№ 20452
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110174316 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от Р. Г. Г., чрез процесуалния представител адв. К. Г.,
срещу Столична община отрицателен установителен иск за признаване на установено, че
ответникът не е собственик на недвижим имот с площ от 525 кв.м., находящ се в
***********, нанесен в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на р-н
******, съставляващ по действаща кадастрална карта и кадастрални регистри на
***********, одобрена със Заповед № РД-18-63/25.09.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК – поземлен имот с идентификатор ***********, за който е отреден УПИ № VI-
1782.14 от кв. 60 по действащия ПРЗ и ИПРЗ на местност ***********, приет с Решение №
756, по протокол № 43/02.11.2021 г. на Столичен Общински съвет.
Ищeцът твърди, че въз основа на придобивна давност е собственик на поземлен имот
с идентификатор ***********, нанесен в действащата КККР на *********** със Заповед
РД-18-63/25.09.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в
***********, район „******“, *******, местност „*****“ с площ от 525 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана. Твърди, че за снабдяване с документ за
собственост инициирал нотариално-административно производство за извършване на
обстоятелствена проверка. Сочи, че след подаването на молба-декларация за извършване на
обстоятелствена проверка имотът е актуван като частна общинска собственост с Акт за
частна общинска собственост № 4293 от 01.08.2024 г., вписан в АС/СВ под акт № 130, том
CXLIIV, дело № 47495, вх. Рег. № 61608 от 07.08.2024 г. Ищецът твърди, че владее
необезпокоявано с намерението да свои имота повече от 30 години, а ответникът Столична
община не е собственик на имота и на е налице нито едно от придобивните основания,
1
посочени в чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Издаденият акт за частна
общинска собственост предпоставя интереса на ищеца от предявяването на отрицателен
установителен иск. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Столична община чрез И. Ю. – правоспособен юрист, в който искът се оспорва като
недопустим, евентуално неоснователен. Ответникът възразява срещу твърдението на ищеца,
че е придобил имота въз основа на давностно владение. Твърди, че имотът с идентификатор
*********** с площ 525 кв.м., находящ се в ***********, ******* е общинска собственост,
като Столична община удостоверява правото си на собственост с Акт за общинска
собственост /АОС/ № 4293 от 01.08.2024 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал.
1 ЗОС. Твърди, че имотът попада сред имотите по §4 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и е включен в
обхвата на новообразуваните имот за м. „*****“, с. **********, а придобиването на право
на собственост на земите по чл. 25, ал. 1 ЗСППЗ става по силата на закона. Сочи, че имотът
има земеделски характер, не е реституиран, не е изкупен от ползватели по някои от
предвидените в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи и не е държавен. Поддържа, че имотът не може
да бъде придобит по давност, като заявява, че дори да е налице владение от страна на ищеца
за периода от 1979 г. до 1996 г. давност в негова полза не тече. Позовава се на наложния
мораториум за придобиване на имоти частна общинска собственост до 31.12.2022 г.,
включително и по отношение на земеделските земи. Моли за оставяне без разглеждане на
исковата молба, евентуално за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В открито съдено заседание, проведено на 07.10.2025 г. ищецът Р. Г. Г. се
представлява от адв. Г. и адв. Г.а. Поддържа се предявеният иск. Постъпили са писмени
бележки.
Ответникът Столична община се представлява от юрисконсулт Д., която счита
исковата молба за неоснователна. Постъпили са писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна следното:
Приета като доказателство по делото е молба-декларация 15.03.2024 г., подадена от Р.
Г. Г. чрез Кмета на Район „******“ – Столична община до Нотариус, видно от която ищецът
е направил искане да бъде извършена обстоятелствена проверка и да бъде признато правото
му на собственост на върху недвижим имот, находящ се в ***********, ДО, район
„******“, *******, местност „*****“ с идентификатор *********** по КККР.
Прието като доказателство е Удостоверение, издадено от СО-район „******“ във
връзка с молба-декларация от 15.03.2024 г., което e посочено, че имотът с идентификатор
***********, находящ се в *********** попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като
същият е записан в кадастралния регистър, одобрен със Заповед № РД-18-63/25.09.2025 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и регистрите на план на новообразуваните имот за м.
2
„*****“ в *********** с неустановен собственик. Същото се установява и от приетия като
доказателство по делото Доклад от гл. експерт отдел ПНОУОССЧР до кмета на район
„******“. В доклада е посочено, че видно от разписните книги към действащи и предходни
кадастрални и регулационни планове, касаещи позмелнения имот с идентификатор
*********** за поземлен имот с планоснимачен номер № 700 не е отразен собственик, както
и че ОСЗ Западна не се е произнасяла с решение за имот с идентификатор ***********
Прието като доказателство по делото е Удостоверение от 29.11.2024 г., издадено от
областния управител на област С*****, видно от което по отношение имот с идентификатор
***********, находящ се в ***********, район „******“ *******, местност „*****“ няма
съставен акт за държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост.
Приети като доказателства са скица на имота от 21.03.2024 г. и комбинирана скица от
20.03.2024 г., изготвена от „ГЕО ГРУП“ ООД, както и данъчна оценка.
По делото е приет като доказателство Акт за частна общинска собственост № 4293 от
02.08.2024 г. по отношение на имот с идентификатор *********** с площ от 525 кв.м.,
попадащ в УПИ VI-1782.14, кв. 60 по действащ ПРЗ и ИПРЗ на местност ***********,
приет с Решение № 756 по Протокол № 43/02.11.2021 г. на Столичен общински съвет, номер
предходен план: 700. Като основание за правото на собственост на общината е посочено чл.
2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 7 от Закона за общинската собственост. Отбелязано е, че имотът е
включен в обхвата на новообразувнаите имоти за м. ***** в ***********, одобрен със
Заповед № РД-15-055/10.05.2012 г. на Областния управител на Област София и попада в
територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото е прието като неоспорено от страните заключение по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно, професионално изготвено
и безпристрастно дадено и го кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се
установява, че имотите на Т. Г. М., за възстановяването на които по делото са приложени
писмени документи, не са идентични с процесния имот с с идентификатор ***********, поР.
което и излишно обсъждането на тези писмени доказателства. По отношение на процесния
имот вещото лице е установило, че няма издадена заповед за придобиване право на
собстеност от ползвателя, нито има постановено решение от Поземлена комисия за
възстановяване. Експертът е посочил, че процесният имот попада в обхвата на § 4 от ПР на
ЗСПЗЗ. Земеделските земи в м. „*****“ са предоставени на ползватели с ПМС №
4/12.02.1988 г. Те са пустеещи, маломерни, негодни за машинна обработка. По отношение на
имотите в м. „*****“, *********** е одобрен със Заповед № РД-15-055/10.05.2012 план на
новообразуваните имоти, същият е влязъл в сила на 22.05.2012 г., който план е окончателен
и няма постъпили жалби. В открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че по
отношение на имота няма реституционни претенции.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание
3
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГК на ВКС правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответник. В случая ищецът твърди, че е придобил право на собственост върху процесния
имот въз основа на давностно владение и отричайки правата на ответника, ще реализира
собственото си право, поР. което и разполага с правен интерес от предявяването на иска.
Последователно се приема в практиката на Върховния касационен съд се приема, че
издаденият по силата на чл. 5 ЗОбС акт за общинска собственост има качеството на
официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие,
констатира собствеността на общината в случаите, при които удостоверява осъществяването
на конкретно придобивно основание. Ето защо и обстоятелството кога е издаден актът за
частна общинска собственост е без правно значение в случая. При наличие на приодбивно
основание, аналогично на възприетото в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС, в трайната практика на ВКС на акта се признава легитимиращо действие, по
силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на
противното (Р по гр. д. № 647/2012 г. на ІV-то г. о., Р по гр. д. № 7685/2013 г. на ІІ-ро г. о.,
Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на II-ро г. о., Решение № 67/16.06.2017 г.
по гр. д. № 3533/2016 г. на II-ро г. о., Решение № 81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г. на
II-ро г. о., Решение № 526/17.09.2025 г. по гр. д. № 3716/2023 г. на II-ро г. о.). Особеното в
разглеждания по настоящото дело случай е, че ответникът се позовава на придобивно
основание, което не доказва пряко собствеността му, а е обусловено от това дали имотът има
друг собственик, а именно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно който земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. В този
случай установяването на собственически права на ищеца ще изключи тези на ответника
върху същия имот /определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/2013 г. на ВКС, II-ро
г. о., решение № 13/12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на ВКС, II-ро г. о./. Ето защо, за да
разреши спора при така противопоставените позиции на насрещните страни, съдът следва да
се произнесе по въпросите дали имотът е имал друг собственик, т. е. дали е опровергана
истинността на изложеното в акта обстоятелство, а оттам - и дали спрямо него е
осъществено придобиване по давност от страна на ищеца.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или на държавата, е общинска собственост. Кои земи са земеделски
дефинира чл. 2 ЗСПЗЗ, като меродавен за определянето им като такива е момента на влизане
в сила на ЗСПЗЗ /Решение № 41 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3705/2021 г., II г. о./, в
случая и страните не спорят относно характера на имота. На основание този текст общината
придобива земите, които не са собствени на друг правен субект /държавата, физически или
юридически лица/, т. е. правото на собственост на общината върху земеделски земи е
4
уредено като остатъчен фонд. От редакцията на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ следва, че е без значение
дали земите са подлежали на възстановяване или не. Основанието по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
обхваща и земеделски земи, които не са подлежали на възстановяване, и към момента на
влизане в сила на този текст. не са собственост на граждани, на юридически лица или на
държавата. За разлика от това основание, основанието, предвидено в чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се
отнася за земите, които подлежат на възстановяване, тъй като този текст изрично определя
като общинска собственост земеделските земи, останали след възстановяване правото на
собственост. Общината придобива собствеността на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници. Следователно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
предвижда самостоятелно законово основание за придоибване право на собственост от
общината върху земеделските земи, които не принадлежат на друг правен субект. В този
смисъл е Решение № 16 от 31.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., I г. о. Основанието
по чл. 19 ЗСПЗЗ се разглежда като частен случай на по-общото основание по чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ в Решение № 60121 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 119/2021 г., II г. о. И в двете
решения обаче основанието по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ се разглежда като отделно основание за
придобиване правото на собственост от общината по силата на закона върху земеделски
земи, които нямат друг собственик към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. В този обхват
попадат земеделски имоти, които не са нито възстановени, нито изкупени по пар. 4а или 4б
ЗСПЗЗ, нито с тях са обезщетени други лица /в този смисъл Решение № 607 от 21.10.2025 г.
на ВКС по к. гр. д. № 1624/2024 г./. Ето защо и доводът на ищеца, че придобивното
основание, на което се позовава ответникът е декларативно и не поражда права е
несъстоятелен. Изложените обстоятелства представляват отрицателни факти и в случай, че
ищецът твърди, че ответникът не е придобил правото на собственост въз основа на
посоченото основание /чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ/ е следвало да докаже именно, че процесният
имот е собственост на някое от лицата посочени в разпоредбата, за което по делото нито са
наведени твърдения, нито са представени доказателства.
В случая Р. Г. Г. иска да се признае за установено, че Столична община не е
собственик на имота, като излага правоизключващо възражение, а именно, че е придобил
имота въз основа на давностно владение, продължило над 30 години. Съдът е допуснал
процесуално нарушение като не е уважил направеното доказателствено искане за събиране
на гласни доказателства по отношение на упражняваното владение, но то не се отразява на
крайния извод по същество на спора. Това е така, защото придобиването на право на
собственост въз основа на осъществявано по чл. 79, ал. 1 ЗС давностно владение,
позоваването на което е направено от ищеца с предявяване на иска, е предпоставено не само
от установяването на фактическа власт върху процесния имот, но и от демонстриране на
намерението за своене срещу този, който претендира право на собственост върху същия,
респ. легитимиращ се като негов собственик. Именно това са двата елемента на владението
като фактическо състояние.
Съгласно казуалната практика на ВКС във всеки конкретен случай при спор за право
5
на собственост върху земеделски земи, които са били включени в кооперативни и държавни
земеделски стопанства, за възможността такова право да бъде придобито, следва да се
извършва преценка въз основа на действащата към момента на осъществяване на
твърдяното придобивно основание редакция на ЗСПЗЗ /решение № 839/11.08.2011 г. по гр. д.
№ 1308/2009 г. на Първо ГО на ВКС/. В случая доколкото имотът се намира в терен по § 4
ПЗР ЗСПЗЗ, след изменението на този закон, обн. ДВ. бр. 68/1999 г. той може да бъде обект
на придобивна давност едва след надлежната му индивидуализация с ПНИ /решение №
185/25.06.2013 г. по гр. д. № 2066/2013 г. по описа на ВКС, I г.о./. В Решение № 194 от
8.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2017 г., I г. о., ГК е прието, че всяка част от земната
повърхност, която хората ползват и обработват, съществува реално в обективната
действителност, но правилата, при които се придобива и условията, при които се притежава
право на собственост върху такава част /недвижим имот/ се определят от законодателството,
което се прилага за съответната територия. И за да се приеме, че придобиването на право на
собственост върху конкретен недвижим имот е възможно, следва да са налице не само
изискуемите от закона предпоставки за осъществяване на твърдяния придобивен способ, но
и да са спазени специалните изисквания за съответната територия или вид недвижими
имоти. По отношение на земеделските земи, които след извършеното след 09.09.1944 г.
обобществяване са включени в кооперативни и държавни земеделски стопанства,
законодателят е установил специални правила в ЗСПЗЗ и нормативните актове по неговото
приложение. Тези правила определят начина, по който към релевантния момент следва да
бъде извършена индивидуализацията на обобществените земеделски земи, чиито реални
граници са били заличени, като индивидуализацията представлява предпоставка както за
възстановяване правото на собственост на лицата, от които имотите са или отнети, така и за
придобиване на такова право от трети лица, вкл. от ползватели, от общината или от лица,
които са установили самостоятелна фактическа власт върху такива имоти с намерението да
придобият собствеността по давност. Посредством установената в ЗСПЗЗ система от правни
норми, на територията, в която се намират обобществените земеделски земи, се обособяват
самостоятелни недвижими имоти, които могат да бъдат обект на придобиване на вещни
права по предвидените в закона способи. Според обстоятелството дали за съответната
територия съществува предходен кадастрален план, дали тази територия е застроена към
момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, дали част от нея е била предоставена за ползване по
предвидения в закона ред, както и с оглед предназначението й към настоящия момент,
правилата за индивидуализиране, а оттам и за придобиване право на собственост, са
различни, като преценката дали имотът е надлежно индивидуализиран, следва да бъде
извършена според правилата, действащи към момента, към който се твърди осъществяването
на съответните факти, респ. се заявява за защита по съдебен ред съответното вещно право.
След изменението на ЗСПЗЗ през 1999 г. индивидуализацията на земеделските земи в
територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти, т. е.
само ако този план е одобрен и влязъл в сила е възможно придобиване право на
собственост по който и да е от предвидените в закона способи. С влизане в сила на
ПНИ и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ не само се обособяват
6
самостоятелни обекти. Към този момент се определя също така дали имотът подлежи
на възстановяване, дали по отношение на него намира приложение чл. 19 ЗСПЗЗ или
чл. 25 от същия закон, т. е. не само че към този момент съответната част от земната
повърхност от гледна точка на правото добива характеристиките на годен обект за
придобиване и притежание на вещни права, но и се установява яснота по отношение на
възможността правото на собственост да бъде придобито чрез възстановяване на
правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, както и
посредством други придобивни способи и от правни субекти, различни от лицата,
посочени в § 4 /в този смисъл решение № 203/18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г. на Първо
ГО на ВКС, в което е прието, че въпросът за приложението на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 25, ал.
1 ЗСПЗЗ, както и за възможността земеделски имот да бъде придобит по давност, меродавно
е обстоятелството дали процедурата по възстановяване на собствеността за съответната
територия е приключила/. Преди приемането и влизането в сила на ПНИ следователно
спорове между лица, претендиращи самостоятелни вещни права на основание, което се е
твърди, че се е осъществило след 1999 г., респ. търсещи правна защита с цел бъдещо
реализиране на правна възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да
бъдат разрешени.
Ето защо съдът намира, че последиците по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ настъпват след влизане
в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници, т.е. Столична община се легитимира като собственик на посочения имот и
същият е индивидуализиран и е бил годен да бъде обект на придобивна давност едва с
приемането на плана на новообразуваните имоти, по отношение на което се установи, че се е
случило през май 2012 г. Считано от датата на влиза в сила на плана 22.05.2012 г., съдът
намира, че ищецът би могъл както да упражнява фактическа власт върху имота, така и да
демонстрира намерението си за своене спрямо този, който претендира да е собственик, като
тези два елемента дефинират наличието на владение като фактическо състояние.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
като ищецът се позовава именно на тази хипотеза и осъществно недобросъвестно владение.
С ДВ. бр. ЗЗ от 1996 г. /в сила от 01.06.1996 г. / е въведено разграничение в чл. 6 ЗС
на държавната, съответно общинската собственост на публична и частна, като със същия
брой е допуснато изменение на чл. 86 ЗС, като е предвидено, че отпада забраната за
придобиване по давност на вещи частна държавна и общинска собственост. С пар. 1, ал. 1 от
ЗДЗС, обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г. е въведен мораториум за
придобиване по давност на държавни и общински имоти, който мораториумът е отменен с
Решение № 3/24.02.2022 г. по конституционно дело № 16/2021 г. на Конституционния съд на
РБ, влязло в сила на 08.03.2022 г. В мотивите на решението е прието, че с обявяването на
разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен
ефект, като съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване
на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението в сила, а именно от
7
08.03.2022 г. С цитираното решение е обявена и за противоконституционна разпоредбата на
параграф 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), с който е предвидено
ретроактивно действие на спирането на давността считано от 31 декември 2017 г. до
19.01.2018 г. Доколкото съдът прие за установено, че ответникът се легитимира за
собственик на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, считано от влизането в сила на плана за
новообразуваните имоти и предвид изложеното следва, че давност в полза на ищеца по
отношение на процесния имот е могла да тече, считано именно от 22.05.2012 г., към този
момент обаче е действал въведения с § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум за придобиване по давност
на държавни и общински имоти. Давност в полза на ищеца е могла да тече и в периода от 31
декември 2017 г. до 19.01.2018 г., доколкото с цитираното Решение на КС е отменено
ретроактивното действие на параграф 2 от ЗР на ЗИЗС, който е предвиждал, че в този период
давност също не тече. С влизане в сила на решението на КС на 08.03.2022 г. давност в полза
на ищеца също е могла да тече. При това положение обаче очевидно периодът на
десетгодишната придобивна давност, сичтано до предявяване на исковата молба, не е могъл
да изтече, поР. което и независимо от обстоятелството дали ответникът е упражнявал
владение или не, придобивният способ по 79, ал. 1 ЗС не се е осъществил.
Предвид изложеното и доколкото не се установи да е изтекъл предвидения в закона
срок, за придобиване на процесния имот по давност, то ищецът не се легитимира като
собственик и на основание придобивна давност. Ето защо, след като не е установено имотът
да е имал друг собственик, съдът приема, че не е опровергано отразеното в актове, че имотът
е собственост на общината /относно обстоятелствата подлежащи на доказване - Решение №
589 от 17.10.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 2306/2024 г./ С оглед на изложеното, искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 300 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 88 с-в
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес:
*************************** срещу Столична община, гр. София, ул.“Московска“ № 33
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено, че ответникът не
е собственик на поземлен имот с идентификатор ***********, с адрес в ***********, район
„******“, *******, м. „*****“ с площ от 525 кв.м., с номер по предходен план 700.
ОСЪЖДА Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *************************** да
8
заплати на Столична община, гр. София, ул.“Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9