Определение по дело №1260/2016 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….1.2019 г.

 

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 2.01.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1260 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по несъстоятелност на "МОССТРОЙ – ВАРНА”АД е открито с решение № 409/22.6.2017г., незабавно изпълняемо(въпреки обжалването му от длъжника).

След приключване на осребряване на отделни активи от масата на несъстоятелността, синдикът Р.С. е съставил частична сметка № 1, която е била отменена отчасти с определение № 4126/20.11.2018г. Потвърдената част от сметка, включваща плащане на публични вземания с поредност по чл. 722 ал.1 т. 6 и 7 ТЗ в полза на НАП е била изпълнена от синдика.

За разпределението на остатъчното постъпление, синдикът е съставил нова частична сметка № 2, която е обявена на 06.12.2018г  на таблото на съда и съобщението за това е публикувано в ТР, воден от АВ по партидата на длъжника с вписване № 20181206080837г. 

В срока по чл. 728 ТЗ ( изтекъл на 20.12.2018г) не са постъпили възражения срещу така разгласената сметка.  

При служебната проверка на неоспорената сметка, съдът съобразява следното:

В текущите си отчети по делото синдикът е докладвал постъпленията по особената сметка, получени в резултат на осребряване на активи и попълване на маса със събрани вземания на длъжника, както следва:

Източник	Постъпление	Доклад на синдика
Приключена с постановление № 7/3.8.2018г.№ публична продан(разрешена с определение № 2355/4.7.2018г.) на ПИ10135.2563.2003	25143,66 цена и задържан задатък	Отчет за м. 07. 2018г. с вх. № 24217 от 17.8.2018г.
Събрано вземане	5097,77 лв	отчет за периода 06.09.2018г. - 08.10.2018г с вх. № 29054 от 9.10.2018г.
Приключени преговори с  нот. акт от 24.10.2018г за продажба  (разрешена с определение № 2664/26.7.2018г.) на ОБОСОБЕНА ЧАСТ – комплекс „Омега“ в КК Зл. Пясъци, включващ: ПИ № 10135.513.163, сграда с идентификатор № 10135.513.163.6 и  движими вещи	7 007 007лв цена	Отчет за периода 01.08.2018г. - 05.09.2018г с вх. № 25915 от 11.9.2018г. и приложение към молба вх № 31427 от 30.10.2018г

В производството не са приемани претенции с привилегии върху който и да е от тези активи на длъжника.

Част от така отчетените постъпления са били разходвани с разрешения на съда за текущо за покриване на необходими разноски по смисъла на чл. 723 т.2 ТЗ за осъществяване на функциите на органа по управление на масата, както и за възстановяване на авансирани разходи по чл. 632а от ТЗ, както следва:

 

Основание	Разход	Разрешение
Аванси	14 000лв	определение № 3360/28.9.2018г.
Касова наличност	1000лв	определение № 3581/11.10.2018г.
Възнаграждение на синдик,  административни и пощенски разходи	983.62лв 1026,70лв	определение № 3122/12.9.2018г. определение № 3741/22.10.2018г.
	1000лв	определение № 4071/15.11.2018г.
	1000лв	определение № 4344/6.12.2018г.
Хонорари на адвокат на синдика	6159,12лв	определение № 4426/12.12.2018г.

 

Допълнително съдът с определение № 4149/22.11.2018г. е осигурил в разпореждане на синдика необходимите минимални средства за покриване на месечните разходи до април 2018г, като е заделил от същите постъпления сума от 6000лв.

Така изцяло са покрити текущите разноски, поради което няма пречка  остатъкът от постъплението да бъде разпределян за удовлетворяване на кредиторите.

Към настоящия момент правата на тези кредитори се установяват по одобрените от съда списъци (определение № 3353/23.10.2017г., определение № 408/2.2.2018г. и определение № 897/9.3.2018г.), които не са били допълвани по-късно. Синдикът е пояснил в забележка към съставената втора сметка, че предложеното разпределение се отнася само до част от постъпленията, с оглед предназначаването й само за безспорните вземания до ред по чл. 722 ал.1 т. 7 вкл. ТЗ. Всички вземания по тези списъци обаче за тези редове вече са били удовлетворени в одобрената част от първата сметка.

