№ 12
гр. Варна , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502786 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна жалба с
вх. Рег. № 50686 от 23.07.2020 г. на„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу
решение № 2986 от 09.07.2020 г. по гр.д. № 19818 по опис на Варненски районен съд за
2020 г., с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът А. М. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 127, вх. 4, ет. 9, ап. 26, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от
918,60 лв. (деветстотин и осемнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 28.12.2018 г. до
27.03.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с
клиентски номер ********** и абонатен номер **********, за която сума е издадена
фактура № **********/28.11.2019 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да отхвърли
установителната претенция на ищцата.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като излага
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на цитирана в отговора съдебна практика.
В открито съдебно заседание въззивника и въззиваемия се представляват от пр.
представители, чрез които поддържат писмено изразените доводи и претендират разноски.
1
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск предявен от А.
М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 127, вх. 4, ет. 9, ап. 26, срещу
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
918,60 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за
периода от 28.12.2018 г. до 27.03.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за
обект на потребление с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, за която
сума е издадена фактура № **********/28.11.2019 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД. В
исковата молба се излага, че на 02.12.2019 г. е връчено уведомление за извършена проверка
на СТИ на обекта на потребление и съставен КП. В резултат на корекцията била начислена
сумата от 918,60 лв. за периода на потребление от 28.12.2018 г. до 27.03.2019 г. Оспорва се
дължимостта на сумата. Свидетелите, които присъствали на проверката, не били
представители на абоната. Оспорав се реда за извършване на проверка и съответно на
корекционна процедура, поради отмяната на ПИКЕ.
В отговор ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД посочва основанието на
оспорваното материално право разпоредбите на ОУ и чл. 38 от действащите ОУ ДПЕЕЕМ.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената и е установил
подлежащите а доказване факти. Накратко от събраните по делото доказателства се
установява, че страните са обвързани от сключен помежду им договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
Вилна зона, м-ст „Ваялар” 1267, с клиентски номер ********** и абонатен номер
**********. От съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 1201950 от
27.09.2017 г. (л. 40) се установява, че на посочената дата е подменен монтираният в
процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен номер 1115031700818048 с нулеви
показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано
какви са били показанията на електромера по останалите регистри.
Видно от приложения констативен протокол № 1202681/27.03.2019 г. (л. 26), на
27.03.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер. При проверката измервателният уред е
демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е
подписан от служителите, извършили проверката, и от двама свидетели.
В констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 2718/20.11.2019
г., е осъществен достъп до вътрешността на електромера – разпробит клеморед, добавен
мост, чужд за схемата и електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия и не съответства на
техническите изисквания. На 27.11.2019 г. е съставена справка от „Електроразпределение
Север“ АД за корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерване на
електрическа енергия, според която са начислени 4646,73 кВтч за периода от 28.12.2018 г. до
27.03.2019 г. За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща в размер на
918, 60 лв., от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена фактура №
**********/28.11.2019 г. За извършената проверка и направеното преизчисляване на
количеството потребена електрическа енергия от страна на „Електроразпределение Север“
АД и „Енерго-Про Продажби“ АД до ищеца са изпратени писма от 28.11.2019 г., които са
получени от адресата съгласно представените известия на доставяне. Видно от приложените
и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца и извлечение за фактури и плащания към дата 13.12.2019 г., за периода от 28.12.2018
г. до 27.03.2019 г. по партидата на ищеца са начислени общо 4647 кВтч ел. енергия на
2
стойност 918,60 лв., която не е заплатена. Заключението към СТЕ, изслушано в съдебно
заседание и потвърдено от вещото лице установява, че е налице неправомерно вмешателство
върху измервателната схема на СТИ – монтиран е допълнителен мост в клемите на
фабрично монтирания шунт, при което консумираната ел. енергия в обекта се измерва и
отчита с грешка, по-голяма от допустимата, а именно минус 70,05 %. Според вещото лице
направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са
математически точни и служебно начисленото количество ел. енергия би могло да бъде
реално потребено в обекта за период от 90 дни.
Възоснова на тези факти, първоинстанционния съд е приел, че ищецът е битов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. При
доказан интерес на ищеца и вида на търсената от него съдебна защита, ответникът при
условията на пълно и главно доказване следва да докаже начислената в фактурата вземане.
Основанието заявено в писмения отговор е чл. 200, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 38, ал. 2 от
ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с решение ОУ-060 на
КЕВР от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение ОУ-004/06.04.2009 г. на КЕВР, за корекция на
цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия за минал период.
Безспорно е, че ищцата дължи цената па доставане и потребена ел. енергия, но спорно
между страните е налице ли са били предпоставките за възникване правото на ответника
да извърши корекционна процедура.
Първоинстанционният съд е приел, че клаузите от общите условия, на които се
позовава ответното дружество, позволяващи едностранна корекция от страна на
предприятието - доставчик на електрическа енергия, са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като едностранното
изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество потребена и доставена
електрическа енергия за съответния период, би предоставило на доставчика правото да
получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в
неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за
енергетиката принцип за защита на интересите на потребителите. В този смисъл е цитирана
съдебната практика, обективирана в решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 582/2010
г., решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., решение № 104/2010 г. на ВКС
по т. д. № 885/2009 г., решение № 29/15.07.11 г. на ВКС по т. д. № 225/10 г. и др.
Отделно от това, в действащото през периода на корекцията законодателство също не е
предвидено право на доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен резултат за
доставена и потребена електрическа енергия. Поради спецификата на обществените
отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ,
пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно
регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на
предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от
електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите,
собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и
националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката). В
съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в
приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган -
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като
същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е
3
задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия. С нормата на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Вярно е, че за да възникне правото на ответното дружество да извърши корекция на
сметката на абоната за минал период, следва да е доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия съгласно нормативно установени в правила за измерване на
количеството електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената
корекция по предвидения в общите условия начин. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., а с решение № 2315 от
21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018
г., са отменени и чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. На основание чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването
на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими
към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление,
констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 27.03.2019 г., тоест след
тяхната отмяна. Доколкото липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на
корекционни процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в
присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно
измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За установяване на релевантните
факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване, предвидени в ГПК,
предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на отношенията между
доставчиците и потребителите на електроенергия.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът – въззивник в
настоящото производство, не е установил от правна страна отричаната претенция. Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съобразно
изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2986/09.08.2020 г., постановено по гр.д. № 19818/20 г.
на ВРС .
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 127, вх. 4, ет. 9, ап. 26,
сумата от 300 /триста/ лева, разноски за въззивното производството, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5