Р Е
Ш Е Н И Е
№ 235
гр.Сливница 07 октомври 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при
секретаря Ж. Б., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 456 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът,
Н.К.Х., чрез адв. Р.Г.-***
моли да бъде постановено решение против Ж.Д.А.,
с което ответникът да бъде осъден:
Да
предаде отнето от ищеца владение върху недвижимия имот, представляващ
надстройка над законно построената лятна кухня, обособяваща втори и трети етаж
от изградената, в източната половина на гореописания урегулиран поземлен имот,
сграда на допълващо застрояване, състояща се както следва: на втори етаж -
входно антре, спалня, баня с тоалетна и котелно помещение, с площ от 74
/седемдесет и четири/ кв.м. и на трети етаж - многофункционално помещение -
кабинет и зимна градина, с площ от 36 /тридесет и шест/ квадратни метра, който
трети етаж е изграден като сглобяема релсова сглобяема конструкция, която
надстройка е с осигурен самостоятелен достъп откъм северозападната част на
парцела, чрез изградена за целта външна стълбищна клетка; По отношение на тази
искова претенция, от Съда е поискано да осъди ответника да предаде на ищеца
отнетото от него владение на описания по-горе недвижим имот - надстройка,
включително неговия вход;
Да предаде
отнетото от ищеца владение върху собственото му движимо имущество, находящо се
в гореописаната надстройка, изброено в исковата молба, а именно :парна баня
„Метрон, котелно съоръжение и котел на
„Вайланд”, поръчкови спалня, библиотека, вградена гардеробна, допълнителен
гардероб и скрин; тоалетка, два броя големи луксозни огледала „Мобексперт”,
луксозни мебели и оборудване за баня, професионална спортна пътека „Кетлер”,
сигнално-охранително оборудване, включващо 4 броя външни камери за видеонаблюдение,
2 бр. топлинни датчици; осветителни тела – шест броя самостоятелно стоящи, 2
броя радиатори с термоглави.
Да преустанови
противоправните действия на ответника, изразяващи се в недопускането на ищеца
да преминава през дворното място, съставляващо Урегулиран поземлен имот XVI -
256 /шестнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и
шест/ от квартал 43 /четиридесет и три/, по действащия регулационен план на гр.
Б., цялото с площ от 800 /осемстотин/ кв.м., при съседи на мястото: улица, УПИ
XIII- 257, УПИ VI-243,
УПИ-255, с което същият препятства /пречи/ на ищеца
да има достъп до собствеността му, а именно законно построената в посочения УПИ
и валидно придобита от него сграда - на допълващо застрояване - Лятна кухня с
РЗП 60.59 кв.м, находяща се в гр. Б., община Б., построена в източната половина
на Урегулиран поземлен имот XVI - 256 /шестнадесети, отреден за имот с
планоснимачен номер двеста петдесет и шест/ от квартал 43 /четиридесет и три/,
по плана на гр. Б., непосредствено до съществуващата жилищна сграда /на основно
застрояване/, съгласно одобрени проекти и Разрешение за строеж № 3/09.01.2008г„
издадено от Главния архитект на община Б., при съседи - калканна стена на
съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор -
Урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж
върху гореописаното място, в което същата е построена, през което е и
единствения възможен достъп и по отношение на което, ищецът има правата по чл.
64 от ЗС.
В
исковата си молба, ищецът твърди, че е
собственик по силата на
приложените към и.м. договори за дарение и покупко-продажба на 1/2 /една втора/ идеална част от недвижим имот, представляващ сграда на допълващо застрояване - Лятна кухня с РЗП
60.59 кв.м, находища се в гр. Б., община Б., построена в източната половина на
Урегулиран поземлен имот XVI - 256 /шестнадесети, отреден за имот с
планоснимачен номер двеста петдесет и шест/ от квартал 43 /четиридесет и три/,
по плана на гр. Б., непосредствено до съществуващата жилищна сграда /на основно
застрояване/, съгласно одобрени проекти и Разрешение за строеж № 3/09.01.2008 г.,
издадено от Главния архитект на община Б., при съседи - калканна стена на
съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор -
Урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж
върху мястото в което същата е построена, съставляващо XVI - 256 /шестнадесети,
отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и шест/ от квартал 43
/четиридесет и три/, по действащия регулационен план на гр. Б., цялото с площ
от 800 /осемстотин/ кв.м., при съседи на мястото: улица. УПИ XIII-257, УПИ VI-243, УПИ-255.
Твърди, че 28.01.2011г. е сключил с Н.В.П. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти : описаната по-горе лятна кухня включително
и надстройката над законно построената лятна кухня /описана по-горе/,
обособявища втори и трети етаж от изградената, в източната половина на
гореописания урегулиран поземлен имот, сграда на допълващо застрояване,
състояща се както следва: на втори етаж - входно антре, спалня, баня с тоалетна
и котелно помещение, с площ от 74 /седемдесет и четири/ кв.м. и на трети етаж -
многофункционално помещение - кабинет и зимна градина, с площ от 36 /тридесет и
шест/ квадратни метра, който трети етаж е изграден като сглобяема релсова
сглобяема конструкция, която надстройка е с осигурен самостоятелен достъп откъм
северозападната част на парцела, чрез изградена за целта външна стьлбищна
клетка,и със съответното право на строеж върху гореописаното
място, в което същата е изградена. Твърди, че описната надстройка над
построената лятна кухня е построена без одобрена строителна и проектна
документация. Твърди, че с подписването на предварителния договор, му е
предадено владението върху описаните имоти. Върди, че имотит, предмет на
предварителни договор са построени от Н.В.П. през 2008г.и от построването им до
сключването на предварителния договор са владяни от нея, а след това от него.
Твърди, че описаната по-горе сграда - лятна кухня, е построена в имота,
притежаван от продавача Н.В.П. в съсобственост с трети лица, без да е надлежно
учредено в полза на последната право на строеж, последица от което е
възникването на съсобственост за сградата между всички собствениците на земята,
пропорционално на притежавания от тях дял с /от по
1/2 /една втора идеална част/.
Твърди, че Н.В.П., която се явява длъжник по изп.д. **** на ЧСИ Р.Г.Ч., с рег.№ ** от Регистъра,
воден от КЧСИ, с р-н на действие – СОС и за
нейно парично задължение, чрез принудителна публична продажба, извършена по
посоченото изп.д., на ответника е продаден недвижим имот, представляващ жилище, заемащо втори жилищен етаж и тавански жилищен
полуетаж, със ЗП от 71,93 кв.м. и РЗП 139,36 кв.м. от двуетажна жилищна сграда,
построена в Урегулиран поземлен имот XVI - 256 /шестнадесети, отреден за имот с
планоснимачен номер двеста петдесет и шест/ от ^вартал 43 /четиридесет и три/,
по действащия регулационен план на гр. Б., цялото с площ от 800 /осемстотин/
кв.м., при съседи на мястото: улица, УПИ XIII-257, УПИ VI-243, УПИ-255,
изградени въз основа на Разрешение за строеж № 57/19.09.1964 год. и Разрешение
за строеж № 47/07.10.1965 год., заедно със съответното право на строеж и
принадлежащите към жилището 400/800 или 1/2 идеална част от
гореописаното място, в което сградата е построена. На основание чл. 498 ал. 1 от ГПК, ответникът е
въведен във владение на закупеният от него имот, чрез осъществен на 19.06.2017
год.
Твърди, че е собственик
и владелец на недвижимите имоти - лятна кухня и надстройка , че тези имоти не
са предмет на проданта и респ. на въвода, осъществен на осн. чл. 498 от ГПК и
срещу тях не е насочено надлежно принудително изпълнение по посоченото изп.
дело.
Твърди, че ЧСИ е
осъществил въвода във владение на купения на търг имот, през лятната кухня и
надстройката. Твърди, че в надстройката имало налично движимо имущество
/описано в и.м./, негова собственост, което останало във владение на ответника.
Твърди, че ЧСИ, чрез извършените от него действия, напрактика принудително е
отстранил ищеца от владяния от него недвижим имот и допуснал в него ответника. Твърди,
че в момента на въвода, ответникът завладял описаната по-горе надстройка, и
наличните в нея движими вещи, които до този момент били във владението му, като
сменил секретната брава и отказал да допуска ищеца.
