Присъда по дело №2958/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 88
Дата: 20 март 2025 г.
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20243110202958
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 88
гр. Варна, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стояна И.а
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна И.а Наказателно дело частен характер
№ 20243110202958 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА С. М. М., ЕГН **********, постоянен адрес в ***,
ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ на 23.07.2024 г. е разгласила неистински позорящи
обстоятелства по отношение на частния тъжител Д. И. Б., ЕГН **********, със следните
изрази: „Що не напишеш на хората как си разписал и получаваш хонорар, за да се
пренасочва водата към село Кранево“, като клеветата е извършена публично и по друг начин
– чрез коментар в онлайн платформата „Феусбук“, Група „Село Осеново /област Варна/“ в
публична страница, доведено до знанието на неограничен кръг лица, като на осн. чл.304 от
НПК Я ОПРАВДАВА за престъпление по чл.148 ал.2 предл. 1 вр. ал.1 т.1 и т.2 предл. 2 вр.
чл.147 ал.1 предл.1 от НК.
ОСЪЖДА на осн. чл.190 ал.1 от НПК Д. И. Б. да заплати на С. М. М. сумата от 1500
лв., представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 88/20.03.2025 г. по НЧХД № 2958/2024 г. по описа за 2024 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Производството е образувано по частна тъжба на Д.И.Б. с ЕГН ********** против С.М.М.
с ЕГН **********, затова,че на 23.07.2024 е разгласила неистински позорящи обстоятелства
по отношение на частния тъжител със следните изрази:» „..що не напишеш как си разписъл
и получаваш хонорар, за да пренасочва водата към село Кранево», като клеветата е
извършена публично и по друг начин – чрез коментар в онлайн платформата «Фейсбук»,
група «Село Осеново» / област Варна / в публична страница, доведена до знанието на
неограничен кръг лица - престъпление по чл.148 ал.2 предл. 1 вр. ал.1 т.1 и т.2 предл.2 вр.
чл.147 ал.1 предл.1 от НК.
Частният тъжител по делото, редовно призован се явява лично и с адв.В.Б., АК Варна,
поддържа обвиненията.
Адв. Б., ВАК в хода по същество прави обстоен анализ на събраните доказателства, като
намира обвиненията за доказани по несъмнен начин от събраните гласни и писмени
доказателства.
Частния тъжител Б. в хода по същество заявява, че защитава името си и институцията, която
представлява, тъй като е избран от хората в селото.Твърди, че отговорността е на ВиК.
Подс. М. не се явява в съдебно заседание.
Защитникът на подсъдимата, адв.А., АК-Варна пледира съдът да я признае за невиновна и да
я оправдае по повдигнатото обвинение. Счита, че не е доказана твърдяната фактическа
обстановка, не е доказано авторството на деянието.Моли съдът да постанови оправдателна
присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Тъжителят Б. е кмет на с.Осеново, обл.Варна повече от 15 години, като живее и работи в
с.Осеново.
На 23.07.2024 г. около 09 часа узнал от колеги и приятели, че във „фейсбук“ група наречена
„село Осеново (обл. Варна)“ по повод оплакване на граждани, че в селото няма вода имало
направен коментар от С.М.М., че бил разписвал документи и получавал хонорар, и затова, че
е дал съгласие да се отклонява водата на селото за село Кранево.
Инкриминираните изрази в частната тъжба, заявени от профил във фейсбук С.М.М. в
процесния коментар са :“ що не напишеш на хората как си разписал и получаваш хонорар, за
да се пренасочва водата към Кранево“. Тъжителят приел, че изразите в коментара
компрометират кметската институция в с.Осеново и накърняват добро му име в обществото,
както и че негов автор е подс.М., която е разгласила позорни обстоятелства за него и му е
приписал престъпления, във връзка с което депозирал процесната частна тъжба в Районен
съд-Варна.В тъжбата се твърди и, че подсъдимата живеела на съседната до тъжителя улица,
както, и че много пъти свидетели са я чували да прави посочения коментар в магазина на
селото.
В хода на съдебното следствие са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, водени от обвинението и от тъжителя.
В показанията си св. Г.А. посочва, че на 23.07.2024 г. около 09 часа сутринта когато
разглеждала „фейсбук“ видяла публикация от С. или С. в група „ село Осеново“, в която
цитирала името на кмета на селото – тъжителя Б. и отношенията му с ВиК.Съобщението и
се сторило притеснително и тя се обадила на сина на тъжителя. Твърди, че не живее в
с.Осеново, но се интересувала от недвижимите името в селото, не знаела, че в селото има
1
проблеми с водата. Твърди, че никога не е виждала подсъдимата.
