РЕШЕНИЕ
№ 1277
гр. Варна, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100502102 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба на М. Б. Н., чрез
адв. А. против Решение № 2835 от 24.07.2025 година, постановено по гр.дело
№ 14 850/2024 година на ВРС, с което е бил уважен предявения от „Р.Ф.М.“
ЕООД иск против въззивницата Н. и прието за установено, че М. Б. Н., ЕГН
********** дължи на „Р.Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя Х.В.П., сумата от 566.26 евро (петстотин шестдесет и шест евро и
26 евроцента), равняваща се на 1107.51 лева, дължима за поддръжка и
управление на ЕС за 2023 г. за апартамент с административен адрес: гр. Варна,
к.к. Чайка, ул. Б.Б. ***, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №5320 от 24.09.2024 г. по ч.гр.д. 11838/2024 г. по описа
на ВРС и в частта, с която е била осъдена М. Б. Н., ЕГН ********** да
заплати в полза на „Р.Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя
Х.В.П., направените по настоящото дело разноски в размер на 425 лв.
(четиристотин двадесет и пет лева), както и направени разноски по ч. гр. д.
№11838/2024 г. по описа на РС – Варна в размер на 425 лв. (четиристотин
двадесет и пет лева).
Съобразно изложеното във въззивната жалба съдебното решението се
явява необосновано и в разрез със събраните доказателства. Сочи се, че
решението, с което е било избрано въззиваемото дружество е било отменено,
1
следователно с обратна сила е отпаднало и основанието за събиране на
процесната сума. Излага се, че неправилно съдът е разпоредил да се заплати
дължимата сума за 2023 година, при наличието на отменени решения, като се
сочи още, че спорът за законосъобразността на взетите решения се явява
преюдициален по отношение на установителния иск. Също според въззивната
жалба ищец в това производство не може да бъде настоящото дружество, т.е.
сумата не може да се заплати в тяхна полза, а в полза на самата ЕС. По
същество се настоява съдът да отмени атакувания съдебен акт и да отхвърли
претенцията.
В срока по чл.263 от ГПК е бил депозиран писмен отговор по делото и
с него адв. К., които представлява „Р.Ф.М.“ ЕООД изразява позиция за
неоснователност на въззивната жалба и моли съдът да потвърди решението в
атакуваните, като отхвърли доказателственото искане.
Пред въззивния съд страните не са направили искания по
доказателствата.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивната страна, редовно призована,
се представлява от адв. А., която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна – „Р.Ф.М.„ ЕООД, редовно призована, се
представлява от адв. Е.а ,които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
решението.
За да се произнесе по спора, както и като съобрази материалите по
делото и изразените мнения, ВОС, намери за установено следното:
От изложеното в исковата молба става ясно, че ищцовото дружество е
приело да извършва от името и за сметка на ЕС всички действия и сделки,
свързани с управление и поддръжката на етажната собственост. В тази връзка
е бил сключеун и Договор за възлагане управление на етажна собственост от
28.02.2023 година, касаещ Етажната собственост в жилищна сграда с
идентификатор *** съгласно КККР на АГКК, ведно с незастроената част от
двор, попадащ в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес гр. Варна,
к.к. Чайка, ул. „Б.Б.“ ***, представлявана от председателя на управителния
съвет Н.С.И..
Също според ИМ ищцовото дружество било избрано за домоуправител
с Решение на Общо събрание от 15.02.2023 година, като на проведеното Общо
събрание ЕС одобрила представената оферта при посоченото в договора
възнаграждение; управителният съвет провел събрание на 27.02.2023 година,
на което бил упълномощен председателят на УС да подпише договор с
управляващата компания при точно посочени финансови параметри за срок от
2
две години. На общо събрание на етажната собственост, проведено на
15.02.2023 година, било взето решение да бъде сключен договор с ищеца,
съгласно условията и бюджета, приети и записани в протокол от 05.01.2024 г.,
като всеки собственик на апартамент заплаща към домоуправителя по 9,4 евро
с ДДС на година на квадратен метър от общата площ за самостоятелен обект
годишно. Таксите били дължими на 3 вноски: 30% до 31.03 на съответната
година; 40 % до 31.05 на съответната година и 30% до 30.08 на съответната
година – в тази такса влизало ежедневно почистване на общите части и
прилежащите площи, основно машинно почистване на открит и закрит
паркинг и площадка, поддръжка на каналнопомпената станция, поддръжка на
асансьори, външен басейн, зелени площи, видео наблюдение и контрол на
достъпа, поддръжка на ГРТ, нощна охрана, дезинфекция, ел. енергия и
потребена вода за общи части, адмнистративно обслужаване, дребни ремонти
и подмяна на консумативи. Също според ИМ ответницата М. Б. Н. е
собственик на апартамент с административен адрес: гр. Варна, к.к. Чайка, ул.
„Б.Б.“ *** и идентификатор ***.*** в сградата, като се твърди,че тя не е
заплащала дължимата такса за 2023 година за нейния апартамент с квадратура
60,24 кв. м., ведно с общите части в сградата. Според молбата сумата за 2023
година възлиза на 566.26 евро, или в левова равоностойност 1107.51 лв.
Падежи за плащане настъпили на следните дати: 31.03.2023 - 30% от сумата,
представляваща 169,88 евро или 332,26 лв.; на 31.05.2023 - 40% от сумата,
представляваща 226,50 евро или 442,99 лв. и на 31.08.2023 - 30% от сумата,
равняваща се на 169,88 евро или 332,26 лв.
Според данните по делото и самата ИМ ищцовото дружество е подало
заявление по чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. №11838/2024 г. на ВРС
била издадена заповед за изпълнение. С разпореждане на съда от 14.10.2024 г.
ищцовата страна била уведомена, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, тъй като ответницата подала възражение против издадената
заповед за изпълнение.
От фактическа страна са представени и ВРС е изяснил спора на
базата на Протокол от Общо събрание на управителния съвет на ЕС на
комплекс „Кабакум Бийч Резидънс – гр. Варна, к.к. Чайка, ул. „Б.Б.“ *** от
27.02.2023 г.; Протокол за проведено ОС на етажната собственост от
05.01.2023 г.; Договор за възлагане и управление на ЕС от 28.02.2023 г.;
фактура №**********/31.01.24 г.; нотариален акт №162, том 4, рег. №9729,
3
дело №661/2008 г. на нотариус Жана Кирчева; Решение №1224/10.04.2024 г. на
РС Варна по гр.д.№ 3188/2023 г.; Протокол №1392/08.10.2024 г. по гр.д.
1504/2024 г. по описа на О-Варна; Определение №724/12.12.2024 г. по в.гр.д.
№565/2024 г. на Апелативен съд Варна; констативни протоколи за
установяване на нарушение; сигнал до Дишректора на ТД на НАП Варна;
Протокол от проведено събрание на управителния съвет на ЕС от 08.08.2024 г.;
фактури и договори. Приложено е също и ч. гр. д. № 11838/2024 г. г. по описа
на РС-Варна.
Не е спорно още, че на 15.02.2023 година е било проведено общо
събрание на собствениците в ЕС на комплекс „Кабакум Бийч Резидънс – гр.
Варна, к.к. 3 Чайка, ул. „Б.Б.“ ***. На това събрание е бил проведен избор за
управляваща компания на ЕС, като е било взето решение такава да е ищцовата
страна по настоящото дело „Р.Ф.М.“ ЕООД, с което дружество да бъде
сключен договор за поддръжка и управление на комплекса. Посочено е във
взетото решение, че договорът ще бъде сключен на база бюджета и условията,
приети с мнозинство и записани в протокол от проведено общо събрание на
ЕС на 05.02.2023 г. Общо събрание на собствениците е било проведено на
05.01.2023 г., на което представител на „Р.Ф.М.“ ЕООД е направил
презентация на дружеството; обявил бюджета, който калкулирал за поддръжка
и управление, като посочил конкретни цени и периоди на плащане – а именно:
за апартаменти и магазини цените били по 9,4 евро с ДДС на квадратен метър
от общата площ на всеки самостоятелен обект годишно, като за апартаменти
над 192 квадрата таксата била фиксирана на 1800 евро с ДДС годишно, а
периодите на плащане били - 30% до 31.01; 40% до 31.03 и 30% до 30.06.
Представителят на дружеството предложил да се създаде и фонд „Ремонт и
обновления“.
На 27.02.2023 г. тримата членове на управителния съвет на ЕС Н.И.,
Светлана Бирюкова и ответницата М. Н. съставили протокол за взети
решения, както следва: да се сключи договор за поддръжка и управление на
общи части с избраното на общо събрание на ЕС дружество за управител; да
се възпроизведе в договора като обем на предоставените услуги, бюджет и
задължения на всеки самостоятелен обект, текстове предложени от избраната
компания в офертата й и одобрени от общи събрания проведени на 05.01.2023
г. и 15.02.2023 г. Изрично упълномощен да сключи договора бил
председателят на Управителния Съвет, Н.И., като договорът следвало да се
4
сключи за срок от две години.
На 28.02.2023 година е бил сключен договор за възлагане управление
на ЕС между представляващия ЕС председател на УС Н.С.И., в качеството на
възложител и ищцовата страна, в качеството на изпълнител, с който договор
възложителят възложил, а изпълнителят приел основание чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС
да изпълнява всички правомощия на управителя на Етажната собственост по
управление и поддръжка на общите части, включително и събиране по
съдебен и извънсъдебен ред на задълженията към Етажната собственост и
изпълнителя, в това число. В т.4.1 от договора са описани основните услуги
извършвани от изпълнителя, а в т.7 от договора цените за поддръжка и
управление, като относно жилищни обекти и магазини таксите са същите,
каквито са били обявени на собствениците на проведеното общо събрание на
05.01.2023 г., като са същите и периодите на плащане. В т. 7.1 от договора е
записано изрично, че „таксата поддръжка и управление се дължи от всеки
собственик съобразно клаузите на настоящия договор и приложение №1 към
него, както и съгласно решенията на ОСЕС като се заплаща директно към
изпълнителя (в брой или по банковата сметка на изпълнителя), за което
изпълнителят се счита надлежно овластен.
Не е спорно още, и е видно от н.а., че М. Б. Н. е собственик на
апартамент №45, с площ от 51, 26 4 кв.м. на десети етаж в сградата на ЕС,
ведно с 0,3030% идеални части от общите части на сградата, представляващи
8, 98 кв.м. идеални части, както и 0,3030% идеални части от правото на
строеж върху дворното място.
За 2023 година на ответницата била начислена дължима такса за
управление и поддръжка в размер на 922, 93 лв., а с ДДС 1107, 51 лв., за която
сума е била издадена фактурата, също представена по делото. Видно е, че тази
посочена дължима сума е изчислена на база регламентираните в договора за
възлагане на управление такси от 9,4 евро на кв.м. за площта на апартамента
на ответницата, ведно с общите части в сградата.
По делото е представено и Решение №1224 от 10.04.2024 г. по гр.д.
№3188/2023 г. на РС – Варна, с което са били отменени решенията, взети на
Общото събрание на ЕС, проведено на 15.02.2023 г. Решението е било
обжалвано, но на въззивна инстанция производството е било прекратено,
поради оттеглянето на въззивната жалба, като определението за прекратяване
5
на делото на ВОС е било потвърдено с определение от 12.12.2024 г. от състав
на АС – Варна.
При тези данни ВРС е достигнал до извода за основателност на
претенцията и е уважил същата.
Виждането на въззивния съд е следното:
Както е изяснено в Решение № 61 от 13.06.2014 година по гр. дело №
3306/2013 г. на ВКС, ІV г. о., процесуалната легитимация в исковия процес се
определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното
материално правоотношение. За допустимостта на процеса е необходимо
наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по
материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение.
При противоречие между обстоятелствена част и петитум, е налице
нередовност на исковата молба, в който случай съдът трябва да предприеме
действия по чл. 129, ал. 2 ГПК. Ако лицето, подало исковата молба твърди, че
е носител на спорното материално право/ както е в процесния случай/ и на
него се дължи изпълнение, а по делото се установи, че е само представител на
надлежната страна по материалното правоотношение, няма нередовност на
исковата молба; така предявеният иск е допустим, но неоснователен
поради липса на активна материалноправна легитимация. Когато
исковата молба е подадена чрез представител по закон или пълномощие,
трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт.
По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу тях във
връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС /Нова - ДВ, бр.
57 от 2011 г. /, се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4
ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, с които е сключен договор,
включващ възлагането на правомощието да представляват етажните
съсобственици в съда. Във всички случаи, надлежни страни по
материалното правоотношение са етажните собственици, а
представляващите ги действат от тяхно име и за тяхна сметка. В
заключение, управителят или представителят по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, могат
6
да представляват етажните собственици по дела във връзка с общите части на
етажната собственост и изпълнение на решение на общото събрание или
задължения по ЗУЕС. Постановеното решение поражда присъщите си правни
последици спрямо етажните собственици. Ако представляващият етажните
собственици е предявил иска от свое име и в своя полза, а по делото се
установи, че страни по материалното правоотношение са етажните
собственици, искът е неоснователен, като съдът не може да се произнесе в
полза на етажните собственици, които не са страни по делото/ в този смисъл е
решение № 326 от 07.11.2014 г. по гр. дело № 4010/2013 г. на ВКС, ІV г. о. /.
Изложеното дотук дава основание на настоящата инстанция да приеме,
че предявавйки исковата си претенция ищцовото дружество „Рентал
Фасимилити Миниджмънт“ ЕООД е заявило търсената сума не в качеството
си на представител на ЕС, дейстащ от нейно име и за нейна сметка, а
неправилно от свое име. По този начин е била предявена и молбата с правно
основание чл. 410 от ГПК - само за сведение и в двата документа – Заявление
по чл.410 ГПК и Искова молба се сочи, че страна в процеса е ищцовото
дружество, т.е.настоява се процесната сума да бъде преведена в
патримониума на това дружество, без да се държи сметка, че се касае за суми
на ЕС. Много важно е да се отбележи и че „Рентал Фасимили Мениджмънт“
ЕООД е бил професионален домоуправител до 08.10.2024 година, когато е
била оттеглена жалбата против Решение № 1224 от 10.04.2024 година,
постановено по гр.дело № 3188/23 година на ВРС , също тогава
производството пред ВОС е било прекратено и това определение е било
потвърдено с Определение № 724 от 12.12.2024 година, по гр.дело № 565/2024
година на Апелативен съд – Варна. Т.е. процесния период за които
дружеството – ищец претендира е онзи, в които той е бил Домоуправител, но
съществува възможност това да стане само в качесвото му на представляващ
ЕС, т.к. се касае за суми на самата ЕС, а не на дружеството – ищец.
Изложеното дотук прави въззивната жалба основателна, ая решението
неправилно и подлежащо на отмяна. Като последица съдът приема, че следва
да бъде обезсилена издадената Заповед № 5320 от 24.09.2024 година, в
производството по гр.дело № 11 838/2024 година на ВРС. Няма пречка
търсените суми да се съберат, но от името и за сметка на ЕС, която
дружеството ищец е представлявало в посочения период от време.
С оглед изхода на спора в полза на въззивницата следва да се присъдят
7
сумите – 600 (шестотин) лева – разноски пред ВРС и сумата от 600(
шестотнин) пред ВОС, или общо в размер на 1 200 ( хиляда и двеста) лева.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2835 от 24.07.2025 година, постановено по
гр.дело № 14 850/2024 година на ВРС, с което е бил уважен предявения от
„Р.Ф.М.“ ЕООД иск против въззивницата Н. и прието за установено, че М. Б.
Н., ЕГН ********** дължи на „Р.Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя Х.В.П., сумата от 566.26 евро (петстотин шестдесет и шест евро и
26 евроцента), равняваща се на 1107.51 лева, дължима за поддръжка и
управление на ЕС за 2023 г. за апартамент с административен адрес: гр. Варна,
к.к. Чайка, ул. Б.Б. ***, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №5320 от 24.09.2024 г. по ч.гр.д. 11838/2024 г. по описа
на ВРС и в частта, с която е била осъдена М. Б. Н., ЕГН ********** да
заплати в полза на „Р.Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя
Х.В.П., направените по настоящото дело разноски в размер на 425 лв.
(четиристотин двадесет и пет лева), както и направени разноски по ч. гр. д.
№11838/2024 г. по описа на РС – Варна в размер на 425 лв. (четиристотин
двадесет и пет лева), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.Ф.М.“ ЕООД иск против М. Б. Н. да се
приеме за установено, че М. Б. Н., ЕГН ********** дължи на „Р.Ф.М.“ ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от управителя Х.В.П., сумата от 566.26 евро
(петстотин шестдесет и шест евро и 26 евроцента), равняваща се на 1107.51
лева, дължима за поддръжка и управление на ЕС за 2023 г. за апартамент с
административен адрес: гр. Варна, к.к. Чайка, ул. Б.Б. ***, ведно със законната
лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №5320 от 24.09.2024
г. по ч.гр.д. 11838/2024 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Р.Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя
Х.В.П. да заплати в полза на М. Б. Н., ЕГН ********** сумата от 1200 (хиляда
и двеста) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски –
възнаграждения за процесуално представителство пред ВРС и ВОС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 5320 от 24.09.2024 година, в производството
по гр.дело № 11 838/2024 година на ВРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9