Р Е
Ш Е Н
И Е
№______
11 ноември 2019г., гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №2357 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен ”Енерго Про-Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик”
№258, Варна Таурс – Г срещу А.С.С.,
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.415 ГПК в.вр.
чл.79 ал.1, предл.1 и чл.86 от ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение №593/25.03.2019г., издадена по
ч.гр.д.№1011/2019г. по описа на ДРС за следните суми: 477,66 лева, представляваща незаплатена ел.енергия и
такса възстановяване по фактури, издадени за периода от 13.08.2018г. до
14.01.2019г. за обект с аб.№ **********, находящ се в село Житница, ул. ****№ 64, кл.№ **********, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; 14,62 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на
задължението по всяка от фактурите до 08.03.2019г. Претендират се и
сторените по делото разноски.
В исковата
молба се излага, че ответникът А.С.С. е клиент на "Енерго - Про Продажби"
АД, с кл.№ **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с аб.№ **********, находящ се на адрес с.Житница,
Община Добричка, ул. "***" №64. Тези облигационни отношения се
регламентират от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети
на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към
момента). Съгласно чл.
17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД
/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава
да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в
чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия
член изрично е посочено, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпада в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок
на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки
просрочен ден".
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във
връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 18.03.2019 г. в Районен съд Добрич е подадено
заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу А.С.С., в резултат на което е образувано ч.г.д.№1011/2019г. Към момента на подаване на заявлението
горецитираният потребител
на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 492.28 лв. за обект
на потребление заведен с аб.№ **********. В посочената сума са включени неплатените
фактури в размер на 477.66 лв., представляваща главница
за консумирана ел.енергия и
такса възстановяване по фактури
издадени в периода 04.09.2018 г. - 14.01.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 14.62 лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 08.03.2019 г.
След настъпване на изискуемостта
на зедължението до настоящия
момент стойността на фактурите
не е заплатена.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.
Районният съд, съобразявайки становището на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявеният иск е с правното
основание чл.415 ГПК в.вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 ЗЗД. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане. В
тежест на ищеца по предявения положителен установителен
иск е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието на
облигационна връзка между страните, и основанието на което правото е
възникнало, също така и количеството на реално доставена, потребена и надлежно
отчетена от ищеца електроенергия.
Установителният иск е предявен след успешно провеждане на
производство по чл.410 от ГПК. По заявление на ”Енерго
Про-Продажби” АД по ч.гр.д.№1011 по описа на ДРС за
2019г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №593/25.03.2013г. срещу А.С.С. за следните суми: 477,66 лева,
представляваща незаплатена ел.енергия и такса възстановяване по фактури,
издадени за периода от 13.08.2018г. до 14.01.2019г. за обект с аб.№ **********, находящ се в
село Житница, ул. ****№ 64, кл.№ **********, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 18.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 14,62 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от падежа на задължението по всяка от
фактурите до 08.03.2019г.; разноски
– 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а
искът е предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока по чл.415, ал.4
от ГПК.
Ищцовото дружество е представило извлечение от сметка към 08.03.2019г. по партидата на А.С.С.,***, клиент на „Енерго-про
продажби” АД с кл. №1200152523 и аб.№0200310180, издадено
от „Енерго-про продажби” АД гр. Варна, подписано от
началник „Управление на вземания малки клиенти” и специалист „Управление на
вземанията малки клиенти”. В извлечението са отразени следните издадени от
ищеца и представени по делото фактури за консумирана ел.енергия и за
възстановяване на захранването: №**********/04.09.2018 г., с падеж 24.09.2018г. за сумата от
0,41 лв.; №**********/13.08.2018г., с падеж 25.09.2018г. за
сумата от 97,10 лв. и лихва към 08.03.2019г. – 4,43 лв.; №**********/13.09.2018г., с падеж 25.10.2018г.
за сумата от 117,47 лв. и лихва към 08.03.2019г. – 4,38 лв.; №**********/05.11.2018г.,
с падеж 25.11.2018г. за сумата от 0,82 лв.; №**********/15.10.2018г., с падеж
26.11.2018г. за сумата от 155,39 лв. и лихва към 08.03.2019г. – 4,40 лв.;
№**********/29.11.2018г., с падеж 29.11.2018г. за сумата от 19 лв.;
№**********/13.11.2018г., с падеж 27.12.2018г. за сумата от 55,37 лв. и лихва
към 08.03.2019г. – 1,09 лв.; №**********/13.12.2018г., с падеж 25.01.2019г. за
сумата от 25,32 лв. и лихва към 08.03.2019г. – 0,30 лв.;
№**********/14.01.2018г., с падеж 25.02.2019г. за сумата от 6,78 лв. и лихва
към 08.03.2019г. – 0,02 лв.;
Представена е и справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към 07.06.2019 г. за клиент А.С.С.,
съдържаща данни за периода от 23.10.2017г. до 21.04.2019г. Отразените в нея
данни съответстват на количеството и стойността на електрическата енергия,
отразени в представените фактури.
От извлечение за фактури и плащания към 16.10.2019 г. по
партидата на А.С.С. *** се установява, че процесните
фактури са платени на 28.08.2019г.
Представени са Общи условия за продажба на ел.енергия
на „Е.ОН България продажби” АД, приети с решение на УС от 28.06.2007 г.; решение
№ ОУ-061/7.11.2007 г. на ДКЕВР, както и доказателства за публикуването им във
в-к „Репортер” от 30.11.2007 г. и Общи
условия за продажба на ел. енергия на „Енерго-про Продажби АД, одобрени с решение на ДКЕВР от 16.09.2013
г., както и доказателства за публикуването им във в-к „Новинар” от 08.08.2014
г.
Установява,
че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия. Това е отразено и в Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР. Според нормата
на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на
клиенти се осъществява при публично известни общи условия, а тези общи условия
влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между клиента и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните.
Във всички процесни фактури е посочено изрично
количеството ел. енергия, периода и обекта, за които се отнасят, както и
нейната цена. Фактурите са отразени в счетоводството
на ищеца и са платени на 28.08.2019г.,
ведно със законната лихва. Извършеното
плащане представлява недвусмислено признание на задължението. То взето предвид с останалите доказателства за
доставката, доказва тяхното съществуване. Погасяването
на дълга след завеждане на делото е факт, който съдът следва да съобрази,
съгласно чл.235, ал.3 от ГПК и в частта на погасеното задължение претенцията
следва да се отхвърли, като погасена чрез плащане.
Относно разноските:
С неплащането на процесното
задължение в предвидения срок, ответникът е дал повод за завеждане на делото,
поради което същият дължи сторените по делото разноски.
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая ответникът дължи
сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на спора на ищеца се следват сторените
по делото разноски в размер на 75 лв. –
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждние, определеното на
основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и материалния интерес.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна,
район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс –
Г срещу А.С.С.,
ЕГН ********** *** иск за признаване за установено съществуването на парично
задължение на ответника към ищеца по заповед за изпълнение на парично
задължение №593/25.03.2019г., издадена по ч.гр.д.№1011/2019г. по описа на ДРС
за следните суми: 477,66 лева,
представляваща незаплатена ел.енергия и такса възстановяване по фактури,
издадени за периода от 13.08.2018г. до 14.01.2019г. за обект с аб.№ **********, находящ се в
село Житница, ул. ****№ 64, кл.№ **********, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 18.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 14,62
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от падежа на задължението по всяка от фактурите до 08.03.2019г., поради
ПОГАСЯВАНЕ на задължението чрез ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна,
район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс –
Г сторените по ч.гр.д.№1011 по описа на ДРС за
2019г. разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********
*** да заплати на
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, район Владислав
Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Таурс – Г сторени по делото разноски в размер на 75 лв.
– държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждние.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: