РЕШЕНИЕ
№ 1895
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330100711 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 във връзка с
чл.496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Д. Ш. М.. от гр. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати сумата 3 500 лева, представляваща разликата между заплатеното от ответника и
действително дължимо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяно на 15.06.2016 г. пътно-
транспортно произшествие, предизвикано виновно от лицето С. Ю. Ю. с лек автомобил,
застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника; сумата 17, 40
лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди от
произшествието, изразяващи се в разходите на ищцата за лечение на травмите от
произшествието, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането
- 15.06.2016 г., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът *** – гр.*** оспорва исковете по основание и по размер и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Прави възражение за съпричиняване на произшествието от
страна на ищцата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително на
15.06.2016 г. на главен път ** в с.***, *** обл., лицето С. Ю. Ю. при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил *** с рег. № *** е нарушил правилата за
движение и виновно е предизвикал ПТП, като по непредпазливост е причинил смъртта на
едно лице и средни телесни повреди на две други лица (сред които в Присъдата не е
посочена ищцата), за което е бил признат за виновен с влязла в сила на 20.09.2017 г.
Присъда № 66/04.09.2017 г., постановена по НОХД № *** по описа на ПОС – наказателно
отделение, и е бил осъден на три години лишаване от свобода, като изтърпяването на
наложеното наказание е било отложено с изпитателен срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в законна сила, а освен това С. Ю. е бил лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила,
като към момента на произшествието автомобилът е бил застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Установява се
също така от събраните писмени доказателства по делото, заключението от 16.09.2021 г. на
вещото лице по СМЕ М.Б. и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. М., че
действително при настъпване на гореописаното ПТП ищцата е пътувала в управлявания от
лицето С.Ю. лек автомобил, следствие на което от произшествието е претърпяла редица
телесни увреждания – сътресение на мозъка (възстановяването от което е продължило 50-60
дни), охлузвания по крайниците (възстановителния период за което е продължил 10 дни) и
към момента се е възстановила напълно, но продължава да изпитва нежелание да излиза, да
общува с други хора и изпитва страх да се вози в автомобил, а освен това за лечението на
травмите от инцидента на 22.06.2016 г. ищцата е заплатила на „***“ – гр. ***, сумата 17, 40
лева, представляваща 3 потребителски такси, всяка една от тях в размер на 5, 80 лева.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, със Застрахователна
претенция от 30.03.2018 г., ищцата е поискала ответното дружество да й заплати
обезщетение за причинените й от извършеното от С. Ю. престъпление със застрахования
при ответника лек автомобил вреди в размер общо на 7 517, 40 лева, от които – 7 500 лева за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и 17, 40 лева – за имуществени
вреди, изразяващи се в разходите й за лечение на травмите от произшествието – като
ответната страна е определила на ищцата да бъде изплатено застрахователно обезщетение в
размер общо на 4 000 лева – като не се спори между страните, че така определената сума на
обезщетението е била изплатена на ищцата.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, посоченото заключение
на СМЕ и заключението от 21.09.2021 г. на вещото лице по САТЕ С.М., при пътно-
транспортното произшествие, от което е претърпяла травмите, ищцата е пътувала в
автомобила без предпазен колан и ако беше поставила такъв, нямаше да настъпят
претърпените от ищцата телесни увреждания.
С оглед събраните по настоящето дело доказателства, съобразявайки изложените факти
относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, възрастта на ищцата
2
към момента на настъпване на произшествието – почти 36 години, установеното
съпричиняване на телесните увреждания (изразяващо се в непоставянето от ищцата на
предпазен колан в автомобила), и преди всичко, изхождайки от общественото разбиране за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че изплатеното от ответника на
ищцата обезщетение в размер на 4 000 лева за претърпените от нея неимуществени и
имуществени вреди от произшествието е справедлив и покрива действително претърпените
от ищцата вреди, поради което не се налага присъждането на допълнителни размери на
обезщетенията.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените обективно
съединени искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се
отхвърлят изцяло.
С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски
за производството по делото в размер общо на 300 лева – платени депозити за САТЕ и
СМЕ, като от страна на ответника не са представени доказателства за уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение на пълномощника му, поради което такова не следва да му се
присъжда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Ш. М.., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: гр.
***, Кантора „С.“, **. Я.С., против ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***, представлявано от *** Ж. С. К. и Б.Г.И., обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 във връзка с чл.496 от КЗ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 3 500 лева, представляваща разликата между
заплатеното от ответника и действително дължимо обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяно на
15.06.2016 г. пътно-транспортно произшествие, предизвикано виновно от лицето С. Ю Ю. с
лек автомобил, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника;
сумата 17, 40 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени
вреди от произшествието, изразяващи се в разходите на ищцата за лечение на травмите от
произшествието, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането
- 15.06.2016 г., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д. Ш. М.., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4