Решение по ЧНД №4208/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ по нчд № 4208/2021 г. по описа на СГС, НО, 1 състав

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1-8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Съдебното производство е образувано във връзка с депозирано в СГС
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
издадено от решаващата държава Нидерландия, във връзка с решение от
30.09.2020 г. постановено по дело № 96/212329-19, влязло в законна сила на
26.01.2021 г. от Rechtbank Amsterdam, Нидерландия, с което на българския
гражданин М. Н. Г., роден **** г. в град Сливен, българин, български
гражданин, с постоянен адрес: град София, ж.к. ****, ЕГН ********** е
наложена финансова санкция в размер на 95,00 евро за това, че на 18.08.2019
г., на Централна гара Амстердам, Нидерландия в качеството си на ползвател
на обществен транспорт и/или на прилежащата към него инфраструктура, не е
изпълнил указание относно реда и/или спокойствието и/или безопасността
и/или доброто функциониране на железницата, които са били ясно
обозначени от или от името на превозвача, като е спало на пейка при
положение, че спането в гарата не е позволено - нарушение по чл. 73 от
Нидерландския закон за пътническия транспорт от 2000 г.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
не поддържа удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение, тъй като счита,
че са налице условията за постановяване на отказ за признаване и допускане
на финансовата санкция. Намира, че са налице условията за постановяване на
решение за отказ от признаване, допускане и изпълнение на финансовата
санкция в размер на 95 евро, наложена въз основа на решението на Rechtbank
Amsterdam, Нидерландия, по отношение на българския гражданин М. Н. Г..
Прокурорът посочва, че исканото за признаване и изпълнение решение за
налагане на финансова санкция е постановено на 31.09.2020 г., същото е
влязло в законна сила на 26.01.2021 г. и давностният срок за неговото
изпълнение изтича на 27.10.2024 г. Прокурорът сочи, че Удостоверението по
чл. 4 от Рамково решение 2005/2014 ПВР на Съвета от 24.02.2005 г., с което е
депозиран акта за изпълнение е издадено от компетентен орган, преведено на
езика на изпълняващата държава и съдържа необходимата информация в
пълнота, а именно описа на нарушението, дата и час на извършване, за което
е санкциониран българският гражданин, както и разпоредбата, която е
нарушена, а именно чл. 73 Нидерландския закон за пътнически транспорт от
2000 г. Счита обаче, че за да се признае и приеме за изпълнение финансовата
санкция, наложена от несъдебен орган на друга държава, то съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС се изисква деянието, за което е
санкционирано засегнатото лице да съставлява престъпление или
1

административно нарушение и по българското законодателство, с изключение
на деяния, които са включени в разпоредбата на чл. 30, ал. 2
ЗПИИРКОРНФС. Прокурорът посочва, че от описанието на фактите касаещи
деянието, за което е наложена финансовата санкция на българския гражданин
е видно, че същото съставлява спане на пейка на железопътна гара, което
според него категорично не попада в обхвата на чл. 30, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС
и не съставлява административно нарушение съгласно българското
законодателство - Наредбата на СО за опазване на обществения ред и
сигурност, а и съгласно Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 23.10.2007 г., който е транспониран в закона за
железопътния транспорт на Република България.
По изложените съображения прокурорът поддържа своето становище, че в
случая са налице основания за постановяване на решение за отказ от
признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена спрямо
засегнатото лице М.Г..
Служебно назначеният защитник на засегнатото лице Г. – адвокат В. Х.
моли съда да постанови решение, с което да откаже изпълнение на
финансовата санкция спрямо засегнатото лице Г.. Твърди, че същата е
наложена от несъдебен орган и съгласно българското законодателство
посоченото деяние не се явява нарушение по българския закон и съответно не
е подсъдно на българския съд като съставомерен състав.
Засегнатото лице Г. е нередовно призован. За установяване на неговото
местонахождение и с цел редовното му призоваване по настоящото дело, от
страна на българския съд са положени значителни усилия. Незави от
положените усилия, засегнатото лице не е установе и чрез органите на
полицията. Настоящият съд назначи адвокат В. Х. за служебен защитник на
засегнатото лице Г. на основание чл. 16, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС, а именно по чл. 10 (относно
приложимия закон), по чл. 30, ал. 2 (относно условията за признаване и
изпълнение), по чл. 31 (относно подсъдността) и по чл. 35 (относно
основанията за отказ от признаване и изпълнение), намира за установено
следното:
Срещу българският гражданин М.Г. на 30.09.2020 г. е постановено
решение по дело № 96/212329-19 от Rechtbank Amsterdam, Нидерландия,
което е влязло в законна сила на 26.01.2021 г. С решението е наложена
финансова санкция в размер на 95,00 евро на българския гражданин Г. за
това, че на 18.08.2019 г., на Централна гара Амстердам, Нидерландия в
качеството си на ползвател на обществен транспорт и/или на прилежащата
към него инфраструктура, не е изпълнил указание относно реда и/или
спокойствието и/или безопасността и/или доброто функциониране на
железницата, които са били ясно обозначени от или от името на превозвача,
като е спало на пейка при положение, че спането в гарата не е позволено,
2

което съставлява нарушение по чл. 73 от Нидерландския закон за
пътническия транспорт от 2000 г.
Съставеното удостоверение съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗПИИРКОРНФС се явява редовно от външна страна, доколкото се подкрепя
от решението, въз основа на което е издадено удостоверението, с което е
изпълнено изискването по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член
4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на решенията за финансова санкция и конфискация. В
този смисъл липсват основанията на чл. 3, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от
признаване и изпълнение на решение, с което се налага финансова санкция.
Удостоверението на следващо място е издадено и изпратено в съответствие и
с изискванията поставени в чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПИИРКОРНФС,
защото е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава. Също така удостоверението е
изпратено до компетентния орган в Република България, какъвто е Софийски
градски съд и на последно място е придружено с превод на български език.
В случая е налице акт на несъдебен орган по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗПИИРКОРНФС; същият е издаден от компетентен орган на страна членка на
Европейския съюз – Нидерландия; акта е влязъл в сила на 26.01.2021 г. и
касае наложена глоба, а именно парична санкция за извършено
административно нарушение на територията на Нидерландия, във връзка с
нарушение на правила регламентирани в чл. 73 от Нидерландския закон за
пътническия транспорт от 2000 г. От Удостоверението по чл. 4 е видно, че
засегнатото лице не е било призовано лично за съдебния процес във връзка с
констатираното за него нарушение, за което му е наложена финансова
санкция, както и не е било уведомено за постановеното решение, а също така
и не се е представлявало в съдебния процес срещу него от защитник –
упълномощен или на държавата. Не се установява от вписаното в
Удостоверението по чл. 4, как и чрез какви други средства българският
гражданин е получил действително официална информация за определената
дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено
решението; че е било уведомено за възможността за постановяване на
решение, ако не се яви на съдебния процес; че е уведомен за постановеното
съдебно решение и възможността да го обжалва.
От приложените доказателства става ясно, че наказателното
преследване, във връзка с което е постановен акта по чл. 3 ЗПИИРКОРНФС,
касае извършено нарушение на разпоредби свързани с пътническия транспорт
на територията на Нидерландия, за което се изисква изследване на двойна
наказуемост по аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 2, вр. с чл. 14, ал. 2, т.
1-32 ЗПИИРКОРНФС.
Според настоящия съдебен състав са налице основанията на чл. 35, т. 7
ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решението по чл. 3
от същия закон, тъй като макар и представеното удостоверение по чл. 4
3

ЗПИИРКОРНФС да отговаря на решението издадено срещу засегнатото лице,
то в случая се отнася за деяние, което не съставлява престъпление или
административно нарушение според българското законодателство. В тази
връзка съдът намира за основателни доводите на прокурора и защитникът на
засегнатото лице, че в случая констатираното нарушение по чл. 73 от
Нидерландския закон за пътническия транспорт от 2000 г., от извънсъдебния
орган на Нидерландия, не съставлява деяние или административно нарушение
съгласно българското законодателство. Отделно от това обсъжданото
нарушение не съставлява и такова по Регламент (ЕО) № 1371/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г., който е транспониран в
закона за железопътния транспорт на Република България. Това е така,
защото нарушението, за което е наложена финансова санкция на засегнатото
лице Г. не съставлява административно нарушение по българското
законодателство и не кореспондира в този смисъл с вътрешно правна
разпоредба установена в нормативен законов или подзаконов акт или
разпоредба регламентирана в акт на Европейския съюз, по който Република
България е страна, като го е ратифицирала или транспонирала по надлежния
ред. За процесното нарушение не е предвидено административно наказание
според българското законодателство в нормативен законов или подзаконов
нормативен акт. Ето защо решението от 30.09.2020 г. постановено по дело №
96/212329-19, влязло в законна сила на 26.01.2021 г. от Rechtbank Amsterdam,
Нидерландия, с което на българския гражданин М. Н. Г., роден **** г. в град
Сливен, българин, български гражданин, с постоянен адрес: град София, ж.к.
****, ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 95,00 евро
за това, че на 18.08.2019 г., на Централна гара Амстердам, Нидерландия в
качеството си на ползвател на обществен транспорт и/или на прилежащата
към него инфраструктура, не е изпълнил указание относно реда и/или
спокойствието и/или безопасността и/или доброто функциониране на
железницата, които са били ясно обозначени от или от името на превозвача,
като е спало на пейка при положение, че спането в гарата не е позволено -
нарушение по чл. 73 от Нидерландския закон за пътническия транспорт от
2000 г., не следва да бъде признато и допуснато за изпълнение, а следва да
бъде отказано неговото приемане и допускане за изпълнение по изложените
по-горе съображения.
Така посоченото е достатъчно да се постанови отказ за признаване,
приемане и изпълнение на решението, с което е наложена финансова санкция
на засегнатото лице М.Г..
Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
4

Номер на акта:	83
Дата:	1 февруари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия:	Даниела Борисова

Дело:	20211100204208
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	29 октомври 2021 г.

Решение по ЧНД №4208/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите