Решение по дело №1643/2017 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /26.02.2018г.; гр.Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - Провадия, III-ти състав, на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                          

                                                                                            Районен съдия:  Пламен Танев

 

               при секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 1643 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 143 и 149 СК.

         Oбразувано e по искова молба от Н.Н.В., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетните М.И.К., ЕГН ********** и Т.И.К., ЕГН **********, подадена срещу И.Т.К., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплаща на детето М.И.К. издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 08.12.2016г., ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието, както и да бъде допуснато предварително изпълнение, и на детето Т.И.К. – издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 08.12.2016г., ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието, както и да бъде допуснато предварително изпълнение.

           Излага се в исковата молба, че Н.В. и И.К. имали съвместно съжителство, от което имат две деца – М.К. и Т.К.. Сочи се следното: през 2014г. Н.В. се преместила да живее в гр. Провадия, заедно с двете си деца. Наела жилище под наем, за което към момента заплаща сума в размер на 100,00 лв. месечно. Децата редовно посещават училище и предучилищна група. Ответникът не полага необходимите грижи за своите деца, не заплаща издръжка, поради което изцяло финансово се справя майката В.. Твърди се, че Н.В. не разполага с движими или недвижими имущества, поради което трудно успява да издържа себе си и двете си деца. Предвид изложеното се моли исковата молба да бъде уважена.

           В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва, че с ищцата са родители на децата М. и Т.. Твърди, че след раздялата е помогнал в обзавеждането на жилището в гр. Провадия и през цялото време е изпращал пари на ищцата по банков път или е давал суми на ръка. Сочи, че е поел ангажимент да заплаща телефонните сметки на децата и на ищцата. Заявява, че като баща е съгласен да заплаща издръжка за децата, но не в размера който желае ищцата, а в размер според възможностите му. Ответникът е съгласен да заплаща месечна издръжка на детето М. в размер на 150,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, а на детето Т. в размер на 130,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба. Моли от дължимите суми за минал период по иска с правно основание чл. 149 СК да бъдат приспаднати сумите, превеждани по сметка на Н.В..

                  В открито съдебно заседание ищцата Н.В., редовно уведомена, се явява лично и с адв. Галина Г., като релевира, че поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

                  В открито съдебно заседание ответникът И.Т.К., редовно призован, явява се лично, заедно с адв. С.С.. Излага, че поддържа подадения отговор на исковата молба.

                  С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                  От удостоверение за раждане на М.И.К. и Т.И.К. се установява, че техни родители са Н.Н.В. и И.Т.К..

                  Видно от служебна бележка, издадена от Второ ОУ „И. Вазов“ – гр. Провадия, М.И.К. е ученик в същото училище, като е записана редовно за учебната 2017/2018г.

                  Установява се от служебна бележка на ОУ „Христо Смирненски“ – гр. Провадия, че Т.И.К. е записан в ПГ в училището за учебната 2017/2018г.

                  От представено удостоверение за получено трудово възнаграждение се установява, че за периода от 11.2016г. – 10.2017г. Н.В. е получила общо 11 617,80 лв., брутен доход.

                  Видно от извлечение от търговски регистър, ответникът И.К. е управител и едноличен собственик на „Троянска Мебел“-2012 ЕООД.

                  Установява се от представените към отговора на исковата молба операционни бележки, че И.К. е внасял суми по сметка на Н.Н.В., а именно: 10.03.2017г. – 200,00 лв., 23.06.2017г. – 20,00 лв.; 09.10.2017г. – 70,00 лв.; 07.11.2017г. – 100,00 лв.; 18.07.2017г. – 50,00 лв. и 19.09.2017г. – 40,00 лв. или общо 480,00 лв.

                   По иска с правно основание чл. 143 СК:

                   В чл. 143 СК е уредено, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В своята константна практика Върховният касационен съд приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В настоящия случай се иска издръжка за две малолетни деца, едното от които е ученик в пети клас, а другото е в предучилищна група. Съдът намира, че за детето М.И.К., с оглед на възрастта, училищните нужди и навлизането в юношество, както и поради необходимостта от медицински грижи, участие в извънкласни занимания и закупуването на дрехи за съответните сезони, следва да бъде присъдена издръжка в размер на 210,00 лв. месечно, платима от ответника, а за детето Т.И.К., отново съобразно възрастта и нуждите му към настоящия момент – издръжка в размер на 160,00 лв. месечно. Съдът достига до този извод, тъй като в действителност няма представени данни за имотното състояние на ответника, но същият е в работоспособна възраст, няма други низходящи, за които да се грижи и към настоящия момент е управител в ЕООД. Освен това, родителят, при когото живеят децата, освен с финансовата издръжка, е ангажиран и с време, което следва да отделя за възпитание, изслушване и утеха на децата си, време за приготвяне на храна, както и време за други домашни задължения, които неминуемо се дължат при отглеждането на деца. Паричното изражение на издръжката е единственият еквивалент на помощ от другия родител.

                   По иска с правно основание чл. 149 СК:

             Чл. 149 СК урежда, че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Именно такова е и сезиралото съда искане. Ответникът е направил възражение за прихващане още с отговора на исковата молба, но чл. 148 СК изрично съдържа в себе си забраната за недопускане на прихващане със задължение за издръжка. Поради това искането за прихващане следва да бъде оставено без уважение. Предвид това предявеният иск следва да бъде уважен, но с оглед на обстоятелството, че децата са били с година по – малки, следователно необходимата издръжка следва да бъде в по – нисък размер. Установи се, че все пак ответникът е полагал и някакви грижи за децата си, видно от представените бележки за превод на суми по сметка на ищцата. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да уважи частично предявените искове по реда на чл. 149 СК, като за детето М.И.К. следва да бъде определена дължима издръжка за минал период от време в размер на 180,00 лв., а за Т.И.К. – 140,00 лв.

                По разноските:

                С оглед изхода на спора ответникът трябва да заплати по сметка на Районен съд – Провадия държавна такса за исковете по реда на чл. 143 СК общо сумата от 532,80 лв. и за исковете по реда на чл. 149 СК общо сумата от 153,20 лв.

 

          Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.Т.К., ЕГН **********, да заплаща на М.И.К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.Н.В., ЕГН **********, сумата от 210,00 лв. на месец, представляваща дължима издръжка, с падеж 5-то число на съответния месец, считано от датата на предявяване на иска – 08.12.2017г., ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието, до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата, на осн. чл. 143 СК.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.И.К., ЕГН **********, чрез своята майка Н.Н.В., ЕГН**********, за заплащане на издръжка на М.И.К. от И.Т.К., ЕГН **********, за сумата над 210,00 лв. до претендирания размер от 250,00 лв., на осн. чл. 143 СК.

 

ОСЪЖДА И.Т.К., ЕГН **********, да заплаща на Т.И.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н.В., ЕГН**********, сумата от 160,00 лв. на месец, представляваща дължима издръжка, с падеж 5-то число на съответния месец, считано от датата на предявяване на иска – 08.12.2017г., ведно със законната лихва за всеки ден от просрочието, до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата, на осн. чл. 143 СК.

 ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.И.К., ЕГН **********, чрез своята майка Н.Н.В., ЕГН **********, за заплащане на издръжка на Т.И.К. от И.Т.К., ЕГН **********, за сумата над 160,00 лв. до претендирания размер от 200,00 лв., на осн. чл. 143 СК.

 

ОСЪЖДА И.Т.К., ЕГН **********, да заплати на Т.И.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н.В., ЕГН**********, сумата от 1680,00 лв., представляваща дължима издръжка за минало време, а именно за периода от 08.12.2016г. до 08.12.2017г., на осн. чл. 149 СК.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.И.К., ЕГН **********, чрез своята майка Н.Н.В., ЕГН **********, за заплащане на издръжка за минало време, а именно за периода от 08.12.2016г. до 08.12.2017г., на Т.И.К. от И.Т.К., ЕГН **********, за сумата над 1680,00 лв. до претендирания размер от 2400,00 лв., на осн. чл. 149 СК.

 

ОСЪЖДА И.Т.К., ЕГН **********, да заплати на М.И.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н.В., ЕГН**********, сумата от 2160,00 лв., представляваща дължима издръжка за минало време, а именно за периода от 08.12.2016г. до 08.12.2017г., на осн. чл. 149 СК.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.И.К., ЕГН **********, чрез своята майка Н.Н.В., ЕГН **********, за заплащане на издръжка за минало време, а именно за периода от 08.12.2016г. до 08.12.2017г., на М.И.К. от И.Т.К., ЕГН **********, за сумата над 2160,00 лв. до претендирания размер от 3000,00 лв., на осн. чл. 149 СК.

 

ОСЪЖДА И.Т.К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Провадия дължима държавна такса за предявените искове в размер на общо 686,00 лв. /шестстотин осемдесет и шест лева/, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на съдебното решение.

 

                  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба, адресирана до Окръжен съд – Варна.

           

                                     

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................