Решение по дело №4893/2009 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 322
Дата: 29 март 2010 г.
Съдия: Александър Димов Георгиев
Дело: 20095530104893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.............                                         ……………………….                                     гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският районен съд                                           ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на 22 декември 2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: Р.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 4893 по описа за 2009 година,

 

            Постъпила е искова молба от С.П.С. против „ВЕНИ-ПЛАС”ЕООД, с която се претендира ответникът да заплати сумата от 7200 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.01.2009г. до 30.09.2009г. по 800 лева на месец, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното му плащане, както и направените по делото разноски. 

            Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 228 от ЗЗД връзка с чл. 236, ал.2 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът С.П.С. твърди, че сключил договор за наем на 01.11.2008г. с „ВЕНИ-ПЛАС”ЕООД по силата, на който му отдал за възмездно ползване магазин от 77 кв.м., находящ се на партера на четириетажна жилищна сграда в гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 50. В исковата молба се сочи, че от датата на сключване на договора ответникът държи магазина, но от месец януари 2009г. нито заплащал дължимия наем, нито освобождавал магазина. На 02.10.2009г. била връчена нотариална покана на ответника, с която бил известен да заплати дължимите наеми за периода от 01.01.2009г. до 30.09.2009г. общо за сумата от 7200 лева, да върне ключовете за магазина. Със същата бил прекратен договора за наем. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 7200 лева, представляваща главница за неизплатените наемни вноски за периода 01.01.2009г. до 30.09.2009г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е получен писмен отговор на исковата молба от ответното дружество чрез неговите процесуални представители. Твърди се, че още през месец септември ответникът платил две наемни вноски – за първия месец от договора и за покриване на щети и разноски и едновременно с плащането ответникът извършил смяна на дограмата. Ответникът твърди, че понеже разбрал, че няма да може да използва обекта по начина, по който е възнамерявал – като хранителен магазин, в края на месец ноември върнал ключа на наемодателя и приел, че отношенията им били уредени. Направени са възражения, че обектът, описан в исковата молба не бил използван въобще от ответното дружество, понеже през цялото време в него се съхранявали вещи на наемодателя - лекарства и кремове. Счита, че претенцията е неоснователна, като неплащането на наема за месец декември 2008г. водело автоматично до прекратяването на договора, поради което претенцията за наемни вноски през 2009г. била неоснователна.

В съдебното заседание ищецът се явява лично и с адвокат Л., която поддържа предявеният иск като оспорва твърденията на ответника, че е предал ключовете за магазина през месец ноември 2008г., като всъщност ги е предал през месец ноември 2009 година. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

За ответното дружество  редовно призовани в съдебното заседание се явява адв. Кънев, който поддържа отговора на исковата молба и прави допълнение като посочва, че ответникът прекратил договора понеже разбрал, че няма да може да използва обекта като хранителен магазин. Моли съда за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид исканията и становищата на страните, намери за установено следното:

Не се спори, че на 01.11.2008г. между страните е сключен договор за наем на недвижим имот – магазин, което се установява от представения и приет като доказателство по делото договор за наем на недвижим имот, неоспорен от страните, съгласно който срещу ползването на имота наемателят се задължил да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 800 лева. Не се спори, че наемателят е заплатил на наемодателя две наемни вноски – за първия месец от договора и за покриване на щети и разноски, съгласно раздел ІІ, т.5 от договора. След това обаче преустановил заплащането.Спори се кога наемателят е предал ключовете за магазина и съответно дали е продължил ползването на обекта. От изслушаните по делото свидетелски показания съдът констатира, че относно спорния факт – кога са върнати ключовете за магазина на наемодателя, остана недоказано възражението на ответника за предаване на ключовете на обекта от наемателя на наемодателя през месец ноември 2008г. От показанията на свидетеля С. Желев Стоянов не се налага достоверността на твърдените факти – показанията са противоречиви, неясни и не отговарят на действителността. Свидетелят твърди, че виждал наемодателя два пъти – първия, когато му отворил вратата и го пуснал да направи оглед на наемното помещение и втория, докато бил с наемателя /наричан от него „Изо”/ в кафето на ул.„Отец Паисий” и ул.„Христо Ботев” и наемодателят дошъл да си вземе ключовете, като въпреки добрата видимост – според твърденията му времето било слънчево, през деня, свидетелят не го разпозна сред присъстващите в залата лица, /въпреки неговото явяване в съдебното заседание/, поради което и съдът намира, че не следва да дава вяра на дадените показания. Другият свидетел, посочен от ответника - Даниел Стефанов Желев, не дава показания относно спорния факт. Поради което съдът намира твърдението на ответника относно факта, че ключовете за магазина са върнати през месец ноември 2008г. за недоказано и приема, че ключовете са върнати след отправената нотариална покана, което се установява и от показанията на свидетеля Тенчо Нейков Тенев, който като очевидец видял, че през втората седмица на месец октомври 2009 година наемателят върнал ключовете на наемодателя.

Съдът приема, че между страните е налице наемно правоотношение, възникнало от сключването на договора за наем на недвижим имот. Договорът има силата на закон за тези, които са го сключили, поради което на основание чл. 20а ЗЗД във връзка с договорните разпоредби – раздел V, т.19 във вр. раздел ІІ, т. 4, съдът счита, че договорът за наем е прекратен на 05.12.2008година, когато е настъпил падежа за плащането на наемната вноска за месец декември 2008г. Но тъй като ответникът не доказа твърдението си, че ключовете за магазина са върнати през месец ноември 2008 година, съдът приема, че ползването на имота е продължило и след прекратяването на договора и е налице хипотезата на чл. 236, ал.2 от ЗЗД при което наемателят следвало да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. С оглед на горните съображения, съдът приема, че искът е основателен и доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен за сумата от 7200 лева главница, представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.01.2009 година до 30.09.2009 година, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното му заплащане.

С оглед на основателността на исковете на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 388лева, от които държавна такса в размер на 288лева и възнаграждение за адвокат в размер на 100лева.

 

Воден от горните съображения, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

            ОСЪЖДА „ВЕНИ-ПЛАС” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.„Отец Паисий” 50, ап.15, представлявано от управителя Изедин Юнес Салатне ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С. ЕГН **********,***,със съдебен адрес: ул.”Захари Княжески” № 83, ет.1, ап.2 сумата от общо 7200/седем хиляди и двеста/лева, представляваща неплатената наемна цена за периода от 01.01.2009г. до 30.09.2009г. – за общо девет месеца по 800/осемстотин/лева за всеки от месеците януари, февруари, март, април,май, юни, юли, август и септември 2009г., ведно със законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на иска - 27.10.2009г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски в размер на 388 /триста осемдесет и осем/ лева.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: