№ 135
гр. Велико Търново, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20254000500088 по описа за 2025 година
С Решение № 486/14.11.2024 г. по гр. д. № 76/2024 г. Окръжен съд – Плевен е
развалил на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 190, ал. 1 от ЗЗД, поради частична
съдебна евикция - влязло в сила решение по гр. д. № 3151/2019 г. по описа на ПлРС,
Договор за замяна от 15.12.2017 г., обективиран в Нот. акт № 123, том ІІ, рег. №3320,
дело №309/2017 г. на Нотариус И. И., с район на действие ПлРС, сключен между М. П.
М. (поч. на 09.05.2022 г.), Н. М. М. и П. М. М. от една страна и „Булагрогруп“ ЕООД -
гр. София, от друга, по силата на който М. М., Н. М. и П. М. са прехвърлили на
„Булагрогруп“ ЕООД следните свои съсобствени недвижими имоти, придобити по
наследство:
1. ПИ с ид. 17854.95.7, в землището на с. Гривица, общ. Плевен, в м. “Трапи“ с площ от 22
016 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване: нива;
категория на земята: трета, номер по предходен план: 095 007;
2. ПИ с ид. 17854.93.17, в землището на с. Гривица, общ. Плевен, в м.“Бежанов дол“ с площ
от 12 702 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване:
нива; категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 093017;
3. ПИ с ид. 37856.43.24 в землището на с. Коиловци, общ. Плевен, с площ 5 001 кв. м.,
трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване: нива; категория на
земята: пета, номер по предходен план: 000315;
4. ПИ с ид. 37856.78.48 в землището на с. Коиловци, общ. Плевен, с площ 6 513 кв. м., в
1
м.“Двете могили“, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 078 048 и
5. ПИ с ид. 37856.41.15 в землището на с. Коиловци, общ. Плевен, с площ 2 000 кв. м., в
м.“Боев гроб“, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: трета, номер по предходен план: 041 015.
В замяна на прехвърлените му гореописани недвижими имоти „Булагрогруп“
ЕООД е прехвърлил на М. М., Н. М. и П. М. собствеността върху следните собствени
на дружеството недвижими имоти:
1. ПИ с ид. 12752.22.5, в землището на с. Върбица, общ. Плевен, в м.“Кръвнишка могила“ с
площ от 12 648 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване - нива; категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 022005;
2. ПИ с ид. 12752.21.21, в землището на с. Върбица, общ. Плевен, в м.“Никополски път“ с
площ 4 861 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване -
нива; категория на земята: трета, номер по предходен план: 021021;
3. ПИ с ид. 12752.12.64, в землището на с. Върбица, общ. Плевен, в м.“Войкова усойка“, с
площ 9 653 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване -
нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 012064;
4. ПИ с ид. 12752.12.63, в землището на с. Върбица, общ. Плевен, в м.“Войкова усойка“, с
площ 6 513 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване -
нива, категория на земята: трета, номер по предходен план: 012063;
5. ПИ с ид. 12752.12.5, в землището на с. Върбица, общ. Плевен, в м.“Войкова усойка“, с
площ 9 106 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване -
нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 012005 и
6. ПИ с ид. 12752.12.3, в землището на с. Върбица, общ. Плевен, в м.“Войкова усойка“, с
площ 5 357 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване -
нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: 012 003.
Указал на ищците на осн. чл. 115 ал. 2 от ЗС във вр. с чл. 114, б.“а“ от ЗС, че в 6-
месечен срок от влизане на решението в сила по иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, същото
следва да бъде вписано в Служба по вписванията - Плевен, като след изтичането на
срока, вписването на исковата молба губи действието си.
Осъдил на осн. чл. 189 във вр. с чл. 190, ал. 1 и чл. 223 от ЗЗД във вр. с чл. 55,
ал. 1 и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД „Булагрогруп“ЕООД да заплати на П. М. М. и Н. М. М.
сумата от 109 390 лв., представляваща обезщетение в размер на паричната
равностойност на дадените от ищците в замяна пет земеделски имота, поради
разваляне на Договора за замяна от 15.12.2017 г., обективиран в Нот. акт №123/2017 г.
на Нотариус Ив. И., които имоти са отчуждени от ответника, както следва:
1. За ПИ с ид. 17854.95.7, в землището на с. Гривица, в м.“Трапи“, с площ от 22 016 кв. м. -
обезщетение в размер на 50 130 лв.;
2. За ПИ с ид. 17854.93.17, в землището на с. Гривица, в м.“Бежанов дол“, с площ от 12 702
кв. м. - обезщетение в размер на 28 600 лв.;
2
3. За ПИ с ид. 37856.43.24 в землището на с. Коиловци, с площ 5 001 кв. м.- обезщетение в
размер на 11 090лв.;
4. За ПИ с ид. 37856.78.48, в землището на с. Коиловци, м.“Двете могили“, с площ 6 513 кв.
м. - обезщетение в размер на 15 000 лв.;
5. За ПИ с ид. 37856.41.15, в землището на с. Коиловци, в м.“Боев гроб“, с площ 2 000 кв. м.
- обезщетение в размер на 4 570 лв.
Осъдил на осн. чл.78, ал. 1 от „Булагрогруп“ ЕООД да заплати на П. М. М. и Н.
М. М. деловодни разноски в размер на 15 241.41 лв.
Въззивна жалба против решението е подадена от „Булагрогруп“ ЕООД чрез
пълномощника адв. К. Г.. Счита решението за недопустимо в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на ищците сумата от 109 390 лв., тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск. Предявеният иск по чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2
от ЗЗД е за осъждане на ответника да върне даденото от ищците по договора или
неговата парична равностойност. Съдът неправилно е определил размера на
обезщетението според пазарната стойност на имотите към настоящия момент, вместо
към момента, когато ответникът се е разпоредил с тях. Счита решението и за
неправилно, тъй като съдът е допуснал съществени процесуални нарушения – не е
изпълнил служебните си задължения по изясняване на делото от фактическа и правна
страна. Моли съда да обезсили решението в частта, която счита за недопустима, при
условията на евентуалност – да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно
и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Жалбата се поддържа от пълномощника в писмена молба, в която са изложени
съображения по същество. Претендира разноски.
Не е постъпил отговор от въззиваемите-ищци П. М. М. и Н. М. М.. В писмена
молба, подадена преди съдебното заседание, пълномощникът адв. А. С. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я отхвърли и да присъди
разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Ищците М. П. М., П. М. М. и Н. М. М. са предявили против ответника
„Булагрогруп“ ЕООД при условията на кумулативно съединяване иск с правно
основание чл. 190, ал. 1, във вр. чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне
на Договор за замяна от 15.12.2017 г., сключен с Нотариален акт № 123, том 2, рег. №
3320, дело № 309/2017 г. по описа на Нотариус И. И. и иск с правно основание чл. 190,
ал. 1 във вр. с чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. трето, във вр. с чл. 57, ал. 2 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 109 390 лв. общо, разграничена поотделно за всеки
един имот, представляваща паричната равностойност на имотите, собственост на
3
ищците, дадени в замяна по договора, които са отчуждени от ответника и не могат да
бъдат върнати на ищците.
В хода на делото ищецът М. П. М. е починал и на осн. чл. 227 от ГПК е
заместен от своите наследници П. М. М. и Н. М. М..
В исковата си молба ищците твърдят, че с договор за замяна, сключен на
15.12.2017 г. са прехвърлили на „Булагрогруп“ ЕООД правото на собственост върху
недвижими имоти – пет ниви, като в замяна са придобили правото на собственост
върху имоти на дружеството – шест ниви. Твърдят, че трето лице – А. Л. А. е
предявила срещу тях и дружеството искове за обявяване недействителността на
договора, с който „Булагрогруп“ ЕООД е придобило собствеността върху имотите,
прехвърлени на ищците с договора за замяна, за установяване по отношение на
дружеството, че А. А. е собственик на имота и за осъждане на ищците да й предадат
владението върху имотите. Образувано е гр. д. № 3151/2019 г. по описа на РС –
Плевен. С оглед заявените от трето лица права върху имотите, придобити от ищците
по договора за замяна, считат, че е налице хипотезата на чл. 189 от ЗЗД и правят
искане договорът за замяна на бъде развален на осн. чл. 87, ал. 3 от ГПК и ответникът
да бъде осъден да върне даденото от ищците по него – собствеността върху имотите
или тяхната парична равностойност, в случай че са отчуждени. В уточняваща молба
от 20.05.2024 г. ищците заявяват претенция за заплащане на паричната равностойност
на имотите, тъй като са отчуждени от ответника.
В писмения си отговор, депозиран пред районния съд, където първоначално е
било образувано делото, ответникът „Булагрогруп“ ЕООД е оспорил предявените
искове като неоснователни и недоказани. Договорът за замяна е валидно сключен, в
установената форма. Дружеството се е легитимирало като собственик на имотите,
доколкото към датата на сделката те са били негова собственост на валидно правно
основание и това е било проверено служебно от нотариуса. Дори и имотите да не са
били собственост на дружеството, претенцията на ищците следва да е насочена към
неговия праводател. Действията на представителните на дружеството са били
добросъвестни, не са довели до неизпълнение на договора и не са накърнили
интересите на ищците. Оспорили са и иска за неоснователно обогатяване. В
производството пред Окръжен съд – Велико Търново ответникът не е заел становище
по исковете и не е бил представляван в процеса.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
С Договор от 15.12.2017 г., сключен с Нотариален акт № 123, том 2, рег. № 3320,
дело № 309/2017 г. по описа на Нотариус И. И., с район на действие ПлРС, ищците М.
П. М., П. М. М. и Н. М. М. са прехвърлили на „Булагрогруп“ ЕООД правото на
собственост върху пет недвижими имота, тяхна собственост по наследство, както
следва: 1. ПИ с ид. 17854.95.7 - нива в землището на с. Гривица, общ. Плевен, в м.
4
“Трапи“ с площ от 22 016 кв. м.; 2. ПИ с ид. 17854.93.17, нива в землището на с.
Гривица, в м.“Бежанов дол“ с площ от 12 702 кв. м.; 3. ПИ с ид. 37856.43.24, нива в
землището на с. Коиловци, с площ 5 001 кв. м.; 4. ПИ с ид. 37856.78.48, нива в
землището на с. Коиловци, с площ 6 513 кв. м. в м.“Двете могили“ и 5. ПИ с ид.
37856.41.15, нива в землището на с. Коиловци, с площ 2 000 кв. м., в м.“Боев гроб“, с
данъчна оценка на имотите в размер на 5 811.45 лв., като в замяна на прехвърлените
имоти „Булагрогруп“ ЕООД е прехвърлило на М. П. М., П. М. М. и Н. М. М. правото
на собственост върху шест свои собствени недвижими имоти: 1. ПИ с ид. 12752.22.5,
нива в землището на с. Върбица, в м.“Кръвнишка могила“ с площ от 12 648 кв. м.; 2.
ПИ с ид. 12752.21.21, нива в землището на с. Върбица, в м.“Никополски път“ с площ 4
861 кв. м.; 3. ПИ с ид. 12752.12.64, нива в землището на с. Върбица, в м.“Войкова
усойка“, с площ 9 653 кв. м.; 4. ПИ с ид. 12752.12.63, нива в землището на с. Върбица,
в м.“Войкова усойка“, с площ 6 513 кв. м.; 5. ПИ с ид. 12752.12.5, нива в землището на
с. Върбица, в м.“Войкова усойка“, с площ 9 106 кв. м. и 6. ПИ с ид. 12752.12.3, нива в
землището на с. Върбица, в м.“Войкова усойка“, с площ 5 357 кв. м., с данъчна оценка
на имотите в размер на 5 701.62 лв.
С влязло в сила на 11.08.2022 г. Решение № 260401/02.11.2020 г. на РС – Плевен
по гр. д. № 3151/2019 г. е прогласен за нищожен на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД договорът
за покупко-продажба, сключен на 04.09.2015 г. с Нотариален акт № 37, том 11, рег. №
7446, дело № 1018/2015 г., по силата на който „Булагрогруп“ ЕООД е придобило
правото на собственост върху имотите, прехвърлени в замяна с посочения по-горе
нотариален акт от 15.12.2017 г. на М. П. М., П. М. М. и Н. М. М., а именно: ПИ с ид.
12752.22.5, нива в землището на с. Върбица, м.“Кръвнишка могила“ с площ от 12 648
кв. м.; ПИ с ид. 12752.12.64, нива в землището на с. Върбица, м.“Войкова усойка“, с
площ 9 653 кв. м.; 4. ПИ с ид. 12752.12.63, нива в землището на с. Върбица,
м.“Войкова усойка“, с площ 6 513 кв. м.; 5. ПИ с ид. 12752.12.5, нива в землището на с.
Върбица, м.“Войкова усойка“, с площ 9 106 кв. м. и 6. ПИ с ид. 12752.12.3, нива в
землището на с. Върбица, м.“Войкова усойка“, с площ 5 357 кв. м. Признато е за
установено по отношение на „Булагрогруп“ ЕООД, че собственик на имотите по
наследство е А. Л. А.. Признато е за установено на осн. чл. 108 от ЗС по отношение на
М. П. М., П. М. М. и Н. М. М., че собственик на имотите е А. Л. А. и М. П. М., П. М.
М. и Н. М. М. са осъдени да предадат на А. Л. А. владението върху имотите.
Видно от приетите по делото нотариални актове, придобитите от „Булагрогруп“
ЕООД по силата на договора за замяна имоти са отчуждени от дружеството, както
следва: 1. ПИ с ид. 17854.95.7 - нива в землището на с. Гривица, м. “Трапи“ с площ от
22 016 кв. м. – с договор за покупко-продажба от 28.07.2020 г.; 2. ПИ с ид. 17854.93.17,
нива в землището на с. Гривица, м.“Бежанов дол“ с площ от 12 702 кв. м. – с договор
за покупко-продажба от 28.07.2020 г.; 3. ПИ с ид. 37856.43.24, нива в землището на с.
Коиловци, с площ 5 001 кв. м. – с договор за замяна от 27.02.2018 г.; 4. ПИ с ид.
5
37856.78.48, нива в землището на с. Коиловци, с площ 6 513 кв. м. в м.“Двете могили“
– с договор за замяна от 27.02.2018 г. и 5. ПИ с ид. 37856.41.15, нива в землището на с.
Коиловци, с площ 2 000 кв. м., в м.“Боев гроб“ – с договор за замяна от 27.02.2018 г.
От заключението на допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно-
техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на имотите е както следва:
1. ПИ с ид. 17854.95.7 - нива в землището на с. Гривица, м. “Трапи“ с площ от 22 016
кв. м. – 32 010 лв. към 28.07.2020 г. и 50 130 лв. към датата на изготвяне на
експертизата (30.09.2024 г.); 2. ПИ с ид. 17854.93.17, нива в землището на с. Гривица,
м.“Бежанов дол“ с площ от 12 702 кв. м. – 18 210 лв. към 28.07.2020 г. и 28 600 лв. към
датата на заключението; 3. ПИ с ид. 37856.43.24, нива в землището на с. Коиловци, с
площ 5 001 кв. м. – 6 170 лв. към 27.02.2018 г. и 11 090 лв. към датата на заключението;
4. ПИ с ид. 37856.78.48, нива в землището на с. Коиловци, с площ 6 513 кв. м. в
м.“Двете могили“ – 8 390 лв. към 27.02.2018 г. и 15 000 лв. към датата на заключението
и 5. ПИ с ид. 37856.41.15, нива в землището на с. Коиловци, с площ 2 000 кв. м., в
м.“Боев гроб“ – 2 550 лв. към 27.02.2018 г. и 4 570 лв. към датата на заключението.
Или, общата стойност на имотите към датата на отчуждаването им възлиза на
67 330 лв., а към датата на приключване на устните състезание пред първата инстанция
– 109 390 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 190, ал. 1, във вр. чл. 189, ал. 1 във
вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:
Решението в обжалваната част, с която искът е бил уважен, е валидно,
допустимо и правилно.
Предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на
сключения между страните на 15.12.2017 г. договор за замяна е основателен и доказан,
и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Безспорно по делото
е, че с договора за замяна, сключен между страните на 15.12.2017 г. в нотариална
форма, ищците са прехвърлили на ответното дружество пет свои недвижими имота,
срещу което в замяна са придобили собствеността върху шест недвижими имота. С
влязло в сила на 11.08.2022 г. съдебно решение по гр. д. № 3151/2019 г. по описа на
ПлРС е признато за установено по отношение на ответника-продавач, че собственик на
пет от имотите, придобити от ищците в замяна, е трето лице. Със същото решение е
уважен и ревандикационен иск, предявен от това трето лице, и ищците са осъдени да
му върнат владението върху имотите. Както ищците, така и ответното дружество са
били страни в съдебното производство и са обвързани от силата на пресъдено нещо на
решението.
С оглед на изложеното, налице е хипотезата на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД – неточно
изпълнение на задължението на ответника-продавач да прехвърли на ищците-купувачи
6
правото на собственост поради противопоставими права на трети лица, в резултат на
което ищците са съдебно отстранени от имотите (евикцията е осъществена) и имат
право да развалят договора по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В случая следва да бъде
приложена хипотезата на чл. 190, ал. 1 от ЗЗД относно частичната евикция, тъй като
ищците не са отстранени от един от имотите. Независимо от това, имотът е част от
всички придобити от ищците имоти в замяна на прехвърлените от тях на дружеството,
поради което следва да се приеме, че те не биха сключили договора за замяна, ако
знаеха за правата на трето лице. С оглед на това и на осн. чл. 190, ал. 1 от ЗЗД
договорът следва да бъде развален изцяло, и по отношение на този имот.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което въззивната
жалба на ответника против решението в тази част е неоснователна.
По предявения иск с правно основание чл. 190, ал. 1 във вр. с 189, ал. 1 във вр. с
чл. 55, ал. 1, пр. трето, във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД:
Решението в тази част е валидно и допустимо.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за недопустимост на
решението в тази част като постановено по непредявен иск. Действително, в
диспозитива на съдебния акт първостепенният съд е посочил, че присъдената сума от
109 390 лв., представлява обезщетение в размер на паричната равностойност на
дадените в замяна пет недвижими имоти, а в мотивите е изложил съображения
относно имуществените вреди при евикция и обезщетяването им. В същото време,
както в определението си по чл. 140 от ГПК, така и в решението си при очертаване
предмета на делото по този иск, съдът е приел, че е сезиран с иск за връщане на
даденото от ищците по договора за замяна и че се претендира паричната
равностойност на имотите. С оглед на това, настоящата инстанция приема, че не е
налице произнасяне на съда по непредявен иск, съответно – че решението в тази
обжалвана част не е недопустимо. Въпросът за паричната равностойност на имотите и
начина на определянето й е от значение за правилността на съдебния акт и ще бъде
разгледан по-долу в мотивите.
Решението в тази обжалвана част е частично неправилно по следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл. 190, ал. 1 във вр. с 189, ал. 1, изр
второ, пр. първо във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. трето, във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД – за
осъждане на ответника-продавач по договора за замяна, да заплати на ищците
паричната равностойност на имотите, прехвърлени му в замяна, които имоти подлежат
на връщане поради отпаднало основание (развален договор за замяна), но са
отчуждени от ответника. Видно от исковата молба и уточненията към нея, ищците не
претендират на осн. чл. 189, ал. 1 от ЗЗД разноските по договора, нито обезщетение за
вреди съгласно общите правила за неизпълнение на задължението (чл. 88, ал. 1 от
7
ЗЗД), а само паричната равностойност на имотите, които не могат да бъдат върнати
поради отчуждаването им от ответника.
Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след
поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я
държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за
нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е
отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е
възползвал, с изключение на плодовете.
В случая отчуждаването на имотите от ответника е извършено преди
предявяване на иска на 02.09.2020 г. (с договори за покупко-продажба и замяна от
27.02.2018 г. и 28.07.2020 г.), т. е. преди поканата, поради което, следва да се приеме,
че е налице втората хипотеза на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД - добросъвестност на ответника-
продавач, съответно – че той дължи връщане на онова, от което се е възползвал.
Облагата, от което се е възползвал, представлява пазарната стойност на отчуждените
имоти, която според настоящия състав следва да бъде определена към датата на
получаването й от ответника, т. е. към датата на отчуждаването. Не са налице
основания за присъждане на пазарната стойност на имотите към настоящия момент,
както е приел първостепенния съд, тъй като присъждането на такава стойност е
обосновано при претенция за обезщетяване на вредите на евицирания купувач, каквато
в случая не е предявена. С оглед на това, предявеният иск по чл. 57, ал. 2 във вр. с чл.
55, ал. 1 от ЗЗД е доказан за сумата от 67 330 лв., в какъвто размер е общата пазарна
стойност на прехвърлените от ищците с договора за замяна недвижими имоти към
датата на отчуждаването им от ответното дружество съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза. Обжалваното решение в частта, с която предявеният
иск е уважен за разликата над 67 330 лв. до уважения размер от 109 390 лв., следва да
бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 57, ал. 2 от
ЗЗД, вместо което, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, претенцията за тази сума - 42 060 лв.,
следва да бъде отхвърлена. В останалата част, с която искът е уважен до размер на
67 330 лв., решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора пред въззивната инстанция и съобразно уважената част
на осъдителния иск (67 330 лв.) решението на първоинстанционния съд следва да бъде
отменено в частта за присъдените в полза на ищците разноски за разликата над
9 381.15 лв. до 15 241.41 лв.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба на ответника, в негова
полза следва да бъдат присъдени част от разноските пред настоящата инстанция,
представляващи платена ДТ в размер на 2 217.73 лв., които възлизат на 853 лв.
съобразно уважената част на жалбата (42 060 лв.).
В полза на въззиваемите-ищци следва да бъдат присъдени разноски за
8
адвокатско възнаграждение в размер на 6 155 лв. съобразно отхвърлената част на
жалбата (67 330 лв.), при общ размер на разноските от 10 000 лв.
След компенсиране на разноските, в полза на въззиваемите следва да бъдат
присъдени разноски пред въззивната инстанция в размер на 5 302 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 486/14.11.2024 г. на Окръжен съд – Плевен по гр. д. №
76/2024 г. по описа на същия съд в частта, с която „Булагрогруп“ ЕООД е осъдено на
осн. чл. 189 във вр. с чл. 190, ал. 1 и чл. 223 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1 и чл. 57, ал. 2
от ЗЗД да заплати на П. М. М. и Н. М. М. разликата над 67 330 лв. до 109 390 лв.,
представляваща паричната равностойност на дадените от ищците в замяна пет
земеделски имота, поради разваляне на Договора за замяна от 15.12.2017 г.,
обективиран в Нот. акт №123/2017 г. на Нотариус Ив. И., които имоти са отчуждени от
ответника, както и деловодни разноски за разликата над 9 381.15 лв. до 15 241.41 лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. М. с ЕГН ********** и Н. М. М. с ЕГН
********** – и двамата от гр. София, ж.к.“Младост“ 3, *********, против
„Булагрогруп“ ЕООД - гр. София, 1618, район „Витоша“, кв. „Манастирски ливади,
бул.“България“ № 98, офис 7В, с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 190, ал. 1
във вр. с чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. трето, във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за
заплащане на разликата над 67 330 лв. до 109 390 лв. (сумата 42 060 лв.),
представляваща паричната равностойност на имотите, придобити от „Булагрогруп“
ЕООД с Нотариален акт № 123, том 2, рег. № 3320, дело № 309/2017 г. по описа на
Нотариус И. И., с район на действие ПлРС и впоследствие отчуждени, както следва:
1. За ПИ с ид. 17854.95.7, в землището на с. Гривица, в м.“Трапи“, с площ от 22
016 кв. м. – за разликата над 32 010 лв. до 50 130 лв.;
2. За ПИ с ид. 17854.93.17, в землището на с. Гривица, в м.“Бежанов дол“, с
площ от 12 702 кв. м. – за разликата над 18 210 лв. до 28 600 лв.;
3. За ПИ с ид. 37856.43.24 в землището на с. Коиловци, с площ 5 001 кв. м.- за
разликата над 6 170 лв. до 11 090лв.;
4. За ПИ с ид. 37856.78.48, в землището на с. Коиловци, м.“Двете могили“, с
площ 6 513 кв. м. – за разликата над 8 390 лв. до 15 000 лв.;
5. За ПИ с ид. 37856.41.15, в землището на с. Коиловци, в м.“Боев гроб“, с площ
2 000 кв. м. – за разликата над 2 550 лв. до 4 570 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
9
ОСЪЖДА „Булагрогруп“ ЕООД – гр. София, 1618, район „Витоша“, кв.
„Манастирски ливади, бул.“България“ № 98, офис 7В, с ЕИК ********* да заплати на
П. М. М., с ЕГН ********** и Н. М. М., с ЕГН ********** – и двамата от гр. София,
ж.к.“Младост“ 3, *********, сумата 5 302 лв. (пет хиляди триста и два лева) разноски
пред въззивната инстанция по компенсация.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10