Както вече е посочил в мотивите си към определение № 4126/20.11.2018г., съдът е отчел, че освен приетите по реда на чл. 693 ТЗ вземания, подлежат на разпределяне и нововъзникнали публични задължения, признати от синдика в текущи отчети, неплатени на падеж поради липса на текуща наличност. Именно вземания с такъв произход са посочени от синдика като подлежащи на изплащане на кредитора НАП в реда по чл. 722 ал.1 т. 7 ТЗ. Съдът съобразява служебно известното му съдържание на решение по адм. дело 1258/18г, с което е потвърден отчасти акт за установяване на публични вземания № МД-АУ-301/15.01.2018г, начислени за 2017г. Този акт не е бил посочен като основание на предявените и включени в списъците публични задължения (предявени с вх. № 26091/20.09.17г), поради което съдът приема, че тези потвърдени от съд с участие на синдика вземания следва да се добавят в признатия от синдика размер 14 395,15лв към дължимите на този кредитор, на осн.  чл. 721 ал.3 ТЗ. Същите съображения се отнасят и към допълнително начислени за 2018г вземания, породени от притежанието на облагаеми имущества, които са изцяло признати от синдика в размер от 11 992,35лв по актуална справка по данъчната партида на длъжника.

Допълнително в сметката е посочено и вземане за окончателно възнаграждение на синдика в размер на 281 286,03лв., определено от събранието на кредиторите и начислено върху приходите от два актива, осребрени в резултат на способи, приложени от синдика.

За разлика от кредиторите на предприятието, синдикът участва в разпределението само за вземания, пряко породени от изпълнението на функциите му, доколкото дължимите му суми не са били текущо изплащани като разноски от наличността(Определение № 52 от 27.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3558/2015 г., I т. о., ТК). Тези вземания на синдика не се предявяват по общия ред, а се оповестяват в сметката и подлежат на изплащане с привилегия по чл. 722 ал.1 т.3 ТЗ при постъпване на достатъчно средства за тяхното изплащане (Определение № 338 от 20.05.2016 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 223/2016 г.). Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като съдът изрично е ограничавал усвояването на средствата, постъпили по особената сметка само до дължимия размер на текущо месечно възнаграждение и изрично е отказал да разреши текущо изплащане на допълнителен размер след приключване на осребряването на посочените по-горе активи с определение № 3854/31.10.2018г.

Съдът съобразява решението на събранието на кредиторите от 30.11.2017г, с което на синдика е определено окончателно възнаграждение в размер на 4% от стойността на осребрените активи. Това възнаграждение изрично е посочено като допълнение над текущия месечен размер от 1000лв, а законът принципно допуска то да бъде определено по критериите на чл. 661 ал.4 и ал. 5 ТЗ и предварително(определение от 7.06.2005 г. на ВКС по ч. т. д. № 203/2004 г.), а не задължително едва при приключването на производството. Съдът възприема принципно становище за възнаградителен характер на това допълнително възнаграждение, като преценява посочените от законодателя критерии в ал. 5,  свързващи възнаграждението с основните показатели на резултата от усилията на синдика в различните фази на производството. С оглед установеното успешно прилагане на способи за осребряване върху два актива на длъжника, осигурили общо 7 032 150.55лв парично постъпление, несъмнено е възникнало основание за начисляване и на допълнителното възнаграждение, определено от събранието. Обявеният в сметката размер изцяло съответства на стабилния акт по чл. 661 ал.1 ТЗ.

Мнозинството кредитори са предоставили на синдика и право на преценка кога синдикът да изплаща така начисленото окончателно възнаграждение. Съдът отчита обаче, че тази самостоятелност се простира само преценката на момента на генериране на нужните за изплащане на възнаграждението средства на синдика. В случая, синдикът е изчакал постъплението от основния актив(обособената част) за да начисли общо дължимото възнаграждение и за двата способа, което съдът изцяло възприема като решение по целесъобразност.

Събранието обаче няма компетентност да променя законовите характеристики на това допълнително вземане, покривано от общата маса. Както вече е изложил по повод искания на синдика в определение № 4126/20.11.2018г., съдът възприема окончателното възнаграждение като предвиден от законодателя предварително оповестен стимул за органа да постигне максимален възможен резултат като генерира най-голям обем от осребряеми активи и най-висока продажна цена за тях. За да постигне този свой ефект обаче, така определеното допълнително гратификационно възнаграждение следва да има окончателен характер и не може да бъде  изплащано наред с текущото, т.е. преди приключването на дейността на този орган. Законодателят е предвидил само два вида възнаграждение, съответно и допълнителният бонус следва да се изплаща като окончателно възнаграждение, макар и да е определен предварително и да възниква при всяко отделно успешно довършване на способ върху актив от масата. Окончателното възнаграждение може само да се начислява, но докато синдикът продължава да действа не е настъпил падежа му. Само така бонусът ще може да стимулира и срочното приключване на процеса по удовлетворяване на всички кредитори, а несъмнено срочността е водещ критерий за възнаграждаването на допълнителните усилия (по арг. от чл. 661 ал. 4 т. 1 и 6 ТЗ). В този смисъл настоящият състав на съда споделя практиката по изплащане на окончателното възнаграждение именно при прекратяване на функциите на този орган, независимо, дали е настъпило в хода и в края на самото универсално принудително изпълнение(определение № 756 от 11.11.2014 г. на ВнАС по ч. т. дело № 666/2014 г., определение № 150 от 25.02.2016 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 116/2016 г.). В заключение, съдът констатира, че начисленото в сметката като окончателно възнаграждение действително се дължи, но изплащането му следва да бъде обвързано с настъпване на отлагателно условие – съставяне на окончателна сметка за разпределение или предхождащо я прекратяване на правомощията на синдика. Условните вземания на осн. чл. 725 ал.1 ТЗ подлежат на заделяне във всяко неокончателно разпределение, поради което и в тази част сметката следва да бъда служебно коригирана.

По тези съображения, съдът по несъстоятелността 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОДОБРЯВА  на осн. чл. 729 ал.1 ТЗ НЕОСПОРЕНА частична сметка № 2 за разпределение на постъпление от осребряване на имущество от масата на длъжника "МОССТРОЙ – ВАРНА”АД в несъстоятелност, ЕИК *********, обявена в ТР, воден от АВ по партидата на длъжника с вписване на 6.12.2018г.,  БЕЗ КОРЕКЦИЯ за сумите в полза на НАП, посочени на редове от 2-3 вкл. като подлежащи на плащане публични вземания с поредност по чл. 722 ал.1 т. 7 ТЗ като внася в нея допълнително и следното ИЗМЕНЕНИЕ:

на ред 1 посочената сума в полза на синдика Р.Г.С. като окончателно възнаграждение в размер на 281 286,03лв, вместо в колона „размер на сума за плащане по тази сметка“  се чете в колона „размер на сума, заделена по тази сметка“, на осн. чл. 729 ал.1 ТЗ.

Определението да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ.

Съобщение за определението на съда за одобряване на частична сметка №2 да се обяви в Търговски регистър, по партидата на длъжника"МОССТРОЙ – ВАРНА”АД в несъстоятелност, ЕИК *********, на основание чл. 729 ал.2 от ТЗ.

Определението може да се обжалва от длъжника и от синдика за вземането му за окончателно възнаграждение,  в седмичен срок от обявяването му в ТР с частна жалба пред Варненски апелативен съд(на осн. чл. 729 ал.3 ТЗ вр. чл. 613а ал. 4 от ТЗ).

Препис да се връчи на синдика и на кредитора НАП.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД