Р Е Ш Е Н И Е
№ 1247
гр. Русе, 09.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на
осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6420 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу М.Х.М., в
която се твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за
паричен заем от 29.09.2016г., по силата на който му е предоставена в заем
сумата от 1000 лв., която следвало да върне на 27 погасителни вноски, всяка в размер на 41,16лв., или общо
1111,32лв., включващи главница и уговорена договорна лихва. Твърди се, че
ответникът е извършил плащане в общ размер на 569лв., като останала дължима
главница в размер на 728,56лв. и договорена лихва в размер на 57,08лв.
Също така, със
сключения между страните договор, ответникът се задължил в тридневен срок от
усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от посочените с договора
обезпечения, при неизпълнение на което задължение дължал неустойка, която се
начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на договора и се
дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Тъй като
ответникът не изпълнил това свое договорно задължение му била начислена
неустойка, неизплатената част от която възлизала на 471,01лв.
Твърди се, че
вземането по процесния договор е прехвърлено от кредитора „Изи Асет Мениджмънт”
АД на ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД по
силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. За събиране на
посочените суми, включително и за дължимото обезщетение за забава, ищцовото
дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК и срещу ответника била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №****/2018 г.
С оглед дадени от
съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането, ищецът моли в
настоящото производство да бъде постановено съдебно решение, с което да се
признае за установено задължението на ответника за сумите, включени в
заповедта: 728.56 лв. - главница, 57.08 лв. - договорна лихва за периода от
07.10.2016г. до 07.04.2017г., 471.01 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, 88.19 лв. – лихва за забава /мораторна лихва/ от 08.04.2017г. до 19.04.2018г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение - 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131,
ал.1 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК изразява становище за недопустимост на предявеният иск, тъй като твърдяната
от ищеца цесия не е съобщена на длъжника и за това ищецът не е процесуално
легитимиран да претендира от ответника плащане по процесния договор. В
условията на евентуалност особеният представител изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявеният иск, който моли да бъде
отхвърлен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че на 29.09.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството му на заемодател
и ответника в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем. Съгласно
уговореното между страните, ответникът е получил в заем сумата от 1000лв. като
се е задължила да я върне на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка от
които в размер на 41,16лв., с падежи на първата 14.10.2016г. и падеж на
последната 07.04.2017г. В посочените месечни вноски е включена и уговорената
договорна лихва за предоставената в заем сума в размер на 40% годишно. Общата
дължима сума по договора е определена на 1111,32лв., а ГПР на заема в размер на
48,52%. В чл. 4, ал.1 от процесния договор е посочено, че в три дневен срок от
сключването му, заемателят следва да представи едно от посочените две
обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да представи
служебна бележка от работодател за трудовите си доходи и нетния размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000лв., да работят по безсрочен трудов договор, да
не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем със същия
кредитор, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен“, или да бъде представена от заемателя банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7, със срок на валидност 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора. В чл. 4, ал.2 от договора е
уговорено, че при неизпълнение на задължението да представи едно от двете
обезпечения в посочения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 669,33лв., която следва да заплати разсрочено заедно с уговорените
погасителни вноски, към които се добавя сумата от 24,79лв. В чл. 8 от договора е
посочено, че при забава на плащанията, заемополучателят дължи на заемодателя
заплащане на законната лихва върху забавената сума.
На 30.01.2017г. между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия), по силата на който и Приложение №1 към него от 01.04.2018г. титуляр на
вземането по процесния договор (с №**** по приложението) е станало ищцовото
дружество. Според отбелязването в приложението, неизплатените задължения по
договора са както следва: 728,56лв. главница, 57,08лв. договорна лихва, 471,01
неустойка и 75,49лв. лихва за забава.
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, за погасяване на седмичните
вноски по погасителния план към процесния договор, ответникът е извършил
плащания в общ размер на 569лв., които кредиторът е отнесъл за погасяване на
разходи, направени по събирането в размер на 45,00лв., неустойка по чл. 4, ал.2
от договора в размер на 198,32лв., договорна лихва от 07.10.2016г. до
25.11.2016г. в размер на 54,24лв. и главница по 7 пълни вноски и частично от
8-ма в размер на 271,44лв. Според уговореното в договора, останалата част от
главницата според заключението на вещото лице е в размер на 728,56лв., от
договорната лихва в размер на 57,08лв., от неустойката по чл. 4, ал.2 от
договора 471,01лв. и законната лихва от 08.07.2018г. до 19.04.2018г. е в размер
на 88,19лв.
По депозирано заявление от ищцовото дружество
е образувано ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответника
на 11.05.2018г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за дължимите суми произтичащи от процесния договор: 728,596лв.,
неизплатена главница, 57,08лв., договорна лихва за период от 07.10.2016г. до 07.04.2017г.;
471,01лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 88,19лв., законна
лихва за забава за периода от 08.04.2017г. до 19.04.2018г., както и законна
лихва за забава върху главницата от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 75лв. разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата
на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което до кредитора са изпратени указания да
предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Няма спор по делото,
че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за паричен
заем. Не се спори и относно условията при които същият е следвало да бъде
върнат, както и за размера на платената сума по договора – 569лв.
По делото няма
доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на процесното
вземане на нов кредитор (ищцовото дружество) преди образуване на настоящото
производство. Съгласно установената съдебна практика, с връчването на препис от
исковата молба и приложените към нея доказателства (включително уведомление и
пълномощно за съобщаване на цесията) на особения представител по делото, то
ответникът трябва да се счита, че е редовно уведомен за това обстоятелство.
Този факт следва да бъде отчетен като настъпил в хода на процеса и от значение
за спора и да се приеме, че цесията поражда действие и по отношение на
ответника като длъжник, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане
на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016
г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по
т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
Съобразявайки
възраженията на процесуалния представител на ответника по същество на спора,
както и при извършена служебна проверка относно недействителността на процесния
договор за паричен заем, или отделни негови клаузи, настоящият съдебен състав
намира следното:
Няма основание да
се приеме, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради
допуснати нарушения на изрично посочените в тази норма текстове от ЗПК. Неравноправна
и съответно недействителна е клаузата на чл. 4 от договора, която предвижда
неустойка за неизпълнение на договорно задължение на заемополучателя да
представи някое от посочените обезпечения. Тази уговорка създава задължение за
потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка, която е прекалено висока,
както спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с оглед вида и предмета
на договора (чл. 143 т.5 ЗЗП). Осигуряването от заемополучателя на някое от
посочените обезпечения е не само практически трудно осъществимо, но и логически
безсмислено. Приемането на условията на кредитора по процесния договор
(значително скъп заем и без включените неустойки, с уговорена договорна лихва,
надвишаваща многократно предлаганата от банкови институции по потребителски
кредити) е твърде неприемливо за лица, които отговарят на изискванията за
поръчители по договора. Логически неоправдано е представянето и на банкова гаранция
от заемополучателя на цялата получена в заем сума. Ако той разполагаше с такава
нелогично е да я поиска в заем от кредитора и то при толкова висока договорна
лихва. Този тип обезпечение за предоставената услуга е несъвместим с
предоставената услуга. Посочените „обезпечения“ от кредитора след като не са
изискване за отпускане на кредита , то уговорената за тяхното неизпълнение
неустойка всъщност представлява предварително, скрито и недобросъвестно
определена от кредитора (а не договорена между страните) допълнителна договорна
лихва и разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по
чл. 19 ЗПК, т.е тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален
ГПР и съответно се явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че за ответника като заемополучател не е
възникнало задължение за заплащане на сумата от 669,33лв. договорна неустойка.
Т.е общото задължение по процесния договор е за заплащане на отпуснатата в заем
главница, уговорената договорна лихва и други разноски до сумата от 1111,32лв.,
формираща ГПР от 48,52%, който не надвишават императивното ограничение на ГПР
за потребителски кредит уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. При това положение следва
да бъде отчетено извършеното плащане от 569лв. и разликата от 542,32лв. да бъде
присъдена на ищеца като дължима. От съдържащите се по делото доказателства
(липсва погасителен план към процесния договор) не би могло да се определи
каква част от тази дължима сума е главница и каква договорна лихва, още повече,
че затруднение за определянето на това съотношение се създава и при отчитане на
постъпилите от ответника плащания на суми в различни, включително и по-високи
размери от дължимите към съответните дати на плащанията при съобразяване
недължимостта на вноската за „неустойка“ по чл. 4 от договора. Доколкото обаче
това разграничение в размера на
главницата и договорната лихва няма практическо значение за страните по делото,
съдът следва да присъди посочената като дължима сума с уточнението, че същата
включва и двете задължения, за което намира основание и в разпоредбата на чл.
162 ГПК.
Относно размера на
претендираното обезщетение за забава, настоящият съдебен състав намира, че
такова следва да се начислява върху дължимата сума по договора след падежа на
последната вноска, до посочената в заявлението дата. Изчислено с помощта на
специализиран електронен калкулатор същото възлиза в размер на 56,79лв.
По тези съображения
предявените искове за главница и договорна лихва следва да бъдат уважени до
сумата от 542,32лв. и отхвърлени до пълния предявен общ размер от 785,64лв.
като неоснователни. Искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен до
сумата от 56,79лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 88,19лв. Изцяло
като неоснователен следва да се отхвърли и искът за заплащане на сумата от
471,01лв. дължима договорна неустойка.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства за
направени от ищеца разходи за събиране на задължението и то преди постъпване на
плащанията от ответника, за да бъдат удържани от тях съответни суми на това
основание.
При този изход на
спора в полза на ищеца за настоящото исково производство следва да му се
присъдят от направените, претендирани и дължими разноски - 360лв. адвокатско
възнаграждение, 175лв. държавна такса, 150лв. депозит за вещо лице и 200лв.
депозит за особен представител (общо 885) пропорционално на уважената част от
исковата претенция или сумата 421,93лв.
За заповедното производство от претендираните 75лв. следва да се присъдят
35,75лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Х.М.
с ЕГН********** ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова
Кавурска и Неделчо Йорданов Спасов, сумите: 542,32лв., представляваща неизплатена главница и договорна лихва по
договор за паричен заем №******/29.09.2016г., 56,79лв. обезщетение за забава за периода 08.04.2017г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху първата сума, считано от 10.05.2018г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №****от 11.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по
описа на Районен съд - Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3, представлявано
от Ивелина Цанкова Кавурска и Неделчо Йорданов Спасов против М.Х.М. с ЕГН********** *** установителен иск за дължимостта
на сумата над 542,32лв. до пълния
предявен общ размер от 785,64лв. за
неизплатена част от главница и договорната лихва по договор за паричен заем №******/29.09.2016г.
и за сумата от 471,01лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение по същия договор, за които суми е
издадена Заповед №****от 11.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на Районен съд -Русе, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.Х.М. с ЕГН********** *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК202527341,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Неделчо Йорданов Спасов сумата от 421,93лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 35,75лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на Районен
съд – Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: