№ 111
гр. П., 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20251230200321 по описа за 2025 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. С. Д., ЕГН **********, с адрес /населено място/, против
Наказателно постановление № 24-0314-000672 от 10.12.2024 г. на Началник Група в ОД на
МВР Б., РУ-П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50.00
/петдесет/ лева и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева. На основание Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са отнети общо 10 точки.
Наказаното лице останало недоволно от издаденото НП, който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява от процесуален
представител.
Административно наказващият орган – Началник Група в ОД на МВР Б., РУ-П., редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмото, с което е изпратена
административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното
постановление и потвърждаването му. Обективирано е и възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на последното не съответства
на действителната фактическа и правна сложност на делото.
1
ТО – П. към Районна прокуратура – Б., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, приложените към административно
наказателната преписка, а именно: НП № 24-0314-000672/10.12.2024 г., АУАН № GA
1221245/21.11.2024 г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
издадена от Министъра на МВР, относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и
контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, както и събраните в хода на
съдебното следствие: писмо рег. № 314000-6314/20.06.2025 г. от Началник РУ-П., ведно с
писмо рег. № 244р-16713/16.06.2025 г. от Началник сектор ЧРПО, Удостоверение с рег. №
244р-16710/16.06.2025 г. и копие на типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-
45560/11.09.2023 г.
Разпитани бяха свидетелите М. А. С. и В. Н. И..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установи се в процеса, че на 21.11.2024 г. в 23:10 часа в /населено място/, в района на
бензиностанция „ОМВ“, жалбоподателят управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ***, собственост на Ж.Т.М от гр. П.. По същото време и на същото място свидетелите М.
А. С. и В. Н. И., двамата служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б., РУ-П.
обслужващи територията на РУ - П., изпълнявали служебните си задължения по пътния
контрол, като същите били позиционирани именно на ул. „Ц.Б.“, в района на бензиностанция
„ОМВ“ в гр. П.. Мястото било осветено и полицейските служители забелязали, че водача на
лекия автомобил управлява същия, без да е поставил обезопасителен колан, с който
автомобила е оборудван. Свидетелят М. С. спрял водача на лекия автомобил за проверка
като освен установеното, че същия шофира без поставен обезопасителен колан, извършили и
справка чрез служебен таблет, при която проверка установили, че управляваното от
жалбоподателя МПС, не е представено на „Годишен технически преглед“ в определения за
това срок.
За извършеното от жалбоподателя, свидетелят М. А. С. – мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Б., РУ-П., в присъствието на свидетеля В. Н. И., на
21.11.2024 г. съставил АУАН Серия GА № 1221245, против И. С. Д., в който възприел, че на
21.11.2024 г. в 23:10 часа в /населено място/, в района на бензиностанция „ОМВ“,
последният като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, собственост на
Ж.Т.М от гр. П., не е поставил обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, с
което виновно е нарушил чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, както и че управлява МПС, което не е
представено на „Годишен технически преглед“, с което виновно е нарушил чл. 147, ал. 1 от
2
ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт, на 10.12.2024 г. Началник Група в ОД на МВР Б., РУ-П.,
издал и обжалваното НП № 24-0314-000672, в което възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева
и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева. На основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР, са отнети общо 10 точки.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя И. С. Д. на 20.05.2025 г., и на
02.06.2025 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят М. А. С. и
свидетелят по съставянето на акта В. Н. И..
Полицейските служители установяват, че на инкриминираната дата били нощна смяна.
Същите били позиционирани на ул. „Ц.Б.“ в района на бензиностанция „ОМВ“ в гр. П.. Тъй
като мястото било осветено забелязали водач, който управлява МПС без поставен
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, поради и което го спрели за
проверка. Извършили и проверка със служебен таблет, при което установили, че МПС-то,
което жалбоподателят управлява, не е представено на ГТП, в определения за това срок. За
констатираното полицейският служител М. С., съставил АУАН на водача на процесното
МПС – И. Д. С.. Актът бил съставен на място и разписан от жалбоподателя, без възражения.
Актосъставителят допълва, че доколкото си спомня Д. устно заявил, че ще остане без точки.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по делото, като намери, че
същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички доказателствени
източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития.
Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност
и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и
приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата
на връчване на НП.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
3
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона. Съгласно чл.
189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е
съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор II - I степен в сектор/група
„Охранителна полиция“/ група „Пътен контрол“/ група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охрантелна полиция“, участък към РУ при ОДМВР, а НП е издадено от компетентен
АНО – Началник Група в ОД на МВР Б., РУ - П., упълномощени със Заповед с рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на
двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
В настоящия казус, жалбоподателят И. С. Д. е санкциониран за това, че на 21.11.2024 г. в
23:10 часа в /населено място/, в района на бензиностанция „ОМВ“, управлява лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № ***, собственост на Ж.Т.М от гр. П., без да е поставил
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, с което виновно е нарушил чл. 137А,
ал. 1 от ЗДвП, както и че управлява МПС, което не е представено на „Годишен технически
преглед“, с което виновно е нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП:
Правилно първото нарушение е квалифицирано под материалната норма на чл. 137А, ал. 1
от ЗДвП - Посочената за нарушена норма регламентира, че водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Съдът
възприема изцяло свидетелските показания на свидетелите М. А. С. и В. Н. И., които
поддържат фактическата обстановка и заявяват, че на процесната дата съвместно при
4
изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътното движение, са спрели за
проверка жалбоподателя, като са установили, че същият управлява МПС без поставен
предпазен колан, с какъвто е оборудвано МПС-то. Освен това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а от страна на жалбоподателя в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани
гласни доказателствени средства, разколебаващи или опровергаващи фактическата
обстановка в АУАН и НП в тази му част.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, която
предвижда административно наказание Глоба във фиксиран размер от 50,00 лева. По силата
на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, наказва се с глоба 50,00 лева водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание
е обявено от закона за наказуемо.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място жалбоподателят И. С. Д. е управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген голф“, с рег. № ***, за което превозно средство няма спор, че
е категория N1, съгласно чл. 149, ал. 3, б. „а“ от ЗДвП, без да използва обезопасителен колан,
след като е установено, че е било оборудвано с такива.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава
на административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както правилно деянието е
квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от
дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му
характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чиито адресат се явява и не попада в категориите, за
които е предвидено изключение по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. От събрания доказателствен
материал се установи от субективна страна умисълът за извършване на административното
нарушение, каквато е единствено възможната в случая форма на вина. Освен това,
изискването е ползването на обезопасителен колан да става при упражняване на правно –
регламентираната дейност по управление на МПС, по време на която именно,
неизпълнението на това задължение е било констатирано и установено от контролните
органи и водачът е съзнавал нейното осъществяване.
Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана
отговорността на жалбоподателя на основание цитираните по - горе разпоредби.
Законодателят не е предвидил възможност за съобразяване на размера на предвиденото
административно наказание „Глоба“, като размерът в случая съответства на материалния
закон и предвидено в приложимата санкционна разпоредба.
5
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По административното обвинение за нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
От констатациите в АУАН и от показанията на разпитаните в съдебно заседание същи
свидетели се установява, че управлявания от жалбоподателя автомобил, не е бил представен
на годишен технически преглед.
Наказващият орган правилно е приел по второто нарушение, че е налице нарушение на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП,
регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните
превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните
средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална
конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят
с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 185, от ЗДвП,
за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което
не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с Глоба в размер на 20,00 лева.
Установено е, че МПС-то не е собственост на жалбоподателя, както и обстоятелството, че
автомобилът следва да бъде представен на технически преглед е задължение на собственика,
или съответното длъжностно лице, но в случая е установено категорично извършване на
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил,
непредставен на технически преглед. По делото е установено по несъмнен начин, че
управляваното от жалбоподателя МПС, не е било представено на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата му изправност /годишен технически преглед/. По
делото не се сочи, като не са представени и доказателства, че е налице представяне на МПС
за годишен технически преглед. Действително жалбоподателят не е собственик, а водач на
МПС, но той като правоспособен водач е бил длъжен, предприемайки управление на чуждо
моторно превозно средство, да се убеди, че то е технически изправно за движение,
респективно, че е представено на годишен технически преглед. Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо.
Още повече, тук съдът следва да отбележи, че ноторно му е известно, че жалбоподателя е
обжалвал други НП /(НП) № 24-0314-000579 от 11.10.2024 г. /НАХД 319/2025 г. на РС-П./ и
(НП) № 24-0314-000654 от 25.11.2024 г. /НАХД № 320/2025 г. на РС-П./, с които на
6
01.10.2024 г. и на 12.11.2024 г. е осъществил състава на нарушението по чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП. Т.е. същият е продължил да управлява МПС в периода 01.10.2024 г. – 21.11.2024 г.,
което не е предоставено на технически преглед, въпреки, че е бил санкциониран за тези
нарушения.
Съдът не намери основание и за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като счете,
че конкретните деяния не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от този вид, имайки предвид обстоятелствата, че жалбоподателят е
шофьор от 2020 г., видно от справка за нарушител/водач и е нарушил основно правило за
движение по пътищата, както и това, че същият е многократно наказван по
административен ред за нарушаване на тези правила с налагане на глоби и с фишове.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно, обосновано и издадено в съответствие с материалния и процесуалния
закон и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, въззиваемата страна има право на разноски, но такива не са
поискани, не са направени и не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, П.кият
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 24-0314-
000672 от 10.12.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР Б., РУ - П., с което на И. С.
Д., с ЕГН ********** от /населено място/, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50,00 лева и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен
съд – гр. Б., в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7