№ 3642
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100111260 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от Й. К. Ц., ЕГН **********, чрез адв. М. М. – САК, съдебен адрес: София,
ул. **** против „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК, ЕИК ****, София, ул. ****, с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Й. К. Ц. не дължи
на „БАНКА ДСК„, ЕАД следните суми: 45 668,91 лв. - главница, ведно със законната лихва,
считано от 25.01.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер 149,92 лв. за
периода от 25.03.2011 г. до 24.01.2012 г., лихва за забава в размер 152,28 лв. за времето от
25.03.2011 г. до 24.01.2012 г., както 919,42 лв. - разноски по делото за държавна такса, и
909,71 лв. - възнаграждение на юрисконсулт, за които по ч.гр.д. № 3751/2012 г. на СРС, 24 с-
в са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, поради
изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че, по заявление на „БАНКА ДСК" ЕАД срещу „А. БГ" ЕООД,
ЕИК **** и Й. К. Ц. е било образувано ч.гр.д. № 3751/2012 г. по описа на СРС, 24 с-в, по
което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, като Й. К. Ц. е осъден да заплати на заявителя следните суми: 45 668,91
лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2012 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер 149,92 лв. за периода от 25.03.2011 г. до 24.01.2012 г.,
лихва за забава в размер 152,28 лв. за периода от 25.03.2011 г. до 24.01.2012 г., заедно с
919,42 лв. - разноски по делото за д.т. и 909,71 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на ответното банково дружество е
1
образувано изп. дело № 20128440400546 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, по
което на 06.10.2015 г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот. След
тази дата не са били извършвани изпълнителни действия спрямо Й. К. Ц., които да водят до
прекъсване на давността, и които да са насочени към принудително удовлетворяване на
вземането.
С Постановление от 23.02.2022 г. ЧСИ С.Я. е прекратил изпълнителното производство по
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ищецът твърди, че, към датата на предявяване на настоящия иск, са изтекли повече от 5
години след последното валидно изпълнително действие насочено към удовлетворяване на
кредитора, поради което счита, че не дължи на ответното дружество посочените по - горе
суми.
В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че той не му дължи исковите суми, за които по заповедното
производство са издадени цитираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Претендира разноски за адвокат на основание чл. 38 ЗА..
Ответникът признава иска в случай, че съдът го намери за допустим. Счита, че, с оглед
признанието му, разноски не му се следват.
Не претендират разноски и молят съда да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и отчете направеното
признание на иска от ответника, намира, че следва да се приложи нормата на чл. 237 ГПК,
като съобрази мотивите си с ал. 2 на цитираната разпоредба.
Съдът счита, че в случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за
постановяване на такова предвидени в чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави и е такова право, с което ответникът може да се
разпорежда. С оглед на това и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е освободен от
задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че ищцовата претенция се
уважава и решението се основава на признанието на иска.
Пред вид изложеното съдът приема, че исковата претенция с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
исковите суми, е основателна и доказана и, като такава следва да бъде уважена, като, пред
вид обстоятелството, че, за образуване на делото ищецът е наел адвокат, а признанието на
ответника е при размяна на книжата по чл. 131 ГПК, на процесуалния представител на
ищеца се следват разноски, на основание чл. 38 ЗА в размер, възлизащ, съобразно Наредбата
за минималните размери на адв. възнаграждения, на 4 328 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Й. К. Ц., ЕГН **********, чрез адв.
М. М. – САК, съдебен адрес: София, ул. **** против „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ****,
София, ул. “Московска“ № 19, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, че Й.
К. Ц. не дължи на „БАНКА ДСК„, ЕАД следните суми: 45 668,91 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от 25.01.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер 149,92 лв. за периода от 25.03.2011 г. до 24.01.2012 г., лихва за забава в размер 152,28
лв. за времето от 25.03.2011 г. до 24.01.2012 г., както 919,42 лв. - разноски по делото за
държавна такса, и 909,71 лв. - възнаграждение на юрисконсулт, за които по ч.гр.д. №
3751/2012 г. на СРС, 24 с-в са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД да адв. М. М. – САК, съдебен адрес: София, ул. ****
адвокатско възнаграждение в размер 4 328 лв,, на основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3