№ 1255
гр. Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Г.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520101323 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание чл.240 ЗЗД.
Ищецът А. О. твърди, че с К. К. се познават от 2016 година, като поддържали
добри приятелски отношения. Последните няколко години, тя често имала нужда от
парични средства за покриване на нейни лични нужди и разходи във връзка с бизнеса
й. В тази връзка през 2020 -2021 година, й превел различни по размер суми с
уговорката, че тя ще ги върне. Не били сключвали писмен договор за заем. Имали
уговорка да ги върне в разумен срок.
За периода 2020 - 2021 година бил превел на ответницата сума в общ размер на
3000.00 лева, по следния начин: на 28.04.2020 г., чрез Easy рау сумата в размер на
500.00 лева, видно от разписка №0100010843751387/28.04.2020 г., на 02.09.2020 г.,
чрез Easy рау сумата в размер на 400.00 лева, видно от разписка
№0100011530288865/02.09.2020 г.; на 09.12.2020 г., чрез Easy рау сумата в размер на
600.00 лева, видно от разписка №0100012095492447/09.12.2020 г. и на 14.06.2021 г.,
чрез Еasy рау сумата в размер на 1500.00 лева, видно от разписка
№0100013281246407/14.06.2021г.
Въпреки многобройните покани К. К. не върнала преведените от ищеца суми,
като се оправдавала с финансови затруднения. На 03.02.2022 година я поканил с писмо,
изпратено чрез услугата на Български пощи — телепоща да му върне дадените от него
суми. Писмото се върнало обратно на 09.02.2022 г., като непотьрсено. На 11.02.2022 г.
отново изпратил покана за изпълнение до К. К., чрез куриерска услуга, но се върнало,
1
като отказано за получаване.
Заявява, че сумата може да бъде платена по негова банкова сметка в Банка ОББ
АД с IBAN: BG89UBBS80021025745720.
Моли съда да осъди ответника К. Д. К., с ЕГН:**********, от град Р., бул. Ц. О.
№.., вх.., ет.., да му заплати сумата в общ размер от 3000.00 лева, получена от нея за
периода от 2020 година до 2021 година, а именно: на 28.04.2020 г. сума в размер на 500
лева; на 02.09.2020 г. сумата в размер на 400 лева; на 09.12.2020 г. сумата в размер на
600 лева; на 14.06.2021 г. сумата в размер на 1500 лева; въз основа на сключен между
тях устен договор за заем, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуaлност,
ако съда приеме, че предявеният иск с пр. осн. чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД е
неоснователен и недоказан, моли да постанови решение, с което да осъди ответницата
К., да му заплати на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, сумата от общо 3000 лева, като
получена без основание от нея за периода от 2020 година до 2021 година, а именно: на
28.04.2020 г. сума в размер на 500 лева; на 02.09.2020 г. сумата в размер на 400 лева;
на 09.12.2020 г. сумата в размер на 600 лева; на 14.06.2021 г сумата в размер на 1500
лева; ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
08.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както всички направени разноски
по делото.
Ответницата, чрез прос.си представител оспорва иска по размер. Моли иска да
се бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът приема за установено следното:
Видно от приложените по делото 4 броя разписки /л. 6 – л.9/ №
№0100010843751387/28.04.2020 г., №0100011530288865/02.09.2020г. ;
№0100012095492447/09.12.2020 г. и №0100013281246407/14.06.2021г., издадени от
Изипей на 28.04.2020 г., на 02.09.2020 г., на 09.12.2020 г. и на 14.06.2021г. наредителят
А. О. е изпратил на получателя К. Д. К. чрез Easy рау сумата в общ размер на 3000.00
лева, както следва: сумата в размер на 500.00 лева, видно от разписка
№0100010843751387/28.04.2020 г., сумата в размер на 400.00 лева, видно от разписка
№0100011530288865/02.09.2020 г.; на 09.12.2020 г., сумата в размер на 600.00 лева,
видно от разписка №0100012095492447/09.12.2020 г. и на 14.06.2021 г., сумата в
размер на 1500.00 лева, видно от разписка №0100013281246407/14.06.2021г.
По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят П. Н. С. сочи, че
познава ищеца А. О. от 2008г., когато е започнала работа във фирма, чийто собственик
и управител е последния. Пояснява, че не познава лично ответницата, но я е виждала и
от ищеца знае, че имала ресторант и по време на кризата този ресторант не е работил.
Била е случаен свидетел на разговор между страните по делото, който се е провел
преди около две години през време на Ковид кризата. По изграден свой навик ищеца
2
включвал разговорите си по телефона на високоговорител и посредством това
свидетелката имала непосредствени впечатления от отправено от К. искане за пари в
заем във връзка с покриване на свои текущи разходи по ресторанта. Уговорката
помежду им била К. да върне парите по-късно.
Въз основа на установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Правното основание на предявения главен иск е чл. 79 във вр. с чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като ищеца претендира връщане на парична сума, която твърди, че е дал на
заем на ответника, т. е. търси се реално изпълнение на главното задължение на К. Д.
К., в качеството й на заемополучател.
Договорът за заем за потребление на движими вещи е реален, двустранен,
неформален договор. За този тип договори не е предвидена квалифицирана форма за
действителност (освен в хипотезата на ал. 2 на чл. 240 ЗЗД – при уговорени лихви), но
няма пречка сключването му да бъде оформено в нарочен писмен акт. При липса на
документално оформен договор за заем сделката възниква сукцесивно - с фактическото
предаване на съответната движима вещ или пари от заемодателя на заемателя.
Доказването на последното по правилата на ГПК може да бъде реализирано с
представянето на разписка за дълга, с други писмени доказателства или с ангажирането
на гласни доказателства за въпросното предаване.
В настоящия случай, ищецът твърди страните да са били обвързани от устни
договори за паричен заем, както следва: договор за паричен заем от 28.04.2020 г. за
сумата от 500.00 лева, договор за паричен заем от 02.09.2020 г. за сумата от 400.00 лева
, договор за паричен заем от 09.12.2020 г. за сумата от 600.00 лева и договор за паричен
заем от 14.06.2021 г. за сумата от 1500.00 лева, като заетите суми по посочените
договори са предадени от ищеца на ответника на четири пъти –преведени с парични
преводи по Easy Pay .
Спорен по делото е въпросът дали между страните е съществувало заемно
правоотношение и дали ищецът е предал на ответника на посочените дати заемните
суми по договорите.
Предаването от ищеца на ответника на четири пъти на сумите, както следва : от
500.00 лева по договора за заем от 28.04.2020 г., от 400.00 лева по договора за заем от
02.09.2020 г., от 600.00 лева по договора за заем от 09.12.2020 г. и от 1500.00 лева по
договора за заем от 14.06.2021 г.,се установи от представените по делото 4 броя
разписки № 0100010843751387/28.04.2020 г., № 0100011530288865/02.09.2020 г.; №
0100012095492447/09.12.2020 г. и № 0100013281246407/14.06.2021г., издадени от
EasyPay /Изипей/, които не са оспорени от ответницата, както и обстоятелство, че
сумите по тях са получени от нея.
Съществуващите между страните заемни правоотношения се установяват по
3
категоричен начин както от писмените, така и от гласните доказателства по делото.
Поради изложеното за съда е налице основание да приеме, че ответникът е
получил претендираните суми и между страните са възникнали твърдяните от ищеца
заемни правоотношения по процесните договори за заем.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание и следва да
бъде уважен в размер на 3000.00 лв., като сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 08.03.2022г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените по делото
разноски от ищеца.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Д. К., с ЕГН:**********, от град Р., бул. Ц. О. №.., вх.., ет.. , да
заплати на А. О., гражданин на Република Италия, роден на ........................... в Пояна
Маджоре, Република Италия, с ЛН **********, гр.С., ж.к.М. ., бл.., ет.., ап.., на
основание чл.240 ЗЗД, сумата в общ размер от 3000.00 лева, представляваща
предоставена в заем сума по договори за заем от 28.04.2020 г., 02.09.2020 г.,
09.12.2020 г. и 14.06.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
08.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 720.00 лв.–разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4