№ 614
гр. Дупница, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20251510100640 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
З. С. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, е предявила срещу Г. С. К., ЕГН:
**********, с адрес: с. *** и И. С. К., ЕГН: ***, с адрес: с. ***, с която иск с правно
основА.е чл. 34 от ЗС.
Ищцата твърди, че с ответниците, като наследници по закон (деца) на С. Г.ев К.,
бивш жител на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, починал на 16.12.2018г., са съсобственици
на следните недвижими имоти: 1.Сграда
с идентификатор 65379.502.404.1 по КККР на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, одобрена
със Заповед № РД-18-247/22.12.2022 год. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо сградата: няма изменение на КККР със заповед, с адрес с. ***, сградата е
разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404, със застроена площ от 76 кв.м., брой
етажи 2, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, предишен идентификатор: Няма
и 2.Сграда с идентификатор 65379.502.404.2 по КККР на с. Сапарево, общ. Сапарева баня,
одобрена със Заповед № РД-18-247/22.12.2022 год. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с
идентификатор 65379.502.404, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение: Хангар, депо.
Приживе наследодателят на стрА.те С. К. прехвърлил на ищцата, с договор за
покупко-продажба № 147, том І, рег.№ 1887, дело 113, от 18.04.2011 год. По описа на
Нотариус Л.С., цялата собственост върху УПИ ХІІ-1618, кв. 44 по регулационния план на с.
Сапарево, с площ от 965 кв.м., ведно с 5/8 идеални части от построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда и гараж, които сгради са идентични със Сграда с идентификатор
1
65379.502.404.1 и Сграда с идентификатор 65379.502.404.2, разположени в ПИ с
идентификатор 65379.502.404.
След смъртта на наследодателя им, ищцата и братята й (ответниците по делото)
получили в наследство останалите 3/8 идеални части от сградите с идентификатори
65379.502.404.1 и 65379.502.404.2 по КККР на с. Сапарево.
ПритежавА.те от всеки от съсобствениците дялове, според ищцата, са както следва:
6/8 (шест осми) идеална част от описА.те имоти за ищцата З. С. К. и по 1/8 (една осма)
идеална част за ответниците.
До настоящият момент стрА.те не са уредили доброволно взаимоотношенията си
относно съсобствеността върху процесните сгради, поради което ищцата моли съда да
постанови решение, с което да допусне същите до делба между тях, при посочените квоти.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, като
ответникът И. С. К. счита предявения иск за допустим и основателен, а ответникът Г.
С. К. оспорва същия.
Ответникът Г. К. твърди, че описА.те в исковата молба сгради с идентификатори
65379.502.404.1 и 65379.502.404.2 по КККР на с. Сапарево, както и непоисканата за делба
сграда с идентификатор 65379.502.404.3, със застроена площ от 80 кв.м., брой етажи: един, с
предназначение: селскостопанска сграда, както и целият поземлен имот с идентификатор
65379.502.404 по КККР на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, одобрена със Заповед № РД-18-
247/22.12.2022 год. на ИД на АГКК, винаги е считал за наследствени, останали за тримата
наследници (стрА.те по делото) при равни квоти-по 1/3 идеална част за всеки от тях.
Преди известно време ответникът Г. К. случайно е узнал, че баща му е прехвърлил
имот на ищцата З. К., но е считал, че е прехвърлена само наследствената й част. Едва с
получаването на исковата молба, Г. С. К. узнава, че за поземленият имот (ПИ с
идентификатор 65379.502.404) има издаден констативен нотариален акт въз основа на
обстоятелствена проверка - НА за
собственост на недвижим имот констативен № 146, т. I, рег.№ 1886, дело № 112 от 2011 г., с
който се признава С. Г.ев К. за собственик по наследство и давност и още в същия ден -
18.04.2011 г., без да е вписан този нотариален акт по надлежния ред в АВ, баща му
прехвърля целият поземлен имот и 5/8 (пет осми) идеални части от жилищната сграда с
идентификатор 65379.502.404.1.
Ответникът Г. К. живее в тази сграда, владее, свои и ползва целият втори жилищен
етаж от 1985г., с изключение на една стая, заключена от ответника И. К.. На първият
жилищен стаж живее другият ответник И. С. К.. Поисканата за допускане до делба сграда с
2
идентификатор 65379.502.404.2 със застроена площ 24 м, брой етажи: един, с
предназначение: Хангар, депо, всъщност е гараж и външен сА.тарен възел, построен около
1987г. със средства и материали, закупени лично от Г. К.. За построяването е подпомаган с
труд от другия ответник И. К., а надстройката върху тази сграда е изградена лично от Г.
К. през 2007г., като е закупил/заплатил материали, средства и труд, т.е. това е сграда, лична
2
собственост на Г. К. и най-вероятно поради тази причина не е описана в нотариалния акт за
покупко-продажба. Неописаната в нотариалния акт за покупко-продажба и в исковата молба,
и непоискана за допускане на делба Сграда с идентификатор 65379.502.404.3 със застроена
2
площ 80 м, брой етажи: един, с предназначение: Селскостопанска страда, разположена в
поземления имот също е наследствена, построена от родителите на стрА.те по делото още
преди 1969 г.
Ответникът Г. К. твърди, че след сключване на граждански брак, някъде около 1982г.,
ищцата З. К. живее и работи в София до 1987 г. Впоследствие, от 1998г. живее на друг адрес,
в гр. Сапарева баня и оттогава не се е интересувала за този имот. През целият този период от
време тя не се е грижила за имота като цяло - поземлен имот, сгради и поддръжка,
необходими и/или наложителни ремонти.
В жилищната сграда са обособени два самостоятелни обекта - Първи етаж, който се
владее и ползва от И. К. и Втори етаж, без една заключена стая, както и половината от
подпокривното пространство се владеят и ползват от семейството на Г. К.. По голямата част
от дворното място се обработва и поддържа изключително от семейството на Г. К.. Реално
от 1985г., когато Г. К. е създал семейство и понастоящем семейството му, са ползвали и
владели имота, със знА.ето, съгласието и без противопоставянето на бащата С. Г.ев К. и на
З. С. К., и ответникът е бил уверен, че е собственик на 1/3 (една трета) ид.ч. от недвижимият
имот, останал му в наследство от бащата и майката. Никой и никога, до получаване на
исковата молба, не е оспорил владението и ползването му на имота. Г. С. К. многократно е
демонстрирал пред баща си и ищцата, че е собственик на втория стаж (без заключената
стая), половината от подпокривното пространство и част от дворното място и те никога не
са се противопоставяли. Ето защо ответникът Г. С. К. твърди, че е собственик на основА.е
давностно владение, продължило повече от 40 г. (четиридесет години) на по 1/3 /една трета/
ид.ч. от:
-ПИ с идентификатор 65379.502.404 и Сграда с идентификатор 65379.502.404.1 с
2
адрес: с. ***, разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404; застроена площ: 76 м;
Брой етажи: 2/два/, описА. в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147,
т. I, рег.№ 1887, дело № 113 от 2011г.;
-Сграда с идентификатор 65379.502.404.3, разположена в ПИ с идентификатор
2
65379.502.404, със застроена площ 80 м, брой етажи: един, с предназначение-
Селскостопанска сграда и разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404;
Твърди, също така, че Сграда с идентификатор 65379.502.404.2, разположена в ПИ с
2
идентификатор 65379.502.404, със застроена площ 24 м, брой етажи: един, с
предназначение: Хангар, депо по приложена скица, а всъщност брой етажи: два, е негова
изключителна собственост.
Ответникът Г. С. К. оспорва Нотариален акт за собственост на недвижим имот
констативен № 146, т. I, peг. 1886, дело № 112 от 2011г. и Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 147, т. I, pег. № 1887, дело № 113 от 2011г., по съображения,
3
че от 1985г., още когато майката на стрА.те е била жива, имотът е предоставен за владение и
ползване от двамата родители на двамата ответници, семейството на Г. К. обработва
предоставените му части от дворното място и се грижи и понастоящем за него, а през това
време ищцата е живяла и работила в гр.София. Ето защо праводателят им С. Г.ев К. не е
придобил правото на собственост върху спорния имот на основА.е давностно владение, т.е.
той не е притежавал изцяло правото на собственост, съответно не е могъл да прехвърли
целия имот. Ответникът Г. К. явно е демонстрирал, че с собственик на част от имота и нито
С. К., нито З. К. са отблъсквали владението и ползването му.
Предвид на изложеното ответникът Г. К. иска съда да отмени горецитирА.я
констативен нотариален акт, да допусне до делба между стрА.те:
-ПИ с идентификатор 65379.502.404 и Сграда с идентификатор 65379.502.404.1 с
2
адрес: с. ***, разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404; застроена площ: 76 м;
Брой етажи: 2/два/, описА. в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147,
т. I, peг.№ 1887, дело № 113 от 2011г.;
-Сграда с идентификатор 65379.502.404.3, разположена в ПИ с идентификатор
2
65379.502.404, със застроена площ 80 м, брой етажи: един, с предназначение:
Селскостопанска сграда и разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404 (която сграда
не е описана в исковата молба), при квоти по 1/3 идеална част за всяка от стрА.те;
Както и да признае за установено в отношенията между стрА.те, че Сграда с
идентификатор 65379.502.404.2, разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404, със
2
застроена площ 24 м, брой етажи: един, с предназначение: Хангар, депо и надстройка над
нея е изключителна собственост на Г. С. К..
Ответникът Г. С. К. е предявил срещу ищцата З. С. К. и ответника И. С. К.
инцидентен установителен иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство, за признаване за установено в отношенията между стрА.те, че Г. С. К. е
собственик, на основА.е давностно владение, на по 1/3 /една трета/ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 65379.502.404 и Сграда с идентификатор 65379.502.404.1 с адрес: с. ***,
2
разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404; застроена площ: 76 м; Брой етажи:
2/два/, описА. в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, т. I, рег.№
1887, дело № 113 от 2011г.; и Сграда с идентификатор 65379.502.404.3, разположена в ПИ
2
с идентификатор 65379.502.404, със застроена площ 80 м, брой етажи: един, с
предназначение-Селскостопанска сграда и разположена в ПИ с идентификатор
65379.502.404, както и да признае за установено в отношенията между стрА.те, че
Сграда с идентификатор 65379.502.404.2, разположена в ПИ с идентификатор
2
65379.502.404, със застроена площ 24 м, брой етажи: един, с предназначение: Хангар, депо
и надстройка над нея, е негова изключителна собственост.
В дадения им допълнително от съда едномесечен срок за отговор, ответниците по
инцидентния установителен иск З. С. К. и И. С. К. са депозирали писмени отговори, с които
са оспорили предявения ИУИ. Считат за неоснователно твърдението на ищеца за придобИ.е
4
на 1/3 от посочените имоти по давност, както и изцяло на Сграда с идентификатор
65379.502.404.2, разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404, със застроена площ 24
м2, брой етажи: един, с предназначение: Хангар, депо и надстройка над нея. По отношение
на последната, считат, че тя е съсобствена между стрА.те при равни права (по 1/3 за всеки от
тях). Същото считат и за описаната в отговора на исковата молба по делбата, както и в
исковата молба по ИУИ сграда с Сграда с идентификатор 65379.502.404.3, разположена в
2
ПИ с идентификатор 65379.502.404, със застроена площ 80 м, брой етажи: един, с
предназначение-Селскостопанска сграда и разположена в ПИ с идентификатор
65379.502.404, тоест в частта относно тази сграда считат иска за основателен, като не
възразяват стопанската сграда да се допусне до делба между стрА.те при квоти по 1/3
идеална част за всеки от съделителите.
Съдът като взе събрА.те по делото доказателства ведно с доводите и
твърденията на стрА.те, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между стрА.те, а се установява и от приетото като доказателство по
делото Удостоверение за наследници изх.№48/08.04.2025г., съставено в с.Сапарево, общ.
Сапарева баня, че стрА.те са наследници по закон (деца) на С. Г.ев К., починал на
16.12.2018г.
Видно от приетия като доказателство по делото договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том І, рег.№
1887, дело 113, от 18.04.2011 год. по описа на Нотариус Л.С., приживе наследодателят на
стрА.те С. Г.ев К. е прехвърлил на ищцата, цялата собственост върху УПИ ХІІ-1618, кв. 44
по регулационния план на с. Сапарево, с площ от 965 кв.м., ведно с 5/8 идеални части от
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, която сграда е идентична със
Сграда с идентификатор 65379.502.404.1, разположеня в ПИ с идентификатор
65379.502.404.
Ищцата се е снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижим имот
(констативен) № 146, т. I, peг. 1886, дело № 112 от 2011г. за УПИ ХІІ-1618, кв. 44 по
регулационния план на с. Сапарево, с площ от 965 кв.м.
Видно от представената с отговора на ответника Г. К. Скица на поземлен имот №15-
578920-08.04.2025г., издадена от АГКК, върху поземлен имот с идентификатор
65379.502.404 по КККР на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, попада и
Сграда с идентификатор 65379.502.404.3, със застроена площ 80 м2, брой етажи: един, с
предназначение-Селскостопанска сграда, която съдът по искане на стрА.те е включил в
производството, съобразно чл.341, ал. 2 от ГПК.
По делото са събрА. и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите К. Г.ев К.,
Л.С.К.-съпруг на ищцата, С.С.Ч., З. В.а П., Н. И. К. и К.Б.К..
Свидетелят К. К.-брат на общия наследодател на стрА.те Г. К., дава показА.я, че
последният е придобил процесния поземлен имот по наследство от баща им, след което си
построил къща в имота около 1968-1970г. Свидетелят му докарал тухли, за да построи
5
гаража. В къщата живеел общият наследодател на стрА.те, както и ответникът И. К.. Г. К.
живял в къщата до 1985г., когато се преместил в гр. София. След 1990 г. се прибрал в
с.Сапарево, но живял при тъста си. Ищцата З. К. работела в гр. София, но всяка събота и
неделя се прибирала в къщата на баща си в с. Сапарево.
Свидетелката Ч. дава показА.я, че процесната къща е строена през 1969-1970г. от
бащата на стрА.те, който до края на живота си е живял там. Освен него, в къщата са живели
синът му И., дъщеря му З., както и Г., който впоследствие, след като се оженил, се преместил
да живее в гр. София. З. К., след като през 1980г. отишла да живее в София, всяка събота и
неделя се прибирала в дома на баща си, а понякога и през седмицата, след работа. Същата се
е грижила за баща си до смъртта му, продължава да се грижи и към момента и за брат си И.
К.. Поддържа къщата и градината, сади зеленчуци.
Свидетелят Л.К., съпруг на ищцата, дава показА.я, че никога не е имало спорове
между С. К. и наследниците му за имота. В къщата живеели основно С. К. и сина му И..
Ищцата и свидетелят, няколко години преди да почине, взели баща й, за да се грижат за него
в тяхната къща в гр. Сапарева баня, но през цялото време ищцата посещавала имота,
поддържала къщата и градината. Относно гаража, свидетелят дава показА.я, че същият е
строен отдавна от С. К..
Свидетелката З. П., съседка на имота, дава показА.я, че процесният поземлен имот е
бил собственост на общия наследодател на стрА.те С. К., който от своя страна го е наследил
от баща си Г.. Не е имало спорове между С. К. и наследниците му за имота. И. К. винаги е
живял в къщата, продължава и понастоящем. В същата къща, през различни периоди, е
живял и Г. К., както и З. К..
Свидетелят Н. К., съсед на имота, дава показА.я, че З. К. живее в гр. Сапарева баня,
като рядко е посещавала процесния имот. Близо 15 години преди С. К. да почине, живял при
дъщеря си З. в гр. Сапарева баня, където тя се е грижела за него. Гаражът в имота е построен
около 1981г.
Свидетелят К.К. също дава показА.я, че З. К. живее в гр. Сапарева баня, като рядко е
посещавала процесния имот. Преди С. К. да почине, е живял при дъщеря си З. в гр. Сапарева
баня, където тя се е грижела за него. На първия етаж от къщата в момента живее И. К., а
преди това е живял С. К..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По инцидентния установителен иск с правно основА.е чл.124, ал.1 от ГПК: Целта на
установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските
отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на пресъдено нещо, с което
спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото
на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху
същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. В случая предявеният
иск е допустим, тъй като ответницата З. К. (ищца по иска за делба) се легитимира като
6
собственик на ПИ с идентификатор 65379.502.404, по силата на съставен в нейна полза
констативен нотариален акт, а не е спорно между стрА.те, че общия им наследодател
приживе е бил собственик на имота.
По начало изтичането на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10 – годишен давностен срок
не води автоматично до придобИ.е на правото на собственост дори през този период
упражняващото фактическата власт лице да е владяло имот явно, необезпокоявано и
непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без да е изразена
воля за това. Когато се твърди придобИ.е на собственост на основА.е давностно владение, то
се доказва със свидетелски показА.я, писмени доказателства за факта на владението или
нотариален акт по обстоятелствена проверка. Този нотариален акт легитимира владелеца
като собственик на имота и обръща доказателствената тежест в процеса /в тежест на този,
който оспорва нотариалния акт, е да обори констатациите на нотариуса/. В този смисъл е
приетото в Тълкувателно решение № 11 по т.гр.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Ако
ищецът се позовава на присъединяване на владението, той следва да докаже както факта на
владението, така и основА.ето за присъединяване на владението.
Упражняваната от ищеца фактическа власт следва да е осъществявана постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. По отношение на последния признак на
владението правната теория приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с
насилие, не се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се
оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя.
За да се приеме, че владението е смутено чрез извършване на определени действия,
последните следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик на
поведението на владеещия собственик по отношение на владения имот (в този смисъл ТР №
10/05.12.2012 г., по тълк. дело № 10/2012г., ОСГК на ВКС).
Доколкото, в настоящия случай, ищецът оспорва правото на собственост на
ответницата К., твърдейки, че тя не е станала собственик на поземления имот, следва да се
посочи, че същата се легитимира като собственик на целия поземлен имот по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 147, том І, рег.№ 1887, дело 113, от 18.04.2011 год. по описа на Нотариус
Л.С., приживе наследодателят на стрА.те С. Г.ев К. е прехвърлил на ищцата, цялата
собственост върху УПИ ХІІ-1618, кв. 44 по регулационния план на с. Сапарево, с площ от
965 кв.м., ведно с 5/8 идеални части от построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда, която сграда е идентична със Сграда с идентификатор 65379.502.404.1,
разположеня в ПИ с идентификатор 65379.502.404.
Тъй като общият наследодател на стрА.те е бил собственик на имота по силата на
наследствено правоприемство, което се установява по безсъмнен начин от събрА.те по
делото гласни доказателства, следва да се приеме, че същият е прехвърлил приживе
собствеността върху същия на дъщеря си. Същото се отнася и за 5/8 идеални части от
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, която сграда е идентична със
Сграда с идентификатор 65379.502.404.1.
7
Следователно, в тази си част предявеният инцидентен установителен иск е
неоснователен и следва да се отхвърли. Неостователни са доводите на ищеца по ИУИ за
изтекла в негова полза придобивна давност. На първо място, от събрА.те по делото гласни
доказателства чрез разпита на всички свидетели по делото не се установява, че ищецът е
владял процесните имоти.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от
несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което
владението по съдържА.е и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на
придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга
страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за
другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото
и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобИ.е на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В
този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за
себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този
който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че
я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основА.е, то
упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана,
а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че
такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Разглеждано в
посочения контекст наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на
едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основА.е за упражняване
на фактическата власт. Когато към наследяване са призовА. повече от едно лица, които са
приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност
(съсобственост по наследяване). Вътрешните отношения между сънаследниците по
ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи
сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ
има качеството държател на правата на останалите сънаследници. За да започне в негова
полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е
демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и
отричане правата на останалите сънаследници (Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК; Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1405/2009 г., I г. о.; Решение № 292 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., II г. о. и
др.). Съдът счита, че не се доказа в настоящия процес ищецът по ИУИ да е обективирал
8
поведение пред ответниците, което да им покаже по недвусмислен начин, че е завладял
процесния имот или идеална част от него, както и че е владял същия явно и непрекъснато в
законоустановения давностен срок.
По отношение на построените в имота Сграда с идентификатор 65379.502.404.3,
разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404, със застроена площ 80 м2, брой етажи:
един, с предназначение-Селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 65379.502.404.2,
разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404, със застроена площ 24 м2, брой етажи:
един, с предназначение: Хангар, депо, съдът намира предявения иск за частично
основателен, като следва да се приеме за установено, че ищецът по ИУИ и двамата
ответници са собственици на по 1/3 идеална част от същите. Това е така, тъй като с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том І, рег.№ 1887, дело 113,
от 18.04.2011 год. по описа на Нотариус Л.С., наследодателят на стрА.те С. Г.ев К. е
прехвърлил на ищцата, цялата собственост върху УПИ ХІІ-1618, кв. 44 по регулационния
план на с. Сапарево, с площ от 965 кв.м., ведно с 5/8 идеални части от построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда, но не и върху построения в същия имот
гараж и стопанска постройка. По силата на наследственото правоприемство, трите деца
на С. К. са придобили по 1/3 идеална част от същите.
По предявения иск за делба, съобразявайки гореизложените мотиви, съдът
намира следното: Предявения иск за делба на съсобствен недвижим имот е допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен и доказан и следва да се уважи.
Съображенията за това са следните.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се
допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои стрА. и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата
фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за
собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на
съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено
към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на
съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С
оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна
част, с която се признава наличието на съсобственост между стрА.те и размерът на техните
части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.
Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл
да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.
По делото се установи безспорно, че стрА.те са наследници по закон (деца) на С. Г.ев
К., бивш жител на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, починал на 16.12.2018г. Приживе
наследодателят на стрА.те С. К. прехвърлил на ищцата, с договор за покупко-продажба №
147, том І, рег.№ 1887, дело 113, от 18.04.2011 год. По описа на Нотариус Л.С., цялата
9
собственост върху УПИ ХІІ-1618, кв. 44 по регулационния план на с. Сапарево, с площ от
965 кв.м., ведно с 5/8 идеални части от построената в имота двуетажна масивна жилищна
сграда, която сграда е идентична със Сграда с идентификатор 65379.502.404.1, разположена
в ПИ с идентификатор 65379.502.404. След смъртта на наследодателя им, ищцата и братята
й (ответниците по делото) получили в наследство останалите 3/8 идеални части от сграда с
идентификатор 65379.502.404.1 по КККР на с. Сапарево.
Видно от представената с отговора на ответника Г. К. Скица на поземлен имот №15-
578920-08.04.2025г., издадена от АГКК, върху поземлен имот с идентификатор
65379.502.404 по КККР на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, попадат и
Сграда с идентификатор 65379.502.404.3, със застроена площ 80 м2, брой етажи: един, с
предназначение-Селскостопанска сграда, която съдът по искане на стрА.те е включил в
производството, съобразно чл.341, ал. 2 от ГПК, както и Сграда с идентификатор
65379.502.404.2, разположена в ПИ с идентификатор 65379.502.404, със застроена площ
24 м2, брой етажи: един, с предназначение: Хангар, депо. Тези две сгради, съдът намира,
че стрА.те са придобили по наследство от общия си наследодател при равни квоти, по 1/3
идеална част, по силата на наследственото правоприемство (чл.5, ал.1 от ЗН), поради което
те следва да се допуснат до делба между тях при равни квоти.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от Г. С. К., ЕГН: **********, с
адрес: с. ***, срещу З. С. К., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, и И. С. К., ЕГН: ***, с адрес:
с. ***, инцидентен установителен иск с правно основА.е чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че Г. С. К., ЕГН: **********, е
собственик на основА.е изтекла в негова полза придобивна давност на по 1/3 /една трета/
ид.ч. от ПИ с идентификатор 65379.502.404 по КККР на с. Сапарево, общ. Сапарева баня,
обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-247/22.12.2022г. на ИД на АГКК, с площ от
1031 кв.м., трайно предназначение на територията: УрбА.зирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор: няма, номер от предходен план:
1618, квартал 44, парцел ХІІ, при съседи ПИ с идентификатори: 65379.502.544,
65379.502.402, 65379.502.405, 65379.502.406, и построената в него Сграда с
2
идентификатор 65379.502.404.1 със застроена площ: 76 м; Брой етажи: 2/два/, с адрес: с.
Сапарево, ул. „Христо Ботев“ № 5, както и за признаване за установено в отношенията
между стрА.те, че Сграда с идентификатор 65379.502.404.2, разположена в ПИ с
2
идентификатор 65379.502.404, със застроена площ 24 м, брой етажи: един, с
предназначение: Хангар, депо и надстройка над нея, е изключителна собственост на Г. С.
К., ЕГН: **********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на З. С. К., ЕГН: **********, с
адрес: с. ***, и И. С. К., ЕГН: ***, с адрес: с. ***, че Г. С. К., ЕГН: **********, с адрес: с.
10
***, е собственик по наследство на по 1/3 /една трета/ идеална част от Сграда с
2
идентификатор 65379.502.404.3, със застроена площ 80 м, брой етажи: един, с
предназначение-Селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 65379.502.404.2, със
2
застроена площ 24 м, брой етажи: един, с предназначение: Хангар, депо, разположени в
ПИ с идентификатор 65379.502.404 по КККР на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, обл.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-247/22.12.2022г. на ИД на АГКК, с площ от 1031
кв.м., трайно предназначение на територията: УрбА.зирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м.), предишен идентификатор: няма, номер от предходен план: 1618,
квартал 44, парцел ХІІ, при съседи ПИ с идентификатори: 65379.502.544, 65379.502.402,
65379.502.405, 65379.502.406.
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между: З. С. К., ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, Г. С. К., ЕГН: **********, с адрес: с. *** и И. С. К., ЕГН: ***, с
адрес: с. ***, НА СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
2
Сграда с идентификатор 65379.502.404.1, със застроена площ: 76 м(седемдесет и шест
квадратни метра), Брой етажи: 2/два/, Предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, с
адрес: с. Сапарево, ул. „Христо Ботев“ № 5, разположена в ПИ с идентификатор
65379.502.404 по КККР на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-18-247/22.12.2022г. на ИД на АГКК, с площ от 1031 кв.м., трайно
предназначение на територията: УрбА.зирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м.), предишен идентификатор: няма, номер от предходен план: 1618, квартал 44,
парцел ХІІ, при съседи ПИ с идентификатори: 65379.502.544, 65379.502.402, 65379.502.405,
65379.502.406,
ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. за З. С. К. -6/8 (шест осми) идеална част;
2. за Г. С. К.-1/8 (една осма) идеална част и
3. за И. С. К.-1/8 (една осма) идеална част.
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между: З. С. К., ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, Г. С. К., ЕГН: **********, с адрес: с. *** и И. С. К., ЕГН: ***, с
адрес: с. ***, НА СЛЕДНИте НЕДВИЖИМИ ИМОТИ:
2
Сграда с идентификатор 65379.502.404.3, със застроена площ 80 м (осемдесет
квадратни метра), брой етажи: един, с предназначение-Селскостопанска сграда и Сграда с
2
идентификатор 65379.502.404.2, със застроена площ 24 м (двадесет и четири квадратни
метра), брой етажи: един, с предназначение: Хангар, депо, разположени в ПИ с
идентификатор 65379.502.404 по КККР на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, обл.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-247/22.12.2022г. на ИД на АГКК, с площ от 1031
кв.м., трайно предназначение на територията: УрбА.зирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м.), предишен идентификатор: няма, номер от предходен план: 1618,
11
квартал 44, парцел ХІІ, при съседи ПИ с идентификатори: 65379.502.544, 65379.502.402,
65379.502.405, 65379.502.406,
ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:
1. за З. С. К. -1/3 (една трета) идеална част;
2. за Г. С. К.-1/3 (една трета) идеална част;
3. за И. С. К.-1/8 (една осма) идеална част.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му в препис на стрА.те.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на
втората фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
12