК *********, насрещен иск за сумата в
общ размер на 226 700 лева, представляваща неизплатени дивиденти, както
следва: за 2014г. - в размер на 34 800,00 лв.; за 2015г. - в размер на 63 800,00
лв.; за 2016г. - в размер на 16 000,00 лв,; за 2017г. - в размер на 47 500,00 лв. и
за 2018г, - в размер на 64 600,00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата в общ размер на 226 700лв., считано от предявяване на насрещната
искова молба до окончателното погасяване на задължението.
Осъдени са Х. А. Ю., ЕГН **********, и М. Х. Ю., ЕГН **********,
да заплатят на „Термал Интернейшънъл” ООД, ЕИК *********, деловодни
разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 22692,64
лева.
Признато е, че РКО № 4/21.07.2014 г.; РКО № 1/21.07.2014 г.; РКО №
4/08.07.2014 г. и РКО №1/08.07.2014г. са неистински документи и са
изключени като доказателство по делото.
С определение № 202/16.06.2025 годна, постановено в производство по
чл. 248 от ГПК по т. дело № 35/2022 година по описа на Окръжен съд –
Кърджали, е допълнено решението в частта за разноските, като е осъдено
„Термал Интернейшънъл” ООД, ЕИК *********,заплати на Х. А. Ю., ЕГН
**********, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3090 лева с ДДС.
2
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
адвокат Д. Д. в качеството му на процесулен представител на Х. А. Ю. и М. Х.
Ю.. Решението е обжалвано в частите, с които са уважени предявените срещу
тях осъдителни искове и са отхвърлени предявените от тях насрещни
осъдителни искове. Искането е да се отмени решението в обжалваните части и
да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените от
„Термал Интернейшънъл“ ООД осъдителни искове срещу тях, респ. да се
уважат предявените от тях насрещни искове срещу „Термал Интернейшънъл“
ООД.
Оплакванията във въззивната жалба са, че решението в обжалваните
части е немотивирано, необосновано, незаконосъобразно и постановено при
съществени процесуални нарушение и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Не били обсъдени възраженията на жалбоподателите,
че освен тях ответното дружество е имало и други управители, които са
вземали решения по нареждане на мажоритарния собственик на капитала на
дружеството М О, контролирали са дейността, издавали са фактури и са
извършвали банкови операции и разплащания. Не било обсъдено взетото
решение на Общото събрание освен за освобождаването им като управители
и за освобождаването им от отговорност. Не било взето предвид
погасяването на задължението от 39317 лева по подписаната от М. Ю.
декларация на 09.04.2022 година със заплатената от Х. Ю. сума от 40 000 лева
на 15.04.2022 година. Твърдението на ищеца, че ставало дума за две различни
суми, се опровергавало от съдържанието на самото споразумение. Нямало
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца за установена липсваща
касова наличност въз основа на изготвени касови ордери от М. Ю.. Не било
обсъдено възражението за липсващи подписи на получилите сумата под
РКО, което подкрепяло твърденията на жалбоподателите, че тези суми не са
получавани като дивиденти, а са били пренасочвани по нареждане на М О
към турската му фирма. Не били обсъдени и останалите доказателства,
подкрепящи това твърдение на жалбоподателите. Не била обсъдена приетата
съдебносчетоводна експертиза, която не установявала налични и
осчетоводени липси в дружеството ищец. Оспорени са показанията на
свидетелите на ищеца А Т, С А и Б М като нелогични, непоследователни,
противоречащи на останалите доказателства, като се твърди, че показанията
на Б М не следва да бъдат кредитирани и поради това, че той е управител на
3
„Термал Интернейшънъл“ ООД.
Поддържа се, че М. Ю. не следва да отговаря на договорно основание
за сумата от 224 306 лева, тъй като той не е страна по споразумението и не го
е подписвал. Не било обсъдено възражението на жалбоподателите, че в
исковата молба не са посочени конкретни действия и бездействия на всеки
един от двамата, с които да са нанесени вреди на ищцовото дружество. Не
било посочено и установено от къде произтичат задълженията на М. Ю., за да
се приеме наличието на валиден дълг. Твърди се, че М. Ю., освен че не е
подписал споразумението, никога не е признавал, че дължи сумата по него. За
Х. Ю. се твърди, че никога не е нанасял вреди на „Термал Интернейшънъл“
ООД и не е поемал солидарно задължение за изплащане на дълг на М. Ю. към
дружеството при неизпълнение на посочените в споразумението четири точки.
Тълкуването от съда на споразумението било превратно, неправилни били
изводите за солидарна отговорност на двамата.
При липса на валиден дълг не можело да се приеме встъпването в дълг
на Х Ю.. Не били обсъдени събраните доказателства за подписване на
споразумението от Х. Ю. поради заплашване.
В жалбата са посочени доказателства, които според жалбоподателите
опровергавали извода на съда за липса на взети решения на общото събрание
на съдружниците за разпределяне на дивиденти, което било единственият
мотив за отхвърляне на насрещните искове.
Изложени са доводи за необсъждане от съда на събраните
доказателства, свързани със сключената сделка по продажба на недвижимия
имот в град И от Г Ю.. Твърди се, че съдът е тълкувал превратно събраните
доказателства във връзка с връщането на ползвания от М. Ю. автомобил на
дружеството- ищец.
По предявените от жалбоподателите насрещни искове се поддържа, че
същите неправилно не са уважени от съда, доколкото със събраните по делото
доказателства не се установявало реалното изплащане на дължимите
дивиденти на жалбоподателите, а и ответникът по тези искове не твърдят, че
ги е изплатил, а поддържал, че такива не са заплатени, тъй като не им се
дължат. Тези твърдения се опровергавали от събраните доказателства –
съдебносчетоводна експертиза и показания на свидетелите Г Ю. и М В
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Термал
4
Интернейшънъл“ ООД, представлявано от адвокат С. Д. , с изразено
становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на
решението в обжалваните части и за присъждане на разноски за въззивната
инстанция. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
оплакванията на жалбоподателите. Посочено е, че решението за
освобождаване на двамата жалбоподатели от отговорност като управители на
ответното дружество е взето на 11.04.2022 година - преди установяване на
вредите, което е станало с подписването на споразумението от 16.04.2022
година. Излагат се подробни съображения в подкрепа на становището за
неизпълнение на клаузите на споразумението, основани на събраните
доказателства и на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за
свидетелски показания. По отношение на насрещните искове за неизплатени
дивиденти се поддържа, че те са неоснователни, недоказани и погасени по
давност поради изтичане на законоустановения 5 годишен давностен срок.
Изразява се становище, че дивиденти не се дължат, тъй като решения за
разпределение на дивиденти никога не са вземани от компетентния за това
орган – общото събрание на съдружниците, с мнозинство 3/4 от капитала
съгласно дружествения договор. Твърди се освен това, че през процесния
период двамата ответници са теглили пари в брой от касата на дружеството в
размери, които съвпадат точно с претендираните от тях суми по насрещните
искове, което се установявало от съставените и подписани от М. Ю. като
„броил сумата“ разходни касови ордери, а част от тях били подписани от него
и като „получил сумата“. Сочи се, че от счетоводната експертиза е
установено теглене на огромни суми в брой от банковите сметки на
дружеството, включително от банкомат, които били записани по дебит сметка
501 – каса, като с тези суми били заплащани дължимите дивиденти, заплати, и
др. разходи. Твърди се, че след изплащане на заплати и други документално
обосновани разходи, все още фигурирала касова наличност, която на практика
липсвала, поради което ответникът М. Ю. я оформял като привидно
изплатени дивиденти, на база неистински писмени доказателства – разходни
касови ордери, без изискуемите подписи на съдружници. Протоколите за
разпределение на дивиденти от общото събрание също били подписвани само
от М. Ю., който присвоил сумите по тези неистински документи. Цитирана е
разпоредбата на § 1, т. 5, б. „б“ от ДР на ЗДДФЛ, според която документът,
който доказвал наличието на разпределен дивидент, бил протоколът от
5
общото събрание на съдружниците в ООД. Посочено е, че установяването на
тези обстоятелства, свързани с решения за разпределяне на дивидент в устна
форма, със свидетелски показания, е недопустимо съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3
от ГПК. По тези съображения се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваните части и присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока от чл.
259 от ГПК от лица, имащи правен интерес да обжалват.
Въззивният съд, при упражняване на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, съобразявайки конкретните оплакванията във въззивната жалба и
събраните доказателства, намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
По предявените искове от „Термал Интернейшънъл“ ООД срещу Х. Ю.
и М. Ю. съдът намира следното:
Предявените искове са субективно и обективно съединени при
условията на евентуалност искове срещу ответниците Х. Ю. и М. Ю..
В първоначалната искова молба се твърди, че М. Ю. е бил управител
на дружеството – ищец през периода от 2013 година а двамата заедно с Х. Ю.
са били управители от 09.11.2018 година, до 19.04.2022 година, когато са
освободени. Твърди се, че М. Ю. е отговарял с отговарял с пълни права за
финансовите трансакции на дружеството. След заличаването на двамата като
управители и след извършена проверка на настоящите управители и
съдружници в дружеството, включително на счетоводната и банкова
документация, били установени множество парични злоупотреби от страна на
двамата през периода 2019-2021 година, включително присвояване на парични
средства, теглене на пари в брой на каса в банката и теглене от банкомат от
банковите сметки на дружеството, извършване на плащания със средства на
дружеството за лични нужди. Незаконните действия били извършени от М. Ю.
със съгласието на неговия баща Х. Ю.. След проведени разговори и за да се
възстановят присвоените средства, била подписана от М. Ю. декларация на
09.04.2022 година, с която той признавал, че през 2021 година е присвоил за
лични нужди сумата от 39317 лева и поел ангажимент да я възстанови
спешно. Впоследствие, в резултат на продължаващите проверки и
6
констатации, направени през месец април 2022 година било установено, че М.
Ю. е присвои общо още 324 306 лева през периода 2019-2021 година, като
извършил плащания от свое име. Подписано било споразумение на 16.04.2022
година между „Термал Интернейшънъл“ ООД и Х. Ю. за уреждане на
отношенията по доброволен път, с което страните приели, че М. Ю. е
присвоил посочената сума и Х. Ю., действащ от името на М. Ю. се съгласил
да поеме отговорността за изплащане на дълга по описания в споразумението
начин, включващ задължения по четири точки, които ще бъдат обсъдени
подробно по-долу. Ищецът признава, че Х. Ю. е изпълнил точки 2 и 4 от
споразумението, като е изплатил общо 100 000 лева, но твърди, че не е
изпълнил задълженията по т. 1 и т. 3 в предвидения срок – до 30.04.2022
година, поради което ищецът предявява иска за дължимата от ответниците
сума от 224 306 лева. Твърди се също, че М. Ю. не е изпълнил задължението
си и не е платил сумата от 39317 лева по декларацията от 09.04.2022 година.
Посочено е, че за нанесените вреди двамата отговарят в условията на
солидарност и е поискано осъждането им да заплатят солидарно сумата от
224306 лева по споразумението от 16.04.2022 година, след приспадане на
плащането от Х. Ю. на сума от 100 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба. Сумата е претендирана въз основа на
споразумението. Поискано е солидарното осъждане на двамата да заплатят и
сумата от 39317 лева по декларацията на М. Ю. от 09.04.2022 година, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба като обезщетение за
нанесените вреди на дружеството от двамата управители през времето, когато
са заемали тази длъжност.
При условията на евентуалност, ако се приеме, че исковете за вреди по
смисъла на чл. 145 от ТЗ са недоказани, се иска уважаването им на основание
чл. 55 от ЗЗД – поради настъпило неоснователно обогатяване за двамата, тъй
като са получили претендираните суми без основание и без наличие на
разходни документи, които да ги оправдават.
Обстоятелствената част и исканията са конкретизирани в молба вх. №
2370/25.08.2022 година. С нея е посочено, че предявените искове се поддържат
на първо място като такива на договорно основание, на база приложените
декларация и споразумение, както при условията на евентуалност на
основание чл. 145 от ТЗ – за нанесени от ответниците вреди, както и
евентуално по чл. 55 от ЗЗД – поради реализирано от страна на ответниците
7
неоснователно обогатяване. Има позоваване на неизпълнение на т. 1 и 3 от
сключеното между страните споразумение в уговорения с него срок. За
вредите е посочено, че са нанесени през периода 2019-2021 година.
По отношение на иска за сумата от 39317 лева по декларацията от
09.04.2022 година е уточнено, че се претендира солидарно от двамата
ответници, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като по
отношение на М. Ю. се претендира на облигационно основание –
декларацията от 09.04.2022 година, а при условията на евентуалност по чл.
145 от ТЗ - като обезщетение за нанесени на дружеството вреди като
управител. Твърди се, че нанесените вреди през периода 2021 година са
посредством присвояване на парични средства на дружеството без
разходнооправдателни документи и ползването им за лични нужди.Срещу Х.
Ю. искът е предявен на основание чл. 145 от ТЗ, в условията на солидарност с
М. Ю., като обезщетение за нанесените на дружеството вреди като управител
през времето, през което е заемал тази длъжност и е разполагал с пълен достъп
и правомощия по отношение разпореждане с банковите сметки на
дружеството, а при условията на евентуалност – на основание чл. 55 от ЗЗД
поради настъпило за ответника неоснователно обогатяване, като и по двата
иска е уточнено, че периодът е 2021 година.
Следва да се посочи, че исковете за осъждане на Х. Ю. да заплати
солидарно с М. Ю. сумата от 39317 лева на всички посочени основания са
отхвърлени, решението в тази му част не е обжалвано, поради което те не са
предмет на въззивното производство.
Ответниците оспорват предявените срещу тях искове по основание и
размер. Доводите им са тези, които са изложени и във въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение и ще бъдат обсъдени подробно по-долу.
Със събраните по делото доказателства е установена следната
фактическа обстановка:
От справката в ТРРЮЛНЦ съдът проследява лицата, които са вписани
като управители през периода, за който се отнасят предявените искове.
На 10.05.2013 година като управител е вписан М. Х. Ю. / М А А/,
заедно с Б А и М У. На 24.02.2017 година като управител наред с посочените
трима е вписан и четвърти – И Ч. На 21.09.2017 година наред с четиримата
8
дотогавашни управители са вписани и четирима нови управители – С Й, Ю Й,
Д Г и И А. На 12.12.2017 година са вписани още четирима нови управители,
като по този начин те са станали 12. На 11.05.2018 година е вписан и
тринадесети управител, наред с досегашните. На 26.06.2018 година единият
от управители е заменен от друг. На 09.11.2018 година са заличени пет от
досегашните управители, като е вписан и нов управител – ищецът Х. Ю.. На
14.12.2021 година след последователно заличаване на останалите
управители, са останали само двама управители - Х. Ю. и М. Ю., които са
заличени като такива на 19.04.2022 година, когато за управител е назначен М
Г Д а на 29.04.2022 година е назначен и втори управител - Н Г. Те сменени на
02.08.2023 година, когато за управители са вписани М О, Б М и Г Д.
Заявлението, въз основа на което е вписано освобождаването на М. и
Х. Ю. като управители и заличаването им от ТРРЮЛНЦ, е от дата 13.04.2022
година. Към него е приложен протокол с решения на Общото събрание на
съдружниците на „Термал Интернейшънъл“ ООД, проведено на 11.04.2022
година, с който освен решението за освобождаването им, е взето решение и за
освобождаване на досегашните управители от отговорност и за назначаване на
Метин Даулджиев като управител на дружеството.
Преди вземане на това решение от 11.04.2022 година, на 09.04.2022
година, е изпратено т. нар. „изявление“ от М. Ю. до Управителния съвет на
„Термал“ ООД, в което е посочено, че той подписва всички финансови
трансакции на компанията в банки, използвайки фирмената каса и фирмената
карта. Твърди, че има липсваща сума от 39317 лева, която не може да
оправдае при проверка на сметките през 2021 година, извършена през периода
от 06.04.2022 година до 09.04.2022 година със счетоводителите на
дружеството, че е информиран за етапите на тази проверка и няма възражения
по сметките. Признава, че е използвал около 15 000 лева за собствени нужди,
които смятал да върне от заплатите си, като никой друг не знаел за това негово
действие, но за останалите 24317 лева посочва, че са в резултат на нередовна и
непълна работа от негова страна и липса на отчетност. Той е изразил желание
спешно да възстанови щетите, които е причинил и се е извинил.
На 16.04.2022 година е подписано споразумение, изготвено на турски
език, което е представено по делото в два варианта на превод на български
език / стр. 15 и стр. 268/, които ще бъдат съобразявани от съда при тълкуване
9
на волята на страните при неговото сключване. Споразумението е подписано
между М А в качеството на кредитор, като върху подписът му е поставен
печатът на „Термал Интернейшънъл“ ООД и Х. Ю /Х. Ю./ като задължено
лице, като има подписи и на двама свидетели – Й О и Е Й. В текста на
споразумението е посочено, че М. Ю. като служител в „Термал
Интернейшънъл“ ООД е отговарял с пълни права за финансовите трансакции.
При проверките и констатациите, направени през април 2022 година се
установило, че е взел общо 324306 лева през периода 2019-2020-2021 година,
като е извършвал плащания от свое име и за своя сметка. Бил проведен
разговор с неговия баща Х. Ю., действащ от името на М. Ю., който
декларирал решението си да поеме произтичащата от този въпрос отговорност
и изплащането на дълга. В споразумението е посочено, че е решено да се
ликвидира дългът, като: 1. Апартамент 2+1, намиращ се в кв. Т, о Б гр И, ще
бъде прехвърлен на „Термал“ ООД или на някой, който той ще определи,
срещу 100 000 лева; 2. от дължимата сума се приспада сумата от 40 000 лева,
която Х. Ю. ръчно е предал на фирмата и му е била дадена разписка за това; 3.
Автомобилът с марка BMW, използван от М. Ю, за който до момента е
платена на лизинговата компания сумата около 47 000 лева, ще бъде
предоставен незабавно на компанията; 4. Х. Ю ще предостави още 60 000 лева
в брой на компанията.
В т. 5 от споразумението е посочено, че горните ангажименти следва да
бъдат изпълнени най-късно до 30.04.2022 година, като в случай, че не бъдат
изпълнени или бъдат изпълнени наполовина до посочения срок, „Термал“
ООД си запазва правото да поиска компенсация за нанесените щети, ведно с
лихвите за всички тези години, обезщетение и ще задейства процедура по
прилагане на съответното наказателно право.
Посочено е също, че всички щети, нанесени от М. Ю /М. Ю./на
компанията през периодите, предмет на проверката и ревизията и
предхождащите ги години, ще се считат компенсирани, същият ще бъде
освободен от дългове и няма да бъде подавана жалба до компетентните
органи.
Към исковата молба е приложен протокол с решение на Общото
събрание на съдружниците в „Термал Интернейшънъл“ ООД от 01.06.2022
година, в което е посочено, че на 11.04.2022 година е взето решение за
10
освобождаване на управителите М. Ю. и Х. Ю., като впоследствие, след
извършена ревизия и проверка в счетоводството и банковите сметки на
дружеството били установени липси на парични средства, теглени в брой на
каса и от банкомат в периода 2017-2021 година, в размер на около 497955,73
лева, за които двамата освободени управители не дали отчет и
разходнооправдателни документи, поради което събранието взело
единодушно решение за търсене на отговорност, включително наказателна,
срещу бившите управители М. и Х. Ю., за констатирани присвоявания на
парични средства.
По делото е представено доказателство, заверено с апостил съгласно
Хаската конвенция от 05.10.1961 година - официален акт от 27.04.2022
година, от Дирекция Поземлен регистър Буюкчекмедже, за продажба. От него
е видно, че на тази дата е продаден имот с жилищна квалификация в Тюркоба,
блок А5, ет.3, номер 15, поземлен дял 24/48140,построен в остров 135, парцел
19, с 26 блока, джамия и училище. / стр. 226/. От данните в официалния акт е
видно, че продавач по сделката е Г Ю /Г Ю./, родена на 25.02.1959 година,
действаща чрез пълномощник А Д. Имотът е продаден за 135 000 турски лири
на дружество Бигстар Ташъмаджълък Хизметлери Лимитед Шикрети. Самото
пълномощно, с което Г Ю е представлявана по сделката, е представено като
доказателство – стр. 228. Видно е, че то е заверено на дата 22.04.2022 година
от Нотариус № ** - Б.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак/ стр. 232/
се установява, че продавачката по сделката е съпруга на ответника Х. А. Ю. от
20.07.1980 година. Тя е придобила имота, предмет на сделката от 27.04.2022
година, с нотариален акт от 11.09.2018 година.
По делото са представени неоспорени от страните доказателства,
отнасящи се до дружеството-купувач по сделката. От извлечение от Държавен
вестник/Търговски регистър на Турция от 29.03.2021 година е видно, че
дружеството Термал Маденджилик Иншаат Ве Ятъръм Аноним Шикрети е
еднолично акционерно дружество, като единствен акционер в него е М О.
Това дружество е съдружник в дружеството – купувач по продажбата от
27.04.2022 година Бигстар Ташъмаджълък Хизметлери Лимитед Ширкети,
което също е учредено от М О и в което той е съдружник.
В качеството на свидетел в съдебно заседание на 29.06.2023 година е
11
разпитана продавачката по сделката Г Ю./ или Ю, като идентичността на
имената е безспорна /. Тя е съпруга на Х. Ю. и майка на М. Ю. и съдът цени
нейните показания, отчитайки възможната им заинтересованост съгласно чл.
172 от ГПК, като ги възприема в частта, с която не противоречат на други
събрани по делото доказателства. Следва да се посочи, че с нейните
показания не се установява сключването на сделката, която е установена с
представените писмени доказателства, обсъдени по-горе, поради което
забраната за свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК е
неприложима.
Г Ю. заявява, че знае, че съпругът й е подписал споразумение да даде
100 000 лева, да прехвърли апартамента в град И кв. Б и да върне служебния
автомобил. Той споделил с нея, че е подписал споразумението, защото е бил
уплашен, заплашили го, че може да се случи нещо лошо на семейството му.
Свидетелката обяснява, че апартаментът в Истанбул е бил неин, тя дала
пълномощно при нотариус, за да бъде прехвърлен на М О съгласно
споразумението, подписано от съпруга й. Свидетелката отишла при нотариуса
заедно с двама служители от „Термал Интернейшънъл“ ООД, съпругът й я
предупредил да не се меси в нищо, служителите от фирмата се разпореждали с
всичко, тя била заедно с внучката си и плакала, защото й било мъчно, тъй
като жилището било изплащано от нея цял живот. Тя само се подписала,
където й показали, не знаела на кого ще се прехвърля жилището, не била
получила парична сума за него и не знаела каква стойност е вписана в
нотариалния акт. Тази свидетелка заявява също, че в деня, в който е подписал
споразумението, съпругът й се прибрал вкъщи, взел ключовете на автомобила
от сина им М., заявил, че ще го откара в автокъща, посочена от собственика
на фирмата и в същия ден го оставил там.
По отношение на автомобила, посочен в т.3 от обсъденото по-горе
споразумение, е безспорно, че става дума за лек автомобил марка BMW с рег.
№ РВ 5812 НМ. По делото са представени писмени доказателства, от които се
установява, че за този автомобил е сключен договор за лизинг с „Уникредит
Лизинг“ ЕАД на 23.09.2021 година, по който лизингополучател е „Термал
Интернейшънъл“ ООД. Автомобилът е регистриран като собственост на
името на лизингодателя „Уникредит Лизинг“ ЕАД на дата 24.09.2021 година.
За него са договорени погасителни вноски за периода от 23.10.2021 година до
23.09.2025 година, видно от погасителния план на стр. 259.
12
Във връзка с поведението на ответниците след подписване на
споразумението от 16.04.2022 година относно процесния автомобил, по
делото са разпитани и други свидетели.
Свидетелят Т А., разпитан в съдебно заседание на 23.03.2023 година
установява, че е продавач в автокъща в град Кърджали. Знае за процесния
автомобил, който бил оставен за продажба в автокъщата от бащата М. Ю., като
не си спомня конкретната дата. Обяснява, че автомобилът е останал в
автокъщата две или три седмици, през които имало обява за неговата
продажба. Същата седмица, в която автомобилът бил оставен, през
автокъщата минал новият управител на „Термал Интернейшънъл“ ООД, който
се представил и ги уведомил, че трябва да се обадят на него, ако има интерес
към автомобила. След около седмица или 10 дни двама служители на
дружеството-ищец прибрали автомобила.
Свидетелят Д И, разпитан в същото съдебно заседание, установява, че
е видял автомобила, за който знаел, че е на М. Ю., в двора на „Термал
Интернейшънъл“ ЕООД, където ходел често по работа. Свидетелят се
познавал с М., бил в добри отношения с него. Когато видял автомобила, му
звъннал и разбрал от него, че вече не работи в дружеството и е оставил
автомобила там, тъй като е лизингов и лизингът е на името на дружеството.
Това станало около Великден на 2022 година, преди майските празници /
през 2022 година Великден е бил на 24.04./.
Според показанията на свидетеля А Т автомобилът, който М. Ю.
управлявал, след освобождаването му бил оставен на автоборса, а
впоследствие бил преместен на територията на дружеството и след това бил
продаден.
По делото са представени приходен касов ордер от 15.04.2022 година и
разписка за получаване на парична сума от 28.04.2022 година, от които се
установява, че Х. Ю. е заплатил суми от съответно 40 000 лева и 60 000 лева,
като дружеството-ищец не оспорва обстоятелството, че е получател на тези
суми..
Във връзка с обстоятелствата има ли или не присвоени суми от М. Ю.
през посочения от ищеца период 2019-2020-2021 година по делото е
установено следното:
13
Свидетелят А Т установява, че М. Ю. като управител е отговарял за
финансовите въпроси – банкови сметки, заплати, плащания, а Х. Ю.
първоначално е бил отговорник за производството, след което бил назначен за
управител, но продължил да отговаря за производството. След
освобождаването на двамата, свидетелят разбрал от шефовете на дружеството
М О и Й О, че те са уволнени заради злоупотреби с финансови средства в
много големи размери. Непосредствените впечатления на свидетеля са във
връзка с проверена от него фактура на висока стойност. След извършена от
свидетеля по искане на шефовете проверка се установило, че е за заплатен
интернет за една година за служебния апартамент, който се ползвал от
служители от Турция, както и за трите лични апартамента на Х. и М. Ю.,
като свидетелят не знае за кой точно период става дума, но сумата била
заплатена на 19.04., в деня, в който М. бил освободен като управител на
дружеството. След освобождаването им новият управител М Д показал на
служителите документи на автомобила BMW, за който се установило, че е
регистриран на дружеството, а служителите знаели, че е личен автомобил на
М. Ю.. Показани били и документи за опит на М. Ю. да прехвърли този
автомобил на баща си, както и за прехвърлени служебни телефонни номера на
негово име. Свидетелят обяснява, че М. Ю. е управлявал банковите сметки на
дружеството, останалите лица, които били вписани като управители,
включително Б А, се занимавали с производството.
По делото са представени справки от „ОББ“АД, включително от
архивната база на „Сибанк“АД, за сметките, които дружеството е имало в
банката в периода от 2017 до 2021 година, както и за лицата, които са имали
право да се разпореждат с тях и които са имали спесимен на подписите в
банката, а именно Б А от 19.02.2010 година и М. Ю. от 13.05.2013 година и от
27.02.2020 година, както и М Д от 20.04.2022 година.
Представени са доказателства, от които се установява, че в Районна
прокуратура – Кърджали е подаден сигнал от „Термал Интернейшънъл“ ООД
относно извършено длъжностно присвояване от М. Ю. през периода от 2018
до 2021 година, по който е образувана преписка с вх. № 2314/2022 година на
Районна прокуратура –Кърджали, № 292000-14874/2022 година на ОД на МВР
– Кърджали. С постановление № 2314/14.12.2022 година е отказано
образуване на досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за
14
престъпление от общ характер по чл. 201, ал. 1 от НК и преписката е
прекратена. Това постановление е отменено с постановление № 85/2023 от
20.02.2023 година на Окръжна прокуратура – Кърджали и преписката е
върната на Районна прокуратура – Кърджали с указания.
Има доказателства и за друга преписка - прокурорска преписка №
906/2023 година на Районна прокуратура – Кърджали, образувана по сигнал
на „Термал Интернейшънъл“ ООД срещу М. Х. Ю. за длъжностни
присвоявяния през периода 2014-2020 година, по която също е отказано
образуване на досъдебно производство и жалбата срещу отказа е оставена без
уважение с постановление № 2364/2023 от 12.02.2024 година на Окръжна
прокуратура-Кърджали по преписка вх. № 2364/2023 година.
На стр. 989 от първоинстанционното производство е представена
изготвена от самия ищец справка за разлики в касата за 2019, 2020 и 2021
година, които са на обща стойност 339901,87 лева. От тях 166629,52 лева са за
2019 година, 104414,87 лева - за 2020 година и 68857,48 лева - за 2021 година.
В справката има и „бележки“ на съставителя, в които е посочено общо, че има
подозрителни плащания, преувеличени плащания, непълно декларирано ДДС,
надценени плащания, разлика в суми за заплати и осигуровки, допълнителни
осигуровки върху по-висока заплата, парични разходи от отворени операции,
плащания в брой извън заплатите.
Тези т.нар. „бележки“ не са конкретизирани в хода на производството
по делото и съдържащите се в тях твърдения не са установени със събраните
доказателства.
Напротив, те се опровергават от приетите съдебно-счетоводни
експертизи.
Според експертизи с номера 4 и 5, през 2019, 2020 и 2021година в
счетоводството на „Термал Интернейшънъл“ ООД не е имало осчетоводени
липси, което е установено след извършени справки и проверки на
счетоводните записи и документи на дружеството, както и проверка в
одиторската фирма на одитор Р Т, извършваща ежегоден одит и в ТД на
НАП –Пловдив, офис Кърджали.
В заключение № 1 са изследвани сумите, теглени в брой на каса, както
и теглените в брой с дебитна карта на АТМ устройство. Заключението е за
период от пет години, но доколкото ищецът изрично е посочил, че
15
претендираните от него суми касаят периода 2019-2020-2021 година, от
значение по спора са тези данни.
Според заключението, през 2019 година са изтеглени суми от банкови
сметки на дружеството в брой на каса и с дебитна карта в общ размер на
808115,57 лева, за 2020 година – 326145,96 лева и за 2021 година – 307803
лева, които са описани подробно в приложение № 1. Посочено е, че са
осчетоводени плащания за различни цели на дружеството, в общ размер на
535038,96 лева за 2019 година, 392486,48 лева за 2020 година и 828415,18 лева
за 2021 година, включително изплатени дивиденти на съдружниците и данък
върху дивидентите. За 2019 година салдото по касата към 01.01.2019 година е
било в размер на 84042 лева и ведно с постъпленията по касата, включващи
изтеглените суми от 808115,57 лева и сумата от 8511,56 лева за плащане ПОС,
осчетоводена като приход, общият приход е в размер на 900669,13 лева.
Осчетоводените разходи, включващи изплатени заплати и разходи за
материали и външни услуги, осчетоводени по фактури, са 535038,96 лева.
Остатъкът е 365630,17 лева, който е началното салдо по каса към 01.01.2020
година, към което се прибавят постъпленията в каса в общ размер на 336 372
лева, от които изтеглени суми от 326145,96 лева. Осчетоводените разходи са в
размер на 392486,48 лева, включващи заплати, разходи за материали, външни
услуги, осчетоводени по фактури и изплатени дивиденти в размер на 174325
лева. Остатъкът по каса към 31.12.2020 година от 309515,69 лева е отнесен
като начално салдо за 2021 година, като заедно с постъпленията в каса в общ
размер на 532 520,21 лева, включващи 307 803 лева изтеглени суми от банка,
74467,95 лева, внесени по каса от М О, 117171,73 лева - постъпления в каса от
магазина и други постъпления в размер на 33050,53 лева, общите приходи за
2021 година са в размер на 842041,90 лева. Разходите са в размер на 828415,18
лева, включващи изплатени заплати, внос от каса в банка, разходи за
материали и външни услуги и връщане на суми на М О в размер на 33267,99
лева, като крайното салдо по каса към 31.12.2021 година е 13626,72 лева.
В заключението на вещото лице е уточнено, че разходите по години са
осчетоводявани срещу представяне на фактури, като разходи за материали по
сметка 601, разходи за външни услуги по сметка 602, застраховки по сметка
495, сметка 205 за автомобили, сметка 453/1платен ДДС при покупка, 201 за
поземлен имот, см. 207 разходи а придобиване на ДМА, други кредитори по
сметка 499 при получаване и връщане на суми под формата на финансова
16
помощ от М О. Вещото лице е посочило, че е дало общата сума на разходите
по години, но разходите, направени в брой през периода от 2017 до 2021
година са записани и проверени на 170 листа. Данните по години са
изчислени на база движение по банковите сметки, счетоводните записвания
по сметка 501- каса и сметка – разплащателна сметка.
В т. 3 от заключение 1 се съдържат данни за осчетоводените като
изплатени дивиденти през периода от 2014 до 2018 година в Главна книга 425.
Те са в общ размер на 1 257 325 лева, като разпределението им по години ще
бъде обсъдено подробно по-долу, при произнасяне по предявените насрещни
искове, доколкото този период е извън периода, за който се претендират
сумите по предявените от „Термал Интернейшънъл“ ООД искове срещу Х.
Ю. и М. Ю., а именно 2019-2021 година. Вещото лице е посочило, че
изплатените суми на съдружниците в брой в периода 2014-2018 година под
формата на дивиденти, са осчетоводени по кредит на сметка 501 – Каса и са
изплатени по години, размер и основание по начина, посочен в изготвена
таблица под номер 4.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на
предявените искове – както главни, така и евентуални, по следните
съображения:
На първо място, ведно с решението, въз основа на което е вписано
освобождаването на Х. Ю. и М. Ю. като управители на дружеството,
съдружниците са взели и решение за освобождаването им от отговорност.
Това е станало на 11.04.2022 година. Предпоставка за реализиране на
имуществената отговорност на управителя по чл. 145 от ТЗ за причинени на
ООД вреди, е наличие на взето решение от Общото събрание за търсене на
такава отговорност. Взетото решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ за
освобождаване на управителя от отговорност, е факт, водещ до погасяване на
отговорността му. В случая такова решение е взето още на 11.04.2022 година.
След взетото решение за освобождаване от отговорност на управителите,
дружеството би могло да търси такава само за новонастъпили вреди.
