№ 85
гр. гр. Лом, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Пл. Й.
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от И. Пл. Й. Административно наказателно дело
№ 20251620200348 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят И. Й. Б. от гр. Лом, ***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР
Монтана, РУ - Лом Наказателно постановление № 25-0294-000774 от
10.10.2025 г., с което на осн. чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/
лева.
В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Д. Ц. от АК - Монтана,
който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С НП № 25-0294-000774 от 10.10.2025 г. на И. Б. е наложено
административно наказание „Глоба” от 200.00 лв. за това, че на 29.09.2025 г. в
1
гр. Лом, на *** управлява собствения си лек автомобил *** с рег. ***, като на
кръстовището с *** нарушава разпоредбите на пътен знак Б-2 (Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство) и навлиза на ***, отнема
предимството на внезапно навлизащият и движещият се от дясната му страна
в лентата за насрещно движение велосипедист и в условията на съвина блъска
уязвимият участник, с което реализира ПТП.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 29.09.2025 г. служителят на РУ – Лом – М. М. се намирал на *** в гр.
Лом /която има по две ленти за движение във всяка посока/. М. връчвал
наказателно постановление, когато чул удар и след като се обърнал видял, че
от *** излизал автомобил ***, като е настъпил сблъсък между него и
двуколесно ППС, движещо се в насрещното движение по ***. Полицейският
служител отцепил движението и запазил местопроизшествието до
пристигането на колегите му – св. Б. В. и М. В.. На водача на лекия автомобил
бил съставен АУАН от св. В. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е
подписан без възражение и въз основа на него АНО издал атакуваното
Наказателно постановление № 22-0294-000774/10.10.2025 г., с което е
наложил съответното административно наказание.
От правна страна съдът намира най-напред, че жалбоподателят не е
извършил нарушение на цитираните в АУАН и НП разпоредби.
Посоченият като нарушена норма чл. 6, т. 1 от ЗДвП вменява
задължение на участниците в движението да „съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка“.
По делото не се спори, че ПТП-то е реализирано между автомобилът,
управляван от жалбоподателя и двуколесно ППС, описано в АУАН и НП като
„велосипед“. По делото е приобщен снимков материал от възникналото ПТП,
видно от който става дума именно за двуколесно ППС, задвижвано от
2
електрически двигател. По см. на пар. 6, т. 19 ДР на ЗДвП "велосипед" е пътно
превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с
мускулната сила на лицето, което го управлява. Очевидно в случая не става
дума за велосипед, а за "самобалансиращо се превозно средство" по см. на пар.
6, т. 18в от ДР на ЗДвП – „превозно средство с едно колело или с две
успоредно разположени колела, задвижвано от двигател, чиято максимална
конструктивна скорост не надвишава 25 km/h, за което е характерно присъщо
нестабилно равновесие и което се нуждае от спомагателна контролна система,
за да се поддържа в равновесие“. Не това обаче е най-същественото, водещо
до незаконосъобразността на издаденото НП.
И в двата акта на административнонаказателното производство е
посочено, че лекият автомобил е нарушил разпоредбите на пътен знак Б-2
(Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство). Доказателствата по
делото обаче сочат друго. Съдът кредитира показанията на св. М. като
обективни и достоверни, както и показанията на св. В. и В., доколкото
възпроизвеждат факти, които са им разказани от участниците в ПТП и техния
колега. По никакъв начин не се установява жалбоподателят да е нарушил
разпоредбите на пътен знак Б-2. Напротив, от показанията на свидетелите
става ясно, че същият е спрял преди знака на кръстовището на *** с ***,
изчакал е да преминат движещите се от лявата му страна по пътя с
предимство автомобили и едва след това е потеглил. Невярно в АУАН и НП е
отразено, че е „отнел предимството на движещия се велодипед“. Процесното
самобалансиращо се превозно средство се е движело в насрещното движение
по *** и в противоречие с нормите на ЗДвП е навлязло в кръстовището,
вследствие на което е настъпил удар между него и нищо неподозиращият
водач на автомобила. При това положение не може да се говори за
„предимство“ на двуколесното ППС, тъй като то се е движело в насрещното
движение. Отделно от това, с т. нар. „велосипед“ са се придвижвали не едно, а
две лица, като в същото време е бил и натоварен с две щайги с хранителни
продукти (видно от приложения по делото снимков материал). От изложеното
до тук може да се направи верният извод, че настъпилото ПТП не е по вина на
жалбоподателя, а на другия водач – управляващият самобалансиращото се
превозно средство. Следователно АНО неправилно е определил, че водачът на
лекия автомобил „в условията на съвина“ е блъснал уязвимия участник в
движението. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН:
3
„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.“ Съдът намира, че в настоящия случай липсва и
субективният елемент от състава на описаното нарушение: вината. Вярно,
според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН „Непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи“ и в нормата на чл. 179 от ЗДвП не се изключва
наказуемостта при непредпазливост. В случая обаче не е налице умисъл като
форма на вината, но не е налице и непредпазливост, в никоя от формите й.
Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на
общественоопасните последици, но също така не е и могъл, нито е бил длъжен
да ги предвиди. Нито е можел, нито е бил длъжен да предполага, че в
насрещното движение на улицата, по която е навлязъл правомерно, ще се
движи двуколесно ППС с две лица и немалко багаж, което освен това, е
навлязло неправилно в кръстовището на двете улици. Не става въпрос за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП от Б., а за нарушение на ЗДвП от другия
водач. Не е налице „съвина“ между двамата, а неправомерно поведение от
страна на водача на двуколесното ППС, на когото също е съставен АУАН и е
издадено влязло в сила НП /които също са приобщени като доказателства по
настоящото дело/. Не е следвало обаче да се съставя АУАН и на водача на
лекия автомобил, тъй като същият не е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП. АНО е следвало да извърши проверка на спорните обстоятелства, на
осн. чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички факти и събрани доказателства
и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и
неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като се
установява, че жалбоподателят нито е нарушил разпоредбите на пътен знак Б-
2, нито е отнел предимството на самобалансиращото се превозно средство
/неправилно посочено като „велосипед“/, нито е действал виновно /умишлено
или непредпазливо/. Затова и не е следвало да се издава НП, а производството
да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателя е наложено
административно наказание на осн. чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 3 от
ЗДвП, където се предвижда, че който поради неспазване правилата за
предимство причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 300 лв. Както беше посочено, жалбоподателят не е причинил ПТП.
Напротив, настъпилите вредни последици са следствие само от
4
неправомерното поведение на другия водач, поради което се налага извода, че
Б. не е осъществил състав на административно нарушение по чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП и не следва да бъде санкциониран на това основание.
Накрая, за пълнота следва да се отбележи, че АНО е допуснал
нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който „Административното
наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение“. В последната редакция
на нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП /в сила от 07.09.2025 г./ законодателят е
предвидил „глоба“ в размер на 300,00 лв., като този размер е абсолютно
определен. В предишната редакция на разпоредбата глобата е размер на
200,00 лв. /каквато е наложена с процесното НП/. Б. е санкциониран за
събитие от 29.09.2025 г., при което положение, ако АНО е преценил, че от него
виновно е извършено нарушение, наложената глоба следва да е 300,00 лв., а не
200,00 лв. В случая не намира приложение чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
нарушението се твърди да е извършено на 29.09.2025 г., т. е. след влизане в
сила на последната редакция на чл. 179, ал. 2 ЗДвП от 07.09.2025 г. и не са
налице две разпоредби, едната от която да е по-благоприятна за дееца.
Напротив – в случая приложение намира единствено описаната последна
редакция на санкционната норма. Определянето на административно
наказание „глоба“ в друг размер не съответства на предвиденото в закона /тъй
като се обсъжда деяние, извършено при действието на изменената вече
разпоредба/. По този начин АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е нарушил принципа за законоустановеност на наказанието
(така и ППВС № 10/28.09.1973 г.). Дори жалбоподателят да беше
действително извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП /което, както беше
посочено, не е така/, описаният порок досежно наказанието е самостоятелно
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0294-000774 от
10.10.2025 г. на Началник Сектор в ОД МВР Монтана, РУ - Лом, с което на И.
Й. Б. от гр. Лом, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 179, ал. 2,
5
във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началник Сектор в ОД МВР Монтана, РУ – Лом, за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6