ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4010
гр. София, 13.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20221110212124 по описа за 2022 година
I.). Производството е по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК.
Образувано е по искане с вх. № 1208 от 04.01.2023г., докладвано на
съдебния състав на 30.09.2024г. на Национално бюро за правна помощ
(НБПП) - гр.София за присъждането в тежест на ОБВИНЯЕМИЯ Ж. Н. Ж.
на основание чл.189, ал.3 от НПК на заплатените от Бюрото разноски за
адвокатски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство
от служебен защитник в досъдебното и съдебното производство в общ размер
420.00 лева на основание чл.17, т.1 вр. чл.22д, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съдът като обсъди доказателствата по делото, приложимият закон и
с оглед вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
II.). ИСКАНЕТО ОТ НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА
ПОМОЩ (НБПП) - гр.София е подадено от компетентно длъжностно лице,
при обоснован правен интерес, по законовия ред на чл.306, ал.1, т.4 вр. чл.189,
ал.3 от НПК, пред родово, местно и функционално компетентен районен съд,
постановил влязъл в сила съдебен акт по въпросите на чл.301 от НПК, поради
което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО.
РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО – ИСКАНЕТО Е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
III.). От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
С влязло в сила на 13.09.2022г. по НОХД № 12 124/2022г. по описа на
СРС, НО, 9-ти състав споразумение обвиняемият Ж. Н. Ж. е бил
санкциониран за извършено от него престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2
вр. ал.1 от НК вр. чл.54 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
(четири) месеца, което е отложено за ефективно изтърпяване с изпитателен
срок от 3 (три) години, считано от датата на влизането в сила на одобреното от
1
съда споразумение.
В досъдебното производство и в диференцираната процедура на глава
XXIX от НПК обвиняемият Ж. Н. Ж. е бил представляван от служебния
защитник адвокат М..
Служебният защитник адвокат П. е бил назначен в това качество по
искане на ръководно-решаващия орган на ДП и след определянето му с
надлежно писмо от Софийска адвокатска колегия. След завършването на
наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, на служебния
защитник са били заплатени от Бюрото за правна помощ разноски за
адвокатски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство
от служебен защитник в досъдебното и съдебното производство в общ размер
420.00 лева на основание чл.17, т.1 вр. чл.22д, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
IV.). При така установените фактически констатации, относими към
предмета на производството по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, съдът излага от
правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Решаващата инстанция на СРС намира, че ползваната от обвиняемия Ж.
служебна адвокатска защита в хипотезата на чл.94, ал.1, т.9 от НПК вр. чл.381,
ал.1, изр. 2 от НПК е безплатна, независимо от изхода на наказателното
производство във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.
Реализирана е пред съда диференцираната процедура на глава XXIX от
НПК - по особените правила на института на споразумението, при която
участието на защитник - адвокат, е абсолютно задължително на основание
чл.94, ал.1, т.9 от НПК вр. чл.381, ал.1, изр. 2 от НПК. Т.е. налице е и
допълнителна хипотеза на задължителна защита от адвокат, без която
наказателното производство не може да бъде завършено своевременно и
ефективно с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът приема, че в настоящото производство е приложима разпоредбата
на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правна помощ, според която в хипотезата на
чл.94, ал.1, т.9 от НПК вр. чл.381, ал.1, изр. 2 от НПК представляваното лице
не дължи възстановяването на разноските за предоставената правна помощ.
Според съда тези разноски за заплатената от Държавата правна помощ не
следва да се възстановяват и в случаите на хипотезите на задължителната
защита по реда на НПК. Решаващата инстанция на СРС намира, че
разпоредбата на чл.23, ал.2, изр. 2 от Закона за правната помощ е специален
закон спрямо разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, при което тя следва да
намери приложение, а не тази на кодекса. Правната норма на чл.23, ал.2, изр. 2
от Закона за правната помощ (обн. в ДВ брой 102, в сила от 23.12.2022 г.) е с
процесуални последици по съдържание и има правно действие занапред (и
доколкото искането на НБПП противоречи на съдебната практика на ЕСПЧ за
характера на служебната защита като безплатна, независимо от изхода на
делото), преднамирайки обществените отношения, които са заварени в тази
правна регулация и с оглед проявилите се юридически факти, които са
преуредени от диспозицията на правната норма.
2
Решаващата инстанция на СРС приема, че искането на НБПП за
присъждане на разноските за осъщественото процесуално представителство
от служебен защитник противоречи и на принципите на европейското
наказателно право. В хипотезата на задължителната защита или на тази по
чл.94, ал.1, т.9 от НПК вр. чл.381, ал.1, изр. 2 от НПК Държавата не може да
изисква обвиняемите (подсъдимите) да се защитават лично.
Интересите на правосъдието изискват обвиняемият (подсъдимият) да има
защитник - с оглед фактите по случая; при търпене на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, когато има вероятност от ефективно налагане на
наказание; при вероятност от сериозно засягане на неговите лични права;
когато делото е с фактическа и/или правна сложност и т.н. Достъпът до
правосъдие за обвиняемия (подсъдимия) чрез осигуряването на служебен
защитник е с по-голяма тежест пред позитивните задължения на Държавата да
претендира финансовата обезвреда на заплатената от нея безплатна за
ползващото я лице адвокатска правна помощ. Затова е предвидено
задължителната защита на обвиняемите лица (подсъдимите) да се реализира
от служебен защитник. Независимо кои са приложимите хипотези на
задължителната адвокатска защита, Държавата може да откаже да иска
заплащането на правната помощ от адвокат по реда на чл.189, ал.3 от НПК,
когато обвиненото лице не разполага с финансови средства към момента на
предоставянето й. Безплатната правна помощ чрез служебна защита е
неотменима. Тя следва да остане такава и след изхода на делото, тъй като
обвиняемият (подсъдимият), знаейки предварително, че ще бъде осъден да
заплати и разноските за адвокат, след признаването на вината си към
престъплението и след определянето на съответното наказание, същият би се
въздържал да иска каквато и да е защита (а тази преценка не следва да бъде
оставена в негова дискреция, особено, когато е възможно да бъдат засегнати
неговите човешки права по интензивен и репресивен начин); или не би си
упълномощил защитник за своя финансова сметка, поради което същият ще
поеме инициативата да се защитава сам (при положение, че
представителството му е задължително да бъде реализирано от
професионален защитник - адвокат). В тази насока е делото на ЕСПЧ
„Луедик, Белкацем и Коч срещу Герамния“. А защитата от служебен адвокат
в хипотезите на задължителната защита по НПК или на тази по чл.94, ал.1, т.9
от НПК вр. чл.381, ал.1, изр. 2 от НПК е една от сигурните гаранции във всяка
правова и демократична Държава за гарантирането на бърз, своевременен и
ефективен достъп до правосъдие и достъп до разглеждането на делото от
обективен и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Правото
на защитник не следва да бъде поставяно като обвързано под финансови
условия, когато в едно наказателно производство се реализира служебна
защита.
По тези съображения, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ДЕПОЗИРАНОТО ИСКАНЕ с вх. №
1208 от 04.01.2023г. на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
(НБПП) - гр.София за присъждането в тежест на ОБВИНЯЕМИЯ Ж. Н. Ж.
на основание чл.189, ал.3 от НПК на заплатените от Бюрото разноски за
адвокатски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство
от служебен защитник в досъдебното и съдебното производство в общ размер
420.00 лева на основание чл.17, т.1 вр. чл.22д, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано от НБПП
пред Софийски Градски съд в 7 (седем) дневен срок от съобщението по реда
на глава XXII от НПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от съдебния акт на НБПП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4