Продължаващите и след освобождаването на управителите от отговорност
проверки и откриването на вреди не обосновават възможност за вземане на
друго решение, респ. за отмяна на решението за освобождаване им от
17
отговорност, тъй като е настъпил правопогасяващият факт за вредите, за
които се претендира, че са причинени и налични за периода преди решението
от 11.04.2022 година.
Отделен е въпросът, че твърденията на ищеца, че става дума за вреди,
които той е открил впоследствие, не са подкрепени с доказателства по делото.
Изготвената от самия ищец справка за вредите, нанесени от М. Ю. през
периода от 2019 до 2021 година е обща, неконкретизирана и основаваща се на
предположения. Същото важи и за показанията на свидетелите на ищеца Те
също не установяват конкретни обстоятелства, а само това, че след
освобождаването на управителите са разбрали от М О и неговия син за
злоупотреби с парични средства от тяхна страна. Показанията на свидетеля
Толочко са общи, без посочване на конкретни суми и други подробности,
освен това, че наред с фирмената сметка за интернет М. Ю. е заплатил и тези
на своите и на баща си жилища. При липса на конкретизация и на писмени
доказателства, като например фактури за плащания, не може да се приеме, че
с тези показания е установена вреда за дружеството. Фактът, че за
автомобила, управляван от М. Ю., е сключен договор за лизинг от името на
„Термал Интернейшънъл“ ООД също не е основание за ангажиране на
отговорността на ответниците. Закупуването на автомобил на лизинг от
името на управляваното дружество само по себе си не може да се приеме за
нанасяне на вреда, без други доказателства, сочещи на това, че сключената
сделка е неизгодна за дружеството, още повече че след освобождаването на М.
Ю. автомобилът е върнат на дружеството и впоследствие продаден.
Без доказателства за нанесени конкретни вреди от една страна, а от
друга - при приетата и неоспорена съдебносчетоводна експертиза, подробно
обсъдена по-горе, според която за исковия период от 2019 до 2021 година
няма установени липси, не може да се приеме за установено причиняването
на вреди за дружеството от ответниците.
Предвидената в чл. 145 ТЗ специална имуществена отговорност на
управителя възниква при осъществяване на специфични предпоставки -
виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по
повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за
дружеството. Тези предпоставки не са установени със събраните по делото
доказателства.
18
Не е установено М. Ю. да е присвоявал суми през исковия период от
2019 до 2021 година чрез съставяне на разходни касови ордери без подпис на
получател, а и по какъвто и да било друг начин. Няма доказателства той и
неговият баща Х. Ю. да са получили суми от ответното дружество, с които
да са се обогатили неоснователно.
При липсата на конкретни доказателства за получаване на суми без
основание не може да се ангажира тяхната отговорност на плоскостта на
неоснователното обогатяване, както и тази за вреди, нанесени на дружеството
при неговото управление.
Предявените като главни искове на договорно основание, а именно на
основание на изявлението на М. Ю. от 09.04.2022 година и на споразумението,
подписано от Х. Ю. на 16.04.2022 година също са неоснователни.
Споразумението от 16.04.2022 година, видно от страните и
съдържанието му, е такова между кредитор и трето лице за встъпване на
третото лице в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Споразумението е
подписано от Х. Ю. за дълг на М. Ю. към „Термал Интернейшънъл“ ООД в
размер на 324 306 лева. За да има встъпване в дълг, е необходимо да е налице
съществуващо задължение на длъжника към кредитора. В случая с
подписването на споразумението Х. Ю. е признал съществуването на
задължение на М. Ю. и се е съгласил да го изплаща. Такова задължение до
момента на подписване на споразумението не е установено по никакъв начин,
а и няма признание на М. Ю. за съществуването му, както преди подписване
на споразумението, така и в хода на настоящото производство. Изявление по
отношение на кредитор за съществуващ дълг, направено не от длъжника, а от
трето лице, не би могло да обвърже длъжника. Освен това в хода на
настоящото дело не беше установено съществуването на задължение, за да се
приеме солидарната отговорност на третото встъпило в дълга лице с
длъжника за неговото заплащане.
Отделен е въпросът, че със събраните по делото доказателства е
установено, че до определената в споразумението дата 30.04.2022 година Х.
Ю. е изпълнил всички задължения по него. Поради това дори да се приеме,
че става дума за съществуващ дълг, той е погасен с изпълнение на поетите
със споразумението задължения от Х. Ю.. Реалното заплащане на сумите от
40 000 лева и от 60 000 лева е безспорно между страните и е установено с
19
представените писмени доказателства.
Неоснователни са доводите на ищеца за неизпълнение на задълженията
по т. 1 и 3 от споразумението. Със събраните и обсъдени доказателства е
установена продажбата на жилището на съпругата на Х. Ю. в кв. Т, о Б гр И,
на търговско дружество, което е свързано с М О. Официалният писмен
договор, сключен от упълномощено от съпругата на Х. Ю. лице като неин
представител и самото пълномощно кореспондират напълно с показанията на
свидетелката. Нелогични са доводите на ищеца, че не е спазена клаузата на
споразумението за прехвърляне на жилището за сумата от 100 000 лева, което
било основание да се приеме неизпълнение на цялото споразумение в
определения срок до 30.04.2022 година. При сключена сделка покупко-
продажба продажната цена се дължи на продавача, т.е. на Г Ю.. В случая в
нотариалния акт е посочена продажна цена от 125 000 турски лири. Според
официалния курс на БНБ към датата на сключване на сделката – 27.04.2022
година, 10 турски лири са 1,24689 лева. Или вписаната в официалния акт за
продажбата сума е с равностойност на 15586,12 лева, т.е. по-ниска от
посочената в споразумението, което е във вреда на продавачката. С оглед на
това и при положение, че условията по сделката, включително купувач и
цена, са договаряни от упълномощения от продавачката представител, за
който тя заявява че е служител на „Термал Интернейшънъл“ ООД и това
обстоятелство не е опровергано, а жилището е закупено от търговско
дружество, свързано с М О по посочения по-горе начин, няма основание да се
приеме, че не е изпълнена точка 1 от споразумението. По начало посочената
в споразумението цена за продажба на имота би могла да се тълкува като
максимална цена за придобиването му от ищеца или от посочено от него лице,
тъй като в противен случай тази уговорка не би имала смисъл.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства може да се направи извод за изпълнение и на т. 3 от
споразумението, а именно незабавно предоставяне на дружеството на
лизинговия автомобил, ползван от М. Ю.. Свидетелката Г Ю. установява, че в
деня на сключване на споразумението съпругът й е откарал автомобила в
автокъща, където бил обявен за продажба, като заявил, че такава е уговорката
с управителя на дружеството. Нейните показания не противоречат на
показанията на останалите свидетели, а напротив – подкрепят се от тях. В
споразумението липсва уточнение на израза „предоставен незабавно на
20
компанията“ досежно мястото и начина на предаване. От показанията на
работещия в автокъщата свидетел Т А. се установява, че още през първата
седмица след оставянето на автомобила, с него се е свързал новият управител
на дружеството, представил се е и го е уведомил, че при интерес от
закупуване на автомобила трябва да му се обади. Освен това от
свидетелските показания се установява, че още преди майските празници /
преди 30.04.2022 година/ автомобилът е прибран в двора на дружеството, след
което е продаден от самото дружество. От така установеното поведение на
ответника Х. Ю. и на новия управител на дружеството –ищец е видно, че М.
Ю. е преустановил веднага след сключване на споразумението ползването на
лизинговия автомобил, като още през първата седмица след това ищецът е
демонстрирал правата си върху него чрез изявленията на управителя му и чрез
предприетите действия. Това, според съда е достатъчно, за да се приеме
изпълнение на споразумението, в което е предвидено само предоставяне на
автомобила на дружеството. С допълнителната искова молба ищецът се
позовава на неизпълнение на задължение да бъдат възстановени на
дружеството заплатените до момента на връщане на автомобила лизингови
вноски, каквото обаче липсва в споразумението.
По всички изложени до тук съображения съдът приема
неоснователност на предявените срещу двамата ответници искове за
солидарното им осъждане за сумата от 324 306 лева, на всички заявени от
ищеца основания - както на тези по главния иск за дължимост на сумата по
споразумението, така и като вреди, причинени при управление на
дружеството, както и като сума, получена без основание.
Неоснователен, според съда, е и искът срещу М. Ю. за сумата от 39317
лева, чиято дължимост той е признал с уведомлението от 09.04.2022 година.
Неоснователността на този иск е поради извършеното от Х. Ю. плащане на
40 000 лева с приходен касов ордер от 15.04.2022 година. Видно от
съдържанието на споразумението от 16.04.2022 година, сключено след
уведомлението от 09.04.2022 година и след плащането на сумата от 40 000
лева от Х. Ю., в него става дума за сума от общо 324 306 лева, взета от М.
Ю., в качеството му на лице, отговарящо за финансовите трансакции на
дружеството, през периода 2019-2020-2021 година, което се установило при
проверките през месец април. Това, наред с отбелязването в т. 2 от
21
споразумението, че от дължимата сума се приспада сумата от 40 000 лева,
която Х. Ю. ръчно е предал на фирмата и му е била дадена разписка за това,
дават основание на съда да приеме, че първоначално признатата от М. Ю. като
дължима сума от 39317 лева е включена в общото му задължение и е погасена
с плащането от Х. Ю.. Начинът на изразяване на волята на страните по
споразумението налага категоричен извод в този смисъл, като не позволява
друго тълкуване.
Поради това съдът намира за неоснователен както главния иск срещу
М. Ю. за дължимост на сумата въз основа на едностранното му изявление от
09.04.2022 година, така и на евентуалното основание – за вредите, които е
нанесъл на дружеството като управител.
По предявените насрещни искове:
По т. дело № 35/2022 година по описа на Окръжен съд – Кърджали са
предявени насрещни искове от Х. А. Ю. и М. Х. Ю., срещу „Термал
Интернейшънъл“ ООД.
Искането на Х. А. Ю. е да се осъди „Термал Интернейшънъл" ООД да
му заплати сума в общ размер на 226 700 лв., представляваща разпределени,
но неизплатени дивиденти, както следва: за 2014г. - в размер на 34 800лв.; за
2015г. - в размер на 63 800 лв.; за 2016г. - в размер на 16 000 лв.; за 2017г. - в
размер на 47 500 лв. и за 2018г: - в размер на 64 600 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на насрещната искова молба до
окончателното изплащане на задължението.
Искането на М. Х. Ю. е да се осъди „Термал Интернейшънъл“ ООД
да му заплати сума в общ размер на 72 050 лв., представляваща
разпределени, но неизплатени дивиденти, както следва: за 2016 г. в размер на
16 000 лв.; за 2017г. в размер на 23 750 лв. и за 2018г. в размер на 32 300 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата в общ размер на 72 500лв. от
момента на завеждане на насрещната искова молба до окончателното
погасяване на задължението.
Обстоятелствата, на които се основават предявените насрещни искове
от Х. Ю. и М. Ю. са идентични.
Твърди се, че ищците са били съдружници в ответното дружество,
22
след като са придобили по 20% от капитала / или по 20 дяла/, по следния
начин: с договор за продажба на дружествен дял от 02.04.2013 година с рег. №
1816 на Нотариус Г ХХ. Ю. закупил 20 дяла с номинална стойност 500 лева
от М О и с договор № 1817 от същата дата и на същия нотариус М. Ю.
закупил 20 дяла от М О. Посочено е, че те са били съдружници през периода
от 02.04.2013 година до месец ноември 2018 година, когато са прехвърлили
своите дялове и са заличени като такива.
И в двете насрещни искови молби са изложени обстоятелства за взети
решения от Общото събрание на ответното ООД за разпределяне на
дивиденти за 2014 г., 2015 г., 2016 г. , 2017 г. и 2018 г. През 2014 г. било взето
решение за разпределяне между съдружниците на дивиденти в общ размер на
174 000 лв., като съобразно дяловете си от капитала на дружеството Н
Гледвало да получи сумата в размер на 87 000 лв., М. Х. Ю. /М А А/ сума в
размер на 34 800 лв., Х. А. Ю. сума в размер на 34 800 лв. и Б М Ч сума в
размер на 17 400 лева. През 2015 г.било взето решение да бъдат
разпределени между съдружниците дивиденти в общ размер на
319 000 лв., както следва: за Н Г - 159 500 лв., за М. Х. Ю. - 63 800 лв., за Х.
А. Ю. - 63 800 лв. и за Б М Ч - 31 900 лева. През 2016г. било взето
решение за разпределяне на дивиденти между съдружниците в общ размер
на 80 000 лв., съответно за Н Г 40 000 лв., за М. Х. Ю. - 16 000 лв., за Х. А.
Ю. - на 16 000 лв. и за Б М Ч - 8 000 лева. През 2017г. решението било за
разпределяне на дивиденти в размер на 239 950 лв., съответно за Н Г
118 750 лв., за М. Х. Ю. - 23 750 лв., за Х. А. Ю. - 47 500 лв., за М О 47
500 лв., за Ю Н К - 1 500 лв. и за С И Д - 950 лева. През 2018г. било взето
решение да бъдат разпределени дивиденти в общ размер на 524 541 лв., както
следва: за Н Г - 237 500 лв., за М. Х. Ю. - 32 300 лв., за Х. А. Ю. - 64 600 лв.,
за М О - 102 600 лв., за Й О - 38 000 лв., за Й О - 38 000 лв., за М К Т - 3
283,50 лв., Ю Н К - 4 302,19 лв. и за С И Д - 3 956 лева.
Твърди се, че ищците Х Ю. и М. Ю. не са получили реално полагащите
им се суми като дивиденти за посочените години, въпреки ежегодно
отправяните искания за това и обещания, че ще им бъдат платени. Ищецът
М. Ю. признава, че е получил дивиденти за 2014 година и за 2015 година в
общ размер на 98 600 лв,, за която сума подписал необходимите документи.
През 2018г. двамата ищци станали по-настоятелни за заплащане на
дивидентите от предходните години и им било обяснено, че ще ги получат, но
23
след като прехвърлят дяловете си от дружеството, което те сторили с договори
през месец ноември 2018 година. С договор с нотариална заверка на
подписите и съдържанието с рег. № ********* от 02.11.2018 година на
Нотариус Г Х Х. Ю. прехвърлил своите 20 дяла по равно – по 10 дяла на Й О
и на Й О. М. Х. Ю. прехвърлил на 01.11.2018 година с договор за продажба
на дружествени дялове с № 14875 и 14876 на Нотариус Г Хсвоите 10 дяла на
Й О. След сключването на тези договори двамата били заличени като
съдружници. След сделките, въпреки обещанията да получат дивиденти за
всички години от 2014 година до 2018 година включително, в началото на
2019 година, това не било сторено. През 2022 година, след тяхно настояване
да получат плащане на дивидентите, срещу тях били предприети действия,
целящи да ги дискредитират и те били освободени като управители на
дружеството на 09.04.2022 година по решение на Общото събрание и заличени
в ТРРЮЛНЦ.
С подадените допълнителни насрещни искови молби е уточнено, че има
решения за разпределяне на дивидентите, които се съхраняват в ответното
дружество и че разходнооправдателните документи били съставяни не от
ищците, а от счетоводна фирма „Бехи“, която обслужвала ответното
дружество. РКО, представени от ответника, не установявали получаването
на каса на процесните суми и не били признание за такова, тъй като не били
подписани от ищците като получатели.
В преклузивния срок – с отговора на насрещните искови молби,
ответникът е изразил становище за неоснователност на предявените искове
поради изтекла петгодишна погасителна давност. Поддържа също, че не
дължи дивиденти на ищците, тъй като липсват взети решения за разпределяне
на дивиденти от компетентния за това орган – Общото събрание на
съдружниците, с необходимото съгласно дружествения договор мнозинство от
3/4.
Ответникът твърди освен това, че през исковия период ищците М. Ю. и
Х. А. Ю. са били управители на „Термал Интернейшънъл“ ООД и в това си
качество са оперирали с банковите сметки на дружеството, теглили са и са
изплащали в своя полза парични суми в размерите, които претендират с
предявените насрещните искове. Впоследствие, поради липса на разходно -
оправдателни документи и с цел осчетоводяване на изтеглените суми, те били
24
осчетоводени като изплатени дивиденти, въпреки липсата на надлежно взети
решения за такива. Ответникът поддържа, че след справка в счетоводството е
установено, че за процесния период ищците в качеството си и на управители,
са изтеглили и изплатили в своя полза в брой, по каса, следните суми: за
2014 г.: М. Ю. /М А - 34 800 лева и Х. А. Ю. - 34 800 лева; за 2015 г.: М. Х.
Ю. - 63 800 лева и Х. А. Ю. - 63 800 лева; за 2016 г.: М. Х. Ю. - 16 000 лева и
Х. А. Ю. - 16 000 лева; за 2017 г.: М. Х. Ю. - 23 750 лева и Х. А. Ю. - 47 500
лева; за 2018 г.: М. Х. Ю. - 32 300 лева и Х. А. Ю. - 64 600 лева. За изплатените
суми ищците съставили касови ордери, които впоследствие били
осчетоводени. Посочено е също, че част от лицата, на които според ищците са
разпределяни дивиденти, никога не са били съдружници в дружеството, а
именно Ю К, С Д и М Т, поради което нямало как да са вземани решения да
им се разпределят дивиденти. Твърдението на ответника е, че касовите
ордери са съставяни от М. Ю., сумите били теглени от банковата сметка на
дружеството от него и били заприходявани в касата, след което били
изписвани като изплащани в брой дивиденти към съдружниците,
включително към двамата ищци. М. Ю. подписвал и годишните финансови
отчети на дружеството, обявени в ТРРЮЛНЦ, той отговарял изцяло за
счетоводната отчетност. Никой от другите съдружници не бил получавал
дивиденти, нито знаел, че се разпределя печалба, включително мажоритарният
собственик М О. През исковия период не били свиквани и провеждани общи
събрания на съдружниците с такъв дневен ред.
От представените писмени доказателства, както и от справката в
ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество „Термал Интернейшънъл“
ООД се установява качеството на съдружници в дружеството на двамата
ищци – Х. А. Ю. и М. Х. Ю.. Те са вписани като съдружници с вписване рег.
№ 20130510111106, с дялове от по 10 000 лева / 20 дяла по 500 лева/, като
останалите двама съдружници са Б Ч / дял от 5000 лева/ и Н Г / дял от 25 000
лева/, след като са закупили тези дялове от М О с договор от 02.04.2013
година.
Следващата промяна в състава на съдружниците и притежаваните от
тях дялове е вписана в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството с вписване
рег. № 20160913161401 и касае вписването като съдружник на М О с дялове
на стойност 10 000 лева, след придобиването на дялове на стойност от по 5000
лева от М. Ю. и Б Ч, съответно заличаване на Б Ч като съдружник и
25
намаляване на дяловото участие на М. Ю. на 5000 лева. Договорът, с който М.
Ю. е продал на М О половината от притежаваните от него дялове, е от
31.08.2016 година, нотариално заверен. С вписване рег. № 20181109134627 е
вписана следващата промяна, касаеща съдружниците в дружеството. Тя се
изразява в заличаване на ищците Х. Ю. и М. Ю. като съдружници в
дружеството след сключените от тях договори за продажба на дружествени
дялове, приложени в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. С договор от
01.11.2018 година М. Ю. е продал притежаваните от него 10 дяла с номинална
стойност 500 лева, или с обща стойност 5000 лева, на Й О. С договор от
02.11.2018 година Х. Ю. е продал 10 дяла на Й О и другите 10 дяла на Й О.
След това вписване съдружниците в дружеството са Й и Й О, както и М О с
дялове от по 10 000 лева и Н Г с дял от 20 000 лева.
Със събраните по делото доказателства, относими към спорните
въпроси, свързани с дължимостта на претендираните от ищците по
насрещните искове суми като дивиденти, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, а именно приетите и неоспорени съдебно-счетоводни
експертиза, разходните касови ордери, съдебно-почерковата експертиза,
обявените в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството ГФО, включително
отчетите за собствения капитал, съдържащи данни за разпределените
дивиденти през процесните години, както и с показанията на разпитаните
свидетели С С , разпитана в съдебно заседание на 31.05.2023 година и М В Б
М и Г Ю., разпитани в съдебно заседание на 28.06.2023година, е установена
следната фактическа обстановка:
В счетоводството на „Термал Интернейшънъл“ ЕООД, включително в
годишните финансови отчети, съдържащи и отчети за собствения капитал,
обявени в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество за процесните
години – от 2014 година до 2018 година, за които са претендирани дивиденти
от двата ищците Х Ю. и М. Ю., фигурират осчетоводени плащания за
дивиденти на съдружниците в размер на общо 1 257 325 лева, в това число на
съдружника М. Ю. - 162117,50 лева и на съдружника Х. А. Ю. - 213 365
лева. Обявените ГФО, с всички им части, включително отчетите за
собствения капитал, за всички процесни години, са съставени от счетоводител
Б Ч и са заверени от регистриран одитор, които са ги подписали. Те са
подписани и от М. Ю. в качеството му на управител на дружеството.
26
Безспорно е между страните, че счетоводството на „Термал
Интернейшънъл“ ЕООД, включително през исковите периоди, се води от
счетоводната къща на Б Ч – едноличен търговец „Бехи –Б Ч“, като Б Ч е била
и съдружник в дружеството до прехвърляне на дяловете и заличаването й с
вписване от 13.09.2016 година.
От съдебно-счетоводна експертиза № 1 , т. 3 е видно, че
осчетоводените суми по дебит на сметка 425 Задължения за съучастие в
„Термал Интернейшънъл“ ООД, изплатени като дивиденти през периода 2014-
2018 година, са в общ размер на 1 257 325 лева и включват: 165300 лева за
2014 година; 303050 лева за 2015 година;76 000 лева за 2016 година; 225625
лева за 2017 година и 487350 лева за 2018 година. Изплатените суми на
съдружниците в брой през периода 2014-2018 година под формата на
дивиденти са осчетоводени по кредит на сметка 501 – каса, в общ размер на
1 257 325 лева. В т. 5 на заключението е посочено, че във връзка с
изплащането на тези суми са изготвени и осчетоводени РКО и протоколи от
общо събрание за разпределяне на дивиденти. За 2014 година са съставени
общо 12 протокола от общо събрание, като само два от тях са с подписите и на
четиримата съдружници – тези от 08.07.2014 година и от 21.07.2014 година, а
останалите са подписани само от М. Ю.. За 2014 година са съставени и РКО,
към които са прикрепени протоколите. За 2015 година има съставени общо 22
протокола на общо събрание, подписани само от М. Ю., прикрепени към
издадените РКО. За 2016 година няма съставени РКО за изплащане на
дивиденти, но са осчетоводени платени суми на база 9 броя протоколи на
общото събрание на съдружниците, подписани от М. Ю.. За 2017 година са
съставени РКО, без подписи на „броил сумата“ и „получил сумата“ с
прикрепени към тях 24 броя протоколи от общо събрание, без подпис на
съдружниците. За 2018 година изплатените суми за дивиденти от 08.10.2018
година до 31.12.2018 година са без съставяне на РКО, на база протоколи от
общо събрание без подпис на съдружниците. За предходните дати има
протоколи с положени подписи на част от тях само от М. Ю..
В съдебно-счетоводни експертизи № 2 и № 3 се съдържат по-
подробни данни въз основа на счетоводното отразяване на изплащането на
дивидентите, свързани с начина и времето на осчетоводяване на изплатените
дивиденти, включително по съдружници. От тях е видно, че разпределените
27
дивиденти към 31.12.2014 година са в размер на 174 000 лева, от които 8700
лева е дължимият данък върху дивидентите в размер на 5% и останалите
165 300 лева са осчетоводени като изплатена сума; към 31.12.2015 година
сумата е в размер на 310 000 лева, от които 15950 лева е данък дивидент и
303050 лева изплатени; към 31.12.2016 година –80 000 лева, включващи 4000
лева данък и 76 000 лева изплатени; към 31.12.2017 година – в размер на
237 000 лева, от които 11875 лева данък и 225625 лева изплатени и към
31.12.2018 година – общо 513 000 лева лева, от които 25650 лева данък
дивиденти и 487350 лева изплатени. В таблица 1а към заключения № 2 и № 3
са посочените суми, които според счетоводното отразяване са изплатени на
съдружниците Х. Ю. и М. Ю., а именно през 2014 година – по 33060 лева на
двамата; през 2015 година – по 60610 лева на двамата; през 2016 година – по
15200 лева на двамата, през 2017 година – 45125 лева на Х. Ю. и 22562,50 лева
на М. Ю. и през 2018 година – 61370 лева на Х. Ю. и 30685 лева на М. Ю..
Изплащането на сумите за 2014 година според счетоводното отразяване е до
дата 12.12.2014 година, тези за 2015 година – до 02.10.2015 година, за 2016
година не е посочена конкретна дата, нито РКО, а само е посочено изплащане
на 15200 лева на Х. Ю. и 15200 лева на М. Ю. и за 2018 година – до 31.12.2018
година. От изготвената от вещото лице таблица № 2 е видно, че всички суми
за дивиденти през 2017 година са отразени счетоводно като заплатени през
периода от 02.10.2017 година до 29.12.2017 година.
Вещото лице е посочило, а и от обявените в ТРРЮЛНЦ годишни
финансови отчети на ответното дружество за исковия период е видно, че
описаните по-горе суми фигурират по т. 7 от обявения в регистъра отчет за
собствения капитал на „Термал Интернейшънъл“ ООД за съответната година,
а именно 174 000 лева към 31.12.2014 година, 319 000 лева към 31.12.2015
година,80000 лева към 31.12.2016 година, 237500 лева към 31.12.2017 година
и 513 000 лева към 31.12.2018 година. Общо разпределените суми за
дивидент от 1 323 500 лева за периода 2014-2018 година са осчетоводени по
години по съответните счетоводни сметки за дивиденти, а именно сметка 122
– печалба и загуба за предходни години – 1323500 лева, сметка 425- сума за
дивидент – 1357325 лева, сметка 454 – данък за внасяне -5% върху
разпределената сума – 66175 лева. Върху дивидентите са начислени и
платени дължимите данъци върху дивидентите, а именно 8700 лева през 2014
година, заплатени на 31.10.2014 година и на 26.01.2015 година; 15950 лева за
28
2015 година, платен на четири вноски на 14.04., 15.07.,22.10. 2015 година и на
22.01.2016 година. За 2016 година е начислен данък 4000 лева, платен през
месец ноември 2016 година, за 2017 година е начислен данък в размер на
11875 лева, платен на 30.01.2018 година, за 2018 година данъкът е 25650 лева,
платен на четири вноски.
От представената към заключенията оборотна ведомост – аналитична,
намираща се в счетоводството на „Термал Интернейшънъл“ ООД се
установява, че дивидентите за всеки един от съдружниците през периода
2014-2018 година са отразени в нея.
Досежно начина на съставяне и лицата, които са съставяли разходните
касови ордери и протоколите от общи събрание на съдружниците, въз основа
на които е извършвано осчетоводяването на дивидентите по описания по-горе
начин, по делото са събрани гласни доказателства.
Разпитаната свидетелка С С депозира показания, според които работи
във фирма „Бехи“ от 2001 година, като от 2021 година е главен счетоводител и
от тази година се занимава със счетоводното обслужване на „Термал
Интернейшънъл“ ООД, проверявайки работата на оперативния счетоводител.
Преди това с дейността на дружеството се занимавал друг счетоводител, а
свидетелката му помагала в периодите, в които не била в майчинство, а била
на работа. Тя е уточнила, че е била в майчинство от 20.04.2013 година до
31.05.2015 година, от 01.05.2015 година до 30.06.2016 година работила в друга
фирма - „Бехи Пропърт“ и от 16.03.2018 година до 24.04.2020 година отново
била в майчинство. Свидетелката обяснява, че през този период дружеството
е имало оперативен счетоводител – М В която го е обслужвала счетоводно от
началото през 2009 година до напускането си през месец септември 2019
година, след което обслужването на дружеството било поето от друга
счетоводителка – Б М до 2022 година. Свидетелката заявява, че е получавала
счетоводни и финансови документи само от М. Ю. или негов представител, но
изпращани от него. Обяснява, че това е нейно предположение и че по
принцип контактите с обслужваните дружества се осъществяват от
оперативния счетоводител, който може със сигурност да каже от кого е вземал
документите и с кого е контактувал. По отношение на документите, въз
основа на които е извършено осчетоводяване на дивидентите по описания по-
горе начин – ордери и протоколи, свидетелката е заявила, че за този период тя
29
има много отсъствия, но предполага, че те са предавани от управителя М. Ю..
Заявява, че в документите имало пропуски, поне в екземплярите, които били в
счетоводството, имало липсващи подписи. Обяснява, че те са външно
счетоводство, не знае дали реално има изплащане на пари в брой на каса или
не. Дивидентите били начислени и изплатени, съответно бил внесен
дължимият данък дивидент в НАП по нареждане на управителя и след негово
потвърждение, че ще събере липсващите подписи. Дивидентите били
описани в крайния баланс, който се подписвал от управителя в края на
годината и подписвайки годишните отчети, той потвърждавал изплащането
им. Тя установява, че през исковия период останалите съдружници в „Термал
Интернейшънъл“ ЕООД също са посещавали счетоводната фирма, общували
са с управителката Б Ч. Заявява, че не знае дали те са проверявали
счетоводните документи на дружеството и че на този въпрос може да
отговори оперативният счетоводител. Според свидетелката М. Ю. се е
разпореждал с плащанията и тегленето на пари от банката, той е имал
спесимен и е държал банковите карти, като уточнява, че това е през 2021
година.
Възражението за недопустимост на показанията на свидетелката Б М,
поради това, че е управител на „Термал Интернейшънъл“ ООД е
неоснователно. Видно от справката в ТРРЮЛНЦ, тя е вписана като управител
на 02.08.2023 година, а разпитът по делото е преди това – на 28.06.2023
година. При преценката на показанията й обаче съдът взема предвид
възможната им заинтересованост.
Свидетелката Б М в качеството си на служител на ЕТ „Бехи –Б Ч“, е
осъществявала счетоводно обслужване на „Термал Интернейшънъл“ ООД от
месец декември 2019 година до ноември 2022 година, но не и през спорния
период. Тя също заявява, че по принцип при тях се работи на база
представени документи, каквито във фирмата били носени от М. Ю., като
споменава, че става дума за фактури, митнически декларации и цялата
кореспонденция на дружеството. Обяснява, че е осчетоводявала протоколи за
изплащане на дивиденти, виждала е такива протоколи, имало база от стари
документи и в счетоводната фирма дописвали старите документи с текущи
данни, с новите обстоятелства. Протоколите били съставяни по нареждане на
М. Ю., на база на тези протоколи били осчетоводявани сумите като
дивиденти. Протоколите били изготвяни от счетоводителите, които искали от
30
М. Ю. да ги подпише, защото се декларират в НАП, той обещавал, но не
винаги подписал. Уточнява, че става дума за протоколи от Общо събрание на
съдружнците на „Термал Интернейшънъл“ ООД, в които фигурирали имената
на съдружниците. Свидетелката уведомявала М. Ю., а той заявявал, че ще
уведоми останалите съдружници, които били от Турция - М, Й и Й О. Те също
ходели в счетоводната фирма. Когато съдружниците идвали от Турция, те
разговаряли основно с Б Ч. Според показанията й, протоколите от Общото
събрание на съдружниците са им изпращани по имейл във връзка с ГФО, като
по въпросите, свързани с дялове и дивиденти с тях разговаряла главната
счетоводителка при посещенията им в България. Свидетелката заявява, че
съдружниците от Турция са знаели дали са на печалба или на загуба, но не в
конкретика, те не били разговаряли с нея за разпределянето на дивиденти, но
М. Ю. й казвал, че са запознати. Отчетите за приходите и разходите и
счетоводните баланси били изготвяни на турски или англйски език и били
предавани на М. Ю., за да ги изпрати на съдружниците в Турция.
Като свидетел по делото е разпитана и М В– оперативният
счетоводител, осъществявал счетоводното обслужване на дружеството от
учредяването му / по неин спомен през 2008 година/ до месец август 2019
година. Тя обяснява, че само тя е водила счетоводството , като се е случвало
да й помага някоя колежка. Във връзка с разпределянето на дивиденти
заявява, че е ставало на база на протоколи от Общото събрание на
съдружниците и изговени РКО, които самата тя изготвяла. Не знае дали са
изплащани пари по тях от касата. Заявява, че в началото на всяка календарна
година от Турция идвали М О, С А, впоследстие Н Г и Б А. Те, заедно със
свидетелката обсъждали всяка една сума от ОПР, на каква печалба са, какви
данъци са платени, какъв данък дивиденти е платен. Тъй като касата на
дружеството ставала все по-голяма с годините, те взели решение за
разпределяне на дивиденти всеки месец. На база на това тяхно решение
свидетелката изготвяла протоколи и РКО и се отчитала ежегодно какъв данък
дивидент е платен към държавата. Според свидетелката, те били напълно
наясно, че се разпределят дивиденти, като при подписване на протоколите от
общите събрания за приемане на годишните финансови отчети отново били
разисквани всичките справки към ГФО на дружеството, включително
отчетите за собствения капитал, от които ясно се виждало какви дивиденти са
разпределени и изплатени. Съдружниците били съгласни с това. Те били
31
уведомявани и дивидентите се разпределяли по тяхно нареждане.
Протоколите и РКО не били изготвяни от Х. Ю. и М. Ю., а в счетоводната
къща. Съдружниците от Турция идвали в счетоводната къща два пъти
годишно – през януари и юни, интересували се за всяка една сума от ОПР и
баланса от къде се е получила, колко приходи и общ оборот има фирмата,
какви разходи са направени и каква е печалбата. Съдружниците от Турция
искали в началото на годината отчетите за предходната година да бъдат
преведени на турски език и изпратени по имейл в Турция и свидетелката го
правела.. Ставало дума за ГФО, от които се виждало разпределението на
дивидентите. То се виждало и в самия баланс. По спомен на свидетелката една
част от протоколите били подписани от съдружниците, но имало и
неподписани такива. РКО били изготвяни при тях, разпечатвани при тях в
счетоводната къща, като съдружниците ги подписвали при тях, когато идвали
да обсъждат печалбите и загубите. Някои останали неподписани, защото
съдружниците бързали при посещенията си. Свидетелката заявява, че
разпределянето на дивиденти е ставало по нареждане на М О, по устно негово
нареждане, не лично на свидетелката, а на Б Ч, която също била съдружник,
както и на М. и Х. Ю.. Те присъствали в счетоводната кантора при обсъждане
на отчетите за предходната година.
В показанията си свидетелката Г Ю., която е съпруга на ищеца Х. Ю. и
майка на М. Ю. заявява, че съпругът й и синът й получили обещание да им
бъдат заплатени дивидентите от 2014 година до 2018 година, ако продадат
дяловете си от „Термал Интернейшънъл“ ООД на децата на М О. Х. и М. Ю.
се надявали всяка година при посещенията на М О да получат дивидентите си,
но това не ставало, което било причината за влошаване на отношенията
помежду им.
От приложените по делото като доказателство разходни касови ордени,
съставени във връзка с изплащане на дивиденти, както и от приетата и
неоспорена съдебно-почеркова експертиза се установява, че всички РКО са
подписани от М. Ю. като „броил сумата“. РКО са за периода от 08.07.2014
година до 24.09.2018 година, общо 224 на брой, като за 2016 и 2017 година не
са представени РКО по делото. Представените такива са за периодите от
08.07.2014 година до 12.12.2014 година; от 05.01.2015 година до 19.10.2015
година и от 08.01.2018 година до 24.09.2018 година.
32
Във всички тях е посочено, че са за изплатени дивиденти съгласно
протокол. В РКО за цялата 2018 година като лица, на които да се броят
посочените в тях суми, са вписани Х. Ю., М. Ю., Н Г, М О. Това са вписаните
четирима съдружници в ТРРЮЛНЦ след 13.09.2016 година до 09.11.2018
година, при посочените по-горе дялове, а именно такива на стойност 25 000
лева за Нурретин, по 10000 лева за Х. Ю. и М О и 5000 за М. Ю..
В полето „получил сумата“ на част от РКО на името на М. Ю.,
съставени през 2018 година, има положени подписи. От съдебно-почерковата
експертиза се установява, че там, където има подпис на „получил сумата“, той
е положен лично от М. Ю..Става дума за РКО № 2 от 08.01.2018 година; № 9
от 30.10.2018г.;№ 11 от 01.02.2018г.;№ 24 от 30.03.2018г.;№ 1 от 02.04.2018г.;
№ 5 от 23.04.2018г.;№ 9 от 08.05.2018 г.; № 13 от 21.05.2018г.; № 17 от
04.06.2018г.; № 21 от 26.06.2018 година; №29 от 09.07.2018г.; № 34 от
16.07.2018г.;№ 39 от 23.07.2018г.; № 43 от 01.08.2018г.; № 51 от 13.08.2018г.;
№ 55 от 20.08.2018г.; № № 59 от 03.09.2018г.; № 67 от 10.09.2018г.; № 68 от
17.09.2018г. и № 72 от 24.09.2018 г. Тези ордери са общо 20 на брой за суми в
размер на по 902,50 лева, или на обща стойност 18050 лева.
Следва да се отбележи, че според приетата съдебно-почеркова
експертиза в представените РКО на стр. 1371,1372 и 1373, а именно РКО с №
71/ 17.09.2018 година, № 70 от 17.09.2018 година и № 69 от 17.09.2018 година,
подписите и срещу „броил“ и срещу „получил“ сумата са на М. Ю.. Съдът не
възприема заключението в тази му част, доколкото в ордерите с тези номера,
които са на името на останалите трима съдружници в дружеството към този
момент - Х. Ю., Н Г и М О, има само подпис на „броил сумата“.
В заключението, от друга страна, ордери на името на М. Ю., в които
има поставени подписи и на „броил“ и на „получил сумата“ са описани от
вещото лице като такива, в които няма подпис на получил сумата. Съдът
приема, че те също са подписани от М. Ю., доколкото не е установено
подписите да са на друго лице. Става дума за РКО на стр. 1449 с номер
15/26.02.2018 година и РКО на стр. 1445 с номер 19 от 01.03.2018 година,
двата отново на стойност по 902,50 лева.
От всички РКО за 2018 година, издадени на името на М. Ю.,
неподписани за получател са само РКО № 47 от 06.08.2018 г./ стр. 1394 и
РКО 25 от 02.07.2018 г. / стр. 1414/, двата на стойност по 902,50 лева. В
33
случая обаче едно и също лице е това, което е броило сумата и на което е
броена сумата, а именно М. Ю. и затова съдът приема, че с тези ордери се
установява получаване на сумата от него, въпреки липсата на подпис срещу
получател.
С всички 24 броя РКО, подробно обсъдени по-горе, е установено
получаването от М. Ю. на сумата от 21660 лева.
Всички други ордери за 2018 година – по 24 на името на всеки един от
останалите трима съдружници, са подписани само от М. Ю. за „ броил“
сумата, без да има подпис на получател на сумата. Всеки един от ордерите на
името на Х. Ю. е на стойност 1805 лева, на Н Г – на стойност 5412,50 лева и
на М О – 1805 лева.
Що се отнася до останалите приложени по делото като доказателство
разходни касови ордери, вещото лице от почерковата експертиза е установило,
че голяма част от тях, издадени през 2014 и 2015 година са с по два подписа –
за броил и получил сумата, положени от М. Ю..
В заключението е посочено също, че два от РКО, издадени през 2014
година, имат подпис, положен от Х. Ю. като получател на сумата, а като
броил сумата подписът е на М. Ю.. Става дума за РКО № 3 от 08.07.2014
година на стойност 2755 лева и РКО № 3 от 21.07.2014 година на същата
стойност, или общо за 5510 лева.
Ордерите, издадени през 2014 година, са на името на четирима
съдружници – Н Г , Х. Ю., М. Ю. /М А и Б Ч, вписани в ТРРЮЛНЦ. На името
на всеки един от тях са издадени по 12 ордера през годината, като единичната
стойност по всеки от тях е 1377,50 лева за Б Ч, 2755 лева за М. Ю., 2755 лева
за Х. Ю. и 6887,50 лева за Н Г.
На същите четирима съдружници са издавани и РКО през 2015 година,
като те са и на същата стойност. Издадените РКО през 2015 година,
приложени като доказателство по делото, са общо 80, по 20 за всеки един от
съдружниците.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира,
че предявените по делото насрещни осъдителни искове от Х. Ю. и М. Ю. са
неоснователни.
34
Безспорно е установено по делото, че те са имали качеството на
съдружници в дружеството през периодите, за които претендират незаплатени
дивиденти.
Съгласно разпоредбата на чл. 133,ал.1, изречение второ от ТЗ
съдружниците имат право на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако
друго не е уговорено.
Сама по себе си липсата на подписи на съдружниците под протоколи
от общо събрание с взети решения за разпределяне на дивиденти не е
основание да се приеме, че такива решения липсват, каквито доводи излага
ответникът по насрещните искове.
Съгласно чл. 137, ал.1, т. 3 от ТЗ разпределянето на печалбата е сред
правомощията на общото събрание. Нито в ТЗ, нито в дружествения договор
на „Термал Интернейшънъл“ ООД е предвидена специална форма за тези
решения, неспазването на която да води до тяхната нищожност. Въпреки
данните по делото, че голяма част от протоколите на общото събрание, въз
основа на които са разпределяни дивиденти, нямат подписи на съдружниците
или са подписани само от М. Ю., останалите доказателства, подробно
обсъдени по-горе, сочат, че такива решения са вземани. В тази насока са
показанията на свидетелката М В която е водила счетоводството на ответното
дружество през процесния период и подробно обяснява начина, по който са
вземани решенията и по който са съставяни протоколите за разпределяне на
дивиденти и разходните касови ордери в счетоводната фирма. Нейните
показанията не се опровергават от показанията на останалите две разпитани
свидетелки С С и Б М, които не са осъществявали пряко счетоводното
обслужване на дружеството, а и техните показания са по-скоро
предположения, не установяват конкретни факти и обстоятелства, и то такива,
противоречащи на установеното от М В
Освен това в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството са обявявани
ГФО за процесните години от 2014 до 2018 година, приемането на които е
правомощие на общото събрание, съгласно чл. 137, ал.1, т. 3 от ТЗ. Част от
ГФО е съдържащият данни за дивидентите отчет за собствения капитал на
дружеството. На обявения в ТРРЮЛНЦ годишен финансов отчет, съгласно
разпоредбата на чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ, могат да се позоват трети
добросъвестни лица, включително съда, дори ако обявеният акт не
35
съществува. В този смисъл са неоснователни възраженията на ответника, че
няма данни за взети решения за разпределяне на дивиденти и то с
изискващото се от дружествения договор мнозинство от 3/4.
Установено е от свидетелката Видинска, че съдружниците са
обсъждали въпросите за разпределяне на дивиденти, на тези в Турция са
изпращани по имейл преводи на ГФО. Всичко това, наред с данните за
счетоводното отразяване - начисляване и изплащане на дивидентите по
съответните сметки на дружеството и заплащането на дължимия данък върху
тях, е достатъчно, за да се направи извод за взети решения за разпределяне на
дивиденти в посочените размери по години, подробно обсъдени по-горе.
Доводите на ответника по исковете, че решения за разпределяне на
дивиденти не са вземани от съдружниците, че такива са вземани еднолично от
М. Ю. със знанието на неговия баща Х. Ю., че разходните касови ордери са
съставени от тях, за да оправдаят сумите, които са получили лично за себе си,
не се подкрепят от доказателства по делото. Обстоятелството, че в качеството
си на управител М. Ю. е разполагал с възможността да се разпорежда със
средствата от банковите сметки на дружеството, както и с касата, не е
достатъчно, за да се приеме, че той и неговият баща са присвоили сумите,
разпределяни като дивиденти, без знанието на останалите съдружници, при
категоричните доказателства, че те са били в течение с начина, по който се
изразходват средствата в дружеството
Твърденията , че мажоритарният собственик М О също не е знаел за
разпределянето на дивиденти, са неоснователни. Следва да се посочи на
първо място, че той не е мажоритарен собственик на капитала на българското
търговското дружество „Термал Интернейшънъл“ ООД, а до определен
момент дори не е притежавал качеството на съдружник в него. Освен това от
доказателствата по делото е видно, че именно той е определял сумите, които
ще се разпределят като дивиденти и ги е уточнявал с управителката на
счетоводната фирма Б Ч, която за известен период е била и съдружник, след
което са предприемани необходимите действия за това.
В обстоятелствената част на насрещните искови молби действително са
посочени от ищците като съдружници със съответен дял от печалбата лица,
които нямат и не са имали качеството на съдружници – Ю К, С Д и М Т. Това
обстоятелство няма отношение нито към допустимостта, нито към
36
основателността на предявените искове, за които от значение е качеството на
ищците на съдружници през исковия период от време, наличието на взети
решения за разпределяне на печалба и липсата на реално получаване на
сумите, представляващи техния дял от печалбата съобразно дяловете им от
капитала на дружеството.
Ищците твърдят, че не са получили сумите, които им се дължат като
дивидент. Счетоводните данни сочат на реално получаване на разпределяните
като дивиденти суми от съдружниците чрез кредитиране на сметка „каса“, т.е.
в брой от касата на дружеството. Установено е по делото, че разплащанията
със сумите от касата на дружеството са осъществявани от М. Ю., който в
качеството си на управител се е занимавал с финансовите въпроси. Липсват
доказателства Б А, който също е притежавал спесимен и достъп до банковите
сметки, да е осъществявал разплащания с парични средства от касата на
дружеството. За това говори и обстоятелството, че всички разходни касови
ордери за заплащане на дивиденти, които са представени като доказателство
по делото, са подписани за „броил сумата“ именно от М. Ю.. При
доказателствата за счетоводно отразяване на разпределяне и реално
заплащане на дивиденти на съдружниците от сумите в касата, с които се е
разпореждал М. Ю., не може да се приеме, че дивидентите не са получени от
него и от Х. Ю.. През периода, докато са били съдружници, М. и Х. Ю. са
участвали при обсъждане на въпросите за дивидентите, имали са достъп до
счетоводната информация, както и до ГФО, съдържащи данни за това, че
дивидентите, както и дължимите върху тях данъци са реално изплатени през
съответните години. Няма доказателства те да са оспорвали реалното
получаване на дивидентите, отразено в годишните финансови отчети и да са
предявявали правата си за тях по съответния ред, до предявяване на
насрещните искови молби по настоящото дело. В тази насока са само
показанията на съпругата на Х. Ю., която безспорно е заинтересована от
изхода на делото. Липсата на подписи върху част от разходните касови
ордери за получените сумите сама по себе си не е достатъчна, за да се
приеме, че те не са получени от ищците по насрещните искове, при
събраните доказателства за начина, по който са процедирали съдружниците в
дружеството и обслужващата ги счетоводна фирма. Извод за липсата на
реално изплащане на дивидентите би означавал, че сумите, които са отразени
счетоводно като реално изплатени дивиденти и не са налични в касата на
37
дружеството, са изхарчени от някого за нещо друго, но такива доказателства
не са събрани по делото
Дори да се приемат за достоверни твърденията, че разпределяните
дивиденти са изпращани по искане на М О в Турция, за да се подпомогне
дейността на турските му дружества, те не сочат на неизплатени дивиденти,
а на наличие на други отношения между съдружниците и М О, свързани с
усвояване на сумите, за които съдружниците знаят, че са техните дивиденти.
Показанията на свидетелката Г Ю., че М. и Х. Ю. са искали дивидентите си
от М О, подкрепят извода за наличие на други отношения, различни от
отношенията между съдружници и дружество, каквито са тези по изплащане
на дял от печалбата. Двамата са били управители на дружеството, М. Ю. е
имал достъп до средствата му през цялото време, разполагал е с възможността
да извършва плащания от каса, включително на дивидентите, поради което не
му е било необходимо разрешение от М О, за да изплати своите и на Х. Ю.
дивиденти.
Поради това и доколкото счетоводните данни за реално изплащане на
сумите на ищците по насрещните искове не са опровергани, съдът намира за
неоснователни насрещните искове на М. Ю. и Х. Ю..
За пълнота на изложението следва да се обсъди направеното от
ответника по насрещните искове възражение за тяхната неоснователност
поради изтекла петгодишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 от
ЗЗД. Насрещните искове са предявени пред Окръжен съд – Кърджали на
03.10.2022 година. Всички вземания, които са възникнали преди тази дата, са
погасени по давност. Дължимите дивиденти за 2017 година са осчетоводени
през периода от 02.10.2017 година до 29.12.2017 година. Изискуемостта на
вземанията за дивиденти за 2017 година е настъпила с изтичането на
календарната година, поради което давността не е изтекла за претендираните
от двамата ищци суми за 2017 и 2018 година, но съдът приема
неоснователност на техните искове по изложените по-горе съображения.
С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че както предявените
първоначални искове, включително евентуалните такива, така и насрещните
искове са неоснователни.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която са осъдени Х. А. Ю., ЕГН **********, гр. К, ул. Р********* и М. Х.
38
Ю., ЕГН **********. гр. К, ул. Р. *********, да заплатят в условията на
солидарност на „Термал Интернейшънъл ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Кърджали, ул. „Язовирска“ 2, сума в размер на 224
306,00 лева на основание споразумение от 16.04.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която е осъден е М. Х. Ю.,
ЕГН **********, да заплати на „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК
*********, сума в размер на 39 317 лева, представляваща сумата по
декларация от 09.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане и следва да
се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърлят както
предявените главни искове за присъждане на посочените суми на договорно
основание, така и предявените евентуални искове.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени
предявените насрещни искове за Х. Ю. и М. Ю. следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе по отговорността
за разноските на страните, направени в първоинстанционното и във
въззивното производство.
С първоинстанционното решение, респ. с определението по чл. 248 от
ГПК, с което то е допълнено, съдът е осъдил „Термал Интернейшънъл“ ООД
да заплати на Х. Ю. разноски за първоинстанционното производство в размер
на 3090 лева с включен ДДС за адвокатско възнаграждение, дължимо по
отхвърления срещу него иск за 39317 лева и на двете основания, като в тази
част решението не е обжалвано. В определението съдът се е произнесъл по
направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от 12360 лева, заплатено от Х. Ю. като ответник по иска на
„Термал Интернейшънъл“ ООД, като е приел, че то е неоснователно.
Въззивният съд също намира, че делото е със значителна фактическа и правна
сложност, с оглед броя на проведените съдебни заседания, многото доводи и
възражения, както и големия обем на събраните доказателства, поради което
възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения в
първоинстанционното производство са неоснователни.
При цялостното отхвърляне на исковете на „Термал Интернейшънъл“
ООД - главни и евентуални срещу двамата ответници, те имат право на
39
пълния размер на разноските, направени в първоинстанционното
производство по тези искове. Съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК разноските на Х. Ю., без държавната такса и адвокатското
възнаграждение, дължими по предявения от него насрещен иск, както и без
адвокатското възнаграждение от 4560 лева, претендирано по ч.т.д. 29/2022
година по описа на Окръжен съд – Кърджали, каквото не е приложено по
настоящото дело, е 18621 лева. След приспадане на присъдените 3090 лева,
ищецът „Термал Интернейшънъл“ ООД следва да бъде осъден да заплати на
Х. Ю. разноски за първоинстанционното производство в размер на 15531
лева.
Дължимите разноски от „Термал Интернейшънъл“ ООД на М. Ю. за
първоинстанционното производство, съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК, без тези по насрещния иск, са в размер на 15375 лева.
По насрещните искове право на разноски за първоинстанционното
производство има „Термал Интернейшънъл“ ООД. По делото не е представен
списък по чл. 80 от ГПК. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството е заявил, че претендира разноски в размер на
платената държавна такса от 10544,92 лева, която е по предявените от него
искове, възнаграждения за вещи лица от 1350 лева, които също са за
установяване на обстоятелства по предявените от дружеството искове, както и
адвокатско възнаграждение от 10797,72 лева. Адвокатското възнаграждение е
договорено и заплатено по първоначалните искове, а не и за защита по
насрещните искове, видно от договора на стр. 1494 от делото. При липса на
данни за направени разноски от „Термал Интернейшънъл“ ООД за защита по
насрещните искове, разноски за първоинстанционното производство не следва
да бъдат присъждани.
На „Термал Интернейшънъл“ ООД не следва да се присъждат разноски
и за въззивното производство, въпреки, че такива по принцип се следват с
оглед неоснователността на жалбата срещу първоинстанционното решение по
насрещните искове. Претендирани са разноски в размер на 7200 евро
адвокатско възнаграждение. Такова е договорено, но липсват данни за
реалното му заплащане от дружеството, което е страна по делото.
Представени са платежни нареждания, с които на адвокатско дружество „Д. и
партньори“ са направени седем превода на суми през периода от 25.02.2025
40
година до 27.10.2025 година. Общата им стойност действително е 7200 евро,
но вносител е не дружеството, което е страна по настоящото дело – „Термал
Интернейшънъл“ ООД, а друго дружество - Termal Seramik San.Tic.A.S.
Освен това в шест от платежните нареждания не е посочено основание,
поради което не могат да се свържат с договора на правна помощ по
настоящото дело. В платежното нареждане основанието е „legal consultancy“
/правна консултация/. Всичко това, наред с факта, че два от преводите – тези
от 25.02.2025 година и от 17.03.2025 година са направени преди подаване на
въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство
/ 14.04.2025 година/, дава основание на съда да откаже присъждане на
разноски за въззивната инстанция на „Термал Интернейшънъл“ ООД.
Х. Ю. и М. Ю. имат право на разноски за въззивната инстанция само по
жалбата срещу първоинстанционното решение в осъдителните му части. И
двамата са претендирали разноски, включващи адвокатски възнаграждения в
размер на по 12360 лева, срещу които е направено възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Въззивният съд,
съобразявайки обстоятелството, че пред въззивната инстанция е проведено
само едно съдебно заседание, не са поддържани нови доводи и възражения и
не са събирани нови доказателства, намира, че възражението е основателно и
адвокатското възнаграждение на двамата следва да бъде намалено до размер
от по 6000 лева с включен ДДС. Общите дължими разноски на Х. Ю. с
държавната такса / без дължимата такава по жалбата срещу решението по
насрещния иск/, са 10486,12 лева/ 6000 + 4486,12 лева/.
Разноските, които „Термал Интернейшънъл“ ООД следва да заплати на
М. Ю. са в общ размер на 6786,34 лева / 6000 за адвокатско възнаграждение +
786,34 лева за държавна такса/.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4 от 13.03.2025 година, постановени по т. дело
41
№ 35/2022 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
-в частта, с която са осъдени Х. А. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К,
ул. Р********* и М. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул. Р. *********,
да заплатят в условията на солидарност на „Термал Интернейшънъл“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул.
„Язовирска“ 2, сума в размер на 224 306,00 лева на основание споразумение
от 16.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
-в частта, с която е осъден М. Х. Ю., ЕГН **********, да заплати на
„Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК *********, сума в размер на 39 317
лева, представляваща сумата по декларация от 09.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане;
-в частта, с която са осъдени Х. А. Ю., ЕГН **********, и М. Х. Ю.,
ЕГН **********, да заплатят на „Термал Интернейшънъл” ООД, ЕИК
*********, деловодни разноски за първоинстанционното производство в общ
размер на 22692,64 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул.
„Язовирска“ 2, срещу Х. А. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул.
Р********* и М. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул. Р. *********,
иск за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата
от 224 306,00 лева на основание споразумение от 16.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул.
„Язовирска“ 2, срещу Х. А. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул.
Р********* и М. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул. Р. *********,
евентуални искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 224 306,00 лева, дължима на основание чл. 145 от ТЗ за
причинени вреди на дружеството, както и евентуално като неоснователно
42
обогатяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул.
„Язовирска“ 2, срещу М. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул. Р.
*********, иск за сума в размер на 39 317 лева, представляваща сумата по
декларация от 09.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
евентуалния иск за присъждане на тази сума на основание чл. 145 от ТЗ за
причинени вреди на дружеството.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 13.03.2025 година, постановени по
т. дело № 35/2022 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ , с които:
-е отхвърлен предявеният от М. Х. Ю., ЕГН **********, против
„Термал Интернейшънъл” ООД, ЕИК *********, насрещен иск за сумата в
размер на 72 050,00 лв., представляваща неизплатени дивиденти, както
следва: за 2016г. в размер на 16 000,00 лв.; за 2017г. в размер на 23 750,00 лв. и
за 2018г. в размер на 32 300 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на насрещната искова молба до окончателното погасяване на
задължението;
-е отхвърлен предявеният от Х. А. Ю., ЕГН **********, против
„Термал Интернейшънъл” ООД, ЕИК *********, насрещен иск за сумата в
общ размер на 226 700 лева, представляваща неизплатени дивиденти, както
следва: за 2014г. - в размер на 34 800,00 лв.; за 2015г. - в размер на 63 800,00
лв.; за 2016г. - в размер на 16 000,00 лв,; за 2017г. - в размер на 47 500,00 лв. и
за 2018г, - в размер на 64 600,00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на насрещната искова молба до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. „Язовирска“ 2, да заплати
на Х. А. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул. Р*********, разноски за
първоинстанционното производство в размер на 15531 лева и разноски за
въззивното производство в размер на 10486,12 лева.
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. „Язовирска“ 2, да заплати
43
на М. Х. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. К, ул. Р. *********, разноски за
първоинстанционното производство в размер на 15375 лева и разноски за
въззивното производство в размер на 6786,34 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
44