Решение по КНАХД №657/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от мл.инспектор А. Н. против решение №139 от 25.04.2025г., постановено АНД №1143/24г. по описа на РС - Пазарджик.

С решението е отменена заповед за задържане на лице с рег. № 302 от 04.08.2024г., издадена от А. Н. С. – мл. инспектор при Районно управление на МВР Пазарджик.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно като постановено в нарушение на закона. Излагат се съображения. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно потвърдена заповедта за задържане на лице.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В с.з. процесуалният представител излага съображения за правилност на решението на районния съд и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик след преценка допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваната заповед за задържане на лице, издадена от А. Н. С. – мл. инспектор при Районно управление на МВР Пазарджик, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че с нея на 04.08.2024 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя Й. Н. Т. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ на МВР Пазарджик във връзка с данни за извършено престъпление по чл.270, ал.3 от НК - противозаконно пречене на орган на властта да изпълни задълженията си. При задържането Й. Н. Т. отказал да подпише заповедта, но получил препис от нея, отказал да подпише и декларация, в която да отрази дали желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, дали желае служебна защита, дали има здравословен проблем, желае ли преглед от лекар, желае ли да се уведоми член на семейството му за задържането, както и че е уведомен, че може да получава колети и храна. И двата отказа са оформени по надлежния ред с подпис на свидетел, удостоверил същите. На Траханов е извършен обиск, за който е съставен протокол за обиск от 04.08.2024г. Жалбоподателят е бил задържан в 22:40 часа на 04.08.2024г. и освободен в 13:30 часа на другия ден. От обстоятелствената част на самата оспорена заповед се установява, че около 21:00 часа в с.Церово [улица], обл. Пазарджик от центъра на селото в посока с.Мухово, лицето Й. Н. Т. с действията си противозаконно пречи на А. Н. С. – мл. инспектор при Районно управление на МВР Пазарджик да изпълнява служебните си задължения, като го бута, обижда, псува и му пречи да задържи лицето Д. С. П.. По случая било образувано ДП №745/04.08.2024г. за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК. След това Траханов бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР с атакуваната в настоящото производство заповед. Препис от заповедта на задържане е връчен на Траханов. Отразено е с подпис на свидетел, че Траханов отказва да я подпише.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съдържа необходимите реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР, посочени са фактическите и правни основания за издаването й и в този смисъл не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилно районният съд е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, като в тази насока е изложил много подробни мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях без да ги преповтаря.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че са налице основанията за издаване на заповедта, тъй като полицейските органи по силата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР можели да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължениято си по служба. Безспорно това е така, но в конкретния случай Траханов е задържан в 22.40ч. на 04.08.2024г. за това, че с действията си противозаконно е пречел да бъде задържан Д. П.. Видно от преписката, приета по АНД №1143/24г. на Районен съд – Пазарджик, Д. П. е бил задържан в 21.00ч на 04.08.2024г., т.е. обективно е невъзможно Траханов да пречи на това задържане, което е извършено 1 час и 40 мин. преди неговото задържане. Както правилно е указал районният съд доказателствената тежест за установяване наличието на фактическите основания, послужили за издаването на административния акт, пада върху административния орган. В случая касаторът не е ангажира доказателства, с които по несъмнен и категоричен начин да докаже наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №139 от 25.04.2025г., постановено АНД №1143/24г. по описа на РС - Пазарджик.

Решението е окончателно.