Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 10148 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 92236 от 12.04.2019 г. по гр.д. № 33771/2018 г. Софийски
районен съд, 159 състав признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Б.Р.Б., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, сумата 1 904.87 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.12.2014 г. – м.04.2017 г., и
сумата 30.62 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
същия период за имот, намиращ се в гр. София, бул. „****, аб. № 236139, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението – 08.01.2018
г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 13.01.2018 г. по ч.гр.д. № 1326/2018 г. по описа на СРС, като
отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за главница за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1 904.87 лв. до пълния предявен размер от 2 051.94 лв. и за
периода 01.05.2014 г. – 30.11.2014 г. като погасен по давност, и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва в размер на 296.85 лв. за периода
от 16.09.2015 г. до 21.12.2017 г. - върху главницата за доставена топлинна
енергия, и за лихва в размер на 5.71 лв. - върху главницата за цена на услуга
за дялово разпределение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 393.05 лв., представляваща разноски в производството
пред първата инстанция, и сумата 58.99 лв. - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, като трето лице помагач на
ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в частите, с които исковете за главница за топлинна енергия и за
мораторна лихва върху тази главница са отхвърлени поради погасяване по давност,
с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществявала от топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, одобрени от КЕВР. Като се позовава на неотносими към процесния период
Общи условия от 2002, 2005 и 2008 г. въззивникът поддържа, че с клаузата на чл.
32, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, в който купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми – 30-дневен след изтичане на периода, за който
се отнасят. С изтичането на последния ден от месеца ответникът изпадал в забава
за плащане – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Неправилно също СРС приел, че са погасени по
давност част от дължими суми за периода 01.05.2014 г. – 30.11.2014 г. по обща
фактура № **********/31.07.2015 г. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. В
противоречие с посоченото по-горе относно срока за плащане поддържа, че
съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ купувачите заплащат месечните дължими суми в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. СРС не съобразил
обстоятелството, че сумата по обща фактура за период 01.05.2014 г. – 30.04.2015
г., издадена м. 07.2015 г., става изискуема едва на 16.09.2015г. Заявлението по
чл. 410 ГПК било подадено в съда на 08.01.2018 г., с което давността била
прекъсната. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните части, вкл.
в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Б.Р.Б. не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
След частично прекратяване на производството по отношение на ответника Е.Р.Б.,
първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, предявени срещу Б.Р.Б., както следва:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 051.94
лв. - главница, представляваща 1/2 от цената на доставена топлинна енергия за
битови нужди за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г. в топлоснабден имот на
адрес: гр. София, бул. „****, аб. № 236139;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 296.85 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. -
21.12.2017 г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 30.62 лв. - главница,
представляваща 1/2 от цената на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5.71 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015
г. - 21.22.2017 г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 08.01.2018г., до окончателното плащане. За сумите
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
1326/2018 г. на СРС, 38 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б.
е оспорил предявените искове по размер с възражение, че част от задълженията са
погасени по давност.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Възражението
на длъжника Б.Б. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК и същите са допустими. Настоящият състав намира, че при постановяване
на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е
правилно по следните съображения:
Съобразно въведения с въззивната жалба предмет на въззивна проверка, спорни
пред настоящата инстанция са само въпросите погасени ли са по давност
вземанията на ищеца за главница за топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. –
м. 11.2014 г. и дължи ли ответникът лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за
плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В
случая исковете се считат предявени от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК на 08.01.2018 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК), от която дата давността е
прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
В процесния период м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г. приложими към договорните
отношения между страните са били Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в
сила от 12.03.2014 г., и сега действащите Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
Относими към периода, за който се твърди
вземанията да не са погасени по давност, са общите условия от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези
общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 от тези
ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Настоящият въззивен състав намира, че по
своята правна същност публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника. Задълженията
за месечни вноски възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за
месечна вноска. Публикуването на ежемесечните фактури, отразяващи месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г.
и на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение, т.е. от
волята на кредитора зависи кога да поиска изпълнение. Следователно за задълженията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г., давността
започва да тече от датата на възникването им - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Ето защо задълженията за периода от м. 05.2014
г. до м. 12.2014 г. включително са погасени по давност.
Неоснователен е доводът на въззивника, че вземанията за главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.11.2014 г. не били погасени по
давност предвид издадената от ищеца на основание чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г.
обща фактура № **********/31.07.2015 г., в която е посочен срок за плащане
15.09.2015 г. Издаването на общата фактура не променя предвидения в ОУ от 2014
г. начин за определяне на падежа на месечните задължения – отправяне на покана
от кредитора чрез публикуване на фактурите на интернет страницата му. Общата фактура
обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на
уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз
основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло
да възникне ново вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е
сума за доплащане,, но в случая тази сума за доплащане от 190.80 лв. (1/2 от общата
сума за доплащане от 381.61 лв. за отоплителен сезон 2014/2015 г.) е включена
от районния съд в размера на дълга от 1 904.87 лв., съобразно заключението
на ССЕ, неоспорено от страните. Ето защо в обжалваната отхвърлителна част за
главницата за топлинна енергия решението следва да бъде потвърдено.
За да отхвърли акцесорния иск за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия районният съд е приел, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като изпадат
в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на
топлинната енергия в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките за
процесните задължения на интернет страницата си, поради което съдът приел за
недоказан факта на изпадане на ответника в забава.
При тези мотиви на първоинстанционния съд видно е, че въззивната жалба не
съдържа нито един довод във връзка с правилността на изводите в атакуваното
решение по акцесорния иск. В жалбата са наведени противоречиви твърдения
относно срока за плащане и момента на изпадане в забава съгласно неотносими към
процесния период общи условия от 2002, 2005 и 2008 г. В този смисъл жалбата в тази
част е бланкетна - в нея не са релевирани никакви конкретни оплаквания за
неправилност на изводите на районния съд. Наведени са доводи за неправилност,
нямащи връзка с мотивите на СРС за отхвърляне на акцесорния иск и неотносими за
спора. Въззивният съд намира, че при постановяване на първоинстанционното
решение в тази част не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, поради което и съобразно чл. 269 ГПК няма правомощието да провери
правилността на решението, а следва да го потвърди на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92236 от 12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 33771/2018 г. на
Софийски районен съд, 159 състав в
обжалваните части, с които предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, срещу Б.Р.Б.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за главница за топлинна енергия е
отхвърлен за разликата над 1 904.87 лв. до пълния предявен размер от 2 051.94
лв. и за периода 01.05.2014 г. – 30.11.2014 г. като погасен по давност, и е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата 296.85 лв. – лихви за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 16.09.2015 г. до 21.12.2017 г.
В необжалваните части решението по гр.д. № 33771/2018 г. на Софийски
районен съд, 159 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Б.“ ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.