Определение по дело №1207/2018 на Районен съд - Дупница

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2018
					Дупница

 

Номер                                      Година                                 Град

 

	IІ гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	14.08.		2018

 

на                                                                                     Година

 

закрито

Иван Димитров

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

     1.

      2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	Гражданско		1207		2018

 

                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от "ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България" ЕООД, ЕИК ********* - заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Л.Г., съдебен адрес:***, срещу Д.М.В., ЕГН **********, чрез законния представител Р.Д.Д., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК и чл.79 ЗЗД.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.           Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

 Ищецът твърди, че на 15.05.2010 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и Мартин Росенов В., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен договор за кредит овърдрафт, съгласно който "Банка ДСК" ЕАД е отпуснала на Мартин Росенов В. кредит в размер на 1 300 лева. „Банка ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията си по договора, като е предоставила на кредитополучателя горепосочената сума.

На 29.04.2013 г. кредитополучателят е починал, като за свои наследник е оставил възразилия длъжник Д.М.В. и поради преустановяване на погасяването на задължението кредиторът е обявил на наследника предсрочната изискуемост на вземането с нотариална покана акт № 111, том 1, рег. № 5344/23.04.2015 г. на нотариус Л. Стоева с рег. № 527 РС Дупница, получена срещу разписка. Кредитът е изискуем по отношение на наследника с дата на настъпване на изискуемост - 28.09.2015 г.

Обстоятелството, че наследникът е приел наследството по опис не е основание за снемане на отговорността на ответника, като той отговрая до размера на полученото наследство, а именно - лек автомобил, чието стойност е оценена на 1600 лева.

За защита на интересите си банката на 18.02.2016 г. подала заявление по чл.417 от ГПК срещу Д.М.В., като наследник на починалия кредитополучател, за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 213/2016 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми: 675, 53 лева, представляваща главница по договор за кредит овърдрафт от 15.05.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2016 г. до изплащане на вземането; 268, 69 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.04.2013 г. до 17.02.2016 г.; 82, 34 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 06.04.2013 г. до 17.02.2016 г.; 36, 50 лв. - такси и разноски; 325 лева - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 ГПК Д.М.В. е възразил срещу издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

На 09.05.2016 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от "Банка ДСК" ЕАД – цедент, на "ОТП Факторинг България“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. На ответника било изпратено уведомление за извършената цесия от цедента, което не е потърсено; ищецът счита, че ответникът е уведомен с връчването на поканата за доброволно изпълнение, евентуално – с връчването на исковата молба, към която е приложено уведомлението.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 675, 53 лева - главница по договор за кредит овърдрафт от 15.05.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2016 г. до изплащане на вземането; 268, 69 лева - договорна лихва за периода от 06.04.2013 г. до 17.02.2016 г.; 82, 34 лева - наказателна лихва за периода от 06.04.2013 г. до 17.02.2016 г. Претендират се и направените разноски.

При условия на евентуалност е направено искане за осъждане на ответника, в качеството на наследник на Мартин Росенов В., ЕГН **********, да заплати на ищеца 675, 53 лева - главница по договор за кредит овърдрафт от 15.05.2010 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

          В постъпилия писмен отговор се сочи, че приетото по опис наследство се състои единствено от лек автомобил марка Фолксваген Пасат с рег. № КН 7780 АХ, почти унищожен при ПТП, при което загинал наследодателят на ответника. При приемането на наследството по опис не е извършвана оценка на вещта, а в определението на съда е цитирана представената фактура за закупуване на автомобила, която не установява стойността на автомобила след ПТП.  

          2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, обективно съединен при условия на евентуалност с иск по чл. чл.79 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не се оспорва сключването на описания в исковата молба договор за кредит овърдрафт от 15.05.2010 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и Мартин Росенов В., ЕГН **********, като кредитополучател.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за кредит и договора за допълнителни услуги, предаването на сумата по договора за кредит, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума.

В тежест на ответника е да установи стойността на приетото по опис наследство.

По доказателствата:

Съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 213/2016 г. по описа на ДРС.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

Изисква за прилагане ч.гр.д. № 213/2016 г. по описа на ДРС.

НАСРОЧВА гр. д. № 1207/2018 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 21.09.2018 г. от 11, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: