№ 488
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110205916 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. Г. против Наказателно постановление № 23-4332-
00396/23.02.2024г., издадено от началник група ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание, както следва :
по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10/ десет / лева,
по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, глоба в размер на 10/ десет / лева
а основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 15 контролни точки.
В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваното НП. Оспорва се изложената
фактическа обстановка в издаденото НП, като не отрича, че е бил спрян за проверка,
като не е отказвал извършване на проверка за алкохол и наркотици.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не сочи уважителни
причини за отсъствието си и не изпраща процесуален представител. В кориците по делото
е приложена молба от адв.Б., касаеща уважителни причини за отсъствието му, но по
делото не е налице надлежна процедура по упълномощаване от страна на жалбоподател.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание,
1
представя писмени бележки в които взема отношение по същество на спора. Моли да се
потвърди обжалваното НП и се присъдят сторените по делото разноски.
Представя справка разпечатка за допуснатите нарушения и наложени наказания на
жалбоподателя по Закона за движение по пътищата към датата на издаване на
наказателното постановление, талон за медицинско изследване, съставен АУАН, , както и
копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на
длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила
към момента на издаване на наказателното постановление.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема
за установено от фактическа страна следното :
На 02.02.2024г. около 04,14 часа жалбоподателя е управлявал л.а. Ауди А4 с рег.№ ****** в
гр.София, по ул.Кишишев, с посока на движение от бул.Черни връх, към ул.Рилски езера.
Жалбоподателя е бил спрян за проверка от контролни органи, в хода на която е установено
неадекватно поведение от водача, като за целта е извикан за съдействие екип на ПП-
СДВР. Пристигайки на място св. Х. е установил жалбоподателя качен на колата, гол по
бельо, скачайки и по други коли. Жалбоподателя е бил свален от покрива на автомобила, но
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотичини вещества, като пробата му за
алкохол била отрицателна. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване
№ 0174465 за УМБАЛ „ВМА“. При извършена проверка жалбоподателя не е носил
свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС.
Жалбоподателя не се е явил в посоченото в талона лечебно заведение и не е дало кръвна
проба за медицинско изследване.
На жалбоподател е съставен АУАН № 1216919, който жалбоподател е подписал без
възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 23-4332-00396/23.02.2024г.,
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- разпит на свидетели и писмени – акта за установяване на
административно нарушение, талон за медицинско изследване.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното :
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е депозирана в сроковете указани в
ЗАНН. По същество жалбата е неоснователна.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени
изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП тези на чл. 57 ЗАНН. В
конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на
нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, а
извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое
2
негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да организира
адекватно защитата си. От самото начало на образуваното административно-
наказателното производство жалбоподателя е бил съвсем наясно за какво точно нарушение
му се търси отговорност, същият по никакъв начин не е бил лишен от възможността да
организира своята защита и да подаде и жалба срещу НП. Ясно, точно и конкретно е
описано нарушението, времето, мястото където е извършено, обстоятелствата от фактическа
страна, поради което е спазено изискването по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Съдът кредитира приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени
към доказателствената съвкупност и за това съдът основава своите изводи и въз основа
на тях. Обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната
съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:
От фактическа страна безспорно е установено, че на посочената дата 02.02.2024г. около
04,14 часа жалбоподателя е управлявал А4 с рег.№ ****** в гр.София, по ул.Кишишев, с
посока на движение от бул.Черни връх, към ул.Рилски езера. Жалбоподателя е бил сам в
управлявания от него автомобил. Контролни органи в хода на проверка установили, че
жалбоподателя е силно превъзбуден и неадекватен, като категорични данни за това
поведение се съдържат в показанията на св.Х.. Жалбоподателя е отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотичнви вещества, докато пробата му за алкохол е била
отрицателна. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 0174465за
УМБАЛ „ВМА“. При извършена проверка жалбоподателя не е носил свидетелство за
управление на МПС и регистрация на МПС.
От показанията на разпитан свидетел Д. /полицейски служител/ се установява, че е пряк
очевидец на посоченото в съставен АУАН нарушение по ЗДвП, което е съвсем логично, тъй
като е лицето което е издала талона за медицинско изследване, след като жалбоподател
отказал тест за наркотици. Съдът намира, че показанията на този свидетел не се
разколебават от липсата на детайлен конкретен спомен за случая от страна на свидетеля при
разпита му, относно обстоятелствата при извършване на нарушението. Този факт не може да
бъде основа на заключение за недоказаност на обвинението. Предвид на непрекъснатата
дейност по контролиране безопасността на движението и съставяне на актове за
установяване на административни нарушения, включени в служебните му функции,
неоправдано е да се очаква от това лице да си спомня детайлно обстановката, при която е
осъществено всяко нарушение по ЗДвП установено от него. Достатъчно е, че отразените в
АУАН констатации не са били отречени. Съдът е предявил на св.Д. АУАН и талон за
медицинско изследване, в резултат на което свидетеля заявява, че е свидетел по съставен
АУАН и той е лицето което е издало талона за медицинско изследване. В подкрепа на
свидетелските показания са и приложените писмени доказателства по делото.
Показанията на св.Д. носят информация относно спиране за проверка на водача и извикани
3
за съдействие екип на пътна полиция, които са тествали лицето спряно за проверка. И
относно тези показания съдът намира, че същите не се разколебават от липсата на
детайлен конкретен спомен за случая от страна на свидетеля при разпита му, относно
обстоятелствата при извършване на нарушението
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3,пр.2 ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и/или откаже да си направи медицински изследвания се наказва
с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2 000 лева. За
съставомерността на деянието е необходимо лицето да е водач на МПС и след като е било
поканено да бъде тествано с техническо средство за употребата на наркотични вещества или
техни аналози да е отказало да му бъде направена проверка. В случая водачът е бил поканен,
но е отказал да бъде извършена такава проверка. Издаден му е талон за изследване в
болнично заведение, но същият не се е явил в лечебното заведение за даване на кръвни
проби. С това е осъществен от обективна страна състава на административното нарушение,
визирано в чл.174, ал.3,пр.2 ЗДвП, за което законосъобразно е ангажирана административно
наказателната му отговорност.
В хода на административнонаказателното производство, по никакъв начин не са
опровергани фактическите констатации на административния орган, че жалбподател е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство. Наказание му е наложено за
реализиран административнонаказателен състав по чл. 174, ал. 3, пр.2 ЗДвП, като
фактическите обстоятелства във връзка с този състав са точно и безпротиворечиво описани в
АУАН и НП. Правилна е правната квалификация на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр.2
ЗДвП в НП.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП между двете предложения е използван съюзът "или".
Предвидено е да бъде санкциониран отказът на водача да му бъде извършен тест с
техническо средство или неизпълнението на предписанието за медицинско изследване за
употреба на наркотични вещества. В настоящия случай са реализирани и двете алтернативно
предвидени хипотези на нормата. На водача е издаден талон за медицинско изследване за
ВМА, копие от който е приложен по делото. Върху самият талон е положен собственоръчно
подпис на жалбоподател, което означава, че наказаното лице е било запознато със
задължението си да се яви на медицински преглед. Посочено е също, че отказва проба с
техническо средство. Няма данни да е изпълнено предписанието за медицинско изследване
за установяване на наркотици в кръвта, което е дадено по време на проверката, чрез
връчване на цитирания талон. Отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества е самостоятелно нарушение и за
съставомерността му е достатъчно единствено наличието на такъв отказ.
Доказано е и извършването на останалите нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1, и т.2 от ЗДвП.
Тези разпоредби вменяват в задължения на всеки водач на МПС да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за
4
тегленото от него ремарке, както и да носи задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите за МПС, което управлява. Като при извършената проверка
от страна на служители на ПП-СДВР на 02.02.2024г., жалбоподателя не е представил
СУМПС, с което безспорно е осъществил нарушения на нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
както и не носил свидетелство за регистрация на МПС, в нарушение на разпоредбата на
чл.100, ал.1,т.3 ЗДвП. Наложеното наказание – глоба в размер на по 10 лева е справедливо и
съответни на извършените нарушение и е в законоустановения размер, предвиден в нормата
на чл. 183, ал. 1 от ЗДВП. Неносенето на изискуеми от закона документи, представлява
нарушение, осъществено чрез бездействие- неизпълнение на предписано в закона правило за
поведение и е на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо
настъпването на неблагоприятни правни последици. Глобата е съответна и справедлива на
извършено нарушение, което сочи на правилно ангажирана административно наказателна
отговорност на жалбоподателя.
Жалбоподателя не е ангажирала никакви други доказателства, които да обосноват извода, че
отразената в АУАН и издадено НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. В
жалба са наведени оплаквания, които не могат да доведат до промяна нито на установените
факти, нито в направените правни изводи. Не са представени доказателства, оборващи
направените от АНО констатации. Спрямо действащата към момента на извършване на
нарушението разпоредба на ЗДвП и в съответствие с чл. 27 ЗАНН, административният орган
правилно и законосъобразно е определил размера на административното наказание.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище от процесуален
представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да
осъди жалбоподател да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и
правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 23-4332-00396/23.02.2024г., издадено от
началник група ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание, както следва :
по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 2000/ две хиляда / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10/ десет / лева,
по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, глоба в размер на 10/ десет / лева
5
а основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат 15 контролни точки.
ОСЪЖДА жалбоподател К. Г. Г. ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР 100 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните пред Административен Съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6