Отделно се твърди, че оветникът отказва да допуска ищеца да
преминава през дворното място, сътавляващо
УПИ XVI - 256 /шестнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста
петдесет и шест/ от квартал 43 /четиридесет и три/, по действащия регулационен
план на гр. Б., цялото с площ от 800 /осемстотин/ кв.м., при съседи на мястото:
улица, УПИ XIII- 257, УПИ VI-243, УПИ-255 /собственик на Уг от което се явява ответникът/ като
по този начин възпрепятствал достъпът му до им и до собствената му лятна кухня
/подробно описана по-горе/, откъдето е и единственият възможен достъп.
Ответникът, Ж.Д.А., чрез адв. Д.-САК е представил в срок писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, с който счита предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Излага твърденията си по отношение на всеки един от предявените искове обстойно. По отношение на представените от ищеца писмени доказателства отбелязва, че не е приложен посоченият от ищеца „предварителен договор” , поради което моли да не бъде приеман, ако бъде представен на по-късен етап, считайки го за преклудиран по правилата на ГПК, за антидатиран и създаден за целите на настоящото производство. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
От представените договори
за дарение от 10.05.2017г. /нот.акт№154, том І, рег.№1386, дело 136/2017г./ и покупко-продажба от
10.05.2017г. /нот.акт№155, том І, рег.№1388, дело 137/2017г./,
ищецът е собственик на 1/2 /една втора/ идеална част от недвижим имот, представляващ сграда на допълващо застрояване - Лятна кухня с РЗП
60.59 кв.м, находища се в гр. Б., община Б., построена в източната половина на
Урегулиран поземлен имот XVI - 256 /шестнадесети, отреден за имот с
планоснимачен номер двеста петдесет и шест/ от квартал 43 /четиридесет и три/,
по плана на гр. Б., непосредствено до съществуващата жилищна сграда /на основно
застрояване/, съгласно одобрени проекти и Разрешение за строеж № 3/09.01.2008г„
издадено от Главния архитект на община Б., при съседи - калканна стена на
съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор -
Урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж
върху мястото в което същата е построена, съставляващо XVI - 256 /шестнадесети,
отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и шест/ от квартал 43
/четиридесет и три/, по действащия регулационен план на гр. Б., цялото с площ
от 800 /осемстотин/ кв.м., при съседи на мястото: улица. УПИ XIII-257, УПИ VI-243, УПИ-255.
Изп.д. **** на ЧСИ Р.Г.Ч., с
рег.№ ** от Регистъра, воден от КЧСИ, с р-н на действие – СОС е обравувано въз
основа на изпълнителен лист с взискател „УниКредит Булбанк” ЕАД със солидарен
длъжник, Н.В.П. . По молба на
взискателя, изпълнението е насочено срещу недвижим имот, собственост на
длъжника, Н.В.П., находящ се в град Б., Община Б., Област С., ул."М."
№15А, а именно ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
триетажна масивна жилищна сграда, обособена като самостоятелно жилище, със
застроена площ от 71.93 кв.м., състояща се от входно антре, кухня, дневна с
балкон, спалня и санитарен възел, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и ТАВАНСКИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от същата сграда, със застроена площ
от 67.43 кв.м., състоящ се от входно антре, кухненски бокс с трапезария и
дневна, спалня и санитарен възел, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и 1/2 идеална част от УПИ XIV-256 от кв.43 по плана на град Б., целият с площ 800 кв.м.,
при граници: улица УПИ XV-255, УПИ VI-243 и УПИ XIII-257, които
недвижими имоти представляват по правилата на ЗУТ и съгласно заключението на
вещото лице ЕДНО ЖИЛИЩЕ, поради извършените в тях преустройство и фактическото
им обединяване с оглед функционалното предназначение на различните помещения на
отделните етажи. В хода на изпълнителното дело е извършена публична продан на
посоченият по-горе имот и с Постановление изх. № 105/17.01.2017 год. на ЧСИ Р.Г.Ч.,
вписана под вх.№ ** на КЧСИ по изпъл.д.№ ****, влязло в сила на 31.03.2017 год.
недвижимят имот, предмет на публичната продан е възложен на купувача, Ж.Д.А..
На 19.06.2017 год., ответникът е въведен във владение на имотите си чрез
принудително отнемане на същите от длъжника по изпълнителното дело и предишен
техен собственик, Н.В.П.. При принудителното отнемане на имотите на
23.05.2017г., са присъствали освен длъжникът Н.В.П. с процесуален представител
и трето лице-ищецът по настоящото дело Н.Х., също с процесуален представител.
Видно от цитирания протокол за въвод нито длъжникът, нито третото лице, нито
някой от процесуалните им представители са възразили относно въвода.
Представените на ЧСИ документи, касаят строежа на лятната кухня с отбелязване
че е собственост на наследниците на В.Й. и Б.В.. Със същия протокол, ЧСИ е
определил две седмици на Н.В.П. да освободи продадените на публичната продан
недвижими имоти от всички движими вещи – 08.06.2017г., 11,30ч. В протокол от
19.06.2017г. / л.325 от изп.дело, гръб/ е направено отбелязване, че страните по
настоящото дело са постигнали споразумение пред ЧСИ, че ответникът получава
достъп до закупените от него недвижими имоти през входа от пристройкатаот
североизток/от дъното на двора/, както и от съществуващ вход , през лятната
кухня, като са заявили желание да уредят отношенията помежду си с договор в
двуседмичен срок. Отразено е, че при непостигане на споразумение, ищецът, Х.,
ще изнесе остатъка от движимите вещи в двуседмичен срок след изтичането на
горедоговорения срок.
На 18.07.2017г., наред с
предявяването на исковата претенция по настоящото дело, ищецът подава и сигнал
по РП-Сливница за извършено от ответника престъпление от общ характер.
Извършена е проверка от РП-Сливница по пр.пр.№924/2017г., завършила с
постановление за отказ от образуване на досъдебно . В хода на извършената
проверка е прието за установено, че непосредствено след извършване на въвода във владение на А., същият поискал
да му бъдат предоставени ключове от входната врата водеща към втори жилищен
етаж от триетажна жилищна сграда и от входната врата на имота. Тъй като П. и Х.
не разполагали с такива, Ж.А. предприел действия и сменил патронниците на
посочените входни врати. Още като забелязал, че Ж.А. се канел да смени
патронните на входните врати на имота и на надстройката, Н.К. му обяснил, че не
е съгласен същите да бъдат сменяни. Въпреки изразеното от страна на Х.
несъгласие, Ж.А. осъществил намислената от него смяна на патронните на входните
врати на имота и на втория жилищен етаж от къщата, находяща се в гр.Б.,
ул."М." № 15А. Веднага след това, А., предоставил ключове на Х. и П.,
след което всички се разделили.
От
представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.06.2018г.
постановено по ДП№5017/2017г. По описа на РУ-Сливница, пр.пр. № 920/2017 г. е
видно, че производството е било образувано за това, че на 20.06.2017 год. в гр. Б., обл. Софийска, ул. „М.“ №
15А, противозаконно са присвоени чужди движими вещи – обзавеждане и ел.техника,
собственост на Н.В.П., които са били в чуждо владение. В хода на производството
е установено, че ответникът не е извършил престъпление от общ характер, поради
и което производството е прекратено.
Според свидетелските
показания на св.Г., извършвал ремотни дейност по имота на ответника през
пролетта–лятото на 2017г., до имота на ответника, находящ се в гр. Б., се стига
след като се заобиколи къщата и по външни стълби се стига до втори етаж, от който
има преход към третия етаж. Според свидетеля, в двора има построена лятна
кухня, която прегражда входа за достъп до конструктивния вход до втория и
третия етаж. Заявява, че е правил оглед на целия имот на ответника, предвид
необходимостта да му направи оферта, за извършваните от него ремонтни дейности.
Според свидетеля всички връзки на газовата система на втория и третия етаж са
били разрушени; в различни стаи от имота на ответника видял спотно съоръжение,
две легла с гардероб, на третия етаж имало тоалетна чиния си баня с обикновен
душ; кухненски шкаф прекъснат; газова разпределителна кутия с прекъснати
връзки; радиатори в отремонтираните помещения. Извън имота на ответника,
възприел чували, в които имало вещи, според казаното му от ответника. Според свидетеля,
до тези чували с вещи можел да достигне , всеки, който имал ключ от външната
врата на имота и иска да достигне до лятната кухня. Не познава ищеца по делото
и Н.В.П..
Според заключението на изготвената, неоспорена и приета по делото
СТЕ, До имотите собственост на страните
по делото се влиза от улицата, от вход от югоизток, като достъпът до входовете
им се осъществява, като се преминава през дворното пространство. Според в.л. по
одобрените проекти от 2013г., входа и стълбището до втория етаж на двуетажната жилищна
сграда и тавански жилищен етаж е от югоизток през двора. С изграждането на
лятната кухня този вход остава в нейното разпраделение. Нов подход на
двуетажната жилищна сграда и тавански жилищен етажможе да се осъществисамо в
северозападната част на УПИ ХІV-256, към дъното на имота, между оградата и
фасадата на сградата. Този подход е реализиран с външна открита стълба до
втория етаж, изграден с пристройката и надстройката /без строителни книжа/ на
лятната кухня.
С оглед на горните
доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са влачески искове
с правно основание чл.76 от ЗС, като главни и по чл.75 от ЗС при условия на
евентуалност. Владелческите
искове съставляват т.нар. посесорна защита, а владелческият иск е притезанието
на владелеца да се прекрати нарушението и възстанови владението му върху вещта.
При владелческите искове съдът се
интересува само от факти – имало ли е владение, имало ли е нарушение, кой е
владелец на конкретния недвижим имот към момента на предявяване на иска.
В производството по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС
ищецът следва да установи факта на осъществяване на владението и факта на
нарушението. При иска по чл. 76 ЗС е длъжен да установи и обстоятелство,
отнасящо се до отнемане на владението по скрит или насилствен начин. Другите
права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство.
При установяване на владението е необходимо да се докаже, че фактическото
състояние е продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че
самото нарушение е било извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на
иска. Този срок започва да тече от деня на нарушението, респ. отнемането на
владението. По своя характер срокът е преклузивен. С изтичането му отпада
притежанието на владелеца, затова съдът следи служебно за спазването му. За
установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат
началния и крайния му момент. И при двата иска се касае до еднократно действие
- отнемане, или извършване действия, с които е нарушено владението или е отнета
фактическата власт от владелеца или държателя на имота и от деня на
извършването му започва да тече шестмесечният преклузивен срок, в който
владението може да бъде защитено с предявяване на исковете по чл. 75 и чл. 76 от ЗС.
Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира всяко действие, с което
се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца и което е вън
от неговата воля. Искът по чл. 75 от ЗС защитава самото владение като
фактическо състояние.
За защитата по чл. 75 ЗС,
е без значение на какво основание почива владението или държането и дали същите
са правомерни или не, а за владението - дали е добросъвестно или
недобросъвестно. Защитата на чл. 76 ЗС може да бъде предоставена срещу всеки,
чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, включително и срещу
собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат фактът на
владението, респективно държането и на нарушението - чл. 357, ал. 1 ГПК В тази
връзка предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството
на владелец или държател на вещ към момента на твърдяното отнемане или
извършване нарушение, което може да се установи с всякакви доказателствени
средства. Трябва да се докаже че ответникът е отнел вещта или имота чрез
насилие или по скрит начин към определен момент.
В конкретният случай,
ищецът, следва да докаже, че е владелец.
Ищецът, обосновава, че е владелец, позовавайки се на твърдението си че е
сключил предварителен договор за закупуването на незаконоизградените надстройка
и пристройка над собствената му лятна кухня. Твърденият предварителен договор,
обаче не е представен на ЧСИ, при извършване на въвода, не е представен и с
исковата молба пред настоящата инстанция.
По
отношение на предявеният главен иск с правно основание чл.76 от ЗС, с който се
иска ответникът да бъде осъден да предаде отнето от ищеца владение върху
недвижимия имот, представляващ надстройка над законно построената лятна кухня,
обособяваща втори и трети етаж от изградената, в източната половина на
гореописания урегулиран поземлен имот, сграда на допълващо застрояване,
състояща се както следва: на втори етаж - входно антре, спалня, баня с тоалетна
и котелно помещение, с площ от 74 /седемдесет и четири/ кв.м. и на трети етаж -
многофункционално помещение - кабинет и зимна градина, с площ от 36 /тридесет и
шест/ квадратни метра, който трети етаж е изграден като сглобяема релсова
сглобяема конструкция, която надстройка е с осигурен самостоятелен достъп откъм
северозападната част на парцела, чрез изградена за целта външна стълбищна
клетка. По отношение на тази искова претенция, от Съда е поискано да осъди
ответника да предаде на ищеца отнетото от него владение на описания по-горе
недвижим имот - надстройка, включително неговия вход. Претендира се, че
владението е отнето насилствен начин като, със заплахи и физическа
саморазправа, ответникът сменил ключовете на помещенията, завладял същите.
Ищецът не доказа по
изискуемия начин да е собственик на надстройката, тъй като не е изтекла
предвидената в закона придобивна давност от 10 години, остана недоказано и
твърдението му, че е владелец на същата, тъй като към момента на въвода същият
не е владял надстройката, нито е направил възражение в този смисъл пред
съдебния изпълнител, нито в настоящото производство доказа този факт. От
събраните в хода на съдебното производство доказателства се установи, че
единственият вход към закупеният от ответника на публична продан имот е чрез
подход реализиран с външна открита стълба до втория етаж, изграден с
пристройката и надстройката /без строителни книжа/ на лятната кухня, т.к. с
изграждането на лятната кухня вход, съгласно строителните книжа остава в
нейното разпраделение.
За да
е валидно предявен владелчески иск по чл. 76 ЗС, е необходимо ищецът да наведе
твърдение за факта на упражнявано от него фактическо господство върху недвижим
имот, както и че трето лице е извършило нарушение, отнемайки му владението.
"Нарушението" трябва да се твърди, че представлява самоволно действие
или самоуправство. В конкретният случай се твърди, че че владението е отнето
насилствен начин като, със заплахи и физическа саморазправа, ответникът сменил
ключовете на помещенията, завладял същите. Доказателства в тази насока, не бяха
представени от ищеца, въпреки, че ответникът не оспорва, че е сменил ключовете.
С
оглед на гореизложеното владелческият иск за предаване на отнетото владение
върху недвижим имот, представляващ надстройка над законно построена лятна
кухня, обособяваща втори и трети етаж на сграда на допълващо застрояване, е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Законодателят е провел
разликата между двата владелчески иска – по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС според вида
на нарушението, а заедно с това и въз основа на вида на вещта . Искът по чл. 75
ЗС е иск за защита на нарушено владение , а искът по чл. 76 ЗС –като иск за
защита на отнето владение или държане. Нарушение по см. на чл. 75 ЗС е всяко
действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца ,
независимо от намерението на последния или на нарушителя. Съдебната практика
приема , че нарушението е всяка форма на активно поведение /като действие / на
физическите лица , в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт и
установяване на своя фактическа власт или в насока , целаща владелецът да бъде
лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт. Няма спор , че с иска
по чл. 75 ЗС не може да си търси защита държателят на недвижим имот - той
трябва да потърси съдействието на владелеца, за когото държи вещта.
Предвид всичко изложено,
недоказан остана и предявеният в условия на евентуалност иск с правно основание
чл.75 ЗС, т.к. липсват доказателства ищецът да има качеството на владелец при
съображенията изложени по-горе. Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен.
По
отношение предявеният главен иск с правно основание чл.76 от ЗС, с който се
иска ответникът да бъде осъден да
предаде отнетото от ищеца владение върху собственото му движимо имущество,
находящо се в гореописаната надстройка, а именно : парна баня „Метрон, котелно
съоръжение и котел на „Вайланд”,
поръчкови спалня, библиотека, вградена гардеробна, допълнителен гардероб и
скрин; тоалетка, два броя големи луксозни огледала „Мобексперт”, луксозни
мебели и оборудване за баня, професионална спортна пътека „Кетлер”,
сигнално-охранително оборудване, включващо 4 броя външни камери за
видеонаблюдение, 2 бр. топлинни датчици; осветителни тела – шест броя
самостоятелно стоящи, 2 броя радиатори с термоглави, съдът намира същия за
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, по следните съображения:
Ищецът не
доказа по изискумия начин процесните вещи да са се намирали в процесните
помещения. Доказателства в тази насока не се съдържат нито в изпълнителното
дело, нито са описани при извършения въвод, нито във воденото наказателно
производство. Още повече, че при извършването на въвода, ЧСИ е дал двуседмичен
срок за изнасяне на движимите вещи от процесния имот. На следващо място видно
от свидетелските показания, които съдът кредитира, т.к. не са в противоречие
със събраните доказателства, че подробно описаните вещи, не са били налични в имота
на ответника. На следващо място, видно от приетото прокурорско постановление
във връзка със воденото наказателно производство във връзка с присвояване вещи
на Н.В.П. от ответника, че по него предмет са били други вещи и че на
22.07.2017г. „са били изхвърлени на двора“.
По
отношение предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС.
Иска
се, ответникът да бъде осъден да преустанови
противоправните си действия, изразяващи се в недопускането на ищеца да
преминава през дворното място, съставляващо Урегулиран поземлен имот XVI - 256
/шестнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и шест/ от
квартал 43 /четиридесет и три/, по действащия регулационен план на гр. Б.,
цялото с площ от 800 /осемстотин/ кв.м., при съседи на мястото: улица, УПИ
XIII- 257, УПИ VI-243, УПИ-255, с
което същият препятства /пречи/ на ищеца да има достъп до собствеността му, а
именно законно построената в посочения УПИ и валидно придобита от него сграда -
на допълващо застрояване - Лятна кухня с РЗП 60.59 кв.м, находяща се в гр. Б.,
община Б., построена в източната половина на Урегулиран поземлен имот XVI - 256
/шестнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и шест/ от
квартал 43 /четиридесет и три/, по плана на гр. Б., непосредствено до
съществуващата жилищна сграда /на основно застрояване/, съгласно одобрени
проекти и Разрешение за строеж № 3/09.01.2008г., издадено от Главния архитект на община Б.,
при съседи - калканна стена на съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и
от три страни - двор - Урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със
съответното право на строеж върху гореописаното място, в което същата е
построена, през което е и единствения възможен достъп и по отношение на което,
ищецът има правата по чл. 64 от ЗС. От събраните в хода на производството
доказателства се установява, че ищецът
е съсобственик при равни квоти на лятната кухня със собственика на първия етаж
на триетажната сграда и на 1/2 от поземления имот. Достъп до лятната кухня следва да се осигури
от другия съсобственик, а не от ответника, който не притежава собственост от
лятната кухня, а единствено е съсобственик на земята, върху която е построена
сградата. Доколкото лятната кухня е съсобствена между ищеца и собственика на
другата половина от дворното място, то спорът кой ще я ползва и откъде ще е
достъпа му следва да се реши между тях, като ищецът не може да осигурява достъп
на когото и да било до чужд имот. На следващо място, не се доказа от ищеца, че
единственият достъп до имотът му, лятна кухня се осъществява при осигуряване на
това му право от страна на ищеца. Не се доказа и какво „противоправно” действие
е извършил ответникаПредвид изложеното искът е недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК, направените претенции и представен списък по чл.80 ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника направените разноски в настоящото производство , в размер на 1 500,00лв., в това число възнаграждение на вещо лице – 300,00лв. и адвокатски хонорар – 1200,00лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.К.Х. с ЕГН: **********, чрез адв. Р.Г.-*** против Ж.Д.А. с ЕГН ********** иск с правно основание
чл.76 ЗС, с който
ответникът да бъде осъден да предаде отнето от ищеца владение върху недвижимия
имот, представляващ надстройка над законно построената лятна кухня, обособяваща
втори и трети етаж от изградената, в източната половина на гореописания
урегулиран поземлен имот, сграда на допълващо застрояване, състояща се както
следва: на втори етаж - входно антре, спалня, баня с тоалетна и котелно
помещение, с площ от 74 /седемдесет и четири/ кв.м. и на трети етаж -
многофункционално помещение - кабинет и зимна градина, с площ от 36 /тридесет и
шест/ квадратни метра, който трети етаж е изграден като сглобяема релсова
сглобяема конструкция, която надстройка е с осигурен самостоятелен достъп откъм
северозападната част на парцела, чрез изградена за целта външна стълбищна
клетка, отнето му по насилствен начин като, със заплахи и физическа
саморазправа ответникът сменил ключовете на помещенията, завладял същите като
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.К.Х. с ЕГН: **********, чрез адв. Р.Г.-*** против Ж.Д.А. с ЕГН ********** иск с правно основание
чл.75 ЗС, с който
ответникът да бъде осъден да предаде отнето от ищеца владение върху недвижимия
имот, представляващ надстройка над законно построената лятна кухня, обособяваща
втори и трети етаж от изградената, в източната половина на гореописания
урегулиран поземлен имот, сграда на допълващо застрояване, състояща се както
следва: на втори етаж - входно антре, спалня, баня с тоалетна и котелно
помещение, с площ от 74 /седемдесет и четири/ кв.м. и на трети етаж -
многофункционално помещение - кабинет и зимна градина, с площ от 36 /тридесет и
шест/ квадратни метра, който трети етаж е изграден като сглобяема релсова
сглобяема конструкция, която надстройка е с осигурен самостоятелен достъп откъм
северозападната част на парцела, чрез изградена за целта външна стълбищна
клетка, отнето му като, със заплахи и физическа саморазправа ответникът сменил
ключовете на помещенията, завладял същите като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.К.Х. с ЕГН: **********, чрез адв. Р.Г.-*** против Ж.Д.А. с ЕГН ********** иск с правно основание
чл.76 ЗС, с който ответникът
да бъде осъден да предаде
отнетото от ищеца владение върху собственото му движимо имущество, находящо се
в гореописаната надстройка, изброено в исковата молба, а именно: парна баня
„Метрон, котелно съоръжение и котел на
„Вайланд”, поръчкови спалня, библиотека, вградена гардеробна, допълнителен
гардероб и скрин; тоалетка, два броя големи луксозни огледала „Мобексперт”,
луксозни мебели и оборудване за баня, професионална спортна пътека „Кетлер”,
сигнално-охранително оборудване, включващо 4 броя външни камери за видеонаблюдение,
2 бр. топлинни датчици; осветителни тела – шест броя самостоятелно стоящи, 2
броя радиатори с термоглави, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.К.Х. с ЕГН: **********, чрез адв. Р.Г.-*** против Ж.Д.А. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.109 ЗС, с който да бъде осъден да преустанови
противоправните действия на ответника, изразяващи се в недопускането на ищеца
да преминава през дворното място, съставляващо Урегулиран поземлен имот XVI -
256 /шестнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и
шест/ от квартал 43 /четиридесет и три/, по действащия регулационен план на гр.
Б., цялото с площ от 800 /осемстотин/ кв.м., при съседи на мястото: улица, УПИ
XIII- 257, УПИ VI-243,
УПИ-255, с което същият препятства /пречи/ на ищеца
да има достъп до собствеността му, а именно законно построената в посочения УПИ
и валидно придобита от него сграда - на допълващо застрояване - Лятна кухня с
РЗП 60.59 кв.м, находяща се в гр. Б., община Б., построена в източната половина
на Урегулиран поземлен имот XVI - 256 /шестнадесети, отреден за имот с
планоснимачен номер двеста петдесет и шест/ от квартал 43 /четиридесет и три/,
по плана на гр. Б., непосредствено до съществуващата жилищна сграда /на основно
застрояване/, съгласно одобрени проекти и Разрешение за строеж № 3/09.01.2008г.,
издадено от Главния архитект на община Б., при съседи - калканна стена на
съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор -
Урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж
върху гореописаното място, в което същата е построена, през което е и
единствения възможен достъп и по отношение на което, ищецът има правата по чл.
64 от ЗС, като недоказан.
ОСЪЖДА Н.К.Х.,
ЕГН ********** да заплати на Ж.Д.А.,
ЕГН: ********** сумата от 1 500,00 /хиляда и петстотин лева/ лева – разноски по
производството на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
Районен съдия: