Решение по дело №2766/2007 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4401
Дата: 4 октомври 2010 г. (в сила от 4 ноември 2010 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20071100102766
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2007 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

                 гр. С., 04.10.2010 г.

 

         В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на първи юли през две хиляди и десета година, в състав:

           

               Председател: Росен Димитров

 

при секретаря В.Х. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 2766 по описа  за 2007 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищците Ц.М.Н. и А.М.Ч. са такива  в качеството си на наследници по закон и процесуални правоприемници на предявения от починалата С.С.В.  против ЗК”Б.И.” АД *** иск за обезщетяване неимуществени вреди – болки и страдания следствие нанесени при ПТП телесни повреди.Поддържат иска в предявения размер от 50 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 22.06.2006 год. до окончателното й изплащане.

Ищците чрез своя пълномощник поддържат предявения иск и претендират присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

ответникът  ЗК ”Б.И.” АД оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че няма доказателства за вината на застрахования при тях водач на МПС,а също твърди,че претенцията е неоснователно завишена по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е, че на 22.06.2006   год.  около 11.15 ч. в гр.С.,на ул.”Г.Н.Ж.” срещу вх.* на бл.*** ж.к.”Н.”  е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка “О.”-модел “К.” с ДК№ СА *****  ВК управляван от С.М.С. при маневра ляв завой от ул.”П. Д.П.”*** посока бул.”Р.” е блъснал пресичащата от дясно наляво /спрямо автомобила/ пешеходка С.С.В.. В следствие на катастрофата пострадалата получава телесни травми.

Катастрофата е настъпила по вина на водача на автомобила С.М.С. – влязло в сила решение по нахд № 4287/2007 год. на СРС ,13 състав,с което след като е признат за виновен обвиняемия е освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а НК.

автомобила към датата на ПТП- то е бил застрахован по застраховка “гражданска отговорност” по застрахователна полица № ********** валидна до 12.02.2007  год. на ответното дружество-л.70 от делото .

Ищците по делото са дъщери на пострадалата- удостоверение за наследници № 578/15.04.2008 год. на Столична община,Район Н..С. В. е починала на 29.02.2008 год.,а настоящето дело на 09.07.2007 год.По реда и условията на чл.120 ГПК /отм./ наследниците са конституирани като процесуални правоприемници на ищцата-определение от 27.10.2009 год.

По делото е изслушана и приета съдебно медицинска експертиза. Заключението съдът приема като обективно и професионално, като от него се установяват вида и степента на телесните увреждания на В.-счупване на хирургическата шийка на лявата раменна кост,кръвоизлив и оток на лявата коленна става,счупване на латералния кондил на лявата голямопищялна кост,без разместване,счупване на носните кости с кръвоизлив и подкожен хематом около двете очи. Налице е и декубитална рана на седалищната област.Тези контузии са обострили и предишни заболявания на пострадалата на бял дроб,бъбреци и сърдечносъдова система.Лечебният и възстановителен период от описаните травми е приключил до 6 месеца,фрактурите макар и зараснали са довели до трайно намаляване на движенията,интензивни болки са търпени през първите 3 месеца.Специално за травмата в областта на лицето/носа/ е приета експертиза на специалист УНГ.

Горната фактическа обстановка се установява и от представените по делото и описани по-горе доказателства и от материалите по  нохд № 17908/2006  год. на Софийски районен съд ведно с приложено към него сл.д. № 1002/06 год.-приобщени към доказателствения материал по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат-телесните увреждания и търпените мъки и страдания от страна на пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.А то е такова,тъй като при маневрата ляв завой водачът на автомобила не е спазил правилото на чл.119,ал.4 ЗДвП –водачите на завиващи МПС-та са длъжни да пропуснат пешеходците.

Поради изложените съображения, съдът намира, че искът за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание.

Неговия размер следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Касае се за множество травматични увреждания спрямо възрастен човек затрудняващи в още по-голяма степен движенията от една страна и предизвикващи изостряне на други заболявания или медицински проблеми.Възстановителният период от 6 месеца,с интензивни болки през първите 3 е създал на пострадалата физически дискомфорт,болки и страдания.

Според настоящия състав справедливо обезщетение за търпените болки, мъки и страдания от пострадалата е в размер на по 30 000 лв. като ответникът следва да я заплати на ищците ведно със законната лихва от 22.06.2006 год. до окончателното й изплащане. Този размер е съобразен с установените по делото правно релевантни факти и обстоятелства, а също със социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи .

По разноските: Съобразно този  изход на делото и по компенсация на адвокатско и юрисконсултско възнаграждение, ответникът следва да заплати на ищците разноски в размер на 180 лв.-СМЕ, на адв.К.Н. - 200 лв. , а по сметка на СГС да заплати държавна такса в размер на 1200  лв.

 

       Водим от горното, съдът      

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА ЗК ”Б.И.” АД ********** да заплати солидарно на Ц.М.Н. ЕГН:********** и А.М.Ч. ЕГН:********** за двете чрез адвокат К.Н.,*** обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.226 КЗ в размер на 30 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.06.2006  год. до окончателното й изплащане , като отхвърля предявения иск над уважения размер до претендирания от 50 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК”Б.И.” АД ********** да заплати на Ц.М.Н. ЕГН:********** и А.М.Ч. ЕГН:********** чрез адвокат К.Н. разноски в размер на 180 лв.общо, на адв.Н. 200 лв. адвокатски възнаграждение по чл.38 ЗА /по компенсация/ , а по сметка на Софийски Градски съд да заплати държавна такса в размер на 1200  лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: