№ 771
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД А. АД С ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20218510403091 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по описа на
КЧСИ срещу Постановление от 06.01.2022 г. на ЧСИ П., с което е отхвърлено искането
на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 200.00 лв.-дължимо адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително дело.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт.
Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и следва да
бъде намалено до минимален размер от 200.00 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са
извършени изпълнителни действия от страна на взискателя. Жалбоподателят заявява,
че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена. Моли за отмяна на обжалвания
акт на съдебния изпълнител и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение
до размера на сумата 200.00 лв., както и за редуциране на определената като дължима
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят ЗД Б.И. АД не е подал писмени възражения по жалбата.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен
1
изпълнител П., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява,
че длъжникът дължи адвокатско възнаграждение, което в случая е определено в
минимален размер, като същото не следва да се намалява до 200.00 лв. По отношение
на таксата т. 26 ТТРЗЧСИ заявява, че същата е била правилно изчислена върху
материалния интерес и разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното
дело.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20218510403091 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по
описа на КЧСИ, е образувано по молба от 17.12.2021 г. на взискателя ЗД Б.И. АД
срещу ЗАД А. АД С ЕИК ******* – длъжник, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.д.№ 11543/2017 г. по описа на СГС за принудително събиране на
присъдената в полза на взискателя сума в размер на 150000.00 лв.-главница, ведно със
законната лихва до изплащане на вземането.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв.
М.Г., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
удостоверено, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
6000.00 лв. с ДДС.
С молбата е направено искане да бъдат наложени запори върху банковите
сметки на длъжника. На основание чл.18 ЗЧСИ е възложено извършване на действия
по делото.
По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която е получена от последния на 22.12.2021 г., в която са посочени дължимите до този
момент суми по изпълнителното производство, а именно сумата от 150000.00 лв.-
главница, ведно със законната лихва в размер на 23166.67 лв. за периода от 23.06.2020
г. до 31.12.2021 г., сумата 6000.00 лв.-присъдени разноски, сумата от 8248.00 лв. –
такси по ТТРЗЧСИ.
На 29.12.2021 г. длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ П., с което е
поискано да се намали адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум,
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 06.01.2022 г. възражението на длъжника е
оставено без уважение, като същото е връчено на длъжника на 07.01.2022 г.
Не са ангажирани доказателства за доброволно плащане на сумите по
изпълнителния лист от страна на длъжника.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния
двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима. От подадената жалба става
2
ясно, че същата е изпратена на 11.01.2022 г., което е в предвидения от закона
двуседмичен срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по
правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35
от 28.04.2006 г.
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и
видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани
от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл.
79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;
или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не
са приложени.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10,
т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 200.00 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. -
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
Според задължението към взискателя, дължимият минимален размер на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 6000.00 лв., от които 200.00 лв. за
образуване на изпълнителното дело и 5800.00 лв. без ДДС за процесуално
представителство.
Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за
неоснователно, доколкото макар все още да не са били извършени действия от ЧСИ за
3
удовлетворяване вземането на взискателя, плащане на сумите не е извършено в срока
за доброволно изпълнение от длъжника. Към настоящият момент действително
единственото извършено действие по изпълнителното дело е връчване на покана за
доброволно изпълнение на длъжника, но от взискателя е поискано налагане на запор
на банковите сметки на длъжника, което изпълнително действие предстои да бъде
извършено предвид липсата на плащане в срока за доброволно изпълнение.
С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство са дължими.
Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските за настоящото производство:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е наличието на
потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на действията на ЧСИ,
а за решаването му съдът следва да прецени законосъобразността на тези действия,
което се явява преюдициален въпрос. Субект на отговорността за обезщетяване на
причинените от тези действия вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият
исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител, които биха били предмет на доказване в производството по общия исков
ред.
Поради това, съдът намира, че в настоящето производство разноски не следва да
бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба на ЗАД А. АД С ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20218510403091 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по описа на
КЧСИ срещу Постановление от 06.01.2022 г. на ЧСИ П., с което е отхвърлено искането
на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 5 ГПК от сумата 6000.00 лв. до размер на сумата от 200.00 лв.-дължимо
адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5