Определение по дело №221/2020 на Окръжен съд - Добрич

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                   № 267

                                 гр.Добрич    14.04.2020 г.

                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 Добричкият окръжен съд                                 гражданско отделение

 На тринадесети април                                      2020 г.

 В закрито заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                            ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар:…………………………..

Прокурор:………………………….

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №221 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Етажната собственост на ваканционен комплекс „В. С. Д.“-гр.К. срещу определение №683/19.12.2019 г. по ч.гр.д.№467/2019 г. на Каварненския районен съд,с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №196/22.08.2019 г. и производството по цитираното дело е прекратено.С доводи за недопустимост и евентуално незаконосъобразност на атакуваното определение се настоява за обезсилването му или неговата отмяна.

Насрещната страна „К. П.“ ЕООД-гр.К. не изразява становище по допустимостта и основателността на частната жалба.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателят е уведомен за атакуваното определение на 17.01.2020 г. /съобщение на лист 51 от делото на КРС/,частна жалба вх.№276/24.01.2020 г. е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 24.01.2020 г..Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

По ч.гр.д.№467/2019 г. на КРС частният жалбоподател Етажна собственост на ваканционен комплекс „В. С. Д.“-гр.К. е сезирал районния съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжник „К. П.“ ЕООД-гр.К. за сума от 1 212 лв-главница;16,83 лв-лихва за забава за периода 01.07.2019 г.-19.08.2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 20.08.2019 г. до окончателното плащане;разноски по заповедното производство.КРС уважава заявлението и издава заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №196/22.08.2019 г.,с която разпорежда длъжникът да заплати на кредитора всички гореизброени суми и 350 лв разноски в заповедното производство.Заповедта е връчена на длъжника  и в двуседмичния тогава /според предишната редакция на текста/ срок по чл.414 ал.2 от ГПК „К. П.“ ЕООД-гр.К. подава възражение срещу заповедта с характер на такова по чл.414а ал.1 от ГПК за извършено от длъжника плащане на всички вземания в рамките на срока за доброволно изпълнение по чл.412 т.8 от ГПК /предишна т.7/,за което плащане са представени и писмени доказателства /платежно нареждане/,придружено и с възражение по чл.414а ал.2 от ГПК за недължимост на разноски в заповедното производство по причина,че длъжникът не е дал повод с поведението си за предявяване на вземанията.Районният съд е пристъпил към изпълнение на процедурата по чл.414а ал.3 от ГПК,като е връчил на заявителя-ЕС препис от възражението и приложеното към него доказателство с право на писмено становище в 3-дневен срок.Такова становище от заявителя е постъпило в указания срок с вх.№3700/16.10.2019 г.,в което същият заявява,че действително е получил плащане на всички вземания,като с допълнително становище вх.№3858/25.10.2019 г. е уточнено,че длъжникът е изплатил доброволно на кредитора и разноските в заповедното производство.След горната размяна на книжа заповедният съд дължи произнасяне по възражението на длъжника и становището на заявителя съгласно разпоредбата на чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК.Разпоредбата на чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК не регламентира изрично какво по форма и съдържание следва да е произнасянето на заповедния съд по възражението на длъжника и становището на заявителя.С разпоредбата на чл.414а ал.4 изр.1 от ГПК се предвижда съдът да обезсили заповедта за изпълнение изцяло или частично при липса на подадено от заявителя становище в указания 3-дневен срок,което е всъщност процедиране при хипотеза на приемане от съда на длъжниковото възражение за основателно.Основателността на възражението по чл.414а от ГПК при хипотезата на горното изр.1 се презюмира от мълчаливото потвърждаване от заявителя на извършеното от длъжника плащане на вземанията по издадената заповед,което потвърждаване следва от неподаването на становище по възражението.В хипотезата на чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК на постъпило становище от заявителя по подаденото от длъжника възражение е логично заповедният съд да действа по идентичен съгласно изр.1 на цитираната разпоредба начин в случай,че приеме длъжниковото възражение за основателно.Заповедният съд при подадено становище от заявителя следва отново с определение да се произнесе по същество на доводите във възражението и становището и,ако счете,че възражението е изцяло или частично основателно,да процедира по правилото на чл.441а ал.4 изр.1 от ГПК-да обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение.

В случая заповедният съд се е произнесъл,като е приел в мотивите си /диспозитив в тази насока не е формулиран/ възражението по чл.414а ал.1 от ГПК за основателно поради неоспореното и подкрепено от заявителя твърдение на длъжника,че последният е заплатил всички вземания,вкл. разноските в заповедното производство,на кредитора в срока за доброволно изпълнение на заповедта.Вследствие приемане на възражението като основателно правилно заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил производството.Това е логичната последица при осъществено от длъжника цялостно погасяване на задълженията в срока за доброволно плащане,защото при извършено цялостно плащане не е смислено да се поддържа действието на заповедта за изпълнение като изпълнително основание,въз основа на което може във всеки момент да се иска издаване на изпълнителен лист срещу длъжника.Постановяване обезсилване на заповедта при приемане на възражението по чл.414а от ГПК за основателно се налага от факта на признатата от заповедния съд недължимост на вземанията по заповедта поради извършеното от длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение.

Обжалваното определение е допустимо като постановено в съответствие с правомощията на заповедния съд,регламентирани с разпоредбите на ГПК,и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Изложеното обосновава неоснователност на депозираната частна жалба,която следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от настоящото производство частният жалбоподател няма право на разноски,каквито изрично е претендирал,и такива не следва да му се присъждат.Разноски не са претендирани и от насрещната страна-длъжник в заповедното производство.

Водим от горното,Добричкият окръжен съд

 

                                      

 

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №683/19.12.2019 г. по ч.гр.д.№467/2019 г. на Каварненския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                    2.