От показанията на св.П.В. се установява, че познава тъжителя и сина му, с когото бил добър
приятел.Твърди, че на 23.07. разглеждал фейсбук и видял на страницата на селото
публикация от С. М., която му се сторила позорна, тъй като публикацията директно
обвинявала кмета на селото – тъжителя Б., че отклонявал водата на селото и я насочвал към
с.Кранево. Твърди, че не познава подсъдимата.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели в частта им, отразяваща публикацията
във фейсбук групата „село Осеново“. Характерно за свидетелите на обвинението е, че са в
близки отношения с частния тъжител и неговия син, не живеят в селото и нямат лични и
непосредствени впечатления за режима на водоползване в селото през летния сезон и начина
на водоподаване.
От друга страна са показанията на св.Р.К., която със семейството си живее в с.Осеново от
2021 г. Според показанията и през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в селото имало проблеми с
водоснабдяването от месец юни почти до края на месец септември.Свидетелката твърди, че
проблемите с водата касаели имотите намиращи се от лявата страна на ул.“Четвърта“, а
имотите от дясната страна на улицата имали постоянно водоподаване, тъй като били
свързани с друга тръба. Според свидетелката кмета на селото е бил уведомен за проблема с
водоподаването имало жалба и до ВиК Варна. Резултата бил, че през лятото на 2023 г. за
няколко дни бил въведен режим на водата, за да може и до техните имоти да достига вода, но
тъй като проблемите с водата не касаели всички жители на селото, останалите, които нямали
проблеми се оплаквали и режима бил отменен, без проблема да бъде решен.През лятото на
2024 г. според свидетелката положението станало нетърпимо и това наложило да бъде
внесена жалба във ВиК Варна,Община Аксаково и кметството в с.Осеново. След тази жалба
се установило, че част от водата на селото заминава за с.Кранево. Свидетелката
потвърждава, че има група във „фейсбук“ за село Осеново, като не знаела дали всички хора
включени в групата са от селото.Посочва, че публикувала в групата жалбата и призовала
всички, които имат проблеми с водата да се свържат с нея и да я подпишат. Твърди, че е
запознала с подс.М. по повод жалбата, като последната се свързала с нея и и казала, че също
е засегната от проблема с водата, както и че познавала много хора в селото, които били
засегнати и може да събере подписите им.
Съдът кредитира показанията на св.К., като логични,последователни, тъй като се подкрепят
и от писмените доказателства приложени по делото. Св. К. според състава на съда се явява и
незаинтересована от изхода на делото, с оглед липсата на отношения със страните.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото. От приложена жалба,вх.№
13/14.04.2024 г. и отговора към нея се установява, че деветдесет и четири собственика на
имоти в с.Осеново от началото на месец юли са били без вода почти през цялото денонощие
и са поискали от кмета на с.Осеново с одобрението на Община Аксаково да въведе режим на
водоползването в селото.
От приложената Заповед № 699/29.08.2024 г. на кмета на Община Аксаково се установява, че
считано от 30.08.2024 г. на територията на с.Осеново е бил въведен режим на водоползване.
Със Заповед № 796/30.09.2024 г. въведените ограничения са отменени.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите А., В. и К., дадени в
хода на съдебното следствие; свидетелство за съдимост, разпечатки от коментари от
интернет, жалба,вх.№ 13/14.04.2024 г. и отговора към нея , писмо,вх.№ 91645/14.11.2024 г.
се установява, че „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД, Заповед № 699/29.08.2024 г.
на кмета на Община Аксаково и др., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК е необходимо да
2
бъде разгласено неистинско позорно обстоятелство за дадено лице или да му се припише
конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. В съдебната практика
се приема, че предмет на престъплението "клевета" могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. То
следва да е позорно, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в частност - да приписва
извършването на престъпление. И в двата случая целта на дееца е злепоставяне на
личността на оклеветения пред обществото чрез засягане на неговата чест и достойнство. От
субективна страна престъплението клевета се извършва само умишлено - с пряк или
евентуален умисъл. Деецът трябва да съзнава, че разгласените от него обстоятелства са
позорни или че приписваното от него деяние има престъпен характер. Същевременно той
трябва да съзнава и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не
е извършил приписваното му престъпление, т. е. че разгласеното от него не отговаря на
истината.
Според състава на съда изявлението „разписал и получаваш хонорар, за да се пренасочва
водата към Кранево“,възприето буквално е възможно, при едно субективно тълкуване, да се
приеме, че би могло да визира мълчаливо подразбираща се корупционна дейност. Но, за да
бъде прието, че определено изявление приписва другиму престъпление, то следва да бъде
достатъчно ясно и конкретно, с определена фактология, относима към точно определено
деяние – което деяние да бъде достатъчно ясно очертано, за да може да се установи дали е
извършено или не. В случая инкриминираният елемент от изявлението – " получаваш
хонорар " – е неясен и неопределен, като липсва конкретика и според съда се доближава до
лична емоционална негативна оценка, свързана с липсата на вода през летния сезон в
селото, а не с твърдение за престъпление. Предвид изложеното състава на съда намира, че
инкриминираното изявление не би могло да бъде определено като клевета.
Че става въпрос за емоционална негативна оценка състава на съда прави преди всичко въз
основа на показанията на св.К., която посочва:“ но как така за съседите отдясно винаги има
вода, а за нас няма.Как така в центъра има вода без проблем, как така нашите роднини,
които имат в центъра имот винаги имат вода,басейнът им е пълен,фонтанчета шуртят…, а
ние пълним туби цяло лято, за да си измием ръцете.“Лятото на 2024 г. беше абсолютно
нетърпимо, дори през нощта нямахме вода дни наред. Беше невъзможно да се живее
там…“,“ това което ни изненада е, че в селото има каптажи, от които водата заминава за
с.Кранево, а това ни се струва несправедливо…“. Видно от приложената справка от ВиК
Варна е, че от края на месец юни 2024 г. до месец септември същата година в с.Осеново има
повече от 13 сигнала "без вода", " без вода от миналата сряда", " без вода от 48 часа" и др.
От писмо,вх.№ 91645/14.11.2024 г. ,че „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД
осигурява вода за питейно-битови цели на жителите на местност „Поляните“, която
административно се намира в землището на с.Кранево, общ.Балчик,т.е. не е невярно
твърдението, че водата от водоизточници, намиращи се на територията на с.Осенова се
насочва за с.Кранево. В жалбата си собствениците на имоти в с.Осеново изискват от кмета
на селото „справедливо разпределение на наличната вода“. Съгласно Заповед №
699/29.08.2024 г. на кмета на Община Аксаково в т.VI кмета на с.Осеново е задължен да
извършва регулярни проверки и да осъществява контрол по спазване на въведените
ограничения, което задължение жалбоподателя не е изпълнил, а видно от приложения
отговор от 15.08.2024 г. по жалба на живущ в с.Осеново е поискал от съселяните си да
подават сигнали към него, което съдът разчита като нежелание от страна на жалбоподателя
да се конфронтира с част от живущите в селото.
На следващо място според състава на съда не се доказа и обстоятелството, че автор на
инкриминираните изрази е подс.М..
Действително от доказателствата по делото става ясно, че публикацията е правена от профил
3
във фейсбук с име С.М.М., но от страна на частния тъжител не са представени безспорни
доказателства, как и от кого е създаден профила във „фейсбук“, от които е направена
процесната публикация, кое лице към момента на публикуването на текста го е ползвало,
което води до извод, че не е налице доказателствен материал, който по безспорен и
категоричен начин да установява, че именно подсъдимата е автор на коментара.
Създаването на личен акаунт /профил/ дава възможност на хората да се свързват с приятели,
роднини и други познати, да споделят снимки и видеоклипове, да изпращат съобщения и
други. Общуването в интернет мрежата се осъществява чрез свободно регистрирани
потребители, като регистрацията на потребители не се контролира за достоверност на
данните. Не е задължително и е напълно възможно регистрирания профил с името на
определен човек, да не отговаря на неговата личност. Именно липсата на гаранции, че един
профил отговаря само и единствено на една личност и само тази личност има възможност да
се изразява / да изпраща текстови съобщения и да публикува изображения/ от този профил
поставя под съмнение авторството на деянието. По делото освен компютърна разпечатка,
която няма самостоятелна доказателствена стойност, не са представени никакви други
доказателства, които да обвържат подсъдимата като автор на изразите, изпратени от
профила.
Ето защо настоящия състав на съда намира, че обвинението не е доказано по начина,
изискуем в чл. 303, ал. 2 от НПК.По изложените съображения, доколкото присъдата не може
да се основава само на предположения, съдът на основание чл. 304 от НПК призна
подсъдимата за невиновна в извършването на престъпление спрямо честта, достойнството и
доброто име на тъжителя Б. и я оправда за престъплението по чл.148 ал.2 предл.1 вр. ал.1 т.1
и т.2 предл.2 вр. чл.147 ал.1 предл.1 от НК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи в тежест на
подсъдимия Б. направените по делото разноски в размер на 1500 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ В РС ВАРНА :




4
Съобщи за изтекли лични данни